ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ
ВЪВ
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II
от
МАКС ХАЙНДЕЛ
РАЗДЕЛ VII
Въпроси отнасящи се до
БИБЛИЯТА
УЧЕНИЯТА НА НОВИЯ И СТАРИЯ ЗАВЕТ
ВЪПРОС No.72
Това което проповядва Новият Завет относно Светия Дух, Утешителя, така снизходителен и милостив, създава трудности при идентифицирането на Светия Дух като отмъстителния Йехова от Стария Завет. Как може да се изглади това противоречие?
Отговор: Да се умножи всичко което е на земята, това е била мисията на Йехова и неговите Ангели. С други думи, Той беше дарител на деца. Вземете известието на ангела към Мария: ‘’Светият Дух ще се спусне върху теб и ти ще заченеш’’. Тук вече се появява свързващото звено; но тъй като всяко нещо има две страни, така също и Светият Дух има два аспекта. Една част от неговата работа се извършва отвън като даващ закона, а законът когато се налага отвън има възлагащ характер, кара ни да правим това или онова или ни забранява да правим друго. Той изисква око за око и зъб за зъб. Ето го Йехова, авторът на закона; но когато настъпи денят когато ние сме приели закона вътре в нас и не сме принуждавани отвън, възлагащият изпълнението на закона става Утешителя. Цялата вселена се управлява от закона. Всичко на този свят се основава на закона и той е нашия хранител, както и нашия заповедник.
Сутрин ние напускаме домовете си спокойни и се уповаваме на закона за гравитацията да ги държи на мястото им докато нас ни няма. Ние знаем, че когато се върнем ще ги намерим на същото място където сме ги оставили, въпреки че нашата планета се движи бързо по орбитата си със скорост от 65,000 мили в час. Ние разчитаме на разширението на газовете за нашите двигатели. Фактически, всичко в природата се подчинява на закони и независимо от това, дали знаем или не, ние сме им роби докато не се научим да ги използваме, да си взаимодействаме с тях и по този начин да ги принуждаваме да ни се подчиняват и да ни спестяват усилия и труд.
Подобно е положението и при нравствените закони дадени от Йехова на Синай. Те са били създадени за да ни доближат до Христос и когато Христос се е родил вътре в нас, законът на Светия Дух също влиза в нас. Тогава човек се символизира с ракла-кивот (ark) която се намира на най-свято място и съдържа вътре в себе си скрижалите със закона гравиран върху тях. Ще ви направи впечатление, че Утешителят който се е явил при хората от древността, не е бил Утешител отвън, а такъв който е влезнал в тях и е станал част от тях. Когато Духът на Закона, Светият Дух, влезе в нас, Той вече е Утешителя; защото ние по собствено желание правим това което се изисква от тази вътрешна принуда, докато преди това сме негодували срещу заповедите на външния законодател.
ВДИГАНЕ НА МЪРТВИТЕ
ВЪПРОС No.73
Във ‘’Въпроси и Отговори’’ вие твърдите, че Христос не е съживявал мъртви. В Св. Йоан, глава втора, стих 11, Христос казва: ‘’Нашият приятел Лазар е заспал’’ и след това в стих 14 Исус ясно им казва: ‘’Лазар е мъртъв’’. Изглежда, като че ли Христос е сгрешил отначало, въз основа на тези цитати. Кое е вярното? Отново в Св. Матей, глава 10, стих 8, на Апостолите се казва да съживяват (вдигат) мъртвите и т.н.
Отговор: Повечето от трудностите с Библията и неправилните тълкувания на това, какво наистина се има предвид в Евангелията, се получават вследствие на погрешното разбиране на повечето хора, които вярват че Евангелията разказват житейската история на един човек наречен Исус Христос. Абсолютно вярно е, че те са били направени по образец на живота на Исус и това говори за величието му, защото живота му е използван като рамка от авторите, които са принадлежали към четири различни школи на Посвещаване. Обаче, това което тези мъже в действителност са искали да напишат, е било инструкция за посвещаване, а четирите Евангелия, поради това, съдържат скрито под външна обвивка състояща се от завоалирани, неразбираеми и несъществени истории, съдържанието на инструкцията, формулата рецептата за посвещаване на четирите различни Мистерийни Школи.
Споменатият пример, съживяването на Лазар, или на сина на вдовицата на Наим, не съдържа призоваването на отишъл в отвъдното Дух обратно в неговото тяло-носител. Това не се е случило. ‘’Щом сребърната нишка се е прекъснала, Духът се завръща при Бог, който го е дал, а прахът там от където е бил взет’’. Когато един Кандидат достигне точката на издигане на по-високо ниво и до по-мощна сила, от тази която е притежавал преди това, тогава той първо трябва да умре за нещата които са минало и са останали зад гърба му. Пътят става все по-тесен и по-тесен с всяка крачка и той не може да влезе през вратата която води към по-висша област на всемира, докато не е отронил тялото което го свързва с по-долната област. Поради това, в този смисъл е казано за него в момента в който е готов за преминаването, че той е мъртъв.
Ако прочетете Масонство и Католицизъм, ще разберете, че Лазар преди това е бил Хирам Абиф, Майстор Масон и главен строител на Храма на Соломон; че Исус преди това е бил въплътен като човека наречен Соломон; и че Христовият Дух обитаващ Исус в момента когато е било описано съживяването на Лазар, е бил велик Посветител който е издигнал Лазар и го е направил Йерофант на Малките Мистерии. Сега той е известен като Християн Розенкройц, оглавяващ Школата на Западната Мъдрост и съратник на Исус в работата за обединяване на човечеството и отвеждането му да Христовото Царство.
По подобен начин, в по-малка степен, Апостолите са получили силата за повдигането на мъртвите. На малките деца те дали само мляко, но на тези които са били силни те са дали месото на доктрината и са ги инструктирали относно мистериите, а когато са достигали определено ниво чрез водене на изискващия се начин на живот, те умирали и бивали съживявани и повдигани за по-плодотворен и по-полезен живот. Обаче, както вече беше казано, тези смърти не са представлявали това което ние наричаме смърт на тялото.
БОГАТСТВО И ДУХОВНОСТ
ВЪПРОС No.74
В Библията се казва: ‘’Благословени са бедните защото тяхно е Царството Небесно’’. Също така се твърди, че е по-трудно за богатия човек да отиде на небето, отколкото камила да мине през иглено ухо. Много други пасажи показват, че бедността е благословия и че богатството е проклятие. Защо тогава църквите събират пари и приобщават богатите и защо Сдружението на Розенкройцерите започва да върши същото?
Отговор: На нас ни е ясно, че повърхностното четене на Библията може и наистина дава повърхностно основание за идеи, каквито съдържа горния въпрос, но дори ако се приложи обикновен здрав разум без да се взима предвид Светото Писание, от само себе си се разбира, че бедността не може да се приеме за добродетел. Нито пък богатството може да се квалифицира като порок. Цитираният пасаж от Лука: ‘’Благословени са бедните защото тяхно е Царството Небесно’’ се нуждае от доуточняване. Него го дава Матей, като пише: ‘’Блажени са нисшите духом защото тяхно е Царството Небесно’’.
В началото човешкият род е бил създаден на земята за да я обработва, да я направи плодородна, да се издигне и да господства над всичко тук. С други думи хората е трябвало да се трудят и естествено плодовете от техния труд е трябвало да се умножават. С напредването на времето, се натрупвали притежания, а също така се увеличавало и човешкото желание за собственост. Поради това, вместо човек да властва над света и над всичко което се намира там, както казва Emerson: ‘’Вещите са на седлото и яхат човечеството’’. Много от хората си мислят, че притежават – магазин, бизнес или фабрика, но ако собственикът си направи истинска и непредубедена равносметка на положението на нещата, ще установи че фабриката и магазинът са неговите собственици и те го притежават, не той тях; и че той е роб на притежанията си и че те му отнемат времето и радостта от живота, които в противен случай щяха да бъдат негови. Той живее в непрекъснат страх, че може да бъде ограбен или че провал в бизнеса може да ликвидира собствеността му. Той никога не е спокоен и не живее в мир, а винаги в страх заради богатството си. Такова състояние се среща много често и при това положение богатството определено е проклятие.
Този човек, обаче, не е беден духом (или нисш духом). Друг човек може официално да притежава фабрика и да дава поминък на много други хора. Той може да се чувства Божи слуга поемайки върху себе си част от световната работа. Тъй като той не счита себе си за персонален собственик на нещата които го заобикалят, той наистина духом е беден, въпреки че официално в смисъл на закона е богат. И още, ако той е последователен и настойчив в това си становище и в тази духовна нагласа до своята смърт, то абсолютно сигурно е, че той ще си е натрупал голямо богатство в Небесния Свят.Затова, на това място той е богат и ще влезе там успешно без значение, че портите за там са много малки.
По подобен начин църквите може да натрупват голямо богатство на земята и съкровища в Небесните Селения, ако го използват умело за облекчаване на страданията на хората. Това не значи, че трябва да раздаваме безразборно. Разграничаването на нещата, правенето на разлика в полза на доброто, е велик фактор при душевния растеж и ние имаме предимството и инициативата да използваме това качество при даренията които правим и във всички други области на живота. Безразборното даряване обеднява хората, които иначе биха били полезни. Определена, Библията не е така нелогична, че да окачествява бедността като добродетел, защото ако беше така, ние щяхме да живеем като безделници, каквото поведение за нещастие се среща много често между хората които претендират да водят възвишен начин на живот. Всъщност, много бедни хора може би трябва да си дадат сметка за причините на своята бедност. Възможности се явяват пред всички нас и ако сме пропуснали да се възползваме от тях, ако сме си прахосвали времето и малките материални възможности които сме имали и по този начин сме си попречили да станем по-състоятелни и да правим добро, на нас наистина ни се връща заради действията ни. От друга страна, богатият човек който е използвал умело богатството си, може да бъде похвален за начина по който е управлявал Бащиния си бизнес.
Що се отнася до Сдружението на Розенкройцерите, едва ли си заслужава да се отговаря защото, разбира се, който разграничава нещата знае, че Сдружението на Розенкройцерите не е просило средства за Ecclesia или за нещо друго. Някои членове на Сдружението бяха започнали агитация за учредяване на фондове и няма причина те да не осъществят това за себе си. Необходимите средства за реализирането на това начинание трябва да се придобият и ако тези хора чувстват такава нужда и искат да ги придобият, със сигурност това е тяхно право. Авторът няма абсолютно никакво право да се намесва. Затова, писмата са публикувани и мненията които се изказаха бяха приети. Само ако не поставят категорични изисквания и не представляват подстрекателство и не са във вреда на Сдружението, защото както често се е казвало, не му е позволено да приема никога никакви пожертвования.
ВЪЗКРЪСВАНЕ НА ТЯЛОТО
ВЪПРОС No.75
Какво се е имало предвид във Веруюто на Апостолите в Библията под възкръсване на тялото?
Отговор: ‘’Веруюто на Апостолите’’ не е било написано преди да са се били минали няколко века след като Апостолите са били вече мъртви и тогава то е било използвано за да предаде това в което те са вярвали. Нито те нито Библията проповядват възкръсване на тялото. Тази фраза изобщо не може да се срещне в Светото Писание. Във версията на крал Джеймс може да се прочете, че: ‘’въпреки, че след смъртта червеи ще унищожат това тяло, все пак в моята плът аз ще срещна Бог’’; и този пасаж е главното основание на тези, които се мъчат да лансират тази абсурдна доктрина. Впрочем, определените от крал Джеймс преводачи са били лоши познавачи на Староеврейски език и повечето от тях са умрели преди превода да бъде завършен. В ревизираната версия вие ще откриете друга интерпретация, както следва: ‘’И след свършека ми, след като това тяло ще бъде унищожено, тогава без моята плът аз ще срещна Бог’’. Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие; тогава каква е ползата от притежаването на такова тяло каквото имаме сега? И още неща, това тяло би трябвало да ни служи за вечни времена, а се казва че след възкръсването няма да съществува женитба – друг аргумент който показва, че ще се използва тяло-носител от друг вид. Впрочем, добре известен и научно потвърден е фактът, че клетките в нашето тяло се раждат и умират. Тогава, ако би съществувало възкръсване на тялото, каква комбинация от клетки ще притежава възкръсналото тяло? Или, ако всяка клетка, която някога е била в нашето тяло от раждането до смъртта трябва да бъде в това възкръснало тяло, няма ли това да представлява един чудовищен конгломерат, защото тогава бихме имали огромен брой тела съставени от слоеве клетки? Действително, това би било много странно. Тогава, както казва Павел, семето се посява в земята всеки път за да събере ново тяло.
(Виж 1 Коринт, 15/36 – 56).
НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ
ВЪПРОС No.76
На страница 472 от Космогонията на Розенкройцерите се намира следния параграф: ‘’Обетът за абсолютно целомъдрие (безбрачие) се прилага само при старшите Посвещавания и дори тогава може понякога да се наложи единичен акт на оплождане, като акт на саможертва, какъвто е бил случаят при доставяне на тялото на Христос.
Християнската религия проповядва, че Исус Христос е бил роден от девствена жена, което с други думи е наречено непорочно зачатие. Такова учение се приближава много точно да дефиницията ‘’святост’’. По този начин ли се възприема раждането на Исус от Розенкройцерите?
Отговор: Съгласно Учението на Розенкройцерите, трябва много стриктно да се прави разлика между Христос и Исус. Когато преглеждане Паметта на Природата откриваме, че Духът роден в тялото на Исус е бил много напреднал в еволюцията Его който е достигнал най-възвишена духовност посредством много животи на свято, себеотрицателно служене* и е възможно да се проследят предишните раждания на този Его с такава леснина, с каквато е възможно да се наблюдават предишните преживявания на всяко друго същество принадлежащо към човешкия род. Обаче, напразно бихме търсили предишни въплътявания на Христос защото той изобщо не принадлежи към нашата еволюция. Той е бил най високо Посветен от Слънчевия Период, а обикновеното човечество от това много отдалечено минало, сега са еволюирали до състояние на висша духовност Бихме могли да ги наричаме Архангели.
___________________________________________________________________
Служене* - под служене се разбира всяка дейност с цел подпомагане и в полза на хората и света.
___________________________________________________________________
До преди 2000 години замята е била управлявана от желязната ръка на Йехова и неговите Ангели, които са били продукт на еволюцията на минал период. Под неговото господство страхът от закона е бил противопоставян на желанията на плътта. Всяко нарушение е изисквало око за око и зъб за зъб. Това, обаче, не е оставяло никакво място за еволюцията на любовта и алтруизма. ‘’Истинската любов отхвърля всякакъв страх’’, и Христос е дошъл на света за да освободи хората от закона и егоизма му чрез култивиране на любов и алтруизъм.
Обаче, неумолимият закон на природата гласи, никой не може да си построи тяло от материя с която през еволюцията си той не се е научил да борави, а през много отдалеченото от нас минало, когато Архангелите са били на човешко еволюционно ниво, светът който те са обитавали е бил съставен от веществото на желанията. И така, както нашето плътно физическо тяло е направено от химическа субстанцията (физическа материя) на нашата сегашна земя, така най-плътното тяло на Архангелите е направено от веществото (материя) от Света на Желанията. През много векове, преди в действителност Той да дойде в нашата среда, Христовият Дух е работил със земята отвън, за да пречисти земното тяло на желанията от което ние можем да си събираме материал от който да си изграждаме по-чисти и по-добри желания и емоции. Очевидно, това би могло много по-добре да се направи от един вътре-живеещ (вътре-обитаващ) Дух, ако се намери начин да се осигури проникването му в земята. Това е била мисията на Йосиф, Мария и Исус, до осигурят неговия носител, към който тялото на желанията и по-висшите тела на Христос биха могли да се присъединят за кратък период от време докато Той осъществи Своята мисия.
Когато актът на оплождане се извършва по-вулгарен, порочен начин, когато е осквернен с похот и страст, той със сигурност деградира тези които участват в него под животинско ниво. От друга страна, когато бъдещите родители се подготвят чрез молитва и възвишен стремеж да извършат акта като жертвоприношение, без да отдават значение на собственото си чувствено задоволяване*, зачеването е непорочно. Очевидно е, че не е физическата девственост това което се приема за добродетел, защото всеки се намира в това състояние през ранните години на своя живот. Чистотата, целомъдрието на душата, това е което прави двамата, бащата и майката, неопетнени и девствени.
Съгласно учението на Розенкройцерите, създадено посредством изследване на Паметта на Природата, такова е било състоянието на Йосиф и Мария когато е било заченато тялото което се е формирало около семенния атом на Йосиф. Слънчевият Дух, Христос, не би могъл да построи такъв носител. Впрочем, би било ненужно разхищение на ценна енергия за такъв велик Дух да преминава през утробата и да доведе тялото през годините на детството до достигането на зряла възраст когато то ще може да бъде използвано. Затова, тази задача е била възложена на Исус който е използвал тялото до момента на Светото Кръщение, когато както ни е казано, Духът се спуснал върху него като гълъб. Тогава Исус е напуснал своето тяло което от този момент до края е било обитавано от Христовия Дух и така през тези три години на мисионерство ние трябва да го разглеждаме като съставно създание, Исус и Христос.
Трябва да бъде ясно, че великите Йерархии които са ни помагали в еволюцията ни, винаги работят в унисон със законите които са ни предоставили като ръководство, и никога против тях и след като са създали метода на строеж на тяло посредством единението на мъж и жена, те не биха помислили да преустановят действието на този закон така както нито за момент не биха помислили да преустановят действието на закона за гравитацията. Лесно можем да си представим какъв хаос би настъпил ако хора, къщи, улици, коли и всичко останало не е сигурно закотвено за земята и се рее във въздуха, и катастрофата за социалната ни структура, която би последвала преустановяването на действието на закона за размножаване, също можем да си представим. Впрочем, отнасящите се до този въпрос обяснения също дават да се разбере, че Йосиф би имал основание и намерение да изгони Мария. Такава реакция естествено би последвала от страна на един обикновен съпруг след такова чудо, което той не познава и в което той не вярва. Като следващо доказателство за бъркотията сътворена от преводачите, ще ви направи впечатление, че родословното дърво на Исус отвежда до Йосиф и ако той не е бил бащата, това би било глупаво; тогава би трябвало да не се споменава, че Исус произхожда от рода на Давид.
Има начини, обаче, да се направи едно тяло използваемо за Адепта без да преминава през утробата. Преди да се опише този метод, нека да бъде напълно разбрано, че терминът ‘’Адепт’’ не може да се приложи за шарлатаните които се титулуват като такива във вестникарски обяви предназначени за лековерните. Истинският Адепт е този който е достигнал високо ниво или степен на духовност, а какво представлява такава една степен ще разберем като сравним обикновения ясновидец и Посветения с него.
Ясновидецът е човек който е развил духовно зрение. Ако той няма контрол над тази способност, той вижда неща в невидимия свят които се появяват пред него. Той няма избор нито какво да наблюдава, нито кога, нито пък силата да изключва някоя сцена която не му харесва. Съзнателният ясновидец е човек който по желание може да извиква образи и картини от невидимите светове и може да отправя своя духовен поглед към който и да е обект и дори да определи по желание продължителността на времето през което ще го наблюдава.
Обикновено се смята от повечето хора които не са се замисляли върху тези неща, че когато някой е в състояние да вижда в невидимите светове, той е, така да се каже, всезнаещ и има познания за всичко там. В действителност, способността да се виждат нещата в невидимите светове не дава способност за разбиране на всичко в тях, не повече отколкото виждането на една машина тук не ни дава познанието за това как тя функционира.
Посветеният е човек който не само притежава способността да вижда нещата от невидимите светове, а също така и способността да напуска своето тяло в пълно съзнание и да борави с тези неща или да ги разучава . Така в известна степен той натрупва знания за тяхната вътрешна същност и начин на действие и как да прилага тези сили, които ние наричаме закони на природата (всемирните закони), за използването им в процеса на еволюцията.
Адептът е човек който вижда и знае, и в допълнение на това е станал опитен в използването на законите на природата за осъществяване на това, което за обикновения човек изглежда чудо, но което в действителност е само по-висше приложение на същите закони които управляват привичния ход на живота.
На всички ни е известен факта, че голяма част от храната която поемаме в организма не се използва поради незнанието ни за реалните нужди на това тяло-носител, като добавим и факта, че повечето от на с ядат повече за удоволствието което получават от вкусните ястия, отколкото да снабдят организма с енергия. Това се отразява на метаболизма (обмяната на веществата) и повече хранителни вещества се изхвърлят, отколкото се асимилират.
Дори тази част от храната, която сме асимилирали, не винаги формира качествена телесна маса, а отпусната плът която е мъртъв товар върху нас и виталното тяло непрекъснато се мъчи да се освободи от нежеланите излишни отпадъци. След обилно нахранване ясновидецът може да вижи една черна лента от еластично, подобно на желе, образувание, изградено от етер около областта на корема на лакомия човек. Това са вредните вещества (отровите) които са се образували вследствие на ферментацията на нездравословни храни поети в голямо количество които са изхвърлени от плътното тяло чрез излъчващи се потоци на виталното тяло в стремежа му да прочисти задръстения организъм.
Ние, също така, губим телесни тъкани когато се отдаваме на удоволствия, при ненужни движения и емоции, причинявайки остаряването на плътното тяло и смъртта му много преди времето когато то би умряло ако е било правилно използвано.
Адептът е различен. Той знае как да контролира действията и емоциите си и така спестява ненужното пресилване на тялото. Той също така познава точно веществата които са необходими за да поддържа тялото си в най-добра форма и подходящите пропорции в които да ги приема. Така той си осигурява максимум полезни хранителни вещества и минимум отпадъци. Затова той може да запазва своето тяло в младежки вид и с желязно здраве в продължение на стотици години. Измежду братята-миряни Розенкройцери се говори, че Кристиян Розенкройц днес използва тяло което е било съхранено в продължение на няколко столетия. Това може да е вярно или не, авторът не знае със сигурност, защото нашият царствен водач никога не е бил видян от никой измежду братята-миряни които се събират в Храма за среднощна служба. Неговото присъствие само се чувства и е сигнал за започване на работата. Обаче, при разговор с някои от братята-миряни, които са били свързани с Храма за двадесет, тридесет и четиридесет години през този живот, се установява че Старшите Братя, за които казваме че са наши Учители, днес изглеждат точно така както са изглеждали преди тридесет или четиридесет години. Преценявайки според стандартите за обикновените хора, бихме казали, че Старшите Братя сега изглеждат като четиридесет годишни и това подчертава твърденията на учението изложени по-горе.
Разбираме, че Адептите са в състояние да съхраняват телата си за векове, може би хилядолетия, но те също са в състояние да създават ново тяло-носител ако в следствие на някакви причини това тяло се износи и следващото описание е един от начините даден от Старшите Братя.
Съществува закон в природата, който оперира така, че клетъчният живот съдържащ се във всяка частичка от храната, трябва да бъде победен от Его преди да може да бъде асимилиран. (В тази връзка виж раздела за асимилацията в Космогонията на Розенкройцерите). Следователно, за Адепта не е възможно да направи екстракт (извлечение) от елементите, от които едно тяло е изградено, формирайки ги в тяло-носител и след това да напусне старото тяло и да влезе в новото. Той първо трябва задължително да ги вземе в своето собствено тяло за да може те да бъдат точно пригодени към семенния атом и да бъдат асимилирани по обикновения начин. След като те са по подходящ начин приспособени адекватно приспособени към него по начина изискващ се от природните закони, той може отново да ги екстрахира (отдели) и да ги използва за строежа на едно ново тяло. Затова Адептът започва тази работа чрез увеличаване на поетата храна и отделяне на допълнителното количество хранителни вещества. Понеже притежава тотален себе-контрол, той също така има силата да контролира и да държи във подчинение живите хранителни съставки, които след това използва за да изгради постепенно тяло. Този носител обикновено бива поставен на място без достъп на хора. Когато това тяло-носител е завършено и Адептът желае да направи промяната, той просто излиза от своето старо тяло и влиза в новото.
Използването на този метод разгадава мистерията обграждаща ранния живот на предшествениците на Сount St. German, Cagliostro и др. Те са били Адепти, които са напускали мястото и времето в което са живели, когато са изчерпвали възможностите им и са преминавали на ново поле на дейност. Телата които са оставили те не са имали име и никой не се е усъмнявал, че Духът който ги е обитавал не е поел по нормалния следсмъртен път.
Също така, съществува закон в природата постулиращ, че никой не може да направи тяло-носител ако не се е бил научил през еволюцията си как да го строи. Дори такъв велик и всемогъщ Космически Слънчев Дух, Христос. Той не е можел да изгради физическо тяло, нито в утробата, нито посредством магическия начин, както беше описан, защото никога не е имал опит от преживяване в Небесния Свят където се строят архетипите на телата, нито пък е преминал през действителното преживяване което е имал човешкия род през вековете. Затова е било необходимо някой да бъде избран да построи тяло за Него. Тази чест и привилегия се паднали на Йосиф, Мария и Исус, който построил плътното тяло и го носил през годините на детството и младостта докато достигнало зрялост, заедно с виталното тяло необходимо да държи плътния инструмент жив и да осигури връзката с тялото на желанията на Христос.
И така, ако е правилно разбрано, истина е, че Исус е бил роден от девица и че зачатието е било непорочно. Грешката се състои в объркването на Исус и Христос. Обърнете внимание, че Ангелът Габриел е заповядал неговото име да бъде Исус. Христос (Christos) означава ‘’помазан’’ и насочва към дейност, не към персоналност. Затова, той не проговаря като Исус Христос едва след Светото Кръщение, когато е бил помазан с Духа, или на английски (български) помазаният Исус. Също така, грешно е да се смята раждането на Исус за уникално Ние имаме думата на Христос, че нещата които Той е извършил, ние също ще правим и дори по-велики. Непорочното Зачатие, Кръщаването (christening - христосването или помазването), Кръстът и Короната, на свой ред ще станат лични преживявания за всеки от нас, защото ние всички сме Христос – в процес на ставане и някога трябва да израстнем напълно до величието на Божественост.
ЗАЩО ЕВРЕИТЕ ЗАПАЗВАТ САБАТ
ВЪПРОС No.77
Розенкройцерите учат, че Христос е Слънчевия Дух и поради това изглежда напълно логично за нас Неделята да е свещена и през нея се извършва богослужение в християнските страни. Обаче, Йехова е властник на Луната. Защо тогава евреите не са били научени да зачитат понеделник за свят ден вместо събота, която сега е техния Сабат?
Отговор: Съществува езотерична връзка между Сатурн, Слънце и Луна, които управляват събота, неделя и понеделник. Слънцето Сатурн са проводници на живота и смъртта, а Луната е, ако може така да се каже, прехвърлящото звено посредством което човечеството непрекъснато бива прехвърляно от единия полюс на другия докато се изтъче съдбата. Лунният северен възел, който ние наричаме Главата на Дракона, има естество на животворящото слънце и тласка хората в период на физическа активност. Южният възел ни изпраща в почивката на смъртта посредством сатурновите сили на Опашката на Дракона. С други думи, Сатурн и Луната са портите за вход и изход от невидимия свят, или Хаоса, Луната в планетарен аспект, а Сатурн в космически.
Когато започва един велик Творчески Ден на Проявление, времето винаги започва със Сатурнов Период и тогава вълните на живот на Духа, които са преминали субективната фаза на еволюция през предхождащата Космическа Нощ, биват тласнати в активно проявление и това се случва през Сатурновото обръщение (завъртане) на всеки Период. В по-малката земна сфера на нашата сегашна дейност, когато един Его е готов за прераждане в земен живот, Луната маркира времето за зачеването и раждането като по този начин продължава сатурновата функция на изтласкване на развиващите се Его от тъмната Космическа Нощ на смъртта в слънчевата вселена на живот и светлина. Има, обаче, някои Его които не напредват и са изоставащи по пътя на еволюцията. За тях идва времето, когато те накрая биват изхвърлени на Луната и биват лишавани от възможността и привилегията на прераждането в настоящия клас на еволюцията. Тогава те остават на Луната докато телата-носители, които те са кристализирали (втвърдили) поради липса на действие, накрая се разградят и понеже те не могат да следват потока на еволюцията има само един друг път отворен за тях, да гравитират обратно през портата на Сатурн в Хаоса или Космическата нощ, където трябва да изчакват за друга възможност на проявление в по-следващ поток на живот.
Йехова нее Господар само на евреите, използвайки всички други хора. Той е Законодател и Космически Повелител на плодородието. Затова, Той има специална мисия за първенците в еволюцията от всяка епоха или период, когато множество Духове трябва да придобият тела-носители от нов вид. Той умножава изобилно първенците в еволюцията, дава им необходимите за тяхната еволюция закони и по този начин ги поставя в началото на нов период на развитие. Ако имаме предвид този факт и факта, че първата част от една епоха е Сатурнова, бихме разбрали, че макар че първите Семити, които са били праотци на Арианската раса, са били размножени като песъчинките на морския бряг и са получили законите си от Йехова, те също така са живеели по време на Сатурновата част на Арианската Епоха и поради това логично е, че са били научени да спазват Събота като ден за почивка.
Библията учи, че законът е имал върховенство до идването на великия Слънчев Дух. Христос е поставил началото на нова фаза от еволюцията подчинена на принципа на любовта и възраждането. Това е прекратило господството на Йехова и на влиянието на Сатурн, разбира се не рязко защото винаги съществува едно препокриване на старото и новото. От времето когато ние, първенците Християни, сме навлезли във втората или Слънчевата част на Арианската Епоха, сме заменили деня на Сатурн с деня на Слънцето като ден за Богослужение.
Обикновеното човечество, което следва пътя на еволюцията, бива отвеждано в Царството на Христос, Слънчевия Дух.
Изоставащите, които на са могли да следват движението напред, биват изоставяни в Царството на Йехова, Лунния Дух.
Напредналите водачи на човечеството, Посветените, които са преминали малките и великите Посвещавания и се явяват пред Освободителя (Liberator) (великото Създание отговорно за еволюцията на Земята) са получили правото на избор да останат тук и да помагат на братята си от този свят или да отидат на Юпитер и да подготвят условията при които човешкият род ще може да се развива през бъдещия Юпитеров Период.
Напреднали души, които са злоупотребили със свята сила като черни магьосници, в бъдеще ще се върнат обратно директно на Сатурн и ще бъдат тласнати в Хаоса чрез разграждане на техните тела-носители.
Сатурн има преимуществено четвъртия или отразяващ етер. Като следствие от това е неговата бледа светлина и Его които отиват там приключват записа на своите животи и биват отвявани навън в хаоса чрез сатурновите луни.
Юпитер има преимуществено третия или светлинен етер. Като следствие от това е неговата лъчезарност и напредналите Его, които отиват на Юпитер отвън, навлизат навътре чрез луните и след това започват, както беше казано, конструктивната работа за Юпитеровия Период.
КАКВО ОЗНАЧАВАТ БУКВИТЕ I.N.R.I.
ВЪПРОС No.78
Какво означават буквите I.N.R.I.които понякога биват поставяни върху кръста?
Отговор: Историята в Евангелието разказва, че Пилат е поставил следния знак:
‘’Jesus Nazarenes Rex Judaeorem‘’
На Неговия Кръст и това е било преведено в официалната версия така, че да има следното значение:
‘’Исус от Назарет, Цар на Юдеите’’.
Но четирите символа I.N.R.I., поставени върху кръста представляват имената на четирите елемента на староеврейски:
Iam - вода; Nour - огън; Ruach - дух или насъщен въздух; и Iabeshah - земя. Това е окултният ключ към тайната на разпятието на кръста защото символизира, на първо място Солта, Сярата, Живака и Азота, които са били използвани от древните алхимици за направата на Философския камък, универсалния разтворител, еликсира – витае (elixir - vitae).
Двете ‘’I та’ (Imam и Iabeshah) представляват лунния елемент вода, (а) в течно състояние съдържащ сол в разтвора и (б) в коагулиралия екстракт от тази вода; ‘’солта на земята’’. С други думи, по-ефирните флуидни носители на човек и неговото плътно тяло. N, (Nour) На староеврейски се използва за огън и за елементите които могат да горят, най-главните измежду тях са сярата и фосфора, така необходими при процеса окисляване и без които съществуването на топла кръв би било невъзможно. Его, в този случай, не би могъл да осъществи материална изява. R (Ruach) На староеврейски е еднозначно с Дух, Азот, действаш в меркуриевия мозък. Така, четирите букви I.N.R.I. поставени върху Кръста на Христос, според разказа в Евангелието, представляват завършения човек, Мислителя, на етапа от неговото духовно развитие когато той е готов за освобождение от кръста на плътния си носител.
Продължавайки в същата посока на разсъждение, може да установим, че I.N.R.I. е символа на разпънатия на кръст кандидат поради следните допълнителни причини:
Iam е староеврейската дума означаваща вода, течния лунен елемент, който формира част от човешкото тяло (около 87 процента) и тази дума също така е символ на по-фините флуидни тела-носители на желания и емоции.
Nour, староеврейската дума означаваща огън, символично представя генерираната топла червена кръв заредена с марсианско желязо, огън и енергия, която се вижда от окултиста като движещ се газ през вените и артериите на човешкото тяло, изпълваща го с енергия и амбиции и без която не би имало нито материален нито духовен прогрес. Тя, също така, представлява сярата и фосфора необходими за материалното проявление на мисъл, както вече беше споменато.
Ruach, староеврейската дума за Дух, или насъщния въздух е един отличен символ на Его облечен в меркуриевия ум което прави човека човек и му дава възможност да контролира и управлява своите тела-носители и дейност по рационален начин.
Iabeshah, е староеврейската дума за земя, представлява твърдата телесна част образуваща кръстовидното земно тяло изкристализиращо във вътрешността на ефирните тела при раждането и обикновено отделящо се от тях при смъртта, или при изключителния специален случай за който учим, да се умре с мистичната смърт и да се издигне във великолепието на висшите сфери за определено време.
Затова, това състояние на Християнското мистично духовно развитие изисква обръщане на творческата сила (сексуалната енергия) нагоре, сменяйки посоката й от обичайното протичане през тройния гръбначен мозък, където трите сегмента се управляват от Луната, Марс и Меркурий, респективно, и където лъчът на Нептун запалва регенеративния (възраждащия) гръбначен духовен – огън, който изкачвайки се нагоре поставя хипофизната и епифизната жлези в режим на вибриране. Това разкриване на духовното зрение и поразяване на фронталния синус задейства страданието от болката от трънния венец, след като връзката с физическото тяло е запалена от сакралния духовен – огън, който събужда този център от дългогодишния му сън в туптящ, пулсиращ живот, разпространявайки се стремително към другите центрове на петолъчната стигматична звезда. Те също се витализират и цялото тяло-носител засиява в златно великолепие. Тогава, с едно последно извиване и издърпване, големият вихър на тялото на желанията намиращ се в черния дроб, се освобождава и марсианската енергия съдържаща се в този носител придвижва нагоре звездния носител (наречен така защото stigmata в главата, ръцете и стъпалата са разположени на същата относителна позиция една спрямо друга, както върховете в петолъчната звезда), който се възнася през черепа (Голгота), докато разпнатият Християнин издава триумфалния си вик: ‘’Consummatum est‘’ (стана, свърши се/осъществи се) и се възнася в невидимите сфери да търси Исус на чийто живот е подражавал с такъв успех и с който от тук нататък няма да се раздели. Исус е неговия учител и Неговите водачество и напътствия към Христовото Царство, където всички ще сме обединени в едно тяло да учим и да живеем с Религията на Отца, към когото в бъдеще Царството ще се завърне, и че Той може да бъде всичко във Всичко.
ЗАГАДЪЧНОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА РИБИ
ВЪПРОС No.79
Ако не трябва да ядем месо, предполага се че не трябва да ядем и риба. Какво е тълкуването тогава на изобразявания загадъчен символ на риби, както пише в Библията. Без съмнение, те са се използвали за ядене.
Отговор: Ние често сме заявявали, че освен че Евангелията са версии съдържащи истината за живота на човека Исус, те също така са инструкции за посвещаване. Слънцето, като видима звезда в небосвода, е физическия носител на светлината, който е ‘’светлината на света’’, но зад него се намира невидимото Слънце носител на духовната светлина. Посветеният който следва пътя на посвещаването в същия смисъл е запалващия светлина или просветляващия хората. Затова неговият живот е непреривно свързан със Слънцето, което през своя годишен път преминава през дванадесетте знаци на зодиака движейки се в права посока от Овен, агнето, до Риби, рибите, и по пътя си прибира реколтата от жито и плодове изхранваща физически човешкия род. Съществува и друг вид движение на Слънцето, което е известно на астрономите като прецесия на равноденствието, при което Слънцето преминава в обратна посока през всеки знак за около 2100 години. Това движение корелира с духовния напредък на човешкия род и затова символът на спасителя, на всеки етап, е символа на знака през който Слънцето преминава през този период.
Ако разгледаме процеса в исторически план, може да се каже, че по времето когато Слънцето чрез прецесия е преминавало през знака Телец, Бикът или Телето е бил боготворен от повечето напреднали човешки раси. Откриваме Бика, Апис, сред египтяните и Mithras, Персийският Христос яздещ Бик. Обаче, когато Слънцето чрез прецесия е преминало от Телец – Бикът в Овен, знакът на Овена или Агнето, Божиите хора са напуснали Египет през пасхата, или пролетното равноденствие, когато Слънцето пресича екватора. Тогава да се боготвори Бик или Теле е станало идолопоклонничество и те са били напътствани да се молят на Овена или Агнеца Божи. По времето на пришествието на Христос Слънцето чрез прецесия е било позиционирано на около седмия градус на Овен и границите на орбитата на влияние на следващия знак, Риби – рибите. Той е бил спасителя на новото време. Затова Той е търсил рибари и след като ги е избрал според призванието и поминъка им, Той е казал че той ще ги направи рибари на хора. Навсякъде в Новия Завет ще откриете непрекъснато намекване за риби.
По времето когато Християнската Религия е била създадена след Неговата смърт, винаги е имало спорове и противоречия дали символът на този Спасител трябва да бъде Агнец или Риба. Затова като остатък от тези противоречия и днес има епископи носещи митри във формата на глава на риба. Едновременно с това функционерите на тази църква също така имат принадлежности символизиращи Овчар, които представляват връзката със знака Овен, Агнеца. Докато не преминали няколко столетия след разпъването на Христос-Исус на кръста, не е било престанало да се използва Агнеца като Негов символ. Рибите, знакът на рибите, е воден знак и затова до входа на Католическите Църкви можем да видим потирите със светена вода с която богомолците се кръстят. Те биват напътствани, че в петък трябва да се отказват от употребата на месо и да се хранят вместо това с риба.
Всичко това се случва защото Слънцето поради прецесия преминава през знака Риби. Сега то се приближава към Водолей, знака на Сина Човешки и през тази епоха символът на Спасителя ще бъде друг. Друга, различна фаза на Християнската Религия ще се появи за да посрещне нуждите на по-напредналите генерации които тогава ще населяват земята. Впрочем, това е същността на Учението на Розенкройцерите.
‘’THERE SHALL BE NO MORE SEA’’
ВЪПРОС No.80
В Апокалипсис Йоан казва: ‘’Повече няма да има морета’’. Какво означава това?
Отговор: Означава точно това което казва, защото земята преминава през много фази на еволюция, което осигурява условията необходими за нашето развитие.Съществувала е тъмна епоха през която материята на нашата планета е била в зародишно състояние което е произвеждало топлина, така че в определен етап от развитието си, когато назрял момента да бъде изречена фразата ‘’Да бъде светлина’’, тази материя е станала светеща, огнена и газообразна, въртяща се около оста си и нагряваща околното атмосфера, която след това се е охладила вследствие на съприкосновението с външното пространство. По този начин се е образувала влага и тя е падала върху разтопената планета причинявайки издигането на пара, огнена газообразна материя.
Това изпаряване и кондензиране е продължавало в продължение на еони време докато земята се е втвърдила и е станала каквато е сега, суша от която се издига мъгла, така както твърди и Библията. Тя се е охладила и се е кондензирала падайки върху земята под формата на потоп, което най-накрая е позволило да се създаде въздух и е осигурило атмосферните условия които преобладават сега. В миналото ние сме имали тела даващи ни възможност да се приспособяваме към различните условия на околната среда на земята и сега нашите носители съдържат голямо количество вода, каквито са и телата на животните и растенията. Обаче, Библията твърди, че плът и кръв не може да населява Божието Царство. Твърди се, че ние ще съблечем физическото тяло и ще бъдем поемани от въздуха, също и както вие казвате: ‘’няма да има море’’. По този начин са ни представени в основни линии новите условия и има много малко на брой признаци които показват бавното реализиране на промените и въпреки това, те със сигурност ще настъпят. Учените сега започват да осъзнават факта, че земята започва да се лишава от влагата си. Една извадка от печата:
‘’Много специалисти признават факта, че земята бавно започва да губи своята влага. Съществува частично обяснение на този процес от S.f. von Hermann в ‘’Science (Ню Йорк), под въздействие на електрически разряди в процеса на декомпозиращо изпаряване. Един от съставните газове, водородът, е много лек и се издига до горните граници на земната атмосфера, където накрая той бива изхвърлен. Тази загуба на водород, в дългосрочен план, означава загуба на вода. Разлагането на земната влага, със загуба в крайна степен, се причинява и от други действащи фактори, особено от въздействието на светлинните лъчи от горната част на спектъра. Фон Херман цитира автора на ‘’Umschau’’, Dr, Karl Stoeckel, който пише: ‘’Предполага се, че ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина, които достигат водните пари съдържащи се в долната част на стратосферата на земната атмосфера, разлагат малка част от тях до получаването на водород който се издига на голяма височина’’. Фон Херман коментира това по следния начин: ‘’Не мисля, че преди се е обръщало внимание на факта, че земната повърхност би трябвало непрекъснато да губи водород чрез разлагането на водните пари при всяка светкавица. Pickering и други учени са установили линии на водород в спектъра на светкавица, а в научни разработки в областта на метеорологията се споменава факта, че светкавиците разлагат част от водата… Водородът, който се получава вследствие на всяка светкавица, се издига бързо да горните слоеве на атмосферата и се оказва загубен за земята. Имайки предвид честотата на гръмотевичните бури през летния сезон в двете полусфери и през цялата година в екваториалните области, загубата на водород по този начин не може да се смята за незначителна. Докато тези условия на земята продължават да бъдат такива, че да осигуряват възможност за възникване на гръмотевични бури, бавното изсушаване на земята би трябвало да продължи’’.
Така, с напредъка на науката, учението на Библията се потвърждава относно всяко съществено твърдение. Тези открития показват как миналото и настоящето са описани точно. Това ни дава основание да вярваме, че и бъдещите открития ще се окажат също в съзвучие с истините които Библията излага.
ЦВЕТОВЕТЕ НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА
ВЪПРОС No.81
Защо цветовете на скинията в Храма са били виолетово, алено и бяло? Защо не са били използвани трите основни цвята: синьо, червено и жълто?
Отговор: Синьото е цвета на Отеца, който управлява цялата вселена непрекъснато от началото на проявлението до края му, присъстващ навсякъде във всичко което живее, диша и има своето начало. Червено или алено е цвета на Светия Дух който създава живи същества. Когато животът се прояви по погрешен начин, ако е ограничен от законите, тогава Светият Дух става Йехова, Законодателя. Жълтото е цвета на Христос, Господаря на Любовта, който чрез този свят божествен Принцип надделява над закона ни довежда отново да директен контакт и хармония с Отеца.
Ясно е, че в древността не е било възможно да се включи жълтия цвят и така да бъдат използвани и трите първични цветове като емблема на Храма. Тогава са господствали Отецът и Йехова. Синьото и аленото, техните цветове са били поставени в храма, а виолетовото, който се получава при смесването на по-горе споменатите основни цветове, също е присъствало, показвайки че те не само са съществували отделно, но и обединени. Накрая, имало е и бяло пространство символ на факта, че нещо остава непроявено и това е било третият цвят, жълтото.
От времето на Христос, истинската Западна Мистерийна Школа, Розенкройцерите, имат за емблема Червените Рози, символ на изчистването на природата (естеството) на желанията; златната звезда, показваща че Христос е роден вътре в ученика и излъчва от петте си лъча, които представляват главата и четирите крайници. Това е изобразено върху син фон, емблема на Отеца. Така се показва, че проявлението на Бог, съюз в троица, се е осъществило.
Аз винаги съм мислил, че има един пропуск в книгите на Сдружението на Розенкройцерите, а именно, една свята молитвена книга. И хиляди от нашите ученици вероятно са чувствали същото. За да запълнят тази липса много от тях са ползвали книги от Източната Школа, което е много лоша практика. Преди много години, когато ние от Западния Свят сме били в такива тела каквито тела имат сега хората от източната полусфера, по времето когато не е имало Западен Свят, такъв какъвто го познаваме сега, тяхната практика е била подходяща за нас, но днес ние сме напреднали много и по-добре е да се обърнем към нашите християнски светии за напътствия по пътя на Светостта. Моята любима книга е The Imitation of Christ от Thomas a’ Kempis. Прекрасна книга е. Няма жизнена ситуация, за която да не се открие подходящ пасаж в тази книга; и колкото повече я четете, толкова повече я харесвате и обичате. Вие може би знаете, че живеещите в Mt. Ecclesia се редуват по азбучен ред в четенето по време на сутрешните и вечерните служби. Винаги, когато дойде моят ред аз избирам Thomas a’Kempis и прочитам една глава започвайки от началото и завършвайки с края. След това някой може да започне да я чете отново. Няма нито един случаен ред в цялата книга и би било учениците, които желаят да ускорят напредъка на душевната си природа, да ползват тази книжка за четене. Тя може, вярвам, да се достави от повечето книжарници навсякъде по света.
ЗАВЕСАТА НА ХРАМА И СВЕЩЕНИЧЕСКИТЕ ОДЕЖДИ
ВЪПРОС No.82
Защо цветовете на скинията на храма и свещеническите одежди, както пише в Exodus, са били синьо, пурпурно и алено, а не трите първични цветове?
Отговор: Древният храм на първобитните общества е първата църква, която някога е била построена на земята. Когато човечеството е било принудено да се отдалечи от водните басейни на земята образували се поради кондензацията на влагата която преди това е покривала земята под формата на плътна мъгла, духовното зрение, което до тогава е ръководило хората, се е превърнало в пречка за еволюцията. И така, то започнало да се замъглява и сетивата на човек се фокусирали върху физическия свят. Тази промяна изисквала и наложила откъсване от Божествените Йерархии които до тогава водили човека по пътя на еволюцията. Те станали невидими и човекът усещал липсата им. Тогава в неговото сърце покълнал копнеж към Бог, който е бил задоволен чрез предоставянето му на Храма в Пустошта и предписание с определени божествени закони, като ръководство. Йехова е бил законодателя и Водач на древните Семити които са били семенната раса за настъпващата Арианска Епоха, а зад него стоял Най-Висшият, Отецът. Ще откриете това в такива пасажи като Изход глава 32/8 и 9, където се твърди че Най-Висшият е разделил хората в народи и дал определена част от тях на Господ, който ги е водил и ги е извел извън Египет, страната в която се е боготворял Бика/символ на предишната Епоха, в Арианската Епоха на Небесната Дъга. Като въведение към това е послужило използването на кръв от Агне, зодиакален знак Овен, през Пасхата, извършено от Ноа, и като им са били дадени законите на Мойсей, като всички от тях символично са били представени в Храма в Пустошта.
Цветът на Най-Висшия, Отеца, е духовното синьо. Цветът на Йехова е червено (показвайки сакралния/жертвения аспект на кръвта), а комбинацията от тези два цвята е виолетово. Затова тези два цвята са били на воала в Храма, но също така е имало и бял цвят, който символично е показвал, че има нещо което все още липсва. Под господството на Йехова е трябвало да се изпълни принципа: око за око и зъб за зъб. Това се е изисквало според Закона наложен от Него и даден на Мойсей. Този закон е властвал докато Христос е дошъл и е донесъл милост, опрощаване и истина, разкъсвайки булото на Храма. Според древния закон жертвоприношението на животни е било задължително, защото хората още не са се били научили как да жертват себе си. Когато Христос показал пътя към истината и живота жертвайки себе си, булото на Храма се разкъсало, старата система била премахната и се открил нов път за спасение на ‘’всеки който поиска’’.
Затова, в новия закон няма було на което да бъде изобразен цвета на Посветителя. Намерен бил нов по-добър начин да се бележат тези които са приели Христос индивидуално с Неговия цвят на злато и така, тези които следват пътя на служене и себе-жертва, развиват в своята собствена аура златния цвят на Христос, който е третият от първичните цветове. Това е духовната одежда на новата епоха без която никой не може да встъпи в Царството и никоя одежда, придобита в псевдо-посвещаване, никога не може да я замени, без значение каква цена е заплатена.
ДУХОВНИ ЕНДРОГИНИ (ХЕРМАФРОДИТИ)
ВЪПРОС No.83
Във вашето езотерично тълкувание на операта Танхойзер вие казвате, че човек трябва да открие жената в себе си. Какво имате предвид?
Отговор: Според учението на Библията и на езотеризма, съществували са времена когато хората са били мъж и жена в едно тяло, хермафродити, или двуполови. Тогава всеки е можел да се размножава без да има нужда от помощта на никой друг. Човек тогава е бил комплектна единица в състояние да се възпроизвежда. Обаче, за да може да се създаде перфектно тяло-носител за Дъха, било е нужно да се развие мозък заедно с ларинкс, така че човек да може да мисли и да се изразява чрез думи. За да може да се осъществи това, едната половина от силата за създаване на ново човешко същество, творческата сила, е била насочена нагоре за да изгради тези органи и да осигури възможност на човек да обърне своето творческо съзнание навън и да насели света с неща каквито си измисли, по свой вкус, използвайки фантазията си, такива каквито виждаме около нас – кораби, къщи, железопътни линии, телефони и всичко останало създадено от човешките ръце, които първо са се зародили в мислите му и след това са се превъплътили в обекти на света.
Така човек е станал създател, творец на две нива, на физическото и на менталното, но известно ни е че не можем да направим електрическа верига без проводник. Трябва да разполагаме с два, с противоположни заряди и когато едната половина на творческата сила е била отклонена към мозъка, останала само една половина, другата, която може да се използва за размножаване. Поради това, човек е престанал да бъде комплектна творческа единица и е станал зависим от друг човек за да си набави другата част от силата, която му липсва, положителна или отрицателна, мъжка или женска. От тогава на света се появили мъката, греха и страданието и сме станали подвластни на смъртта. Обаче, след време човешкият род ще се научи да обръща и да насочва другата половина от творческата сила нагоре по гръбначния мозък към главния мозък, който тогава ще бъде дву-полярен.
Тогава ние ще използваме двете полукълба на главния мозък, а не само едното както сега. Когато този ден настъпи, мъжът ще е открил жената в себе си и жената ще е открила мъжа в себе си. Тогава вече няма да е необходимо да се търси партньор за да се размножават телата ни, защото тогава ние ще сме в състояние да зачеваме в нашия мозък тяло-носител подходящо за изявяването ни и да го въплътим така както сега обличаме нашите идеи във физически форми. Това ще стане с тази сила, с която адептите запазват за винаги своето физическо съществувание и си създават ново тяло преди да са напуснали старото, но те имат два гръбначни мозъка и използват двете полукълба на главния мозък.
ЧОВЕК – ЕДИН ЕНДРОГИН (ХЕРМАФРОДИТ)
ВЪПРОС No.84
Моля, обяснете следното противоречие във Въпроси и Отговори: ‘’Човек първо е приличал на боговете, направен по тяхно подобие мъж-жена, хермафродит, но по-късно една част от него е била отнета, така че той станал разделен на два пола’’. ‘’Всеки Дух е комплектен в себе си. Той приема мъжко или женско тяло по различно време за да учи уроците на живота и само в сегашния етап на развитие съществува такава функция като полово размножаване’’.? От първия цитат се подразбира, че човек е бил едно цяло и е бил разделен на две части, докато от втория цитат се подразбира, че човек винаги е бил едно цяло и не е бил разделян на две?
Отговор: Двата цитата са верни, но първият се отнася към това което е сега физическо тяло. През Хиперборейската Епоха, когато човек, тогава в процес на създаване, е бил подобен на растение, физическото тяло подобно на много растения е можело да се възпроизвежда и да създава ново тяло, но по-късно през Лемурианската Епоха, когато за човешката еволюция е станало необходимо притежаването на инструмент за мислене и говор посредством които той да може изразява себе си, едната половина от половата енергия е била отклонена с цел изграждането на ларинкс и мозък. И така физическото ояло на една група от хора е запазило отрицателната или женска полярност за размножаване,докато другата част от човешкия род е развила положителен или мъжки пол на физическото тяло.
Също така обаче, трябва да се разбере, че щеше да бъде невъзможно да се раздели човечеството на два пола дори за кратко време, ако силата за създаване на Духа не беше дву-полярна. Тази двойна творческа сила се използва в процеса на всички магически действия и се изразява като Воля и Въображение, от мъжки и женски характер, положителна/активна и отрицателна/пасивна. Дали ще е задействана от Бог, Архитекта на слънчевата система, или от Посветен от каквато и да е степен, процесът е същия. Той се състои, първо от упражняването на женското качество въображение, при което обекта който трябва да бъде създаден се изобразява и моделира в умствена материя до най-малкия детайл и формира един архетип за това, което трябва да бъде създадено; и второ, когато тази работа е завършена, се изисква мощно усилие на мъжката творческа сила, концентрираната воля, за да се привлече и вгради в този архетип създаден от въображението такава материя, която е нужна за проявлението му в света към който той принадлежи и в който ще трябва да функционира. Същият процес се осъществява когато един Посветен трябва да моделира тяло-носител за себе си в което той може да действа и да се материализира, или когато маг от по-нисък ранг желае да сътвори цвете или друг предмет за демонстрация. Всеки от тях тогава трябва да е в състояние да приложи женската сила на въображението за да може да моделира в невидимия свят обекта който трябва да бъде създаден. Ароматът и всичко принадлежащо му, трябва да бъде завършено – цвят, светлосенки и т.н.. Тогава мощното усилие на волята довежда под строй физическите атоми в матрицата и обектът се проявява във физическия свят.
Подобен процес се осъществява при създаването на ново тяло в сегашните условия. Силното женско въображение на майката е нужно за да моделира ембриона в човешка форма през периода на вътреутробното развитие, а това което дава необходимия импулс и формира движещата сила през времето докато Его стане способен да започне своята собствена работа, е концентрираната воля на бащата в момента на половия акт.
Не бива да се забравя също така, че въпреки че хората все още са дву-полови, що се отнася до физическото тяло, защото единият пол е развит да завършен вид, все пак другият съществува в латентен вид като зародиш, ако може така да се каже. Така че, няма противоречие между цитатите, защото единият се отнася до физическото тяло в частност, а другият до Духа.
ВЕНЕЦЪТ ОТ ТРЪНИ
ВЪПРОС No.85
За какво е нужно всяка година да си припомняме страданията на Христос? Ако не е необходимо, защо Християнската църква не се откаже от Христовите Страсти и Трънния Венец и не насочи усилията си към празнуване на Великден като ден на радостта?
Отговор: Написаното в Евангелията, както обикновено се чете от хората в църквите, е само един разказ за Исус, изключителната личност, обичания Божи Син, който някога е бил роден във Витлеем, живял е някога на земята за краткото време от тридесет и три години, който някога е умрял за хората след големи страдания и сега за винаги се е въздигнал до дясната ръка на Отеца. И сега те Го очакват да се завърне да съди живите и мъртвите и празнуват неговото раждане и неговата смърт в определени дни от годината защото се предполага, че тези събития са се случили на определени дати, както са известни датите на рождените дни на Линкълн, Вашингтон или датата на която е станала битката при Гетисбърг.
Тези обяснения са достатъчни за мнозинството от хората които не се интересуват сериозно от същинската истина, но има и друга страна на тази история и тя е открита за окултиста. Това е разказ за божествена любов и за саможертва за вечни времена и този разказ го изпълва с чувства на святост и поклонение пред космическия Христос, който се ражда периодически за да можем ние да живеем и да имаме възможността да се развиваме при сегашните условия. Защото той разбира от окултна гледна точка, че без тази повтаряща се всяка година жертва, тази земя и сегашните условия на нея за напредък, биха били невъзможни.
Когато Слънцето се намира в звездния знак Дева (Девицата) се осъществява Непорочното Зачатие.Една вълна от слънчева Христова светлина и живот се насочва и фокусира върху земята. Постепенно тази светлина прониква все по-дълбоко в земята докато се достигне инверсната точка през най-дългата и най-тъмната нощ на годината, която наричаме Рождество Христово. Това е мистичното раждане на космическия Импулс, на Живот който оплодява земята. Без него нито едно семенце не би покълнало, нито едно цвете не би пораснало на повърхността на земята, не биха съществували нито човек нито звяр и животът скоро би угаснал. Затова има много, много реална причина за радостта която изпълва Рождество Христово. Като божествен творец на нашето битие, нашият Отец в небесата, е дал най-големия от всички подаръци на човек, Сина, така че хората също са подтиквани да си правят подаръци един на друг. Тогава над света господстват радост, доброжелателност, мир, независимо от това дали хората разбират мистичната и повтарящата се всяка година причина за това. Като ‘’малка бучка мая’’, така този импулс на духовен живот, който опложда земята по време на зимното слънцестоене, върши своята работа през зимните месеци, по посока на въртенето на земята, давайки живот на всичко до което се докосва. Дори и камъни не би имало там където липсва този импулс и когато се достигне Великден, когато земята разцъфва, когато птиците започват да пеят и животните в гората се чифтосват, всичко е напоено с този велик Божествен Живот. Той се е изтощил, Той умира и се издига отново до дясната ръка на нашия Отец. Така че, Рождество Христово и Великден са точките на обрат, които маркират отлива и прилива на Божествения Живот всяка година, който ни е дарен и без който би било невъзможно за нас да живеем на земята. Великден приключва, също така, ежегодно повтарящото се празнично чувство, което изпитваме от Рождество Христово до Великден, радостта която се изпитвали. Ако бяхме по-чувствителни, пихме усетили Рождество Христово и Великден във въздуха, защото са заредени с божествени любов, живот и радост.
Но от къде се появява тази нотка на болка и страдание явяваща се през Великден? Защо не можем да се радваме с чист възторг когато Слънцето се освобождава и се завръща при своя Баща? Защо това Страдание, този Трънен венец? Защо да не се изключат тези неща и да не им се обръща внимание?
За да се разбере тази загадка (мистерия) е необходимо да се погледне на нещата от гледната точка на Христос и е необходимо напълно да се осъзнае и да се разбере до дъно, че тази ежегодна вълна на живот, която се насочва към нашата планета, не е просто сила (енергия) лишена от съзнание. Тя носи в себе си пълното съзнание на Космическия Христос. Абсолютна истина е факта, че без Него нищо не е сътворено, както ни е казал Св. Йоан в началната глава от своето Евангелие. По време на Непорочното Зачатие през Септември, този велик жизнен импулс започва своето спускане надолу върху нашата земя и по време на зимното слънцестоене, когато се осъществява мистичното раждане, Космическият Христос вече напълно се е концентрира вътре в планетата. Вие може да разберете, че това би трябвало да причинява силен дискомфорт за такъв велик Дух, да бъде ограничен вътре в тази наша малка земя и да бъде в съзнание за цялата омраза и агресивност които излъчваме ден след ден през цялата година. Неоспорим факт е, че цялата проява на живот се осъществява чрез и посредством любов, и по подобен начин, смъртта произтича от омразата. Ако омразата, разпри и конфликти които генерираме през нашия всекидневен живот при общуването помежду си, измамата, низостта и егоизма биха останали без противоотрова, тази земя би била погълната от смъртта.
Спомнете си описанието на процеса на посвещаване дадено в Космогонията на Розенкройцерите. Там се твърди, че по време на Службата извършвана всяка нощ в 12 часа, етерният Храм в Германия е фокус за всички мисли съдържащи омраза и противопоставяне в Западния Свят (Християнския свят), за който се извършва службата, че тези мисли там се разграждат и трансмутират и че това е основата на социалния прогрес на света. Също така е известно, че светлите Духове скърбят и страдат силно от безредието на света, от противопоставянето и омразата, че те излъчват от себе си индивидуални мисли за любов и милост. Усилията асоциирани с такива ордени като Розенкройцерския са насочени в същите действащи канали, когато светът е замрял, що се отнася до физическата активност, и поради това е в по-голяма степен възприемчив за духовно влияние, а именно в среднощните часове. Тогава те се стараят да уловят и променят тези мисловни стрели от омраза и неразбирателство, приемайки по този начин своя малък дял от страдание и опитвайки се да отстранят няколко бодли от венеца на Спасителя.
Имайки предвид горното, вие ще разберете че Христовият Дух в земята, както казва Св. Павел, пъшка и стене очаквайки деня на освобождаването си. Той поема всички стрели на омраза и ярост. Това са тръните на венеца.
Във всичко което живее, виталното тяло излъчва потоци от светлина генерирани от силата (енергията) която е била изразходвана в градежа на плътното тяло. Когато организмът е здрав, те изхвърлят всички отпадни вещества (отрова) от тялото и го поддържат чисто. Подобно състояние преобладава във виталното тяло на земята, което е тяло-носител на Христос. Отровите и разрушителните сили генерирани от нашите страсти биват отстранявани посредством жизнените сили на Христос, но всяка зла мисъл и зло дело му причиняват соя дял от болка и поради това стават част от Трънния Венец – венец, защото за главата винаги се предполага, че е седалището на съзнанието. Трябва да разберем, че всяко едно наше злодеяние засяга Христос по описания начин и добавя трън на страдание.
В смисъла на гореизложеното ние трябва да разберем облекчението с което Той произнася финалните думи по когато се освобождава от земния кръст: ‘’Consummatum est‘’. Защо повтарящото се всяка година страдание, вие питате? Както ние поемаме непрестанно в нашето тяло животворящия кислород за да витализираме и зареждаме с енергия целия организъм, както този кислород е мъртъв за външния свят, а в тялото е жив, както той в тялото се зарежда с отрови и отпадъчни продукти и накрая се издишва под формата на въглероден двуокис, отровен газ, така и за Спасителя е необходимо да влиза всяка година в голямото тяло което наричаме земя и да поема в Себе си цялата отрова създадена от нас, да я пречисти и да даде нов живот преди накрая Той да възкръсне и да се възкачи при Своя Отец.
СРЕЩАТА С ГОСПОД ВЪВ ВЪЗДУХА
ВЪПРОС No.86
Какъв е смисъла на срещата с Господ във въздуха? Дали това има нещо общо с физическото извисяване?
Отговор: Този пасаж се среща в Първо послание на Св. Павел до Солуняни гл. 4/17, а в гл. 5/23 на същото послание откриваме потвърждението: ‘’А сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при Пришествието на Господа нашего Исуса Христа’’.
Така Павел потвърждава, че човек е създание съставено от три части, Дух, душа и тяло. Ако сега се обърнете към 15 глава на Първи Коринтяни, ще откриете че той казва: ‘’Плът и кръв не могат да населяват царството Божие’’. Като продължава по-нататък за същата мистерия той казва: ‘’Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим…изведнъж, в един миг…’’. И в 44 стих, който е бил преведен погрешно (Българският превод е верен), той казва:’’сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно’’. – soma psuchicon
Това е много важен момент. Няма да го намерите другаде освен в изданията на Розенкройцерите. Всички други са отминали без обяснение или са пропуснали тази важна грешка при превода и прочитат текста като ‘’естествено’’ ‘’реално’’ тяло вместо ‘’душевно’’ тяло. Това тяло на душата е съставено от етер и може да левитира. Без тази способност за нас би било невъзможно да се срещнем с Господ във въздуха или да станем жители на царството небесно, проповядвано от Исус Христос и Неговите апостоли.
Нека да бъде напълно разбрано, че човечеството винаги се е придвижвало по посока от центъра на земята навън, през своята еволюция. Адам, първият човек, е бил направен от червена (гореща) земя, защото по онова време нашият глобус е бил все още в състояние на охлаждане, нажежен от червения огън на формиращата се кора. След това ни е казано, че се е издигала мъгла от охлаждащата се планета и през тези времена човешкият род е съществувал като ‘’хората от мъглата’’ в низините на земята. По-късно, когато мъглата се кондензирала във вода и се изляла напълвайки водните басейни, човек се е придвижил към по-високите части на сушата, неговото сегашно местопребиваване, над водните пространства и когато ще е изоставил плътното земно тяло, за което Павел казва че не може да населява царството Божие, той ще се издигне в пространството във великолепното soma psuchicon, или тяло на душата, за да започне нова фаза от еволюцията. Там няма да сме заобиколени от обекти от плътна материя такива каквито са сега, а ще се учим да работим с живот вместо с мъртви неща. Така че, Библията казва точно това което е написано, че ще бъдем издигнати във пространството ,толкова бързо като мигване с очи, така че да станем жители на Нов Йерусалим когато той ще се появи от Небесата или когато ще стане видим. Също трябва да бъде разбрано, че това царство сега се подготвя, въпреки че е невидимо за мнозинството от хората. Въпреки това, то е в процес на създаване, очаквайки времето когато ние ще сме усвоили уроците на съществуване в плътно тяло и ще сме се пригодили за живот и работа в свобода, което тогава ще започнем да учим.
СРЕЩА С ХРИСТОС ВЪВ ВЪЗДУХА
ВЪПРОС No.87
Ако само някои напреднали Его ще се срещнат с Христос във въздуха, дали те ще се върнат на тази земя за да живеят отново като обикновени смъртни?
Отговор: Идеята е следната: ‘’Аз видях един Нов Йерусалим спускащ се от небесата’’. В Новия Йерусалим или през Новата Епоха ще живеем във въздуха или в етера, както сега живеем върху твърдата земя; това обаче не е Ерата на Водолея. Те не трябва да се смятат за идентични. Новата Епоха представлява околна среда в която ние ще живеем в нашето тяло на душата. То сега се формира в нас , и ние няма да живеем при същите материални условия при които живеем сега. Няма да има нужда да поемаме храна от твърда материя. Ще бъдем в състояние да поддържаме живота със субстанциите на въздуха и етера и ще можем да съществуваме изцяло във въздушното пространство, в атмосферата. И това няма да е привилегия само на малък брой напреднали Его, защото мнозинството от човешката раса ще е достигнало съвършенство на душевното тяло, когато Христос ще се завърне.
КЛЮЧОВЕТЕ ЗА НЕБЕСНИЯ СВЯТ И ЗА АДА
ВЪПРОС No.88
Дали Христос наистина е дал ключовете за Небесните Селения и Ада на Петър или какъв е смисълът на този пасаж?
Отговор: Несъмнено, Христос ги е дал на Петър, а също така и на другите, но това не са били ключове с които се отключват врати. Но никой човек не може да влезе в тези места освен ако не притежава тези ключове. Те са ‘’музикални (звукови) ключове*’’, или право на достъп (код), такива каквито се използват във всички окултни ордени и за всички окултни цели. Съвременните Масони имат нещо подобно, те изграждат различни ложи за различните степени. Те използват различни пароли и различни кодове за достъп, така е един Масон, въпреки че той може да бъде посветен от дадена степен, е така надеждно отделен от другите степени както един външен човек, защото той не притежава ‘’ключовете’’ които отключват вратите.
___________________________________________________________________
Звукови ключове* - кодове с определена честота на трептене; не се знае в кой
честотен обхват, вероятно извън обхвата на възприемания
от човешкото ухо звук
____________________________________________________________________
В окултните ордени, като този на Розенкройцерите, ключовата нота на достъп записана във всяка степен, е с различна вибрация от ключовите ноти на всички останали степени и някой който не притежава ключовата нота и не е в състояние да се настрои на нейната честота, бива задържан като от някаква невидима вибрационна стена ограждаща Храма. Субстанцията на долния Свят на Желанията, обгръщаш земята, който представлява Ада, има различна вибрация от тази която преобладава в частта на аурата на земята образуваща горния Свят на Желанията и Областта на Конкретната Мисъл. Тази честота на вибриране, също така се различава от честотата на тези части от материята които са във вътрешността на земята, във всяка от 9те подземни пластове. Затова, всеки от тези подразделения на невидимия свят, също изисква различна ключова нота, тези ноти посветените научават постепенно напредвайки по пътя към Адептството. Била е ‘’ключовата нота’’ за един или за няколко от тези различни светове, която е била дадена на Петър и на другите от Христос, който в техния случай ги е посвещавал. Същите ‘’ключове’’ сега се дават на тези които Го следват, от Неговите последователи, които посвещават достойните в тайната, така че те да могат да служат на събратята си по-добре и по нови начини.
Така че, музиката има по-велика мисия отколкото само да ни доставя наслада. Наистина, хармонията на сферите е основата на цялата еволюция. Без нея не би имало напредък и когато някога нашите уши ще бъдат в състояние да я възприемат ние ще имаме ‘’ключа’’ за прогреса.
СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
ВЪПРОС No.89
Каква е същността на учението на истинското Християнство, или какво точно учи то?
Отговор: В първа глава на Библията можем да открием една заповед, дадена на невръстното човечество, на което е била дадена свободата да пребивава в Градината на Рая, което всъщност представлява състояние на блаженство. Поставено им е било само едно ограничение, цитат: ‘’от дървото на Познанието не бива да ядете’’. Ако анализираме тази заповед в светлината на такива сентенции, като: ‘’Адам позна Ева и тя роди Каин’’, ‘’Адам позна Ева и тя роди Сет’’ и въпроса на Мария: ‘’Как ще зачена като не съм познала мъж?’’, ние ясно разбираме, че на човечеството е било забранено да задоволява желанията на страстната си природа. Езотеричните учения ни дават допълнително знания за това, че тази функция е била използвана само в определени периоди от време на годината под ръководството на ангелите и като следствие на това, раждането е било безболезнено.
Базирайки се на тези познания, ние също така можем да разберем така нареченото проклятие: ‘’в болка ще раждаш децата си’’ и причината за това е, че размножителният акт се осъществява по време когато планетните вибрации са неподходящи за тази цел. Така грехът или нарушаването на космическия закон се е появил на земята и е причинил неизказани беди и страдания. За да бъде поправено това, на човечеството е била дадена религията на Йехова. Това е религия на закона, определяща наказания за нарушения и даваща милост за страх пред закона против желанията на плътта. Съобщава ни се, че законът бил нравоучител който да приближи човешкия род до Христос. Обаче, човек се е опълчвал против закона през цялото време и това е поради това са били налагани най-тежки божии наказания и изпитания, за да бъде държан поне близо до желаното морално поведение. Под господството на Йехова, човечеството е било разделено на нации, което е било използвано за да воюват те една срещу друга поради прегрешенията им, чумните епидемии са служели за същата цел. Те били използвани като средство за осигуряване на послушание и покорство и Старият Завет завършва с обещание към воюващите и кървящи нации, че ‘’Слънцето на праведноста ще изгрее и ще донесе изцеление на Крилата си’’. След това идва религията на Христос и ангелското известие което провъзгласява раждането на ‘’мир на земята и благоволение между човеците’’. Това е в началото на Новия Завет. Накрая е видението на съвършения свят, когато всички нации ще се съберат в един небесен град, където няма да има място за похот и страст – където няма единение между мъж и жена, защото смъртта която прави раждането на тела необходимост е изчезнала, където господстват мир и истинска любов, където съвършената любов породена от религията на Христос е изтрила страха наложен от господството на Йехова.
Така, че същността на учението на Христос е, че законът на грях и смърт може да се победи с любов, което ще възстанови безсмъртието.
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВОДАТА ВЪВ ВИНО
ВЪПРОС No.90
Моля, кажете ми какво е имал предвид Исус когато е казал на майка си Мария: ‘’Какво имаш ти с мене, жено? Още не е дошъл часът ми’’. (Йоан 2:4)
Отговор: Това е още един случай когато преводачите на Библията са превели погрешно гръцкия текст по най-недопустим начин. Изказването е било направено по време на женитбата на Кана (Cana), когато Мария, майката на Исус се казва че е отишла при него съобщавайки му, че няма вино. Тогава Исус и отговорил със следните гръцки думи: ‘’Ti emoi kai soi gunai‘. Буквално преведено това означава следното: ‘’Какво (е това) за мен и за теб, О жено? Моето време още не е дошло’’. Дори без да се вземе предвид езотеричното значение на забележката, това изглежда много по-добронамерено отколкото грубия отговор приписван на Исус в популярната версия на Крал Джеймс. Също така, трябва да си припомним, че Христос не е бил син на Мария по същия начин както е бил Исус и въпреки че е използвал тялото на Исус, той е не смятал че има физическа родствена връзка с Мария и поради това напълно може да бъде оправдан, че използва обръщението ‘’жено’’.
Обаче, има и друг по-дълбок смисъл на всичко, което се е случило по време на сватбата в Кана (Cana). Учението на Розенкройцерите, изложено в публикациите ни, проповядва че Евангелията не са разкази за живота на личност с име Исус или Христос, който е бил изключително явление измежду хората. Въпреки, че Исус от Евангелията наистина е съществувал и е живял, Евангелията представляват инструкция за посвещаване и женитбата в Кана, по време на която Христос е извършил своето първо голямо чудо, е било нещо много по-значимо от само обикновена сватбена церемония на мъж и жена. Всъщност, това е било мистичен съюз между висшето и низшето Аз под върховенството на новия ред на Службата в Храма въведен от Христос. През Атлантската Епоха водата е била използвана в Храмовете, но за Арианската Епоха виното е било от съществено значение.
На земята са живеели различни раси по различно време и те са имали различен от сегашния строеж на телата. Първата човешка раса се символизира в Библията с името Адам.Те са били от земята, земни. Това означава, че те са имали само минерално тяло, били са изградени от минералната земя. Втората раса се символизира с името Каин. Те са имали две тела, плътно минерално тяло, а също така и етерно или витално тяло. Поради това те са приличали на растение и им е била дадена растителна храна. Впрочем, казано ни е, че Каин обработвал земята и отглеждал жито. Третата раса развила също така и тяло на желанията и поради тяхната емоционална и страстна природа, те са били подобни на животно. Затова им е пила дадена животинска храна или месо и научаваме, че Нимрод е бил забележителен ловец. Най-накрая ума е бил добавен като връзка между тройното тяло и тройния Дух. Тогава Духът влезнал в тялото и станал вътре-живеещ (или вътре-обитаващ, indwelling), един Его.
За да може този Его да научи урока си на земята, той през това време трябва да забрави своя божествен спиритуален произход. Тогава е била дадена нова храна, виното – дух, ферментирал извън тялото, първо е бил използван от Ной, живял през Атлантската Епоха, за да се потисне истинския Дух живеещ в тялото. Под въздействието на интоксикиращото влияние на такъв псевдо-дух, човек постепенно забравил своя божествен произход и фокусирал цялото си внимание върху уроците които трябва да бъдат научени на този свят. Обаче, въпреки че хората се отдали на тази нова съставка от храната, виното, и дори въпреки оргиите провеждани по време на екзотеричните служби, във всички светилища на древността за раздаване е била използвана вода и най-висшите и свети духовници никога не са допускали дари да докоснат до устните си вино. Така, че те не са били слепи водачи на слепи хора, а са виждали ясно невидимия свят и са познавали сакралната тайна на живота.
През ранните епохи от човешката еволюция човек е бил направляван, съветван и ръководен от видимите пратеници на Божествените Йерархии, към които той се отнасял със страхопочитание като към Богове, а дори и след като те го изоставили, пророци и ясновидци са продължили вместо тях да удостоверяват съществуването на Бог и на невидимите светове. Древните религии също са проповядвали доктрината за прераждането и така човек е знаел, че напредъкът му се осъществява чрез жизнен опит натрупван в поредица от превъплътявания в земни тела с все по-съвършено устройство. По тази причина много индийци, които вярват в прераждането, смятат че ускоряването на еволюцията не е необходимо. Обаче, за да може човекът от Западния свят (изповядващи Християнството), където живеят най-напредналите раси, да вложи цялата си душа и целия си разум в усилията си да овладее тайните на Земния живот, било е решено че той трябва да бъде напълно лишен от тези знания. И така, духовният усет за съзнателно познаване на Бога и зрението за вътрешните светове били заличени временно за определена продължителност от време, така че цялото човечество е било оставено да разчита само на себе си през новата Епоха и да може постепенно да се отдаде изцяло на еволюцията на материята, подготвена и предназначена за него. Виното действало в тази посока екзотерически в началото и използването му е получило потвърждение и одобрение в храма чрез първото чудо.
В древни времена само вода се е използвала по време на богослуженията в храмовете, но в последствие виното е придобило значение в човешката еволюция. Богът на виното. Бакхус, е бил на почит и в негова чест са били провеждани оргии от възможно най-разюздано естество за да се загруби чувствителността на Духа и да може той да се отдаде напълно на овладяването на физическия свят. Дори през времето на Мойсей, на духовниците е било строго забранено да използват вино по време на богослуженията в храма, но Христос, през своето първо появяване всред хората е превърнал водата във вино, узаконявайки използването му съобразно съществуващите условия. Отбележете, обаче, че това е било направено пред множеството и това е било Неговия първи акт като пратеник на Бога за обикновените хора. Обаче, на последното езотерично събрание на Христос с Неговите ученици, когато им са били дадени последните напътствия, не е имало месо от агне (Овен), както се е изисквало според закона на Мойсей. Нито е имало вино, а само хляб, един растителен продукт и една чаша, за която сега ще говорим, след като отбележим Неговите думи изречени тогава: ‘’Аз повече няма да пия от плода на лозата докато не настане времето да го пия заедно с вас като ново в Небесното Царство’’.
Сокът, който е наскоро извлечен от гроздето, не съдържа духа* (spirit = спирт или дух) на ферментацията и разложението, а е чист природен растителен продукт. По този начин на последователите на езотеричната доктрина са били дадени напътствията на Христос да се хранят без месо и да не употребяват алкохол.
Обикновено се предполага, че в чашата която Христос е използвал по време на Последната Вечеря е имало вино, обаче няма библейско основание за това предположение. Съществуват три описани версии за приготовленията за тази Пасха.
Докато Марк и Лука твърдят, че на пратениците е било казано да отидат в определен град и да търсят човек който носи делва с вода, никой от Евангелистите не казва, че в чашата е имало вино. Освен това, проучване в паметта на природата показва, че е била използвана вода. Този акт поставил само началото на движението за въздържание, защото тези космически промени са изисквали продължителна подготовка във вътрешните светове преди те да се проявят навън в човешкото общество. Хиляди години не значат нищо в рамките на един такъв процес.
Използването на вода по време на Последната Вечеря е в съответствие с астрологическите и етическите изисквания. Слънцето е било в процес на напускане на знака Овен, знакът на Агнеца, към Риби, знакът на рибите, един воден знак. Трябвало е да се възвести нов духовен стремеж, трябвало е да се навлезе в нова фаза от човешкото развитие през ерата на знака Риби която се приближавала. Отдаването на желанията е трябвало да бъде изместено от въздържание. Хлябът, продукт на живота, който е направен от непорочно придобито зърно, не подхранва страстите така както месото, нито пък кръвта ни разредена с вода се вълнува така страстно както ако би била напълнена с вино. Затова хляб и вода са подходяща храна и символ на идеалите през Епохата на знаците Риби – Дева. Те представляват чистота и нравственост и затова Католическата църква е давала на последователите си водата на Рибите на входа на Храма и хляба на Девата при олтара, лишавайки ги от чашата с вино по време на Службата. Обаче, дори горе-описаните разсъждения не ни доближават до сърцевината на мистерията скрита в ‘’Cup of New Covenant‘’ – ‘’Чашата на Новия Завет’’. Чашата на Христос от Тайната Вечеря – ‘’Чашата на Новия Завет’’.
Старата чаша за вино която ни е била дадена в началото на Арианската Епоха, земята на размножаване и на увеличаване на броя на хората, е била пълна с разруха, смърт и отрова и думата която тогава сме научили е била смърт и безсилие.
Новата чаша за вино, която беше описана като идеал на новата епоха, Новата Галилея (която не трябва да се бърка с Ерата на Вдолея), е един орган от етер изграден вътре в главата и шията от неизразходвана сексуална енергия, който изглежда за духовното зрение като чашка на цвете която израства от долната част на стъблото на цялото растение. Тази чашка на цвета, или семенна чашка, е истинския творчески орган способен да изговаря словото на живота и силата.
Настоящият говор се осъществява от тромавото движение на мускулите които поставят в определено положение ларинкса, езика и устните така, че въздухът преминаващ от белите дробове да може да възпроизвежда определени звуци, но въздухът е тежка материя, трудно подвижна в сравнение с по-фините природни сили като електричеството които се движат в етера. Когато този нов орган се развие, той ще притежава способността и силата да изрича словото на живота, да вдъхва жизненост (виталност) в субстанции които до тогава са били инертни. Тази орган сега ние изграждаме посредством служене* - (има се пред вид извършването на всякакъв вид дейност с цел подпомагане и в полза на хората и света).
Трябва да се помни, че Христос не е дал чашата на мнозинството, а само на своите ученици които са били негови вестители и служители на Кръста. В днешно време, тези които пият от чашата на въздържанието, така че да могат да използват силата си в служба на другите, са в процес на сътворяване и изграждане на този орган, заедно с тялото на душата което е венчалната одежда.Те се учат да го използват в началото само като Невидими Помощници (Помагачи) когато са извън тялото си нощем, защото тогава те биват обучавани да изговарят словото на силата която преодолява разстояния и сътворява плътна тъкан.
Когато Атлантската Епоха се е приближила към своя край и човечеството е напуснало дома на детството си където е било под директното ръководство и настойничество на учители-богове, тогава е било осъществено старото съглашение/или стария завет (old covenant) , давайки им месо и вино, а тези двете заедно с безконтролното и неограничено използване на половата сила са направили Арианската Епоха, една ера на смърт и разруха. Ние сега се приближаваме към края на тази ера.
Епохата на знака Риби, или времето когато Слънцето чрез прецесия преминава през знака Риби, рибите, почти е изтекло. През този период знакът в опозиция на рибите, а именно Божествената Дева, е бил за човека идеал. Тя е била боготворена и почитана от безбрачното духовенство което е постело и се е хранило с ‘’риба’’ през определени дни на седмицата и годината. В Пикторианския Зодиак знакът Дева държи в ръката си житен клас. И житото и гроздето са продукти на растителния свят и непорочната Божествена Дева поради това олицетворява за първи път принципа на Непорочното Зачатие, кръвта (виното) и тялото (хляба) на Христос. На тези неща безбрачното духовенство, което е ръководило богослуженията, е привличало вниманието на хората през Ерата на Рибите, която скоро ще свърши и затова виното бързо започва да губи значението си и да изчезва от службите в храмовете и употребата му от мнозинството от хората намалява, като резултат от това, се изпитва съответното нарастване на чувствителността. Божественият Дух, скрит във всяко човешко същество, се събужда от токсичния си сън причинен от духа (спирта - spirit) на виното и започва да си спомня своя божествен произход и наследствената си принадлежност към живота, без начало и без край.
За отбелязване е, във връзка с това, че всички свещеници от много страни на стария свят, а също така католическите свещеници в Америка, все още продължават да използват вино и алкохолни напитки, и повече от забележително е, че когато Английският Парламент, кралят и благородниците, които са представлявали Държавната Власт, са се мъчили да прокарат закони за продажбата на алкохол в бъдеще в Англия, тази мярка е била провалена от решителното противопоставяне на висшите църковни сановници.
Това отношение на европейското духовенство не означава, обаче, че то е назадничаво, нито заслужава неодобрение и порицание по какъвто и да е начин. Човечеството има да учи още много уроци, които може да бъдат научени само в ерата на виното. Когато нуждата от фалшивия спирит/дух ще е отминала, то ще спре да употребява алкохол без необходимостта от законодателни мерки, които по принцип не постигат целта защото абсолютно невъзможно е по законодателен път да се вмени морал и етика у хората. Докато съгласието със закона не е създадено отвътре, хората са склони да го нарушават за да си задоволяват желанията, независимо от рестриктивните мерки.
ИЗКУШАВАНЕТО, БИЛО ЛИ Е НЕОБХОДИМО ЗА ХРИСТОС ИСУС?
ВЪПРОС No.91
Защо е било необходимо за Христос да влезе в тялото на Исус и да бъде изкушаван за да придобие състрадание към нас? Не би ли могло такова Велико Създание да прояви състрадание и без това?
Отговор: Очевидно не. За да бъде изкушението наистина изкушение, човекът който бива изкушаван трябва да вижда нещо което той желае, в предмета чрез който бива изкушаван. Ако това не е на лице, няма никакво изкушение. Месото не може да изкушава автора, защото дори само от мисълта за яденето му, му се повдига. Затова неупотребата на месо, в случая, не е никаква добродетел. Той не трябва да преодолява желанието си за месо, а ще трябва да преодолява отвращението, ако трябва да го яде. Великият Слънчев Дух, Христос, по своята собствена природа, не би трябвало да се чувства изкушен да превръща камъка в хляб за да задоволи глада си. Той не би почувствал това като саможертва, да се откаже от зависимостта си към силата която би Го направила господар на нашата малка земя, а точно като нас, когато гледаме през цветно стъкло и виждаме всичко оцветено в същия нюанс, така както Христовото съзнание се е съсредоточило в тялото на Исус, то е възприело нещата на този свят през очите на Исус, едно човешко същество. От гледна точка на такова човешко същество хлябът е изглеждал определено желан, когато се изпитва глад.
Силата също изглежда желана за мнозинството от хората. Следователно чрез знанието, че посредством вътрешната си сила Той би могъл да задоволи такова желание, може да се смята за изкушение. Само от човешка гледна точка, случилото се на Гетсиман (Gethsemane) би изглеждало на Исус така ужасно за Него, че да поиска да избегне изпитанието което Го е очаквало. Ние може да преценим това като си представим, че никой не може да изпита болката на човека който го стяга обувката освен самия човек, така че Христовият Дух се е научил чрез ограниченията на тялото на Исус да има състрадание към нашите слабости, което би било невъзможно чрез наблюдения отвън. След като е бил в тяло и е почувствал слабостите на плътта, Той е разбрал както никой друг най-добре как да ни помага и затова Той е наистина Велик Посредник между Бог и човек.
ОСНОВАНИЕТО ЗА ДА БЪДЕ НАРЕЧЕН ХРИСТОС ‘’СИН ЧОВЕЧЕСКИ’’
ВЪПРОС No.92
Ако Христос е имал божествена природа и е бил Архангел, най-високо посветения от Слънчевия Период, както вие казвате, защо тогава е бил наричан ‘’Син Човечески’’?
Отговор: За да разберем правилно този израз: ‘’Син Човечески’’, е необходимо да познаваме Масонската легенда за сътворението на света и човека в него, както и библейската история. Тъй като не всички настоящи ученици са чели лекциите в книгата ‘’Свободното масонство и Католицизма, ще повторим тази легенда или по-скоро най-важните моменти от нея.
В началото Елохим Йехова е създал Ева, и Елохим Самаел, който е представителя на Марс на тази земя, се съединил с нея. Каин се е родил от тази връзка. След това Елохим Йехова също така създал Адам, и Адам се съединил с Ева и като резултат се родил Авел. И така, Авел е бил син на родители – хора, и двамата създания на Йехова, и той е бил хрисим и покорен, поддаващ се на заповедите на Бог който е бил почитан като негов Създател, докато Каин е бил полубожествен потомък на майка – човек и божествен баща. Поради това, той е имал вроден божествен стремеж към творчество. Авел, затова, с удоволствие се грижил за животните, също така създадени от Йехова, които както и той самият, са се хранели с дивите растения които ги заобикаляли и не изисквали полагане на труд от негова страна, един дар от боговете. Каин е бил по-различен. У него този преобладаващ подтик да създава нещо ново, този божествен стремеж да направи така, че два стръка да израснат там, където преди това е растял само един, е бил по-силен и доминиращ, властна сила, и той не е можел да бъде спокоен докато не постигнел нещо създадено лично от него. Затова той започнал да посява семената които намирал, създал жито и предложил на Йехова плодовете от труда на своите ръце.
Обаче, даровете му не са се харесали на Бог Йехова, който съзрял в него възможен бунтовник който няма да може да бъде напълно подчинен. Като следствие на това, се появила враждата между Каин и Авел и се проляла кръв. Тогава Адам отново се съединил с Ева и от този акт се родил Сет. От тогава на света винаги е имало две групи от хора: Синовете на Каин и Синовете на Сет. От единия е произлязла дългата родова верига от царе, които са царствали ‘’По волята и Благоволението на Бог’’ и кулминацията е в Соломон. Тази верига е синът на човека. С други думи, те са били родени от баща – човек и майка – човек; а именно Адам и Ева, и двамата създадени от Бог и подчиняващи се на неговите заповеди – и двамата напълно човеци. В този аспект, Синовете на Сет напълно се различават, много по-различни са от Синовете на Каин. Каин, всъщност е бил синът на вдовицата, защото Ева е била изоставена от божествения си съпруг Самаел, след осъществяването на зачатието. Той никога не бил съпруг или баща на детето, затова се казва че то е син на вдовица.
От този прародител полубог, Каин, се е появила дълга родова верига от синове, които са положили началото на всички видове занаяти, както ще разберете ако проучите Библията. Те са основоположници на всички видове изкуства и наука. На тях се дължи целия материален прогрес на света и кулминацията на тяхната верига е била във времето когато Соломон, синът на човека, седнал на трона на Израел, в раждането на един син на вдовицата, наричан Хирам Абиф, който също може да прочетете в Библията. Аз нямам предвид Хирам от Тир (Tyre), а Хирам майсторът, който е бил изпратен от царя Хирам от Тир да построи Храма на Соломон. Тогава той е бил ‘’сина на вдовицата’’, а Соломон е бил ‘’сина на човека’’. В по-късни времена, тези двама герои от световната драма, са се били преродили. Соломон е станал Исус от Назарет, Син Човешки; Хирам Абиф е станал Лазар. Той, също така, е бил Син на Вдовицата от Наин (Nain), а двете възкресявания, които са описани са едно събитие, символизиращо посвещаване.
От тогава тези двама герои, Синът Човешки и Синът на Вдовицата, работят за осъществяването на една и съща цел, но по различен начин, Исус, Синът на Човека, е действал чрез религията и църквата и продължава така и понастоящем. Християн Розенкройц е по-късното име на Хирам Абиф и Лазар, Синът на Вдовицата. Исус, Синът на Човека, стои в подкрепа на цялото духовенство, където се подхранва религиозно чувство и Човек се връща към Бога по пътя на сърцето и набожната преданост. Християн Розенкройц, Синът на Вдовицата, работи със силата на света, с промишлеността и науката, с цел да обедини светската и духовната енергия, главата и сърцето, което трябва да се осъществи преди Христос, Синът на Бога, да се върне и да дойде отново.
Впрочем, за това обединение, аз писах в Космогонията на Разенкройцерите, че второто пришествие на Христос ще стане когато Държавата и Църквата ще са се обединили, но това не е съвсем подходящ израз който трябва да се използва. Вие помните факта, че учението ми беше предоставено в Германия и беше толкова обемисто, че ми беше трудно да намеря най-подходящия израз на английски за всичко и веднага. Поради това, понякога превеждах по смисъл. Думите държава и църква, както са употребени от Учителя, имаха смисъла да предадат идеята, че по някое време светската и църковната власт трябва да работят ръка за ръка и да стават все повече сплотени (единени); защото през това време, към което е отправен погледа ни, Царството на Христос, ще има само един лидер.
Той тогава ще бъде Цар и Свещеник и затова, естествено, човешката раса трябва да бъде издигната до нивото когато нейните водачи се доближават все повече и повече до този идеал, бидейки достатъчно мъдри за да ръководят държавата и достатъчно добри и човеколюбиви за да ръководят сърцата на хората. Само тогава ще можем да се приближим до Божието Царство и затова, това е условието за чието осъществяване в църквата и държавата сега полагат усилия Християн Розенкройц и Исус.
СИНЪТ ЧОВЕЧЕСКИ
ВЪПРОС No.93
Защо Исус е бил наречен ‘’синът на човека’’?
Отговор: Той, всъщност, не е бил наричан така; Той сам се е нарекъл така. ‘’Хората Ме наричат син човечески’’. Той е бил наричан Синът на човека защото е имал човешко тяло, но тук има скрит намек за знака Водолей, в който скоро ще навлезем. Тогава Синът Човешки отново ще дойде. Имало е времена когато човечеството е боготворяло Бика, когато Слънцето поради прецесия е преминавало през знака на Бика – Телец. Всяка година Слънцето, движейки се на север, около 21 март достига екватора. Тази позиция се нарича 1ви градус на Овен. След това то се движи по кръгова орбита и на 21 март следващата година достига отново екватора, но то достига екватора малко по-рано – или, то избързва. Пролетното равноденствие, когато слънцето пресича екватора, ще бъде малко преди точката когато е пресякло екватора през миналата година и така чрез прецесия (избързване) то преминава през всичките знаци на зодиака в обратен ред. Когато е преминавало през знака Телец, както беше споменато, хората са боготворели Бика. След това то е преминало през знака Овен и тогава преклонението пред златния телец е станало смъртен грях. Бог е казал на Своите хора: ‘’Излезте от Египет. Не се молете на Бика, само чрез кръвта на Агнеца ще преминете отвъд’’. Затова стълбовете на портата са били пръскани с кръвта на агнето и те са преминавали чрез кръвта на Агнеца.
След това е бил роден Христос и той е казал на тези които са искали да го следват: ‘’Махнете се от мястото където те се молят на агнеца. Аз ще ви направя рибари’’.
И така, той е започнал подготовката за епохата когато Слънцето ще премине през знака на Рибите, където то се е намирало през последните 2 000 години. През тези 2 000 години ние сме яли риба през петъците, по време на постите и т.н. Непосредствено след явяването на Христос е възникнал спор: какъв трябва да бъде Неговия символ, агне или риба. Ние се приближаваме към Водолей и започваме да усещаме неговото влияние, великият интелектуален знак на Сина на Човека. Ако четем Библията правилно и без предубеждение, ще открием че първото чудо което Той е извършил е било превръщането на водата във вино на сватбата в Кана (Cana). Обаче, когато се е приближил към края на службата си на земята, Той е отменил старото съглашение – завет, изпращайки Своите ученици на мястото където Той би ял пасхата. Той им е казал: ‘’Идете в този град и обикаляйте докато откриете един човек който носи делва свода (това е символа на Водолей); последвайте го; в тази къща (къщата на Водолей) Аз ще ям пасхата’’. Те направили каквото Той им поръчал и Той влезнал в тази къща там е разчупил хляб и благодарил. Подал е чашата и казал: ‘’Вземете, пийте, това е причастието на Новия Завет. Аз вече няма да пия от плода на лозата’’.
Тук е същността. Той им е казал да потърсят човек с делва пълна с вода – символа на Водолей. В целия зодиак има само един знак, който е човек, Водолеят с делвата от която излива вода. Исус Христос е наричал Себе Си Син на Човека, защото Той е донесъл религията на Епохата на Водолея.
ДАЛИ ИСУС ХРИСТОС Е ЯЛ СЛЕД РАЗПЪВАНЕТО НА КРЪСТА?
ВЪПРОС No.94
В глава 24 на Лука се твърди, че след разпъването на кръста Христос се е явил на учениците си казвайки им: ‘’Пипнете ме’’; също така и че Той е ял. Как е възможно това, след като Той се е появил във витално тяло?
Отговор: Отговорът на този въпрос изисква разбиране на принципа на материализирането. Когато материализиране се използва от Духове с цел появяването им пред група от хора, те първо извличат от медиум виталното тяло или колкото могат да си позволят да извлекат от него, оставяйки плътното тяло свито и изтръпнало от страх. Това звучи ужасно за хора които не са виждали такъв феномен. С това, виталното тяло – което, впрочем, е бивало фотографирано тъй като фотоапаратът регистрира излъчвания които са невидими за човешките очи – те лесно осъществяват и демонстрират желаното явление, защото виталното тяло е живо и лесно привлича материя докато не се разпадне така, както става с него непосредствено след смъртта. Те събират и напластяват частици физическа материя от заобикалящото ги въздушно пространство след като са направили матрица (калъп) от виталното тяло на медиума и по този начин оформят тяло в желания за материализиращия се Дух вид.
Виталното тяло на един медиум може да бъде използвано от произволен брой Духове по време на сеанс, всеки от които се облича в пластична субстанция и се изпълва с частици от околното пространство, дори взимайки от седящите наоколо наблюдаващи, които много често се чувстват доста изтощени когато напуснат помещението в което се провежда сеанса.
По време на злополука или нещастен случай когато човек се дави или задушава, той се чувства много спокоен и отпочинал след началната борба за живот, въпреки че разбира опасността. Виталното тяло се отделя преди да се прекъсне сребърната нишка, така то задържа частици от привлечената материя на физическия свят. Затова, хора които са умрели при удавяне или задушаване са били виждани от техни близки на много хиляди километри от мястото на смъртта, съвършено като живи. Силното желание да бъдат заедно с обичните си хора, с които са били разделени може би от дълго време, тази мисъл и това, че са се почувствали свободни от оковите на тялото, ги е накарало да отлетят при близките си. Достигайки до желаното място, виталното тяло привлича към себе си достатъчно частици от околното пространство за да бъде видимо за човека който е бил посетен. В този момент, вероятно, сребърната нишка се прекъсва, виталното тяло се разрушава и видението изчезва.
И така, ясно е, че виталното тяло притежава свойството да привлича към себе си материя от физическия свят и затова е много по-лесно за някой, който напуска тялото, безсъзнателно да позволи на физическите частици да се напластят в неговото тяло на душата, отколкото да ги държи на разстояние. Тялото на душата, разбира се, не подлежи на смърт, на разлагане или унищожаване. Поради това много лесно е да се разбере, че Христос е могъл да използва това тяло за да премине през стените в помещението където са се били събрали учениците Му и там да привлече необходимата материя за да им се покаже във физически носител който се е разпаднал в момента когато е поискал да напусне помещението. Обаче, от съществено значение е да се отбележи, че разпадането е това за което е нужно да се полага усилие, а не привличането на физическа материя.
МОЖЕ ЛИ ДУХ ДА СТРАДА?
ВЪПРОС No.95
Трудно ми е да разбера казаното от Макс Хайндел за това как Христос навлиза отново във земята в деня на всяка Коледа за да стои там до Великден. Може ли Дух да страда? Бихте ли обяснили какво имате пред вид като казвате, че Христос е в центъра на земята и че когато достатъчен брой от негови последователи са достигнали високо ниво на напредък, Христос ще се освободи и тогава последователите му ще поемат контрола над земята. Тази идея би означавала необходимост от контрол на планетите от различни Йерархии?
Отговор: Този въпрос би могъл да бъде значително разширен, но все пак най-важните пунктове присъстват. Първият въпрос изглежда е следния: ‘’Може ли Дух да страда?’’. На него може със сигурност да се отговори много лесно. Вие знаете, че ако някой човек бъде прегазен от кола на улицата и му бъде откъснат крайник, че този крайник няма да изпитва болка. Той е бил отделен от виталното тяло и е загубил цялата си чувствителност. От друга страна обаче, човекът коъто е загубил крайника си със сигурност ще страда ужасно и ако той има чувствителна нервна система, за него вероятността да се освободи от болката би била по-малка в сравнение с някой с по-висок праг на чувствителност и който вероятно само е чувал за нерви. Но физическото страдание може само бегло да се сравни с душевната болка. Кой не би предпочел дори най-страшното главоболие пред оковите на угризенията на съвестта след някакво деяние извършено импулсивно в даден момент? Такава болка, причинена и от физически и от духовни фактори, Духът може да изпитва.
И така, можете ли да разберете какво означава да бъдеш свободен Дух и да трябва да се потопиш съзнателно в някаква тяло-среда която ограничава? Вероятно това е невъзможно да бъде разбрано от някой който не е изпитал това чувство, но ние можем да ви уверим, че когато Невидимите Помощници (Помагачи) които запазват своето съзнание извън и далече от тялото, когато на сутринта се върнат за да влезнат отново във него, в тялото което ние обичаме толкова много, на което гледаме като на скъпоценност, наблюдавайки го отстрани то създава у тях чувство на огромно отвращение. Той се чувства ужасен, че трябва да влезе отново в това студено, лепкаво, влажно мъртво нещо на леглото и само силното съзнание за дълг може да го накара да стори това. Когато е вече вътре, това чувство го напуска, защото гледната точка се е променила. Независимо от това, усещането се запазва в паметта през целия ден. По подобен начин, космическият Христос всяка година влиза в земята по време на зимното слънцестоене, но не съвсем точно по същия начин както ние влизаме в нашето тяло. По-скоро като излъчва част от своето съзнание, което бива затворено в земята и работи за етеризацията на нашата планета. Той страда и усеща всичко което съзнанието може да чувства във физическо тяло. Той чувства липсата на нравственост, както и физическата материя която го заобикаля и затова участта на Христос е по-тежка. Затова нашата морална отговорност е така голяма, защото чрез нашето поведение ние можем или да удължим или да съкратим времето през което Той трябва да носи бремето на нашите прегрешения.
Вие сигурно сте чели в Библията за Седемте Духове пред Трона. Те са Седемте Звездни Ангели, които много лесно се идентифицират в символизма. За да се изясни напълно тази материя, би било нужно много по-голям обем от обяснения, отколкото може да се отдели тук, но вие можете да намерите обяснението в Космогонията. Вие знаете, Павел казва, че Христос се ражда вътре в нас. Angelus Silesius също казва:
‘’Дори Христос да се роди хиляди пъти във Витлеем,
а не в теб, твоята душа ще бъде загубена;
Напразно гледаш към Кръста на Голгота,
ако той не е издигнат вътре в теб.’’
Христовият принцип ние всички трябва да еволюираме в себе си; това, също така, е Златната Венчална Одежда в която тези, които са си я изтъкали, ще срещнат Господ когато Той дойде. Името на Одеждата е soma psuchicon, в 1 Коринтяни, 15/44. Преведена е на английски ‘’natural body‘’ , тези думи би трябвало да се променят на ‘’soul body‘’ – тяло на душата. Казва се, че ние ще срещнем (нашия) Господ във въздуха (етеризирана земя). Наистина, плът и кръв не могат да встъпят в Царството Божие, но когато ще имаме тяло на душата което е изградено от етер, ние ще можем да срещнем Христос във въздуха. Тогава ще можем да подкрепяме земята в орбитата й, защото за това се изисква само достатъчно жизнено етерно тяло, което сега се получава от нашия Господ и така трябва да бъде докато ние заемем неговото място.
КЪДЕ СЕ НАМИРА ПЛЪТНОТО ТЯЛО НА ИСУС?
ВЪПРОС No.96
Какво е станало с плътното тяло на Исус което е било положено в гробницата, но не е било намерено на сутринта на Великден? Ако виталното тяло на Исус е било запазено за да се използва отново от Христос, какво използва Исус като витално тяло през това време? Не би ли било по-практично, да се осигури ново витално тяло за Христос за Второто Пришествие?
Отговор: Едно изследване на Светото Писание би разкрило, че е било обичайно за Христос да се оттегля за известно време от Своите ученици и те не знаели къде отива Той – а ако са знаели, никъде не се споменава това. Обаче причината е била следната: бидейки такъв велик Дух, Неговите вибрации са били много високи дори за най-доброто и най-чистото(безгрешното) от физическите тела. За това е било необходимо често да напуска физическото тяло за период на пълна почивка за да могат частиците/атомите му да забавят трептенията до обичайното си ниво. Поради това, Христос е трябвало да отива при есеистите и да предоставя тялото на техните грижи. Те са били компетентни, а Христос не е имал опит с такива тела, каквито е получил от Исус. Ако тези почивки и грижи не биха били осигурени, плътното тяло на Исус щеше да се разпадне много преди изтичането на трите години на пратеничество и проповядване и Голгота никога нямаше да се случи.
Когато настъпил момента, земното вестителство и проповядване да бъде завършено, Есеите престанали да взимат участие. Тогава нещата поели обратния си ход и огромната вибраторна сила разпръснала атомите във всички посоки в пространството и като резултат когато гробницата била отворена няколко дена след това, не била открита и следа от тялото.
Това е в съвършен унисон с природните/всемирните закони известни ни чрез тяхното действие във физическия свят. Електрическият ток със слабо напрежение изгаря и убива, докато напрежение с многократно по-голяма сила преминава през тялото без разрушителен ефект. Светлината, която има огромна честота на трептене е приятна и полезна за тялото, но когато бива фокусирана през лупа, скоростта на вибрации се понижава и се получава енергия която разрушава. По същия начин, когато Христос, Великият Слънчев Дух, е влезнал в плътното тяло на Исус, скоростта на трептене бидейки понижена от съпротивлението на плътната материя, би трябвало да изгори тялото както при кремация, ако не й се попречи. Силата е била същата, резултатът – идентичен, наистина невидим огън е изгорил тялото на Исус и това не е било пламък, както е при обикновения огън, не е останала никаква пепел. В тази връзка е добре да се припомни, че невидим огън има в латентно състояние във всичко. Не можем да го видим в растението или в животното, нито в камъка, но въпреки това той е там, видим за вътрешното зрение и в състояние да се прояви по всяко време когато приеме формата на пламък от физическа материя.
Взимайки под внимание по-горе изложеното, авторът на Космогонията на Розенкройцерите практически не получава никаква помощ, ако реши да се позове на нея за доказателство, дори може да бъде поздравен, че не са забелязани повече грешки. На страница 408, втория ред на последния параграф се отнася до настоящата тема. Той беше поправен в 4тото издание, като думите ‘’семенни атоми’’ се използваха вместо ‘’други тела-носители’’. Тогава изречението гласи следното: ‘’При смъртта на плътното тяло на Исус, семенните атоми били върнати на първоначалния собственик’’. През интервала от три години, между Кръщението, когато той е дал носителите си, и Разпятието, което е осигурило връщането на семенните атоми, Исус си е изградил носител от етер, както един Невидим Помощник си събира и напластява физическа материя винаги когато е необходимо да материализира цялото тяло или част от него. Обаче, материал който не съответства на дадения семенен атом не може да се използва постоянно. Той се разпада веднага щом силата на волята която гое изградила престане да се прилага и поради тази причина, това е било само заместител. Когато семенният атом на виталното тяло е бил върнат, било е оформено ново тяло и в този носител Исус действа и до сега, работи за делото на църквата. Оттогава той никога не е приемал плътно тяло, въпреки че е напълно в състояние да го има. Вероятно това е така, защото дейността му е напълно необвързана с материалните неща и е напълно различна от работата на Християн Розенкройц който се занимава с проблемите на държавата, индустрията и политиката. Последният, поради това, има нужда от физическо тяло в което да се явява пред обществото.
Причината, поради която виталното тяло Исус се съхранява за Второто Пришествие, вместо да се осигури нов носител, може да се открие във Фауст, творбата е мит и изразява с художествени средства велики духовни истини от неоценима стойност за търсещата душа. Фауст, в стремежа си да придобие духовна спиритуална сила, преди да я е получил, привлича един Дух готов да задоволи желанието му – срещу възнаграждение, защото безкористност е добродетел която липсва на такива Духове. Когато Луцифер се обръща за да си тръгне, той е безкрайно очуден да види пентаграма пред вратата. Единият му лъч е насочен към него (два в обратната посока). Той моли Фауст да махне символа за да може да излезе, а Фауст пита защо не излезе през прозореца или през комина. Тогава Луцифер неохотно признава, че: ‘’За привиденията и духовете важи законът, че от където сме влезли от там трябва и да излезем’’.
Когато, при обикновени обстоятелства, Духът се ражда, той влиза в своето плътно тяло през главата, носейки със себе си по-висшите носители. Когато напусне тялото през нощта, той излиза от същото място, за да влезне отново на сутринта по същия начин. Невидимият Помощник също излиза от и влиза в своето тяло през главата, а когато нашият живот на земята приключи, ние излитаме от тялото за последен път през главата, която поради това се смята за естествена порта (врата) на тялото. Затова пентаграм с един лъч насочен нагоре е символ на бялата магия която действа в хармония със закона на прогреса.
Черният магьосник, който действа против природните/всемирните закони, отслабва жизнената сила и обръща посоката й на действие надолу към органите разположени в долната част на тялото. Входът, намиращ се на главата, е затворен за него, но той се измъква през ходилата, изтегляйки сребърната нишка през долните органи. Затова за Луцифер е било лесно да влезе в стаята на Фауст защото пентаграма, завъртян така, че два лъча да сочат нагоре, е символ на черната магия. Обаче когато се е опитал да излезе, той вижда два лъча насочени към него (един в обратната посока) и се е отказал изправен пред знак на бялата магия. (явно фигурата на пентаграма е била разположена хоризонтално, от преводача). Той може да излезе само през вратата защото е влезнал от там и така той се е озовал в клопка разбирайки, че изхода е затворен. По подобен начин, Христос е бил свободен да избира Своя носител при влизането в земята, където Той сега е окован, но след като е избрал носителя на Исус, Той е обвързан да излезе по същия начин. Ако този носител бъде разрушен, Христос е длъжен да остане в тясното пространство докато Хаосът не разпръсне земята. Това би било бедствие и затова носителят който Той е използвал някога надеждно се съхранява от Старшите Братя по най-сигурен начин.
Междувременно, Исус е загубил целия душевен растеж осъществен през тридесетте години на земята преди Кръщението и съдържащ се в носителя който е даден на Христос. Това е била и великата жертва принесена за нас, но както всички добри дела, тя ще се върне като слава в бъдеще. Този носител ще бъде използван от Христос когато Той дойде за да създаде Божието Царство и той ще бъде така одухотворен и свят, че когато ще бъде върнат на Исус, когато Христос ще предаде Царството на Отеца, той ще бъде най-чудесния от всички човешки тела-носители. Въпреки, че не е казано, авторът вярва, че затова Исус ще бъде най-високо посветения от Земния Период и че Християн Розенкройц ще бъде втория след Него. ‘’Няма по-голяма любов от тази когато човек жертва своя живот’’, и дарявайки не само плътното си тяло, но също така и виталното и то за толкова дълго време, със сигурност Исус прави най-голямата саможертва.
РАЗПАДАНЕТО НА ТЯЛОТО НА ИСУС
ВЪПРОС No.97
Аз съм много благодарен за отговорите на въпросите за тялото на Исус и за неговата действителна връзка с Христос, но все още не съм наясно как тялото на Исус може да се държи събрано чрез силите на вибриране на Христовия Дух след като той го е напуснал; и също така как атомите* биха могли да напуснат гробницата след като тя е била затворена и запечатана?
Отговор: Наша илюзия е, че тялото което обитаваме е живо.
______________________________________________________________________
Atom/atoms* - са преведени като атом/атоми на повечето места в текста, но биха
Могли да означават – частица/ частици (в общия случай), атом/и,
молекула/и, тъкан/и и.н. , също така и информационен носител/и в
някои случаи.
______________________________________________________________________
В същност, няма нищо подобно. Поне има една толкова малка част от това тяло, за която наистина може да се каже че е жива, така че горното твърдение е практически вярно. По-голямата част е напълно заспала, ако не и изцяло мъртва. Това е факт добре известен на науката и само това би било достатъчно за да ни убеди, че горното твърдение е вярно. Това е така, защото нашата духовна (спиритуална) енергия е полкова недостатъчна, че не е в състояние да захрани с живот това тяло-носител в достатъчна степен. И понеже не можем да витализираме тялото, то изглежда като голяма буца от пръст, която ние с усилие трябва да влачим със себе си и докато се стигне до там, че след няколко години то кристализира (втвърдява се) до такава степен, че за нас става невъзможно да продължим да вибрираме. Тогава сме принудени да напуснем тялото и то е оставено да умре. След бавен процес на разлагане за да възстанови атомите в тяхното свободно състояние.
Противопоставете, сега, състоянието при което едно от тези земни тела е превзето от един мощен Дух като този на Христос. Ще откриете аналогия със случая при който човек се съживява след удавяне. В този случай виталното тяло е било извлечено и вибрирането на физическите атоми е било преустановено почти напълно, ако не и изцяло. Тогава, след като виталното тяло отново е проникнало физическото тяло, то започва да активира всеки атом към действие и трептене. Този опит, да се събудят спящите атоми предизвиква интензивното неприятно чувство на изтръпване, като боцкане с иглички, което описват хората които са се върнали към живот след удавяне, това усещане не се прекратява докато физическите атоми не достигнат скорост на трептене с една степен по-ниска от тази на виталното тяло. Тогава не се усеща нищо по-различно от нормалното състояние.
Да разгледаме сега случая когато Христос влиза в плътното тяло на Исус. В него атомите са се движили със скорост много по-ниска скоростта на вибриране на Христовия Дух. Следователно, необходимо е ускорение и през трите години проповядване, това ускорение на физическите атоми би разбило тялото, ако не беше мощната воля на Господ подпомаган от уменията на Есеите, това го е държало събрано. Ако атомите са били само заспали когато Христос е напуснал тялото, както нашите атоми когато ние напускаме телата си, би бил необходим дълъг период на прочистване с разлагане на тялото. Те обаче, са били както казахме, силно активирани и поради това е било невъзможно да се държат събрани на мястото им когато Духът ги е напуснал. В бъдещи епохи, когато ние се научим да запазваме телата си живи, ние няма да сменяме атоми, и поради това тела, толкова често. И дори когато ги сменяме няма да отнема толкова дълго време както понастоящем, за да се завърши процеса на пречистване. Гробницата не е била херметически затворена и не е попречила на преминаването на атомите.
ЗАГУБАТА НА ЖИЗНЕН ОПИТ ОТ ИСУС
ВЪПРОС No.98
Защо трябва Исус да загуби жизнения си опит от тези тридесет години които предхождат предаването на телата му, след като той е живял в тези тела и семенните атоми са му били върнати когато Христос е престанал да ги използва?
Отговор: Този въпрос се възниква от предишните твърдения, че когато Исус е оставил своите тела на разположение на Христос, той с този акт е загубил жизнения си опит от тридесетте години през които е живял в тях и това наистина е така. Преживяванията наистина са гравирани (отпечатани/запомнени) върху семенния атом и когато Исус е получил семенните атоми след смъртта на тялото на Голгота, той всъщност е получил един запис на преживяванията, но виталното тяло е приело само въздействието на тези преживявания. Исус е изживял своя рай и ад ден след ден като всеки истински ученик и е отпечатал преживяното върху тялото на душата което е предадено на Христос. Тялото на душата, двата висши етера, което е нараствало през живота на земята, включително и през трите години когато Христос е живял в него, то все още липсва на Исус. То няма да бъде върнато преди Деня на Освобождението, след като Христос няма да има повече нужда от виталното тяло което е получил от Исус. Тогава, разбира се, осъществения душевен растеж от Христос върху тялото, ще бъде предаден на Исус, благодарение на Закона за привличането и поради това той ще стане многократно по-богат отколкото е бил ако не беше пожертвал своето тяло. Това е причината, поради която аз съм твърдял като мое мнение, че той ще бъде най-високо издигналият се на земята.
ХРИСТОС, ДУХЪТ НА НАШАТА ЗЕМЯ
ВЪПРОС No.99
Дали Христос (човек от Слънчевия Период) е Духа на нашата земя? След като земята едва ли е била мъртва маса преди 2000 години, къде е предишният й обитател? Ако това е само Лъч от Космическия Христос, който действа вътре в нея като пречистващ източник, има ли някой друг Дух, чието тяло е нашата земя? Когато Духът на Христос ще бъде освободен от затвора си, кой ще бъде вътре-живеещия Дух?
Отговор: Законът на аналогията е валиден навсякъде. Той е главния ключ за всички мистерии и вие, че това което важи за микро-космическия човек важи и за макро-космическия Бог или Божествена Сила/Енергия. Животните сега биват ръководени от Духова извън тях. През следващ период те ще станат вътре-живеещи (вътре oбитаващи) Духове и ще се научат да управляват своите тела-носители без помощта на друг. Подобно е било положението и със земята, както е изложено в Космогонията и в други наши трудове. До преди 2000 години Йехова е имал задължението да ръководи нашата земя от вън, както животните се ръководят от Груповите Духове. Така земята е била задържана в орбита посредством Неговата сила и тогава Той е бил главния Бог.
Обаче, с промяната станала на Голгота, Христовият Дух е потънал в нашата земя за да може да ни помага в еволюцията и да развием способности и качества които Йехова не би могъл да ни даде. Йехова ни е дал закони, които са ни държали в определени граници на поведение, но Христос ни даде любов. Първото е възпираща сила прилагана отвън; другото е подтикваща енергия действаща отвътре. И така, сега Христос управлява земята в нейната орбита отвътре и ще продължава докато ние сме се научили да вибрираме до тази амплитуда, любов, при което ние ще бъдем в състояние да приложим силата си върху нашата собствена планета и така да я управляваме в орбитата й отвътре.
Христос е най-високо посветения от Слънчевия Период и като такъв има мястото си на обитаващ Слънцето. Той е Поддържащия и Запазващия цялата слънчева система. В известен смисъл е правилно да се каже, че това което живее вътре в нашата земя е Лъч, въпреки че това не съответства на идеята какво точно се случва. Може би ще се доближим до същността използвайки пример. Нека уподобим великия Дух в Слънцето на оператор на доменна пещ. Този оператор работи с пещ в която има определен брой съдове за разтопяване на метали и следи за процесите в тях. Под въздействието на високата температура металите се спояват и шлаката се издига нагоре на повърхността. Работникът непрекъснато изгребва шлаката от съдовете докато накрая металът е напълно изчистен и красиво блести във всеки съд. По подобен начин можем да си представим Христос как насочва вниманието си от една планета към друга и когато се обръща към нашата земя, например, Неговият образ се проектира върху земята. Това не е мъртъв образ, обаче. Това е живо, чувстващо същество, така изпълнено с живот и чувства, че ние в сегашното си мъртво състояние, обитаващи тези тела от пръст, не можем да имаме представа за тази способност да чувства, притежавана от вътре-живеещия Дух на земята.
И така, за сега, Неговата енергия се предава като образ чрез фокус и докато в действителност бидейки в Слънцето, Космическият Христос чувства всичко което се случва на земята, все едно че се намира тук. Този образ вътре, което трябва напълно да бъде разбрано, не е образ в обикновения смисъл на тази дума, това е копие, част от Слънчевия Христос и чрез него Той узнава и усеща и чувства всичко върху земята, все едно че наистина е тук. Аз съм повтарял това, но то може да бъде припомняно отново от време на време, защото това е нещо което трябва да се разбере много добре. Това е което се влага в смисъла (в значението) на думата всеприсъствие или вездесъщ. И така, Христос е вътреживеещ (вътреобитаващ) Дух на Слънцето, но Той е също така и вътреживеещ Дух на земята и трябва да продължава да изпълнява задължението си да ни помага чувствайки всичко, понасяйки всичко което се случва и което ще се случва, заради нас.
Нека обсъдим за момент какво е това което ние наричаме земя – с други думи, това от което сме произлезли. Втвърдяването се е осъществило през Слънчевия Период, когато ние не сме били в състояние да вибрираме със скоростта която е била необходима за да останем със Слънцето. Така ние постепенно сме се отделили от Слънцето и сме били изхвърлени в пространството. Скоростта на вибрациите постепенно се е понижавала до средата на Атлантската Епоха и така земята е кристализирала (втвърдила се е), ако бихме могли да се изразим така, в каменна маса. И така, ние самите сме направили земята такава каквато е била и ако не сме получили никаква помощ ние не бихме могли да се освободим от хватката на материята. Йехова отвън се е опитвал да ни помага със закони. Да познаваме закона и да го спазваме, ни е помагало за известно време, при положение че сме притежавали нужната сила. Обаче, никой не е оправдан от закона и под закона Духът все повече остава уловен в клопка. Затова трябва да бъде даден нов импулс който да отпечата закона в човешкото сърце. Има огромна разлика между това което правим, защото трябва от страх пред господар който ни надзирава и ни наказва за всяко прегрешение, и вътрешен стремеж който ни подтиква към праведно действие защото така е правилно. Ние разбираме кое е правилно когато законът е гравиран върху сърцето ни и тогава му се подчиняваме безпрекословно дори когато това може да причини болка на цялото ни същество.
Всички ние сме Духовете на земята. Някой ден ние трябва да управляваме носителя който сме създали. Йехова го е управлявал отвън посредством закони. Обаче, това не е било достатъчно за да ни доведе до нивото на индивидуализация когато ще бъдем в състояние да се грижим сами за себе си, Христос дойде като Спасител, и ни помага докато настане времето когато ще сме еволюирали в себе си естеството на любов достатъчно за да обгърне цялата земя. И така, не е имало друг Дух вътре в земята. Христос е тук само временно за да ни помогне и след време наша привилегия ще бъде да поемем задачата да управляваме планетата както искаме и като трябва, в свои ръце. Повишаващата се скорост на вибриране вече е направила земята много по-малко плътна, много по-лека и след време тя ще стане отново етерна, както някога е била. Тя ще престане да бъде мъртва в грях (само). Тя ще оживее в любов.
МИСИЯТА НА ХРИСТОС
ВЪПРОС No.100
Ако светът е училище за опитност и ние всички трябва да еволюираме в продължение на определено време, защо е било необходимо Христос да умре за нашето спасение?
Отговор: Ако сте изучавали Космогонията на Розенкройцерите вие трябва да сте запомнили, че през различни периоди от развитието на света е имало определен брой изоставащи които не са постигнали изискванията за преминаване в следващия клас, както е било задължително. Принципът е същия, както това което се случва в днешните училища. Във всеки училищен клас има деца които не полагат достатъчно усилия както другите, и когато настъпи времето за провеждане на годишните изпоти, става ясно че те не са готови да преминат в по-горен клас и следователно се налага да изостанат от връстниците си. Под господството на Йехова, на младото човечество е бил вложен егоизма, с цел еволюиране. През ранната Атлантида духът току-що е бил влязъл в тялото и всички са се чувствали като едно цяло свързани в кръвно родство с великия Отец. Обаче, те са били определени да завоюват света и да развият индивидуалност и затова в последствие те са били разделени на нации и родове.
След като им е било разрешено да владеят всичко, те са били окуражавани да натрупват собственост. Материални блага, увеличаване броя на децата, на домашните животни и на земята, всичко това им е било давано като награда за подчинение на заповедите на различни Расови Духове, които са били смятани за посланици на Боговете. Обратното, ако те прегрешавали и не се подчинявали на заповедите на Йехова, те е трябвало да плащат с глад, смъртоносни епидемии и други бедствия. Под господството на Йехова не е имало обещание за Небесен Рай защото е казано, че Небесата са на Господа, но земята е дадена на човеците’’. Освен това, било им е казвано че ще бъдат ще бъдат възнаградени с дълъг живот на тяхната земя, ако се подчиняват на заповедите Му. И така, до голяма степен егоизмът и грижата за собственото добруване станали първостепенен приоритет, а добрите безвъзмездни дела които са основата на живота в небесните светове, където се осъществява духовния напредък, били пренебрегвани. Колкото по-интелигентни ставали хората, толкова повече се увеличавали хитростта, лукавството и алчността натрупвайки богатства на земята, но нищичко не допринасяло за увеличаване на богатствата на Небесните Светове, така нужни за духовния растеж. По този начин и тялото кристализирало все повече и повече и ако това би продължило безкрай, еволюцията би трябвало да спре.
Хората строят и земята и своите собствени тела на Второто Небе, между два живота, а те биха кристализирали (втвърдили) земята и себе си заради закоравелия си егоизъм докато Земята стане като Луната.
За да се избегне това бедствие е било необходимо друго различно влияние и ясновидецът който може да разчита Паметта на Природата наблюдава тези епохи преди адвента на Христос когато ползотворното му влияние се е упражнявало отвън. Той се е подготвял да действа като вътре-живеещ Дух на нашата планета и поради това е ускорил вибрациите за да изчисти моралната атмосфера и да промени мотото: ‘’Око за око и зъб за зъб’’ в ‘’Обичай враговете си’’. Йехова е господар на всички спътници в нашата Слънчева Система. С цел да се възбуди и подтикне към развитие изостаналия клас Духове който се намира на тези луни, трябва непрекъснато да се използват най-драстични средства, но веднага щом на някоя планета хората са достигнали достатъчно ниво на просветление, Космическият Христос поема грижата за тях за да ги спаси от закона с любов. Той генерира в тях и в атмосферата на планетата алтруистични вибрации на братство.
Потапяйки Своето съзнание в такива ниски материални условия с достатъчна концентрация за да въздейства на обекта, Той предизвиква временната Си смърт за висшите духовни сфери; но това е нужно и затова Христос трябва да умре за да спаси нашия свят.
ИСУС СЛЕД КРЪЩЕНИЕТО
ВЪПРОС No.101
Къде е бил човекът Исус след като Христос е взел неговите нисши тела-носители? Присъствал ли е, но без да взима участие в мисията на Христос?
Отговор: Исус е бил в невидимите светове и от тогава и до сега е работил от там за делото на църквата.
ИСУС И ХРИСТОС-ИСУС
ВЪПРОС No.102
Как Учението на Розенкройцерите се съгласява с написаното в Библията за следното: Вие говорите за ‘’спасители’’ и наричате Исус спасител поставяйки го в една група заедно с Буда и Мохамед; в Библията е казано, че Исус е единородния Син на Бог (Йоан 3/16); в Библията също така е казано, че НЯМА Друго Име под небето дадено на хората чрез което да бъдем спасени (Деяния на Светите Апостоли 4/12); Исус е казал: ‘’Никой не дохожда при Отца, освен чрез мене (Йоан 14/6).
Отговор: Ако прочетете внимателно Учението на Розенкройцерите ще откриете, че се прави разлика между Исус и Христос! Исус е бил човек. Ако погледнем назад в паметта на природата, бихме могли да открием неговите предишни животи по същия начин както на другите човешки същества, въпреки че той вероятно е най- великата и най-святата душа която някога е живяла в човешко тяло. Христос е най-високо Посветения от Слънчевия Период и никога не е живял в земно тяло преди да вземе тялото на Исус по време на Кръщението за да учи хората как да встъпят в правия път към Царството Божие. Така, че и двамата, и Исус и Христос, са значително над другите велики световни учители, като Буда, Мохамед, Конфуций и др.
Вие сте прав като твърдите, че официалната версия на Библията ни дава описание на Христос като единородния Божи Син, но за да бъде разбрано правилно това твърдение не е достатъчно само да се разчита на английския превод. Фразата която е била използвана на гръцки е ton monogene и би могло да бъде преведена като ’’само-родилия се’’, както при растенията се осъществява моно-генезис. С други думи, много от растенията имат мъжки и женски цветове и са в състояние да оплождат собственото си семе, така че това семе да израсте в растение като родителското. От Библията ни е известно, че човек някога е бил мъж-жена, ендрогин (хермафродит) и тогава е можел да зачева и ражда от себе си друго същество, без сътрудничеството с друг човек както е сега поради разделянето на половете. Затова, идеята която Библията иска да предаде е, не че Христос е бил единствен и само Единия роден от Отеца. Това може да е така, или да не е така. Ние не притежаваме познания относно това, но това което знаем от Библията е, че Христос е заченат и създаден от Отеца без никакво друго посредничество – чрез моно-генезис, същият процес при който растението притежаващо мъжки и женски цветове, като вече беше споменато, може да възпроизвежда своя вид. Това не се отнася до физическото тяло, обаче, защото плътната дреха която Христос е носил през Своя живот и мисия сред нас, е била тялото на Исус, роден по обикновения начин и проследяван обратно до Давид като прародител на неговата раса от историческите генеалогисти и от Библията.
Вярно е, също така, това което пише в Библията, че няма друго име под небето дадено на хората за тяхното спасение и думите на Исус: ‘’Никой не може да отиде при Отца освен чрез мене’’. Обаче, трябва да помним, че двете фрази се отнасят до вътре-живеещия Христов Дух който е обитавал тялото на Исус през годините на мисията.
ИОВ И ПРЕРАЖДАНЕ
ВЪПРОС No.103
От къде знаете, че Его е в съзнание след смъртта? Моля коментирайте Иов, глава 14:12 където пише: ‘’тъй човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън’’.
Отговор: Когато четете една книга вие не възприемате всичко буквално, ако книгата е от жанра на поезията. Ясна е абсурдността на това буквално интерпретиране когато става въпрос за такива пасажи в които се казва, че дърветата пеят или че хълмовете танцуват защото вие знаете, че всъщност хълмовете не танцуват нито пък дърветата пеят и се смеят. Сблъсквате се със сантименталните чувства на поет и възприемате този израз като поетическа фантазия, а не в буквалния смисъл. Подобна е ситуацията и при други твърдения които противоречат на действителните факти. Когато някой човек е развил духовно зрение за него е действителен факт, че съзнанието не започва с раждането, нито пък свършва със смъртта. Всъщност, будното съзнание във физическия свят, което ние смятаме за първостепенно и важно през живота ни, е наистина много ограничено ако бъде сравнено с духовното (спиритуалното) съзнание. Ние сме в по-пълно съзнание преди раждането и след смъртта, защото тогава сме в по-близък контакт с Духовния Източник на нашето същество, в когото всичко е съзнание.
Спиритуалистите и Дружеството за паранормални изследвания са свършили добра работа за намиране на положителни доказателства пред широката публика, за това че съществува непрекъснатост на съзнанието след като сме напуснали това тяло. Въпреки, че е имало измами и недобросъвестност в демонстрациите, изнесени са били и много изумителни факти, установени при обстоятелства изключващи грешки и фалшификации. Били са приемани съобщения от хора които са напуснали този свят и те са показали, че състоянието което е описано в пасажа от Иов е абсолютна истина. Ако вие имате желание да прочетете нашите лекции: ‘’Загадките на Живота и Смъртта’’ и ‘’Къде са Умрелите?’’, ще намерите обширно и задълбочено разглеждане на въпроса за прераждането.
И двата източника, и библейския и историческия, като например Жана д’Арк, кято е била неука селска девойка, но водена от гласове на духове интелигентно се наложила над английските генерали и донесла победа за френската войска, доказва че тези които са напуснали земята не са без съзнание и въобще не загубват дори и малка част от способността си за мисъл.
Впрочем, не нужно да се разчита на Духовете отвъд смъртта да комуникират с нас и да ни предават информация за съществуването там. Всеки един от нас има латентно шесто чувство вътре в себе си, което когато се развие и култивира, ни позволява в пълно съзнание да встъпваме в тази среда и да виждаме, да разбираме и да действаме в тази област на живота и съществуването заедно с тези Духове които са напуснали тукашния живот.
Изискват се тренировки и работа, обаче, за да бъде събудена духовната способност и да се използва тази способност, точно така както се изисква време, работа и настойчивост за да се придобие способността за свирене на пиано или за изработването на часовник. Обаче, всеки един от нас притежава това качество латентно в себе си и може да го развие ако пожелае.
След време, всяко човешко същество ще притежава това качество в допълнение на сегашните ни пет сетива. Това се има пред вид в Откровение на Св. Йоана Богослова, когато се казва че на новото небе и на новата земя няма да има смърт. Иов визира тялото и сегашното небе. Те ще отминат, но Откровението визира Новото Небе и Новата Земя където обитава праведност. Последният враг, който е победен, е смъртта. Когато сме развили тази духовна способност, така че за нас стане възможно във всеки един момент да фокусираме зрението си върху нивото на съществуване където тези които наричаме ‘’мъртви’’ сега живеят, ние ще ги видим такива каквито са били преди и ще се убедим, че в действителност няма смърт. Това е най-доброто доказателство.
БИБЛЕЙСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО
ВЪПРОС No.104
МОЖЕТЕ ЛИ ДА ДОКАЖЕТЕ ЧРЕЗ Библията, че Его се ражда и преражда докато стане пригоден да се намира в близост до Бог?
Отговор: Има хора които смятат, че в Библията всичко е абсолютна истина, дума по дума, от кора до кора.Освен това, те са готови да спорят, погрешно мислейки, че оригинала й е бил написан на английски и всяка дума има смисъл на точно това което изразява и на нищо друго.
Всъщност, Библията е била превеждана, преписвана, редактирана и прередактирана толкова много пъти, че разбира се, са се промъкнали много близки по значение думи и неточности. Някои от тях са били вмъкнати неволно, поради факта че някой от преписвачите без да иска е драснал допълнителна чертичка с перото. Имало е и случаи когато промени на смисъла са били правени в полза на доктрината в която преписвачът е вярвал и това не е било обявено открито. Всред научните среди е признато мнението, че до нас е достигнало само подобие в общи линии на оригиналното учение.
Във всички религии само една екзотерична част от учението винаги е била давана на мнозинството от хората. Тази част е съдържала предимно елементарното учение, но за тези които чрез своя начин на живот са придобили способността да разбират по-дълбоките мистерии, е било давано по-разширено и по-задълбочено учение. Да вземем, например, съвета на Христос към неговите ученици: ‘’На вас се дава да разберете тайните на Небесното Царство, но на другите – притчи’’, като илюстрация че има подобна постановка на нещата и в Християнската Религия.
Доктрината за прераждане е била част от тези тайни, но е била част от Неговото учение, както ще разберете от следните разсъждения. Той ги е попитал: ‘’Какво казват хората за мен, кой съм Аз, синът човечески?’’. Те отговорили: ‘’Някои казват, че ти си Йоан Кръстител, някои Илия, а други че ти си Йеремия или един от пророците’’. Всички тези личности са били умрели и телата им трябва да са се били разложили в гробовете. Обаче, срещали се и хора които вярвали, че Исус е бил прероден един от тях. Ако принципът за прераждането би бил погрешен, би било задължително за Него като учител да каже истината на учениците си и Той, може би , би казал: ‘’Каква глупост! Как може да бъда един от тях? Те са мъртви от векове’’. Вместо това Той пита: ‘’Кой вие казвате, че съм Аз’’?
За случая на Илия, той ясно е проповядвал тази доктрина, защото казва на учениците Си относно Йоан Кръстител: ‘’Това е Илия ако искате да го приемете’’. Няма никакво двусмислие, а направо изказано твърдение: ‘’Това е Илия’’. Това твърдение е било повторено по-късно когато са напускали Хълма, защото тогава Христос е казал на учениците си: ‘’Илия е дошъл и те му сториха както чуха’’. Тогава те са разбрали, че Той е говорил за Йоан Кръстител.
ЕСТЕСТВОТО НА ТЯЛОТО НА ИСУС СЛЕД СМЪРТТА
ВЪПРОС No.105
Ако, както вие казвате, тялото на Исус е било разпръснато на четирите посоки на света по време на полагането му в гробницата, как тогава Том е докоснал Исус след смъртта? Как е възможно Той да каже: ‘’Хвани ме и виж, защото дух не може да има плът и кости както виждаш че аз имам’’? По-късно, казано е, че Той ял риба и мед. Възможно ли е за Дух без плътно тяло да яде и да бъде докосна?
Отговор: Този въпрос се задава много често. Би трябвало да ви насочим към предишните глави, където на него е даден отговор, но понеже толкова много нови хора непрекъснато се присъединяват, изглежда ще е по-добре да се разгледа отново.Авторът ще разглежда материята всеки път под различен ъгъл, което ще даде нова информация дори за тези на чиито въпроси вече е бил даден отговор преди и затова повторението няма да е излишно.
Последните ни изследвания показват, че когато човек одухотворява (спиритуализира) телата си, в най-голяма степен се променя материалната структура на виталното тяло което е съставено от етер. При един обикновен човек винаги има превес на двата по-нисши етера – химическия и жизнения – които участват в изграждането и размножаването на физическото тяло, и минимум наличие на светлинен и отразяващ етери които са отговорни за сетивните възприятия и висшите духовни способности. След смъртта, тялото на обикновен човек бива положено в гроба, а виталното тяло се рее на около 2 фута (половин метър) над гроба постепенно разлагайки се. Плътното тяло се разлага едновременно с него. Обаче, когато казваме че то се разлага, ние всъщност имаме пред вид, че то става много по-живо отколкото когато човека го е обитавал, защото сега за всяка малка молекула се грижи отделен индивидуален живот. Той започва да се свързва със съседните животи; единицата индивидуален живот се замества от обединение от много животи.
Колкото е по-плътен и по-голям този носител, толкова по-дълго време ще се изисква за разлагането му, защото реещото се над него витално тяло притежава голяма сила на магнитно привличане което държи събрани молекулите на плътната материя. Двата по-висши етери вибрират с много по-голяма честота отколкото по-нисшите и там където човек посредством духовна ментална енергия е натрупал около себе си голям обем от този етер, който в този случай образува неговото витално тяло, вибрациите на плътното тяло също са станали по-интензивни. Като следствие от това, когато човекът напусне тялото си в момента на смъртта, остава почти нищо или много малко от виталното тяло (химически и жизнен етер) което да държи събрани съставните части на физическото тяло. Разпадането, поради това, е много бързо. (двата по-висши етери, тялото на душата, не остават над гроба, а се присъединяват към напускащите заедно със съзнанието ефирни тела). Това не можем лесно да докажем, защото много малко хора са достатъчно високо духовно развити (спиритуализирани) за да се изяви при тях разликата, но може да си припомните че в Библията за определени индивиди се казва, че са се премествали (в пространството/времето). Също така, че тялото на Мойсей е било така силно вибриращо, че сияело и че тялото му не е било открито т.н.
Това са били случаи на скоростно разпадане на тялото на съставните му части и когато тялото на Христос е било положено в гробницата, неговото разпадане е станало почти мигновено. Обаче, докато съществува архетипа на физическото тяло, той се стреми да привлича към себе си физическа материя която след това се оформя според структурата на виталното тяло. Затова на Невидимия Помощник, който излиза от тялото си, е трудно да се предпазва от материализиране. В момента когато волевото усилие с което държи на разстояние от себе си всички физически нежелани частици отслабне, материя от обграждащата го атмосфера се струпва върху него, както частиците привлечени от магнит се напластяват върху магнита, и той става видим и осезаем до различна степен. По този начин той може да извършва физическа работа когато и където е необходимо, без значение дали е на хиляди километри разстояние от физическото си тяло. Разликата тук е, че това което в действителност причинява смъртта е разрушаването на архетипа на плътното тяло. Затова, Духовете които напускат този земен живот не са в състояние да се материализират по друг начин освен чрез медиум, при което те извличат нейното живо витално тяло, обвиват се с него и така привличат нужната физическа субстанция която да ги направи видими за наблюдаващите. Има и трета група, а именно, посветените Невидими Помощници които са напуснали този живот. Те са се научили да привличат или отблъскват физическа материя по желание, както се спомена преди, и затова са в състояние да се материализират независимо от факта, че техният архетип се е разрушил.
Христос, естествено, е бил пръв измежду тази група и следователно е бил в състояние да преминава през стени в Своето витално тяло, защото както етерът прониква всяка физическа молекула, така също и виталното тяло изградено от етер, може по същия начин да преминава през физически прегради Когато е бил в помещението със Своите ученици, Той е привлякъл към себе си чрез прилагане на волята Си достатъчно физическа материя за да се облече в плътно тяло. След това, за Неговите ученици е било възможно да го докоснат и да се ръкуват с Него, както се твърди в Евангелията. Що се отнася до яденето на риба и мед, има мистичен (таен) смисъл който ще бъде разгледан в следващата статия. Ще ви направи впечатление, че рибите се срещат много често във всички евангелия. Учениците са били рибари са били белязани с тайнствени знаци представляващи риба. Написани са притчи за тях и хората са били нахранени с риба. Историята за Иона и кита и други подобни разкази имат езотерически и астрологически смисъл, което ще бъде изложено в статията за която споменах, така че няма да засягаме тази част на въпроса сега. Само ще отговорим на последната част на въпроса: ‘’Възможно ли е за Дух без плътно тяло да яде и да пие?’’ В най-ниските области на Света на Желанията които проникват Етерната Област на Физическия Свят, има Духове за които можем да научим много от духовната литература. Те живеят в къщи, те ядат и пият. Те имат, фактически, всички прояви на живот точно както ние тук и продължават начин на съществуване много подобен на този който са водили сред нас във видимия свят. Също така, за един материализиран Дух или за един посветен който се материализира, няма проблем да яде и да пие, но след това той ще трябва да изхвърли материалните частици които са били внесени в тялото по различен начин отколкото това става при обикновения процес на асимилиране.
РАЖДАНЕТО НА ИСУС
ВЪПРОС No.106
Как съгласувате твърдението в Библията, че Йосиф не е познавал Мария преди тя да е родила първия си син Исус, който е бил заченат от Светия Дух, с Учението на Розенкройцерите, че Исус е бил син на баща – човек Йосиф и майка Мария?
Отговор: Ако погледнете родословното дърво на Исус дадено от Матей и Лука, ще откриете че родителството е проследено от Йосиф до Адам; нито една дума не се споменава за Мария. Както изтъкнахме в отговор на предишен въпрос, някой преписвач на Библията може да е променил смисъла на този пасаж за да се докаже от материалистическа гледна точка непорочното зачатие.
Ако се базирате ма езотерическата доктрина за Непорочното Зачатие, няма да е нужно да разглеждате темата по този начин. Йехова, Светият Дух, водачът на ангелите, навсякъде в Библията е характеризиран като даряващ деца. Неговите пратеници са били при Сара за да й известят раждането на Исак; при Хана за да известят раждането на Самуел; при Мария за да известят идването на Исус, чиито тела-носители по-късно са били дадени на Христос. Силата на Светия Дух опложда човешката утроба както и семето в земята, и първият грях е бил извършен когато Адам познал своята жена без да се съобразява с одобрението на Йехова.
Прегрешението опорочило сакралната функция, но когато чист и свят начин на живот е пречистил желанията, човек се изпълва със свят дух и е възможно да извършва размножителния акт без страст и похот. Следователно, зачатието става непорочно. Детето родено при такива условия е естествено свръх-човек, защото зачатието тогава е свещен обряд на себе-пожертвование, а не акт на себе-задоволяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар