ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ II; РАЗДЕЛ 9

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

ВЪПРОСИ ОТ РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ

МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ КАТО ФАКТОР ПРИ МАТЕРИАЛИЗИРАНЕТО

ВЪПРОС No.128
Възможно ли е за една майка която е преминала в невидимите светове да помага на децата си директно или индиректно? Дали тя създава ръце от плът с които да действа или по какъв начин тя им помага?

Отговор: Изследователското Сдружение по Парапсихология е проучило много случаи при които се е демонстрирало материализиране на майката за да защити своите малки деца от природни бедствия и нещастни случаи. Няма съмнение, че много млади майки за привързани към земята за дълъг период от време чрез любовта която изпитват към своите малки и безпомощни деца. Ние сме сигурни, че ако те можеха да се проявяват във физическия свят, те биха го правили често за да успокояват децата си и да им помагат, но след като семенния атом е бил отделен при смъртта, те не са в състояние да притеглят към себе си дори най-разредена газова материя което би ги направило видими, с изключение на много малко случаи когато нуждата е толкова голяма, че поражда у майката желание с такава мощна интензивност, че за момент или два той непреодолимо физически частици в нейното тяло и й дава възможност да направи това което толкова силно желае.Така тя извършва магически подвиг, без да си дава сметка как точно го е направила и разбира се не може да го повтори, освен ако не се случи пак при подобни обстоятелства.

В това отношение, хората които са преминали в невидимите светове рязко се отличават от Невидимите Помощници (Помагачи) които напускат телата си по желание. Сребърната нишка е непрекъсната, в техния случай, и това им осигурява непрекъсната връзка със семенния атом. Неговият магнетизъм действа с пълна сила и поради това се изисква свръх волево усилие от страна на Невидимия Помощник за да удържа физическите частици да не се влеят в етерното тяло-носител в което той действа. От друга страна, когато той иска да помогне на някого който се нуждае от помощ или да извърши някаква работа, той материализира само ръка, много лесно просто като съзнателно позволи на физическите атоми от най-близката до него среда да се влеят в етерната матрица. След като е изпълнил желаната задача друго усилие на мисълта разпръсква чуждите атоми и дематериализира ръката. По този начин, например ако работи във вътрешността на тяло на пациент за да борави с орган или да спира кръвоизлив от артерия, той прави временни пръсти от плътта на пациента без да му причини и най-малкия дискомфорт и след това лесно ги разгражда когато работата е свършена.

ХОРАТА НА АТЛАНТИДА, КОИТО НЕ СА БИЛИ РАЗВИЛИ БЯЛ ДРОБ

ВЪПРОС No.129

Какво е станало с хората които не са били развили бял дроб преди потопа? Дали им е била дадена възможност да го изградят по-късно?

Отговор: Това се отнася за хората през Епохата на Атлантида, когато влажната мъгла е започнала да се кондензира. По това време хората са живеели в потъналата в гъста мъгла земя. Т се били Нибелунгите (Niebelungen), или хора на мъглата и са дишали с хриле. Ние откриваме това в Паметта на Природата, а също така в предрожденното развитие на детето когато зародишът има хриле. За да дойдат тук на горната земя и да живеят в избистрената атмосфера, която ние имаме сега, е било нужно те да изградят бял дроб, в противен случай биха се задушили. Някои от тях са действали в унисон с еволюционните закони и са изградили бял дроб, някои не са.

Когато сме преминавали през различните периоди на развитие се е осъществявал растежа на тройното тяло. Този процес, тази работа която сме извършвали, е продължил докато сме достигнали Епохата на Атлантида, този период е бил период на инволюция. Тогава не сме можели да виждаме света извън нас, както го виждаме сега, но сме имали вътрешно зрение. Цялата ни енергия е била насочена навътре и ние сме изграждали органи. Това е била целта на еволюцията ни тогава. Сега ние обръщаме тази творческа сила навън и строим кораби, сгради и други творения на човешките ум и ръце и продължаваме в тази посока. Но тогава ние сме били длъжни да творим органи и тези които не са изградили органите си, са изостанали и изоставени назад.

И сега възниква въпросът, какво е станало с тях? Е, те трябва да изчакват докато успеят да се изравнят с нас. Те ще имат възможност да наваксат. Дали ще могат да наваксат и да се пригодят за следващата епоха когато ще изграждаме виталното тяло, ние не знаем. Ние преобразуваме света благодарение на епигенезиса. Ние се движим по пътя на еволюцията и сме в процес на повдигане извън материята и ние (спиритуализираме) одухотворяваме плътното тяло в душа. Чрез служене* , доброволно служене, ние изграждаме тяло на душата и тези които не са го развили, ще бъдат изоставени зад нас. Както пише в Библията, тези които нямат златната венчална одежда не могат да участват в празненството. И така, тези хора са били изоставени и някои от тях са Духовете за които Петър казва, че са били загубени и на които Христос е проповядвал през времето между телесната смърт на Исус и това което е известно като Разпятие. Дали ще ни настигнат, това е въпросът. Ние не знаем, но се надяваме че ще успеят.

_________________________________________________________________

служене* - има се пред вид извършването на всякакъв вид дейност с цел

                   подпомагане и в полза на хората и света

_________________________________________________________________

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЛУНАТИЗМА И КАК СЕ ЛЕКУВА

ВЪПРОС No.130

Моля кажете какво всъщност представлява лунатизма и има ли някакъв начин да се помогне на тези които страдат от това състояние?

Отговор: Християнски лекции на Розенкройцерите #4 има за тема сънища, хипнотизъм, медиумизъм и психически разстройства. С други думи, ненормални състояния на съзнанието, и в тази лекция е дадено подробно описание на тези различни състояния с изключение на лунатизма, който обаче наподобява до голяма степен състоянието на сън. Тук не можем да дадем подробно и пълно обяснение, но достатъчно е да се каже, че през деня физическото тяло, което ние наричаме човек, е обгърнато от една аура съставена от неговите по-фини тела точно както жълтъка е обвит от белтък. Тези ефирни тела проникват физическото тяло и са източника на енергия и сензорно възприятие. Тяхната активност е това което амортизира физическото тяло, така че вечерта то, ако може така да се каже, колабира и фините тела се измъкват от него оставяйки го изтощено и инертно в спящо състояние. Когато това разделяне се е осъществило напълно, сънят е без сънища.

Обаче, понякога Его е станал толкова силно привързан към нещата от физическия свят, че за него е много трудно да се откъсне от физическото тяло-носител. Тогава той може да бъде наполовина вътре в тялото и наполовина навън. По този начин нормалната връзка между Его и мозъка е опъната, но не е напълно прекъсната. При тези условия Его вижда неща от физическия свят и това е причината за фантастичните и безсмислени сънища, които понякога имаме. При тези условия тялото може да се движи докато е в спящо състояние. То дори може да говори и жестикулира и от това състояние има само една крачка до състоянието на лунатизъм, когато Его принуждава носителя да напусне тялото и да се движи наоколо, понякога безцелно, но друг път с точно определено намерение.

Както си спомняме, Его когато е извън физическото си тяло-носител през часовете когато носителя е оставен да спи в леглото, преминава със същата лекота през прозорец и през стена, както влиза или излиза през вратата. След като сме наясно, че той не може да бъде изгорен, нито да се удави или пък да падне от покрива на къщата, лесно ще разберем, че неосъзнавайки факта че физическият носител е с него, той може да се опита да излезе през прозореца. Ако прозорецът е отворен, физическото тяло естествено ще падне на земята и ще се нарани повече или по-малко в зависимост от разстоянието от прозореца до земята. Ние можем да вървим по тясна греда ако тя се намира много близо до земята, но ако същата тази греда е издигната само на половин метър, тогава ще ни обземе чувство на страх. Ние, може би, ще паднем от една много широка греда поставена на стотина метра над земята, но когато тялото се манипулира от Духа отвън, самото то е в безсъзнание и поради това безстрашно. В следствие на това, то върви безпроблемно навсякъде където може да стъпи, и опасност се появява само ако спящият се събуди – защото Его може да се вмъкне в носителя си и той да осъзнае истинското си положение. Тогава страхът неминуемо ще причини падането му от опасното място където се намира и като резултат ще има нараняване повече или по-малко сериозно.

Колкото до лечението на това неприятно състояние, ние бихме предложили практикуването на съзнателно релаксиране на тялото. Тялото на желанията е това което е хванало здраво и контролира плътния носител; а по време на релаксацията това тяло на желанията се учи да оставя и да напуска плътното тяло което остава инертно, така че ако една ръка и крак биват повдигнати, те веднага да паднат обратно. Това упражнение след време ще преустанови ходенето в спящо състояние, но дотогава, ако на пода до леглото се поставят мокри кърпи, те вероятно ще предизвикат събуждането на човека когато стане от леглото. Естеството на висшите тела е подобно на електрическа енергия. Известно ни е че водата притежава добра проводимост на електрически ток. Когато кракът се допре до мократа кърпа на пода, фините тела се притеглят към центъра на тялото и човекът идва в съзнание. По този начин тялото се събужда и опасността от лунатизма е отстранена за момента.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВИТАЛНО ТЯЛО

ВЪПРОС No.131

Струва ми се напълно логично, че трябва да има ефирно тяло, това което вие наричате витално тяло, но има ли някакъв начин да докажа това на мой приятел който е много скептичен и настроен да спори?

Отговор: ‘’Човек убеден против желанието му, пак си остава на старото мнение’’, гласи една стара поговорка, и е вярно.

Докато вашият приятел изпитва желание да спори и не е склонен да разгледа и да приеме доказателствата с непредубедено съзнание, ще бъде загубено време ако се опитвате да промените мнението му. Бихме ви предложили да спрете да спорите; тогава той може да се почувства заинтересуван и да поиска да научи нещо повече. Ако това се случи, има няколко начина да се докаже съществуването и реалността на виталното тяло Ще споменем някои от тях.

На първо място, фото-камери.. Може би ще откриете във вашето населено място някой екстрасенс който може да прави спиритуалистични фотографии. Защото има трикове, добре известни на фотографите, посредством които могат да се направят такива снимки, факт е че при определени условия без никаква измама, са били фотографирани хора които са преминали в отвъдното. Те са били в състояние да се облекат в етер, материята от която се състои виталното тяло, и която е видима за снимачните лещи. Самият автор, веднъж беше регистриран от камера когато пътуваше във виталното си тяло от Лос Анжелис към Сан Педро за да се срещне с един приятел на кораб. Случи се така, че той се оказа между този приятел и фотоапарата на друг познат, който в този момент снимаше на кораба и приликата беше толкова голяма, че беше призната от много хора.

На второ място, случаите с кучета които откриват хора по следите им като предварително подушват дрехите в които са били облечени. Тези дрехи са наситени с етера от виталното тяло, който се разпростира на около 4 сантиметра извън периферията на плътното тяло. Следователно, при всяка наша стъпка земята се прониква от този невидим излъчващ се флуид. Но е било установено, че кучетата търсачи които проследяват избягали затворници са били заблудени и са изгубили следите защото беглецът си сложил кънки и продължил по леда. Това го е повдигнало над земната повърхност, така че виталното тяло излизащо от краката му не е можело да проникне в леда и не е останала следа която кучето да следва. Подобно е положението когато човек използва кокили когато бяга от местопрестъплението.

Следва случая с лечителят използващ магнетизъм, който изтегля от пациента си болните части на виталното тяло които след това се заменят от нови етери, което позволява на жизнените сили да преминат през болния орган и по този начин да се получи ефекта от лечението. Ако лечителят не действа с повишено внимание когато изхвърля черния, подобен на желе, миазматичен етерен флуид, той го изтегля в своето собствено тяло и на свой ред ще се разболее и ако нямаше такова нещо като невидимия флуид за който стана дума, феноменът на излекувания пациент и разболелия се лечител нямаше да съществува.

И накрая, има начин много на брой хора да видят виталното тяло, но само ако не ги е страх. Това най-лесно може да стане в топлите страни където телата на мъртвите се кремират или погребват скоро след като е настъпила смъртта. Изберете ден възможно най-близо до пълнолуние. Прегледайте вестниците за съобщения за погребения и отидете на гробището вечерта след погребението на някой който е умрял в последните 24 часа. Тогава, вероятно, ще видите над новия гроб, трепкаща на лунната светлина, подобна на филм форма на виталното тяло, което се намира там и остава да се разлага едновременно с тялото в гроба. То може винаги да бъде видимо за ясновидеца, но то е достатъчно плътно за да може да се вижда от обикновен човек, само през първата нощ след погребението. Ако не можете да го видите отначало, минете около гроба и гледайте внимателно под различни ъгли. Тогава, може би, ще получите най-убедителното доказателство за вашия приятел.

ЩАСТИЕ ОТ ДУХОВНО ИЗВИСЕНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ

ВЪПРОС No.132

Защо във вашите трудове винаги се чувства нотка на тъга, прокрадва се мрачно настроение, почти няма радост и усещане за щастие? Няма ли щастие в духовно извисения живот. Доволство, удовлетворение, душевен мир – да, но няма ли радост?

Отговор: ‘’О, ако ни беше дадена силата да видим себе си така, както ни виждат другите’’. Така е изпял Роберт Бърнс и наистина е прав в предположението си, че никой от нас не може да види себе си такъв какъвто е. Авторът не е забелязал тази нотка на тъга и това мрачно настроение в своите трудове, но може би въпросът е много полезен, въпреки че би било погрешно да се направи заключение, че няма радост и щастие в духовно извисения живот. Има неизказани радост и щастие, в привилегията да ти бъде позволено да помагаш на хилядите които идват при нас за помощ и съвет или за душевен покой.

Обаче, въпреки че разбираме необходимостта и несъмнената полза които ще последват като резултат от тази огромна хирургическа операция на която е подложен света сега (има се предвид I световна война), ние би трябвало да бъдем супер-човеци за да не бъдем смазани от скръб при вида на всички тези стотици хиляди, не милиони, които ежедневно страдат. Три и половина години работа с ранените, умиращите и така наречените мъртви, не успяха да ни направят по-безчувствени от първата нощ когато бяхме почти обезумели при вида на жестоката касапница. Стараем се да не пренасяме преживяното през нощта в следващия ден за да не ни попречи на работата която имаме да вършим тук, вероятно нереалистично е да се очаква, че то няма да се е отпечатало дълбоко в съзнанието ни и в будното ни състояние.

Добре е, тази ситуация да се осмисли от учениците които твърде много желаят съзнателно пребиваване в духовните светове. Бихме искал да им кажем, че им завиждаме и с удоволствие бихме се сменили страх и така бихме се освободили от трагичните картини, на които дълг и любов към събратята ни, ни принуждават да бъдем свидетели през нощта, но нищо не може да ни отдели от страдащите войници и техните покрусени близки. Ние не бихме заменили привилегията си да помагаме за нищо на света, но все пак бихме искали да бъдем без съзнателни спомени за тази работа когато се връщаме в тялото. Тогава бихме могли да бъдем много по-щастливи и може би в състояние да предаваме щастието си в нашите трудове.

Нашата личност, най-добре би било ако се държи непроявена, но ако учениците вземат присърце гореописаното, може би отговорът на този въпрос ще бъде от полза.

ВЕНЧАЛНАТА ОДЕЖДА

ВЪПРОС No.133

Какво ще стане с тези които не са си подготвили венчалната одежда когато Христос дойде? Дали те ще продължат да живеят на земята и да еволюират?

Отговор: Много е трудно да се каже. Голям брой от тези които са изостанали след нас през Атлантида защото не са били развили бял дроб с който да могат да живеят в нашата атмосфера, не са успели да ни настигнат все още.Съществуват силно съмнение, че хората които не са развили венчалната одежда до състояние на някакво реално тяло, ще могат да живеят в онази Епоха. Те, може би, ще трябва да живеят в по-сетнишни времена и отделно от нас.

СТАРШИТЕ БРАТЯ

ВЪПРОС No.134

Моля, дайте ясно описание на Старшите Братя и кажете дали те функционират на това ниво в материално тяло, а също така и на Младшите Братя съответно.

Отговор: Що се отнася до Старшите Братя, те имат материално тяло също като вас и мен, и живеят в къщи които изглеждат като дом на заможни хора, но без излишна показност. Те заемат високи обществени постове, но това че имат такива изтъкнати позиции е само за прикритие, за да има основание тяхното присъствие и да не възникват никакви въпроси за това какво са те всъщност или има ли нещо необикновено във връзка с тях. Отвън тази къща и вътре в тази къща и навсякъде в тази къща съществува това което може да се нарече Храма. Той е етерен и е различен от нашите обикновени здания. Може да се оприличи на ауристичната атмосфера която се намира около Про-Еклесия в Главната Квартира (Центъра), която е етерна и със размерите на сградата. Масонската дума картина на духовната църква, дава една идея какво представляват тези структури. Те обгръщат сгради и църкви в които хората са силно духовни и разбира се те се различават по цвят. Розенкройцерският Храм е върховен и не бива да се сравнява с нищо друго, той обгръща и прониква къщата в която живее Старшият Брат. Къщата е така наситена с духовност (спиритуализъм), че повечето от хората не биха се чувствали удобно там. А Младшите Братя имат ли материално тяло? Определено, да. Авторът е не до такава голяма степен етерен и може да послужи като пример на редови Младши Брат.

МОЛИТВА, КОНЦЕНТРАЦИЯ И МЕДИТАЦИЯ

ВЪПРОС No.135

Какво представлява молитвата? Подобна ли е на концентрацията или е само молба към Бога?

Отговор: За съжаление, както обикновено се практикува, тя е твърде често една молба към Бог да се намеси в полза на просителя и да му помогне да придобие нещо полезно за себе си. Наистина е отвратително, че хора които приемат десетата Божия заповед ‘’Не убивай’’, се молят за победа над враговете си. Повечето от молитвите които се използват днес със сигурност не заслужават да се нарекат молитва. Те са богохулство и ще бъде хиляди пъти по-добре ако изобщо никога не са били изричани.

Господнята Молитва която ни е дадена като образец, ще бъде добре да я анализираме, ако бихме искали да достигнем да адекватно заключение. Ако направим това ще открием, че три от седемте молитви от които е съставена, представляват преклонение пред Божеството: ‘’Да се свети Твоето Име, да дойде Твоето Царство и да бъде Твоята Воля’’. Следва молбата за ежедневния хляб необходим за живота на нашия организъм и останалите три молитви са за избавяне от злото и за прошка на нашите прегрешения. От изброените факти е ясно, че всяка имаща стойност молитва трябва да съдържа огромно количество преклонение и обожание, признание на това че не сме достойни, заедно с твърдото решение да се стремим да станем по-достойни за нашия Небесен Отец. Затова, основната част на молитвата трябва да установи възможно най-близък контакт с Бога, за да могат Божественият Живот и Светлина да се влеят в нас, да ни озарят и да ни помогнат да израстем по Негов образ и подобие.

Така възприетият начин за молитва е диаметрално противоположен на общо приетата представа която изразява схващането, че след като Бог е нашия Баща, на нас ни е позволено да отидем при Него с молбата си и Той е длъжен да задоволи съкровеното ни желание. Ако не получим това което искаме от първия път, ще трябва само да продължаваме да се молим и заради настойчивостта ни, желанието ни ще се изпълни. Такова схващане е неприемливо за просветления мистик и ако разгледаме нещата от практичната гледна точка на обикновения живот, очевидно е, че един умен баща който има син в състояние да се грижи сам за себе си би възнегодувал ако този син се явява по няколко пъти пред него с настоятелни и досадни молби за това и онова, за неща които той лесно може да придобие чрез труд.

Молитвата, без значение колко е искрена, никога не може да замени труда. Ако работим за добра кауза с цялото си сърце, душа и тяло и по същото време се молим на Господ да благослови труда ни, няма съмнение че тази молитва ще бъде удовлетворявана винаги. Обаче, ако не се впрегнем в хомота, нямаме право да се обръщаме към Бога за помощ.

Както беше казано, основната тема на молитвите ни трябва да бъде преклонение пред Бог ‘’от който произтичат всички блага’’, защото нашето тяло на желанията е изградено от материята на всичките 7 области на Света на Желанията пропорционално на желанията ни определени от естеството на нашите мисли. Всяка мисъл се облича във вещество на желанията съответстващо на нейното съдържание. Това се отнася и до мислите формулирани и изразени в молитвата. Ако са егоистични, те привличат към себе си материал от субстанцията на ниските области от Света на Желанията, но ако те са възвишени, несебични и алтруистични, те вибрират с най-високите честоти от областите на душевната светлина, душевния живот и душевната сила. Те се обличат в тази материя добавяйки живот и светлина към нашата духовна природа. Дори когато се молим за другите, не е етично да искаме нещо материално или светско. Допустимо е да се молим за здраве, но не за материален просперитет. ‘’Първо се стремим към Божието Царство и Неговата Праведност’’, това е заповедта. Ако сме съгласни и се подчиняваме на тази заповед можем да бъдем спокойни и сигурни, че ‘’всички тези неща’’ ще ни бъдат дадени. Затова, когато се молим за близък човек, нека да вложим цялото си сърце и душа в молбата той да търси винаги Пътя, Истината и Живота, защото след като намери това най-голямо от всички съкровища, нищо което му е нужно няма да му бъде отказано.

И това съвсем не е само теория. Хиляди хора, включително и авторът са открили, че ‘’Нашият Небесен Отец’’ ще се погрижи за материалните ни потребности, ако се стараем да водим възвишения духовен начин на живот. Обаче, като финал на разсъжденията, изговорената молитва не е това което помага. Има индивиди, които могат да увлекат група от хора с молитва която е перфектна в езиково отношение и от гледна точка на поетично съдържание. Те може дори да са оформили молитвата си съгласно принципите спуснати от Господ, както бяха формулирани в началните абзаци и въпреки това тази молитва може да бъде неприемлива и отблъскваща, защото й липсва най-важното изискване. Ако целият ни живот не е една молитва ние не може да бъдем угодни на Бога без значение колко са прекрасни молбите ни.От друга страна, ако се стараем ден за ден и година за година да живеем съобразно Неговата воля, тогава, въпреки че знаем че сме много далече от нашия идеал и въпреки че ние, както служителя в Храма, сме загубили гласа си и можем само да се усмихваме, душата ни мълви: ‘’Боже бъди милостив към мен грешника’’, ще открием че самият Дух, познаващ нашите нужди, не се нуждае от думи и стенания и че нашата скромна молба пред Трона ще значи повече от цветистите речи които бихме могли да произнесем.

Вие също така питате: молитвата равнозначна ли е на концентрацията и медитацията? Концентрацията представлява фокусиране ма мисълта в една точка, както слънчевата светлина се фокусира посредством лупа. Когато тя е разпръсната върху повърхността на цялата земя, произвежда умерено количество топлина, но дори само няколко слънчеви лъчи фокусирани през стъклото на обикновени очила за четене, ще запалят материала върху който са фокусирани. По подобен начин, мимолетни мисли стрелкащи се през мозъка нямат стойност, но когато се концентрира върху определен обект мисълта нараства по интензитет и ще осъществи предназначението си за добро или лошо. Членовете на определени ордени са практикували концентрация върху враговете си в продължение на векове и е било установено, че обекта на тяхната немилост е бил постигнат от нещастия и смърт. Днес ние научаваме за ‘’лош магнетизъм’’ от определени групи от хора, който се прилага чрез концентриране на мисълта. От друга страна, силата на концентрираната мисъл може също така да бъде използвана за лекуване и помагане и съществуват много примери в потвърждение на това. Затова, бихме могли да кажем, че концентрацията е директното действие на мисловната енергия за постигане на определена дефинирана цел която може да бъде добра или лоша в зависимост от личността на човека който я практикува и предназначението за което той желае да я използва.

Молитвата е подобна на концентрацията в някои аспекти, но радикално се различава в други. Тъй като ефективността на молитвата зависи от интензивността на концентрацията постигната от молещия се, тя се придружава от чувство на любов и обожание със същата интензивност както дълбочината на концентрацията, което прави молитвата много по-ефективна отколкото студената концентрация може да бъде. Освен това, изключително трудно е за голямото мнозинство от хора да концентрират мисълта си хладно, спокойно и без най-незначителната емоция и да изключат всички други размишления от съзнанието си.

Медитацията е метод за придобиване на съзнание, относно обекти които са ни непознати, посредством духовни (спиритуални) способности. В Космогонията на Розенкройцерите има глава, която много подробно разглежда метода за придобиване на знания от първа ръка, хвърляйки светлина върху настоящата тема и бихме препоръчали детайлно изучаване на тази глава.

СРЕБЪРНАТА НИШКА

ВЪПРОС No.136

Ако сребърната нишка е свързана към семенния атом в сърцето с единия си край и към централния вихър в тялото на желанията с другия, кой орган във физическото тяло съответства на този централен вихър – сърце, глава, чело или какво?

Отговор: Този край на сребърната нишка който е закотвен за семенния атом в сърцето остава там неизменно до смъртта, но другият край и точката в която се срещат двете половини на нишката (кордата), както е показано на стр.97 в Космогонията, могат да се местят. През деня този централен вихър където е закачена сребърната нишка в тялото на желанията, се намира директно в черния дроб, и ако търсите под ‘’черен дроб’’ в Космогонията, ще намерите материал който разяснява тази тема. Точката в която се срещат двете половини на сребърната нишка е разположена в слънчевия сплит през деня. Тази точка, вие знаете, е много силно витална и семенният атом на виталното тяло се намира точно в точката в която се срещат тези две половини на сребърната нишка. В слънчевия сплит флуидът който постъпва от Слънцето през далака преминава през семенния атом на виталното тяло и там се разлага в оцветения в розово флуид за който споменаваме в нашите трудове. И така, трите важни центрове в тялото свързани със сребърната нишка са: централния вихър в черния дроб – главната точка в тялото на желанията; слънчевия сплит – който е крепостта на виталното тяло; и сърцето – което е центъра на плътното тяло.

ТРИТЕ ЧАСТИ НА СРЕБЪРНАТА НИШКА

ВЪПРОС No.137

Бихте ли описали сребърната нишка и обяснили нейната функция при човека и животното?

Отговор: За да се отговори изчерпателно на този въпрос трябва да се позовем на принципите и хода на цялата еволюция.

Три еволюционни периоди предхождат нашия сегашен Земен Период. През Сатурновия Период ние сме били подобни на минерали, през Слънчевия Период сме били конструирани подобно на сегашните растения и през Лунния Период сме развили тела-носители подобни на сегашните животни. Казваме ‘’подобни’’, защото строежът на света е бил толкова различен от сегашния, че една идентичност би били невъзможна.

Представете си сега, един огромен глобус кръжащ в пространството като спътник около Слънцето. Това е тялото на Великия Дух Йехова. Както ние имаме меки тъкани и меки кости, така и централната част на тялото на Йехова е по-плътна от външната, която наподобява мъгла и облаци. Въпреки, че неговото съзнание прониква навсякъде, Йехова основно се проявява в облаците и с Него са Неговите Ангели и други Творчески Йерархии. От огромния небесен свод покрит с облаци зависят милиони нишки (корди), всяка със своя зародишен сак, реещи се в близост до плътната централна част и както потокът от жизнена енергия на човешката майка циркулира през пъпната връв доставяйки кислород и хранителни вещества на зародиша през ембрионалното му развитие с цел да се изградят тела-носители, в които човешкият Дух ще може да съществува независимо след като завърши периода на предрожденото развитие, така и божественият живот на Йехова е бил надвиснал над нас в облаците и е протичал през целия човешки род по време на ембрионалното ниво на неговата еволюция и ние тогава сме били така лишени от собствена инициатива, както е зародиша.

От тогава    (Manas, Mens, Mensch или Man – човекът) е паднал от небесния свят, от лоното на Отеца и сега е привързан със сребърната нишка към твърдото тяло през часовете когато е в будно състояние и дори по време на сън тя формира свързващото звено  между висшите и нисшите тела-носители. Тази връзка се прекъсва само с настъпването на смъртта.

Нишката е доста сложно устроена. Един край е вкоренен в семенния атом в сърцето; тази част е съставена от етер. Втори край, съставен от вещество на желанията (материята на Света на Желанията), израства от главния вихър на тялото на желанията намиращ се в черния дроб и когато тези две части на сребърната нишка се обединят в семенния атом на виталното тяло разположен в слънчевия сплит, тази точка на свързване на трите семенни атома маркира вдъхването на живот на зародиша.

Но има и друга част от сребърната нишка, която се състои от умствено вещество (материята на Света на Мисълта) и израства от семенния атом на ума намиращ се в точката която грубо може да се опише като фронтален синус където е седалището на Човешкия Дух. Тя преминава между хипофизата и пинеалната жлеза надолу, свързва се със щитовидната жлеза, далака и надбъбречните жлези и накрая се съединява с втория дял на сребърната нишка в семенния атом на тялото на желанията в големия вихър на този носител намиращ се в черния дроб. Пътят по който този клон на сребърната нишка ще расте е фиксиран в архетипа, но се изискват приблизително 21 години за да се завърши точката на обединение. Свързването на първата и втората част на сребърната нишка маркира физическото оживяване, което зависи от пълното унищожаване на кръвните телца носещи живота на физическата майка и от освобождаването от нейното влияние чрез насищане с кислород на кръвта която от този момент става непосредствен носител на Его. Съединяването на втората и третата части на сребърната нишка маркира менталното (умственото) оживяване и съответно освобождаването от Личността на майката Природа, която тогава завършва предрожденното развитие което е било необходимо за полагането на основите и рамките за изграждане на Храма на Духа, който той може да продължи да строи както реши, ограничен само от своите действия в миналото.

През деня когато сме в будно състояние във физическия свят, тройната сребърна нишка е усукана в спирала вътре в плътното тяло предимно около слънчевия сплит (епигастриум), но през нощта когато Его се извлича и напуска плътното и виталното тела за да се възстановяват след дейността през деня, сребърната нишка се измъква през черепа. Овалното (яйцевидното) тяло на желанията се рее над или близо до спящата форма подобно на привързан балон. Там, доколкото става въпрос за дете или човек който не е достигнал високо ниво на развитие, Его остава преповтаряйки преживяванията от деня, докато въздействия от физическия свят, като например иззвъняването на будилник или телефон или нещо подобно, не предизвикат вибрации в сребърната нишка и не привлекат вниманието на Его към изоставеното тяло-носител и не го накарат да влезе в него.

Не е възможно никакво окултно развитие докато третата част на сребърната нишка не еволюира, но след като това стане, Его може да напусне плътното тяло и да странства по широкия свят, или в пълно съзнание след подходящо обучение и посвещаване или без да е в пълно съзнание с чужда помощ или несъзнателно както лунатикът става от леглото си и се връща в него без да има понятие къде е бил и какво е правил. Във всеки от тези случаи третата част на сребърната нишка, която се състои от еластично умствено вещество (материята на Света на Мисълта) служи като връзка с нисшите носители. Качеството на съзнание на Его, когато се намира далече от плътното тяло, зависи от това дали е развил тяло на душата (душа) от Светлинен и Отразяващ етер, което е носител на сетивно възприятие и памет, достатъчно стабилни за да могат да го придружават. Ако го притежава, процесът на посвещаване ще го е научил какво да прави, и Его ще има пълно съзнание докато е далеч от тялото и надеждна памет за това какво се е случило по време на полета на душата, когато се върне; ако не, и съзнанието и паметта ще липсват напълно или до известна степен.

След като сме се запознали с конструкцията и функцията на сребърната нишка като връзка между Его и неговите тела-носители следва на научим нейното устройство и начин на използване при животните и техните Групови Духове. Космгонията  учи, навиците , вкусовете, предпочитанията и нехаресванията на всеки животински вид съществуват поради факта че са активирани от принадлежащия им Групов Дух. Всички катерички събират орехи за зимата, всички лъвове ядат месо, конете без изключение ядат овес, но храната на един човек може да бъде ‘’отрова’’ за друг. Ако познаваме начина на съществуване на едно животно, познаваме начина на съществуване на всички животни които принадлежат към същото семейство, но би било безсмислено да проучваме Едисон-бащата за да установим от къде произлиза гения на Томас А. Проучване на начина на живот на един кон би било валидно за описанието на начина на живот на всички коне, но биографията на един човек е напълно различна от биографията на всяко друго човешко същество защото всеки човек действа под ръководството на един индивидуален вътреживеещ (вътре-обитаващ) Дух. Животните от определена група се ръководят от определена интелигенция (разумна същност), Груповият Дух, посредством сребърната нишка. Всяко животно има своя собствена сребърна нишка, доколкото се отнася до двете части които свързват плътното тяло, виталното тяло и тялото на желанията, но третата част която е закачена към централния вихър на тялото на желанията намиращ се в черния дроб, е кордата на Груповия Дух. Посредством тази еластична връзка той управлява и влияе на животните от този род, без значение къде по света те биха могли да бъдат, с еднаква леснота. Разстояние, като физическа величина, не съществува във вътрешните светове и тъй като животните не притежават собствен ум (ментално тяло-носител), те се подчиняват напълно на командите на Груповия Дух.

Във връзка с горното, децата са извън всички правила защото те също имат развити само двете части на сребърната нишка. Обаче, те имат ум от който израства третата част. Его не притежава директна връзка със своите тела-носители и затова човешкото дете, което има най-големите потенциални възможности, в същото време е най-безпомощно от всички създания на земята, подвластно напълно на влиянието и авторитета на своите физически настойници.

Но, въпреки че човек сега е индивидуализиран и освободен от директна намеса в неговите действия посредством кордата чрез която Груповият Дух принуждава (няма друга дума която да изрази по-добре смисъла) животното да изпълнява това което Груповият Дух изисква, човек все още не е пригоден да управлява себе си в по-голяма степен отколкото едно дете, върху което ние упражняваме власт и авторитет докато не порасне и не е в състояние да се грижи само за делата си, и Расовият Дух все още продължава да управлява нациите. Всеки народ, с изключение на американския, има своя Расов Дух който е надвиснал над страната в която тези хора живеят като облак, както е бил Бога на Израел и в него ‘’те живеят, и се движат, и съществуват’’. Те са неговите хора и той ревностно ги пази. С всяко вдишване те поемат неговия Дух и и ако са се отдалечили от него те тъгуват за своята родна страна и искат да се върнат там защото където и да се намират отдалечени от нея въздухът е различен и съдържа вибрациите на друга Йерархия – Архангели.

С течение на времето ние напредваме и в бъдеще ще бъдем също така освободени и от Расовия Дух който живее в нашия дъх (дъх=дух, вдъхнал=вдухнал) от времето когато Йехова Елохим е вдъхнал nephesh  - животворния въздух – в нашите ноздри. Тези Духове работят в тялото на желанията и Човешкият Дух като подхранват и поощряват себичността и егоизма. След като се научим да изграждаме великолепната венчална одежда, наречена тяло на душата или душа, която е изтъкана от обичливо себе-отричащо се служене* и мистичната сватба бъде консумирана – когато Христос е непорочно роден вътре в нас – Универсалната (Всеобщата) Любов ще ни освободи завинаги от Универсалния (Всеобщия) Закон и ние ще бъдем безгрешни както нашият Отец в Небесата е безгрешен.

‘’От всяка сила, която държи света в окови,

Човек се освобождава когато придобие себеконтрол.’'

 _______________________________________________________________  

служене* - има се предвид всяка дейност с цел подпомагане и в полза на

                   хората и света.   

________________________________________________________________

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА АЛКОХОЛА И НИКОТИНА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ УПОТРЕБАТА ИМ

ВЪПРОС No.138

Защо ученикът на изпитателен срок (пробационерът) не трябва да употребява алкохол и никотин.

Отговор: Този въпрос касае не само учениците, а всички които се стремят да водят духовно извисен начин на живот. Затова отговаряме в списанието (Отзвук), така че всички стремящи се да могат да разберат, че не е просто сантимент причината да настояваме да не се употребяват упойващи вещества които разстройват мозъчната дейност. Този орган е най-важния инструмент посредством който ние функционираме във физическия свят и само ако той е в добро състояние ние можем да постигнем напредък.

При употребата на месна храна и алкохол съществува тенденцията човек да стане жесток и да бъде изключено духовното му зрение за висшите светове и то да се фокусира върху настоящото физическо ниво Затова в Библията може да бъде прочетен текста, че в началото на Ерата на Небесната Дъга, ерата през която сме започнали да живеем в атмосфера от чист въздух, така различна от мъгливата атмосфера на Атлантида за която се споменава във втората глава на ( Сътворението (Генезис), Ноа пръв е направил вино. Започнало е развитие в материален план с цел съсредоточаване на енергията ни върху материалния свят както е сега, като резултат от употребата на месна храна и вино. Първото чудо на Христос е било превръщането на водата във вино. Той е бил приел универсалния дух по време на Кръщението и не се е нуждаел от изкуствени стимулиращи средства. Той е превърнал водата във вино за да го даде на другите хора които не са били така еволюирали.

Никой, който употребява вино не може да встъпи в Царството Божие. Езотеричната причина е следната: докато по-нисшите етери вибрират в близост до семенните атоми в слънчевия сплит и сърцето и така поддържат физическото тяло живо, висшите етери вибрират в близост до хипофизата и пинеалната жлеза. При поемането на този вреден спирт (дух=spirit) който се е появил вследствие на ферментацията извън тялото и е различен от духа който се получава чрез ферментацията на захарите вътре в тялото тези две жлези биват временно стресирани и не могат да вибрират до висшите светове. Ако човек поеме достатъчно количество от този алкохолен дух споменатите жлези могат да се събудят до известна степен, така че човек да вижда ниските област на Света на Желанията и всички страшни неща там; това се случва при делириум тременс. Да обобщим, тъй като еволюцията на душата зависи от изграждането и овладяването на двата висши етера от които е изтъкана красивата венчална одежда и тъй като тези етери са настроени във резонанс със споменатите жлези по същия начин както нисшите етери са настроени в резонанс със семенния атом в сърцето и семенния атом в слънчевия сплит, лесно ще разберете смъртоносното влияние на алкохола и наркотиците върху духовния човек. За илюстрация на горното твърдение ще приведа един пример от живота.

Има една стара пословица: ‘’Веднъж Масон, винаги Масон’’. Смисълът е, че когато някой човек е бил посветен в Масонския Орден и благодарение на това е станал Масон, той не може да се откаже и да напусне защото не може да заличи това което е узнал, тайните които е узнал, както един студент не може да заличи знанията които е придобил в университета. Затова, ‘’Веднъж Масон, винаги Масон’’, и също така веднъж духовен ученик, брат мирянин в мистерийна(тайна) школа, винаги ученик и брат мирянин в същата мистерийна школа. Но, въпреки че това не изчезва със смъртта и живот след живот ние се връщаме обвързани със същия орден към когото сме принадлежали в предишните животи, ние можем през всеки живот да направим така, че да стане невъзможно осъзнаването на този факт във физическия ни мозък. Аз ще разкажа една много подходяща за случая история, която ще е от полза за всички ученици.

Когато ме заведоха в Храма на Ордена на Розенкройцерите в Германия (на етерно ниво), бях изненадан да видя един човек когото бях срещал в Западна Америка на брега на Тихия Океан. Бях го виждал няколко пъти, но никога не бяхме разговаряли. Тогава неговото обществено положение беше много по-високо от моето и никога не сме се познавали лично. Въпреки това, при срещата в Храма той ме поздрави топло и изглеждаше че ме е познал и много добре си спомня, че вече сме се срещали и т.н. и аз с надежда очаквах моето завръщане в Америка за да разпитам този брат и да получа от него изчерпателна информация, ако имам щастието да го поздравя там.

Когато пристигнах в града в който той живееше, мои близки приятели ми казаха, че той ме очаква и би се радвал да се срещне с мен. Когато срещата се състоя, ас бързо се отправих към него и му подадох ръка. Той също изглеждаше, че ме позна и ме поздрави по име. Изглеждаше, че съществува всякаква индикация, че той си спомня всичко което се беше случило когато бяхме извън телата си, защото в Храма той ми беше казал, че помни всичко което му се случва когато е извън тялото си. Аз, разбира се, му повярвах защото той беше посветен от много по-висок ранг от моята първа степен която току що бях получил.

В деня на нашата първа среща след няколко минутен разговор аз казах нещо което го накара да се втренчи учудено в мен. Аз споменах някаква случка от пребиваването ни в Храма и той ясно показа, че няма никакво понятие за това. Аз, обаче, вече бях казал твърде много и бях принуден да продължа, в противен случай бих изглеждал глупаво; и така, аз му казах че той е твърдял, че помни всичко. Сега той отрече това и в края на разговора ни той ме помоли много искрено да се помъча да разбера защо той, брат мирянин от Ордена на Розенкройцерите, не може да помни това което се случва по време на отсъствието му от тялото. Доколкото знам, той е присъствал на много служби в Храма. Той в взимал участие в тях и сега в своя мозък той няма абсолютно никакъв спомен за тях. Мистерията беше разкрита малко по-късно когато разбрах от него, извън тялото, факта че той пуши цигари и употребява наркотици което замъглява мозъка му до такава степен, че е станало невъзможно за него да пренася всякаква информация от извън-телесните си преживявания. Когато му казах, когато бяхме в телата си, той направи сериозен опит да се освободи от тази пристрастеност, за съжаление след известен период на въздържание, той установи че не може без наркотици и цигари и затова и до сега той няма достъп до съзнание във висшите светове. Това е тъжен случай и без съмнение има много други подобни. Тези случаи показват колко внимателно трябва да се отнасяме към това наше тяло, като към Храм на Бога и да се въздържаме от повреждането му така както не оскверняваме Дома на Бога построен от камък и хоросан, който не е една милионна част толкова свещен, колкото тялото с което сме надарени.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВОТО?

ВЪПРОС No.139

Твърди се, че когато се споменава ‘’Син човечески’’ в Новия Завет, се има пред вид Слънчевия Дух. Поклонниците на Слънцето са били наричани идолопоклонници. Дали и ние от бялата раса ще бъдем считани за такива?

Отговор: Всеки е идолопоклонник ако не е на нивото на изискванията на своето време. По времето когато Слънцето вследствие прецесията е напуснало съзвездието Телец и е навлязло в Овен, се е появила заповедта:’’Не боготворете златния телец, това е идолопоклонничество’’. По-късно, когато е настъпила Ерата на Християнството, се е появил нов завет и хората не трябвало да практикуват Юдаизъм с неговите жертвоприношения чрез изгаряне, защото Христос е бил дошъл и се е пожертвал веднъж, но за всички. Извършването на древните жертвоприношения е станало идолопоклонничество. Не е дадено друго име под небето, чрез което да бъдем спасени, освен чрез името на Исус Христос. По-късно. Когато Христос ще е предал всичко в ръцете на Отеца, ще има нов стандарт и ще бъде идолопоклонничество да обръщаме поглед назад към нашите сегашни идеали.

ИЗГУБЕНОТО СЛОВО

ВЪПРОС No.140

В окултната литература можем да намерим споменат Храма при Lhassa в Тибет.На кое Братство или на кой Орден е този Храм и вярно ли е, както се съобщава, че той се охранява?

Отговор: Съгласно всички сведения и доколкото авторът е запознат от контакти с членовете на това общество в невидимите светове, духовните достижения на някои от братята принадлежащи към този Орден, са на много високо ниво.

Те вършат благородно дело за своите хора в Източния Свят, но както всяка друга институция във физическия свят която се възприема със сетивата и е отворена за външни посетители колкото и да са стриктни ограниченията, не е мистерийна (тайна) школа. Мистерийните школи всички са етерни и могат да бъдат посещавани само от посветени които са се научили да напускат физическото си тяло.

Що се отнася до тази част на въпроса, която гласи: ‘’Вярно ли е, че там Изгубеното Слово се знае и е строго охранявано?’’, бихме могли да кажем, че много вероятно е това да е така. Обаче, то също така се знае и строго се охранява на много други места по света извън тайните школи и за да се изясни докрай тази материя е необходимо да се разбере какво представляват различните степени на духовни способности и сила, притежавани от различни групи от човечеството, които маркират тяхното ниво на еволюция.

На първо място, има несъзнателни (неволни) ясновидци, които понякога имат способността да възприемат обекти и събития в невидимите светове. Когато силата е задействана, те виждат това което се появява пред погледа им независимо от това дали го желаят или не и не могат да изключат тези видения и картини. Следващата по-високо издигната група е групата на волевите ясновидци, които са в състояние да наблюдават когато пожелаят, всичко което пожелаят и те също така имат силата да изключват видението във всеки момент когато пожелаят и да се върнат към нормалното физическо съзнание. Следващ над тях в скалата на постигнатото се намира Посветеният, който се е научил чрез волево усилие да напуска физическото си тяло и да встъпва като свободен Дух в невидимите светове. Там той действа така естествено както действа тук в тази област на всемира. Той вижда и чува всичко което пожелае, но и нещо повече от това, той е бил посветен в тайните (мистериите) на невидимия свят. Той не само вижда и чува, той разбира какво представляват обектите и събитията там и какво те означават.

Волевият ясновидец, който просто може да вижда и чува, до голяма степен е обект на заблуда и илюзорни възприятия относно нещата които се появяват пред погледа му. Елементалите, които имат способността да се обличат в подвижното вещество на желанията (материята на Света на Желанията), се забавляват да подмамват и дори да плашат ясновидци от двете групи – неволни и волеви. Те могат да се вселяват в черупки останали от починали близки на тези хора и са източници на повечето глупости и дезинформация които се получават по време на спиритически сеанси. Но да заблудят един посветен е невъзможно за тези създания, защото той е обучен в мистерийната школа как да се справя в такива ситуации.

Още по-високо в скалата на духовното развитие се намира Адепта, който не само може да вижда и да разбира, но също така притежава силата да властва над обектите в невидимия свят. Той е завършил обучението си в тайната школа и се е научил как да използва Креативното Слово (Творческото Слово, Словото за създаване), словото на силата (на способността), което е било изгубено за човешкия род при неговото потъване надолу в материята. Може би има един или няколко от тези Адепти в Храма на    в Тибет, като и на други места по света. Ако е така, тези хора, естествено, владеят Словото на силата и грижливо го пазят, защото то е опасна тайна, нож с две остриета който със сигурност би бил смъртоносен в ръцете на някой който не е достигнал еволюционното ниво на което би бил пригоден да притежава тази сила.

МИЛОСЪРДИЕТО ЗАПОЧВА ОТ ДОМА

ВЪПРОС No.141

Ако се грижим с любов за растения и животни и допринасяме за тяхното развитие и еволюция, ще има ли за нас ‘’добра жътва’’ в храма, или това се придобива само чрез служене на човечеството?

Отговор: Не, всеки акт на подпомагане на друго същество и всяка мисъл за любов която изпращаме към други създания, без значение към кое царство те принадлежат, упражнява въздействие върху нас по такъв начин, че става фактор в процеса на растеж на нашата душа. Обаче, трябва да се отбележи, че ако даряваме грижа и любов на растения и животни и същевременно лишаваме от грижа и любов нашите братя и сестри, ние правим сериозна грешка защото истинското милосърдие започва у дома. Какво бихме си помислили за човек който пренебрегва собственото си семейство и дарява любовта и грижата си на семейството на някой друг/ Сигурно няма да си спестим думите за да охарактеризираме такова поведение, а по същия начин може да се охарактеризира някой който посвещава любовта си на животни или на градина пълна с цветя, а не прави същото за децата в неговия квартал.

 Спомням си подобен случай: Преди няколко години измежду учениците в изпитателен срок, имаше един много богат мъж който винаги се оплакваше от духовния си напредък защото бил много бавен Той се отдаде на живот в обществото и взе участие във всички забавления докато се стремеше да следва кроткия и скромен Христос. Когато му казвахме, че тези две неща си противоречат и са несъвместими, той се оправдаваше с обстоятелството, че трябва да прави това заради желанието на съпругата си. Той се е бил оженил за нея и не можел да разруши връзката, което би последвало ако той се откаже да я придружава в обществото. Тогава го попитахме какво прави за да подпомага растежа на душата си, какво прави за тези които не са в такова добро положение като него. Занимава ли се с дарителска дейност, или по-добре казано, прави ли нещо персонално за да помага на тези с по-ниско обществено положение от неговото, които се нуждаят от помощта му? Той си призна, че не прави нищо такова и понеже явно се почувства засрамен, че не може да покаже помощ за другите и опитвайки се да спечели правото си да бъде приет и да работи във висшите сфери, той каза с оправдателна интонация: ‘’Понякога, когато видя някое гладно куче, това се е случвало няколко пъти, аз му давам храна, а и аз съм много нежен и привързан към моето куче и отделям много от времето си за неговата тренировка’’.

Сега лесно ще разберете, че този човек с каквато и любов да обгражда своето куче и въпреки че може би е пожертвал стотинки за храна за гладни кучета веднъж или два пъти, а е пренебрегвал възможността да нахрани гладни души на негови братя и сестри, няма да постигне растеж на душата и както много други които са разбрали, че няма лесен царски път, той загуби своя интерес към тази материя и отпадна. Няма да е от помощ за растежа на душата ако плащаме на мисионери да отидат в Китай и да покръстват невежите души там, ако душите на вашите близки са в мрак. Няма да ви помогне дори да нахраните всички кучета и котки във вашия град и да се грижите за всички градини там, ако подминавате с равнодушие вашите деца. Ако сте направили всичко което е по силите ви за да може вашето семейство да види светлината, тогава може и да изпратите мисионери в Китай, ако такова е намерението ви. Ако сте направили всичко възможно за да внесете любов в живота на децата във вашия собствен дом и във вашия град, тогава също е добре да се погрижите и за котките и кучетата и градините. Никога свършеното не е прекалено много, но много или малко, трябва първо да сме сигурни, че полагаме усилията си в подходящата и правилна сфера.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАТАТА НА ВЕЛИКДЕН

ВЪПРОС No.142

Аз съм масон и бих искал да зная как се определя датата на Великден всяка година. А също така, каква е връзката между възкръсването на Христос на Великден и възкръсването на Хирам Авий в масонския ритуал?

Отговор: Масонската легенда разказва, че в началото Йехова е създал Ева и Луциферовият Дух Самаел се съединил с нея и от този съюз се е родил Каин. След това Самаел е изоставил Ева и тя фактически е станала вдовица. Така Каин е станал син на вдовица и той е пра-отеца на всички майстори – хората на съзидателния физически труд, включително и на Хирам Абиф, супер-майстора, който поради тази причина също бива наричан ‘’син на вдовица’’, както и всички Свободни Масони се наричат до ден днешен. След като Самаел е изоставил Ева, Йехова създал Адам и той се съединил с Ева и като резултат се родил Авел. И така, Каин е бил полубожество, вдъхновен от своя собствен креативен гений който се проявява в неговите синове до ден днешен в градивната им държавническа дейност и във всички постижения на науката и техниката които създават цивилизования свят, докато Авел е бил дете на две човешки същества. Той не е знаел как да създава, а се е грижил покорно за стадото вече създадено за него от твореца на неговото съществуване, Йехова.

Йехова пренебрегнал жертвоприношението на Каин, който е направил така, че там където растял един житен клас да поникнат два. Той би предпочел хрисимия Авел който би бил зависим от него и би се подчинявал безпрекословно на заповедите Му, пред оригиналния мислител Каин. Така е възникнала вражда между Каин и Авел и като резултат от нея по-късно Авел е бил убит. Сет е бил роден и от него са произлезли всички които следват сляпо командите на своя създател и които са известни като духовенство и неговите последователи. Соломон е бил един от тях, царят. Пред тях Йехова е открил намерението си да бъде построен негов Храм, но Соломон не е бил в състояние да превъплъти в дело това желание и затова е бил принуден да наеме Хирам  Абиф , умел майстор, син на Каин и поради това син на вдовица.

Масоните – мистици признават факта, че от космическа гледна точка Хирам Абиф се символизира от Слънцето. Докато Слънцето (Хирам) се намира в северните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак и Дева, той е сред верни приятели и съратници, но когато през годината то навлезе в южните знаци Везни, Скорпион и Стрелец, той бива подложен на атаката на трима съзаклятници, както е записано в Масонската легенда и накрая убит през зимното слънцестоене за да възкръсне отново когато се изкачи и премине през екватора по време на пролетното равноденствие. Масонската легенда разказва, че царицата на Шеба е пристигнала от далече за да види мъдрия Соломон за когото е слушала толкова много. Показали са и също така и красивия храм и тя е пожелала да види умелия майстор, майстора строител и неговите работници, които са построили това чудо.

Но между синовете на Каин и синовете на Сет винаги е съществувала вражда. Дори когато са работили заедно те никога не са се доверявали напълно един на друг, а освен това Соломон се е страхувал да не би хубавата му годеница да се влюби в Хирам Абиф.Затова Соломон решил сам той да повика строителите. Но никой не се отзовал. Те ‘’познаваха гласа на пастира си’’ Хирам Абиф, (Слънцето в Овен, знака на агнеца). Те са били научени да се подчиняват на неговия повик и не биха обърнали внимание на друг глас. Затова накрая, Соломон е бил принуден да изпрати да повикат Хирам Абиф и да го помоли да извика своите работници и в момента когато той вдигнал чука си (знака на Овен, който е знака на неговата екзалтация) голямо множество от работници се притекло и всеки бил готов да изпълни нарежданията му.

През пролетта Слънцето (Хирам) навлиза в Овен, знака на своята екзалтация. Символът на този знак прилича на чук, чука който Хирам Абиф вдигнал и всички строители на храма (космоса) се втурнали да изпълняват заповедите му и да вършат работата си когато той се издига до трона на своята слава и могъщество в небето на северното полукълбо. Той е техния пастир защото по време на пролетното равноденствие той навлиза в Овен, знака на овена или агнеца. Само него чуват тези природни сили и не приемат заповеди от никой друг освен от Слънцето в Овен, Източното Слънце.

Това е космическата интерпретация, но съобразно закона на аналогията, Хирам, синът на Каин, би трябвало също така да е бил издигнат до по-висока степен на посвещаване. Само Слънчевият Дух който е на път да се извиси в небесата, е в състояние да постигне това изключително майсторство. И така, Хирам е бил прероден като Лазар и е бил издигнат чрез силно сграбчване от Лъвската лапа.

Той е бил водач на майсторите по времето на царуването на Йехова и на създадения от него Соломон. Посредством това посвещаване той е бил издигнат с цел да бъде водач в Царството на Христос и да помага на същите хора в една по-висока фаза от тяхната еволюция. Затова той е станал Християнин и му е била поверена мисията да обясни мистериите забулващи Кръста и като символ на тази тайна, Розата е била прибавена и тази мисия се е превъплътила в неговото символично име, Християн Розенкройц.

За позата изобщо се казва, че е емблема на мистериите, но на малко хора е известен факта, че това добавяне на розата към кръста е поставило началото на това символично значение. Розата е емблема на мистерията на кръста, защото тя е символ на пътя към целомъдрие, на трансмутирането на кръвта от страст към любов. Затова Лазар е станал Християн Розенкройц и Розенкройцерите са специални пратеници на Христос до синовете на Каин, както Исус е за синовете на Авел.

Фарисеите са знаели специалното значение на окултния произход на тези две групи от човешкия род и затова чудото на Лазар за тях е било коронното престъпление на Христос. Те тогава сериозно са били алармирани, че тяхната национална религия ще бъде изместена от друга, ако продължават да бъдат извършвани такива чудеса, защото те усетили че става въпрос за посветен от по-високо естество от това което е било известно на тях и че това предвещава навлизане в по-висок цикъл. Преди Христос всички религии са били расови религии, предназначени за хората на които са били дадени и подходящи само за тези хора. Всички тези религии са били религии на Йехова. Както Отецът е бил най-високо посветения от Сатурновия Период, така Христос, Синът е бил най-високо посветения от Слънчевия Период, а Йехова, Светият Дух, е бил най-високо посветения от Лунния Период. От Йехова са произлезли расовите религии чиято цел е да подпомагат човешкия род по пътя на еволюцията посредством Закона. Тези расови религии трябва да бъдат изместени от превъзхождащата ги всеобща универсална религия на Слънчевия Дух, Христос, която ще обедини всички хора в единно братство. Смяната на едната религия с другата и фактът, че религията на лунния Бог Йехова трябва да предхожда религията на Слънчевия Дух Христос, се символизира от празника Великден.

Правилото според което сега се определя датата на Великден е такова, че Великден да се празнува през първата неделя след Пасхалното пълнолуние. Тази е автентичната дата приета от първите християни които са имали познания за окултното значение, но много скоро невежи хора започнали корекции и определили различни дати. Това е предизвикало множество спорове. През втори век въз основа на това се появили разногласия между Източната и Западната Християнски църкви. Източните християни празнували Великден на 14тия ден от първия еврейски месец или Луна, приемайки че Великден е равнозначен на еврейската Пасха. Западните християни продължили да празнуват Великден на първата неделя след 14тия ден, спазвайки същността му – разпятието на Исус. Църковният съвет от Ница през 325 година от н.е. взел решение в полза на Западната Църква, заклеймявайки начина на празнуване от Източната Църква като ерес. Това, обаче, потвърждава факта, че Великден трябва да се празнува не на някой ден от месеца, а в Неделя. Не е бил все още установен правилния астрономически принцип за определяне на Великденското пълнолуние, но те най-накрая отдали дължимото на древния метод за определяне на датата посредством Луната и така древния автентичен обичай най-накрая бил възстановен.

И така, Великден сега се празнува в деня който е определен от окултната традиция за да символизира точно космическия смисъл на събитието и в този смисъл и Луната и Слънцето са необходими фактори, защото Великден не е просто слънчев празник. Слънцето не само че трябва да е преминало през екватора, както се случва на 21 март, денят на пролетното равноденствие, но също така и пълнолунието след пролетното равноденствие трябва да бъде отминало. След това, неделята е Великден, денят на разпятието. Светлината на пролетното Слънце трябва да бъде отразена от пълната Луна, преди този ден да настъпи на земята и както беше казано, има дълбок смисъл зад този начин на определяне датата на Великден: че човешкият род не е бил напълно еволюирал за да приеме религията на Слънцето, Християнската религия на универсалното братство, докато не е било напълно подготвено чрез религиите на Луната които разединяват и разделят човечеството в групи, нации и раси. Това се символизира от издигането на Слънцето всяка година по време на Великден, като преди това е било задържано докато Луната на Йехова не е била загърбена след като напълно е отразила светлината на Великденското Слънце.

Всички основатели на расови религии, Хермес, Буда, Мойсей и др., са били посветени в мистериите на Йехова. Те са били синове на Сет. По време на процеса на посвещаване, те са били одушевени от своя Расов Дух и този Дух, говорейки през тяхната уста е предавал закона на хората, например на Мойсей, закона на Manu (Ману), съкровените истини на Буда и т.н. Тези закони всъщност са пораждали грях, защото хората не са можели да ги спазват, на това ниво от еволюцията. Така хората натрупали определен дълг като съдба, като следствие от това. Тази съдба, посветеният и създател на религията е трябвало да поеме върху себе си и така е трябвало да бъде роден отново за да помага на своите хора. Така Буда е бил роден като Shankaracharya и след това се е прераждал още няколко пъти. Мойсей е бил прероден като Илия и Йоан Кръстител, но Христос от друга страна, не е трябвало първоначално да бъде роден. Той е помогнал на хората по свое собствено свободно избрано желание, дошъл е да отмени закона който носи грях и да освободи човечеството от закона създаващ грях и носещ смърт.

 Расовите религии на Лунния Бог Йехова, предавали волята на Бога към човек по индиректен начин, посредством ясновидци и пророци, които обаче са били несъвършени инструменти, както лунните лъчи са отразени лъчи от Слънцето.

Мисията на тези религии е била да подготвят човечеството за универсалната религия на Слънчевия Дух Христос, който се проявява в нас без посредник, както светлината която идва директно от Слънцето и ‘’ние приемаме Неговата слава като единствения божествен син на Отеца, когато Той проповядва евангелието на любовта. Християнската религия не налага закони, тя проповядва любов като изпълнение на закона. Затова при нея не се създава дълг от съдба, Христос който не е подлежал на необходимостта да бъде роден, няма да бъде привлечен към прераждане под въздействието на закона за Причинно-следствената връзка, какъвто е бил случая при основателите на лунните расови религии, които трябвало да поемат и изтърпяват от време на време греховете на своите последователи. Когато Той ще дойде отново, Той ще бъде в тяло направено от двата висши етери, златната венчална одежда наричана soma psuchicon или тяло на душата от Павел, който е много категоричен заклевайки ‘’плът и кръв не могат да наследят Царството Божие’’. Той твърди, че ние ще се променим, заклева ни да се променим и да бъдем като Христос, и ако ние не можем да встъпим в царството облечени в плътно тяло, би било абсурдно да се предполага че Славният Цар би носил такава груба и тежка дреха.

Духовенството, от което Йехова е избрал сроите представители, пророците и основателите на религии и строителите на духовни храмове, са синове на Сет. Синовете на Каин все още чувстват в гърдите си божествената природа на своя праотец. Те отказват да признаят индиректния метод на спасение чрез вяра, проповядван от църквата и настоятелно търсят светлината на мъдростта чрез непосредствения начин на работа, усъвършенстват се в изкуствата и умението да строят храма на материалната цивилизация посредством науката и техниката и държавното управление съобразно замисъла на Бог, Великия Архитект на Вселената,  Христос бидейки ‘’Главния Ъглов Камък и всеки мистик-масон един ‘’жив камък’’.

След време, обаче, тези два големи потока, на синовете на Сет и на синовете на Каин, трябва да се обединят за да достигнат портите на Царството на Христос. Преди Неговото време, не е имало възможност да се случи такова амалгамиране (смесване), но когато дойде’ Христос, великият Слънчев Дух, Соломон е бил прероден като Исус, в чиито физически тела-носители е влязъл Христовият Дух по време на Кръщението; Хирам Абиф е бил прероден като Лазар. Когато Лазар е бил вдигнат от мъртвите чрез силната лапа на Юдейския Лъв, Хирам и Соломон, предишните антагонисти, стопили различията си според изискванията на Христовия Дух и сега двамата работят за основаването на Царството на Христос. Това, по някакъв начин са усетили Фарисеите, или е било само догадка, и това е била причината за появата на страховете им, че този Исус ще посвети много хора и ще ги отдели от расовата религия на която Фарисеите са били всецяло отдадени.

ПРИЧИНИ ЗА ИЗПИТАНИЯТА НА КОИТО СЕ ПОДЛАГА СТРЕМЯЩИЯ СЕ

ВЪПРОС No.143

Откакто аз започнах да изучавам Учението на Розенкройцерите и да се опитвам да водя по-добър начин на живот, започна да ми се струва че беди и неприятности ми се струпват по начин неизпитван до сега от мен и че най-близките ми хора са тези които ме подлагат на изпитания. Понякога ми се струва че израствам, понякога че животът ми е пропаднал, пълен неуспех. Какво е действителното положение и какъв е смисъла на тези изпитания?

Отговор: Когато един кораб се носи надолу по течението на реката с отлива, моторът работи равномерно без видимо усилие и корабът напредва бързо. По подобен начин когато автомобил се спуска надолу по склон, двигателят работи без усилие и колата се движи бързо. Но когато корабът трябва да преодолява прилива и да плува срещу течението или когато колата трябва да се изкачва нагоре по хълм, тогава се изразходва голяма енергия и напредването не е така бързо. Трябва да се преодоляват препятствия, всеки малък камък се усеща.

Същото е и с Духа. Докато се носим по течението на живота и се движим със вилната на човечеството, всичко изглежда да върви гладко и не срещаме големи изпитания. Обаче, в момента когато се отделим от потока и направим усилие да тръгнем по пътя към духовно-извисения начин на живот, ние се сблъскваме със силата на триене срещу движението на обикновеното човечество и разбира се хората които са най-близо до нас ще бъдат тези срещу които триенето ще бъде най-силно. Така, ние започваме да ги възприемаме като противопоставящи се и като забавящи нашия напредък при всеки възможен случай. Те изглеждат като че ли се борят по всякакъв начин да препречват пътя и ние чувстваме това много остро защото си мислим, че най-близките ни хора, най-любимите ни, би трябвало да бъдат тези които да оценяват най-високо нашите усилия и които да ни подкрепят в тях. Но това не е така. Те се движат по течението. Ние се движим срещу него и триенето е абсолютно неизбежно както противопоставянето на водата срещу кораба който се движи срещу течението на реката. Когато сте се разхождали по брега на морето сте виждали колко закръглени и гладки, да дори полирани, са станали камъчетата защото вследствие на непрекъснато повтарящите се приливи и отливи на вълните – камъ1етата се трият помежду си. В течение на векове всички остри ръбове са били изгладени и те са придобили тази красива повърхност така характерна за камъчетата на плажа. Можем да ги оприличим, по принцип, на хората. Чрез триене помежду хората в течение на векове и векове, най-лошите ръбове ще бъдат изгладени и най-накрая ще станем овални; гладки, полирани и красиви каквито са камъчетата на плажа. Но вземете един самороден диамант. Не възможно да бъде полиран чрез обикновения бавен процес, като камък на плажа. Майсторът гравьор го поема в ръцете си и го шлифова и винаги когато го поставя в машината се чува режещия звук на колелото. Обаче всеки път когато се чуе крясъка на болката, едно остро ръбче от повърхността бива изгладено и вместо него се появява брилянтна полирана повърхност. Така е и при Его, който се стреми към възвишения начин на живот Тук Бог е майстора гравьор, който шлифова камъка и не приятно за нас когато от нас се изчегъртва грубо парченце, когато ни притискат към стриващия камък на мъката и бедствията. Както и да е, накрая всички ще станем изкрящи като диаманти. Затова, не се слагайте мъка на сърцето, скръбта и премеждията, които сега се изпречват на пътя ви, са полирането чрез камъка на майстора гравьор. Можете да бъдете сигурни, че каквото чувствате сега, изходът ще бъде добър защото Бог е ЛЮБОВ. Въпреки, че Той прилага най-строги мерки сега, в бъдеще Той ще ви направи полирани и сияещи.

КАК ДА ОТКРИЕМ ЖЕНАТА ВЪТРЕ В НАС

ВЪПРОС No.144

Разглеждайки Танхойзер вие твърдите: ‘’Мъжът трябва да открие жената вътре в себе си’’. Също така, че трябва да се противопоставим на Живеещият на границата. Бихте ли били така любезни да обясните по-подробно тези два пункта?

Отговор: Всъщност, Духът не е нито от мъжки нито от женски род, но през настоящия етап на проявление е станало необходимо да се приложи едната половина от творческата репродуктивна сила за създаване на мозък, посредством който да можем да създаваме умствени образи които след това да възпроизвеждаме в плътната материя на физическия свят. Това е наложило необходимостта от създаване на физически организми от два пола – единият от които да изразява качеството на Духа ВОЛЯ, и поради това мъжки; а другият да изразява ВЪОБРАЖЕНИЕ, женското качество.

Тъй като всеки Дух се ражда редувайки се в мъжко и женско тяло, той изразява редувайки се двойката качества – воля (желание) и въображение. Едно от тези две качества доминира през всеки живот и съответно на него се проявява мъжката или женската същност. Но тъй като Духът се връща ден след ден, или живот след живот, в Училището на Живота, той става все повече изпълнен с душа и в следствие на това все по-способен да изразява двете качества едновременно и в еднаква степен. Така постепенно мъжът открива фините качества на женствеността у себе си, а жената открива благородството и мъжествеността. Когато е достигната точката на съвършения баланс, се осъществява мистичната женитба.

Вие знаете, на небето няма нито женитба нито полов акт защото там Духът е освободен от оковите на плътта. Там полът не играе никаква роля. Там се използват двойката духовни качества и следователно свързването между половете не е необходимо Там всеки създава архетипа на бъдещото си тяло без помощта на никой друг, освен божествените Йерархии, и така си осигурява бъдещо въплътяване. Само когато напуснем царството на душата и навлезем в сферата на пола, взаимодействието с някой друг става необходимост за формиране на плътно физическо тяло-носител подходящо да се положи в архетипа, който преди това е бил направен самостоятелно от Духа в небесния свят. Е, колкото по-скоро се научим да разпознаваме в себе си цялата творческа единица, колкото повече спестяваме своята творческа-репродуктивна сила и я издигаме нагоре с духовно предназначение, толкова по-скоро ще открием мъжа или жената вътре в себе си. Мистичната женитба тогава ще се осъществила, а това премахва двата полюса и ни дава съзнание което е творческо във всички сфери на всемира.

В същото време, обаче, нека да бъде ясно, че докато сме тук във физическия свят и имаме тук да учим уроци, трябва да имаме инструменти с които да учим. Ние сме облагодетелствани с тази привилегия благодарение на жертвата направена от други. Те са ни помогнали да имаме тяло и ние никога не трябва да пренебрегваме отговорността си да даваме на някой друг възможността да придобие тяло, посредством служене от наша страна, ако сме в добро здравословно състояние и другите условия са подходящи. Също така, трябва да се постараем да осигурим на идващия при нас Дух подходящи условия в които да расте.

Относно Живеещият на Границата: беше казано че той винаги се проявява като същество от противоположния пол, защото всичките ни изкушения и всичкото зло което сме сторили, всичко което е достойно за порицание, произлиза от скритата в нас същност, а през всеки живот тази скрита същност приема формата на противоположния пол. Чрез противоположния пол ние биваме изкушавани да извършим греха който изведе човека от състоянието на чистота и невинност, символично наричано Градината на Едем или Рай. Той живее на границата с висшите области и всеки който дръзва да търси вход за там първо трябва да победи този демон.

ТЕОСОФСКИЯТ ХРАМ ХА РОЗАТА НА КРЪСТА

ВЪПРОС No.145

Някои теософи претендират, че техния храм на розата на кръста е единствения истински орден и че Сдружението на Розенкройцерите е клон от техния орден. Моля, кажете ни какъв е истинският статус на този орден и каква е връзката му със Сдружението на Розенкройцерите?

Отговор: Неприятен факт е, че всички водачи на окултни общества се оплакват от свои неинформирани членове които правят гръмки изказвания в никакъв случай не базиращи се на автентични факти. Едно от основните правила на Сдружението на Розенкройцерите винаги е било да живее в мир с всички други религиозни общества, да се изказва добронамерено за тях и за техните водачи при всички обстоятелства и ние никога не възнамеряваме да опорочаваме нашия идеал за добронамерено братско отношение при атака от страна на който и да било.

Водачите на Теософското Общество следват подобни принципи. Никога не сме ги виждали в ролята на нападатели срещу някоя друга организация. Ние със сигурност знаем, че те са приятелски настроени към Сдружението на Розенкройцерите и никога не биха подкрепили подобни арогантни твърдения като това, че Храмът на Розата на Кръста е единствения истински (автентичен) орден. Тяхната позиция е меродавна. Колкото до твърдението, че Сдружението на Розенкройцерите е само клон от техния орден, достатъчно е да се каже, че Сдружението на Розенкройцерите беше основано години преди Теософския Орден на Розата на Кръста. Такива псевдо-твърдения като споменатото, се правят от ограничени, безотговорни хора и те не се подкрепят от голямото мнозинство теософи, които са свободомислещи и добре информирани относно този въпрос посредством запознаването им с нашия основен труд, Космогонията на Розенкройцерите.

Продадени са много хиляди томове от тази книга на членове на Теософското Общество. Големи звена, като тези в Лондон и Чикаго са купували по 500 копия наведнъж; други, като тези в Бостън и Вашингтон, са купили няколко стотин копия и са повторили заявките си няколко пъти Веднъж книжарницата на Теософите започна преговори за цялото количество отпечатани книги, но понеже имахме много заявени поръчки за Ню Йорк и Лондон сделката не можа да се осъществи. Хиляди копия бяха продадени директно от Центъра в Оушънсайд на теософи и бяха получени много благодарствени писма от стотици членове на Теософското Общество. Водачи на ложи писаха ентусиазирано до г-н Хайндел за голямата стойност на тази книга като учебно помагало в техните курсове и критиката й даде много висока оценка в много от своите публикации. Последната рецензия която излезе, беше на г-н (Wedgwood) Уеджвуд в официалния орган на Теософското дружество ‘’Теософист’’, в броя от февруари 1915 година. В нея г-н Уеджвуд разглежда друга книга, но с цел сравнение споменава няколко автора, измежду които: ‘’Макс Хайндел, автор на забележителната и наистина интелигентно написана книга, Космогонията на Розенкройцерите’’.

Той стига до извода, че ‘’Книгата на Хайндел е най-стойностната Тя излага силно рационална, последователна и разбираема концептивна схема и докато някои от пунктовете като че ли предизвикват съмнение, други извеждат интуитивно и оформят ясни заключения които са безгрешни. Несъмнено, книгата определено представлява окултна традиция. Тя се докосва до много въпроси и факти които до сега не са били разглеждани от г-жа Безант, г-н (Leadbeater) Лидбитър или от г-н (Sinnett) Синет’’.

‘’Теософист’’, както беше споменато, е официалния орган на Теософското Общество и се редактира от г-жа Безант. Така, два от най-висшите служители на Теософското Общество и основатели на Теософския Храм на Розата на Кръста, официално са подкрепили и признали Космогонията на Розенкройцерите като труд който: ‘’ясно и определено представлява окултна традиция’’. Те са велики души които на изпитват нужда да демонстрират глупава гордост и суета посредством надменно презрение спрямо други организации, както някои които на заслужават да бъдат наричани техни последователи. Те притежават и още нещо, разум, който може да открива задоволство и радост от постиженията на други и благородството да признаят този факт. Такъв е случая и с голямото мнозинство от членове на Теософското Общество, иначе те не биха купували Космогонията на Розенкройцерите нито биха признавали нейните качества, а незначителното малцинство което претендира че Теософският Храм на Розата на Кръста е единствения истински орден и че Братството на Розенкройцерите е един клон от него – е ! Те ще разберат.

Относно произхода на Теософския Храм на Розата на Кръста, ние сме информирани от Секретаря на Американския Клон на Теософското Общество, г-н (A.P. Warrington) А.П. Уарингтън, в майското издание от 1923 година на ‘’Американски Теософист’’:

Основателите-учредители и върховни водачи са (Heracles, Helios, Lomia) Херакъл, Хелиос и Ломиа (това са имена възприети, може би, поради мистични съображения от г-жа Безант, г-н Русак и г-н Уеджуд от издателя) (Bezant, Russak, Wedgwood). Следното е публикувано от водачите:

‘’В Теософското Общество има много членове, които намират най-точния начин за изразяване на своите извисени емоции във величествени и ритмични церемониални ритуали… много от тези Его имат незадоволителни резултати от проучвателната си дейност… за тези Его извършването на церемониалните ритуали е движение по пътя на най-малкото съпротивление… До сега, обаче, не е имало достатъчно възможности за Теософското Общество да изследва същността на церемониалните ритуали и мистерии. Поради това, желанието на основателите на новия орден да обединят и синтезират разпръснатите учения в трудовете на Теософското Общество както и в другите налични подобни трудове…Да подкладем отново в един огън разпръснатите пламъци на олтара на духовния стремеж…’’

‘’Признавайки, че съществува само един истински Окултизъм, те се мъчат да го открият в Западното му проявление с цел да обогатят, не да заменят, неговите Източни аспекти.’’

‘’При избора на името Храм на Розата на Кръста основателите са имали пред вид различни древни организации; едната от тях е известния Орден на Рицарите Темплиери, която е била сформирана за защита на пътуващите в Свещената Земя…По подобен начин сегашните Темплиери на Розата на Кръста имат желание да могат да се окажат достойни за Bodhisatva когато той дойде отново и да защитават мистериите с меча на духа.’’

Това е честно и искрено твърдение, че чувствайки нужда от церемониални ритуали като изява на духовните стремления, те са организирали Ордена на Теософското Общество на Розата на Кръста с надеждата, че то ще ги направи по-добри служители в тяхната дейност, и кой би имал нещо против, боже опази? Те не претендират, че са получили окултни инструкции за да поставят началото, както инструкциите от Храма на Братята Розенкройцери. Фактически те признават, че не знаят дали наистина има такъв храм, поне г-н Уеджеуд признава – и г-жа Безант е отпечатала това в същото списание, в което пише за Космогонията на Розенкройцерите Той се чуди какъв е източника и задава въпроса:

‘’Има ли школи за Западен окултизъм все още съществуващи на физическо ниво? Хранилища, може би, на алхимията на Розата на Кръста, където малките мистерии все още се честват? Или това учение еманира от свръх-физически ложи на учители извън инкарнация които все още хранят в душата си доктрината на средновековния монашески окултизъм примесен, както винаги е бил, със силния оттенък на ортодоксалното Християнство? Би било интересно и би било добре да се знае.’’

‘’Макс Хайндел твърди, че има такъв храм и правотата му се потвърждава от факта, че той е написал Космогонията на Розенкройцерите, книга получила признанието от много хиляди мислители в Теософското Общество и извън него. Повечето от тях са надарени с интуиция, като г-н Уеджеуд, а някои и с духовно зрение. Да подлагаме на съмнение неговата скромна претенция да бъде посланик на Ордена на Розенкройцерите, имайки пред вид факта че той е написал тази книга, поражда огромната трудност да повярваме че той я е създал, защото една монументална концептивна схема за развитието на света и човека, такава каквато предлага тази книга, никога не се е пораждала в човешки мозък. Следователно, има само един възможен извод: че Макс Хайндел казва истината за това, че е бил в Храма на Розата на Кръста, че там е бил посветен в мистериите и е получил знанието изложено в Космогонията на Розенкройцерите, която той е имал привилегията да публикува и разпространява.

‘’Също така, в подкрепа на това твърдение и като доказателство за неговата искреност и безкористност, може да се каже че той не е използвал това велико знание за собствена облага определяйки и’ възможно най-висока цена. Той е бил предупреден от Братята на Розата на Кръста да не продава ‘’Перлата на Знанието’’ която му е била поверена, и той е отишъл в другата крайност, сложил толкова ниска цена на книгата ($1.00), че е трябвало да я продава на загуба и затова е вложил лични средства при разпространяването на първите две издания. Бил е добавен ценен индекс от 72 страници към третото издание което е допълнителна информация и цената на тази хубава книга от 600 страници е била повишена на $1.50, малка добавка която плаща само разходите по отпечатването. Макс Хайндел не получава нито стотинка от продажбите на своята книга. Наистина, той би трябвало да е искрен в твърдението си, че е пратеник на Ордена на Розенкройцерите и че Сдружението на Розенкройцерите е било основано за да бъде предвестник на Ерата на Водолея, която се приближава.’’

И така, да обобщим:

Теософският Храм на Розата на Кръста е един Орден основан от г-жа Безант и нейните съратници с цел да помага на стремящите се към духовно извисен начин на живот чрез церемониален ритуал, създаден от основателите.

Сдружението на Розенкройцерите е Предвестник на Ерата на Водолея, провъзгласяващ Мъдростта на Религията на Западния Свят (страните в които Християнството е официална религия) формулирана от Братята на Розата на Кръста и публикувана от техния пратеник Макс Хайндел в Космогонията на Розенкройцерите .

Съжаляваме, че трябва да признаем, че няма никаква връзка между Братството на Розенкройцерите и Теософския Храм на Розата на Кръста или който и да е друг Орден на Теософското Общество. Ние имаме високо мнение за тяхната организация и искрено уважение към много техни членове с които се познаваме лично, но ние сме напълно привърженици на Религията на Западната Мъдрост. Ние безрезервно вярваме в Западните методи за Западните хора и поради това сме принудени от силата на логиката да застанем на позицията, че нашите теософски приятели, всъщност напълно искрени, грешат в своите опити да разпространяват и популяризират сред хората от Запада една религия дадена от боговете на хората от Изтока.

Наистина, ние много се зарадвахме в началото, когато научихме че е бил основан Храм на Розата на Кръста от водачите на Теософското Общество защото приехме това като индикация, че те са открили истинската Христова Светлина и са решили да следват пътя на ‘’Мъдреците от Изтока’’ които са пътували на запад следвайки Христовата Звезда към Витлеем. Обаче, бяхме много разочаровани отбелязвайки изявлението им за мотивите за изучаване на Западния окултизъм, Розенкройцеризъм, както е обявено в този нов храм: ‘’с цел да обогатяват, не да заменят или изместят неговите източни аспекти’’.

Следователно, целта на Теософското Общество и техните подопечни Ордени е диаметрално противоположна на целта на Братството на Розенкройцерите, както Изтока на Запада и колкото и искрено да е нашето лично уважение към индивидуални членове, ние не можем да работим заедно с тях като организация.

От това не следва, че ние задължително трябва да ги нападаме или че ще отвръщаме със същото на членове които не следват линията на ръководството на Теософското Общество и които правят изявления които смятаме, че са във вреда на достойнството на нашата Асоциация. Нека да бъдем внимателни, по-добре, за да не предизвикваме подобни забележки. Нека спокойно и тихо, но непрестанно да разпространяваме и популяризираме Религията на Западната Мъдрост и да подчертаваме факта, че тя е западния метод за западните хора. Така ще подкрепяме усилията и работата на Старшите Братя по-добре отколкото с безполезни аргументи с които само си губим времето и които не убеждават никого, защото убеждението идва от вътре.

Забележка: Откакто горното беше написано, Теософският Храм на Розата на Кръста се разформирова и зданието на техния Американски Център се превърна в Католическа Църква където се черкуват предишните Темплиери. Ако техният ‘’Храм на Розата на Кръста’’ беше основан от Старшите Братя, които са Йерархия на Школата на Западната Мъдрост той щеше да просъществува векове, вместо година или две.

ДА СЕ ОСТАВЯТ ЛИ ДЕЦАТА С ДЕФЕКТИ ПО РОЖДЕНИЕ ДА УМИРАТ

ВЪПРОС No.146

От окултна гледна точка правилно ли е или е погрешно да се остави новороденото дете с дефекти да умре, какъвто беше случая на Болингер (Bolinger)? Моля изкажете вашето мнение по въпроса.

Отговор: Ако разглеждаме увредените като отделна група, необходимо е първо да се разбере, че Духът няма дефекти. Той е имал многобройни преминали животи през които е сял семена и е жънал съответния житейски опит. Опитности, които не са могли да бъдат пожънати през даден живот, са били прехвърляни в следващия живот или в последващи животи и там са узрявали. Никой от нас, обаче, не е в състояние да изрази в едно тяло всички опитности които е събрал през многото си предишни животи и поради това ние имаме, само привидно изглеждащи, много недостатъци, което е установено при изследвания на учени мистици, установено е че много хора без образование и принадлежащи към селската или работническа класа, през този живот под хипноза или в транс могат да говорят гръцки или старо-еврейски,или да дискутират на научно ниво трудно разбираеми за обикновения човек теми. Очевидно е, че Духът може да бъде оприличен на самороден диамант който постепенно бива полиран чрез колелото на жизнения опит. През всеки живот една нова страна на кристала позволява на светлината да проникне и прибавя тази светлина към другата вече приета през полираните плоскости в продължение на много предишни животи. Чрез този процес в бъдеще ние ще достигнем до съвършената светлина която ще ни направи божествени.

Поради нашите ограничени възможности за възприемане ние наричаме определени действия зло, а други добро, въпреки че от по-широка гледна точка това е просто въпрос на жизнен опит. Някои качества на характера или стени на духовния диамант изглеждат приказно красиви през този живот. Поне не изглеждат различно от нормалното и затова ги наричаме перфектни. Други се различават от съответните качества на другите хора и ние, поради това, в невежеството си ги наричаме дефектни.Подобно е и при тялото. Въпреки че, всъщност никой от нас не притежава перфектно тяло, независимо от това ние приемаме един средно статистически стандарт и всичко което не се вмества в този стандарт ние наричаме дефектно. Ние позволяваме на тези които психически на се различават много от общата маса да се движат наоколо необезпокоявани, но затваряме тези които изглежда да имат безспорно различно психическо поведение. Ние не обръщаме голямо внимание на обикновените деформации на тялото, но окачествяваме тези които се различават съществено от нашия стандарт като увредени.Някои си мислят, че имат правото да унищожават всичко или всеки който не се вмества в стандарта, който те приемат за нормален.

В действителност, нормалният организъм е резултат от определен начин на живот в предишни съществувания, който начин тогава е бил стандартен. Но така наречените дефекти умове и дефектни тела, са резултат от усилията на Духа да бъде свободен да се движи в границите на, както бихме го нарекли, нестандартен начин на мислене и действие. Затова гениалността и лудостта винаги са били братя близнаци и всеки лекар който се опитва да скъси живота на човек, за който мисли че е дефектен, е все едно да бъде отговорен за лишаването на света от един велик гений когато е решил да избави света от едно нещастно създание което ще бъде бреме за себе си и за околните през своето съществуване. Поради това, дори от тази гледна точка би било абсолютно против интересите на обществото да се позволява на когото и да било да решава своеволно дали едно дете да живее или да умре. Дълг на всеки лекар е да прави всичко по силите си да удължава живота на тялото, така че Духът да може да придобива жизнения опит заради който е дошъл. Ако този живот трябва да бъде скъсен, природата ще се погрижи да направи това.

Проучването на случая Bolinger показва, че този Его живял предишния си живот като монахиня и е бил изгорен на клада. Резултатът е бил такъв, че той е загубил плодовете от този живот и под въздействието на закона за детската смъртност се е наложило неговото тяло да умре скоро след раждането си. Така че, никаква операция не би могла да спаси живота в този случай, но това не може да оневини факта, че докторът е пренебрегнал дълга си като не се постарал да спаси живота. Не би трябвало да се опиват причините, които са довели в предишния живот до трагедията която го е прекъснала и е допринесла за така нареченото увредено тяло в настоящето, в публикации за широката публика. Достатъчно е да се каже, че Духът сега е на Първото Небе и там ще получи обучение по нравственост и етика, което ще възстанови плодовете от жизнения опит придобити през предишния нещастен живот. И така, когато бъде роден отново след няколко години той вероятно ще има съвършено нормално тяло.

____________________________________________________________________

   *  -   Вероятно детето умира скоро след раждането за да не се запише жизнен

опит от този живот и така ‘’загубения’’ жизнен опит от предишния живот да може

да бъде усвоен.

____________________________________________________________________

ПСИХОМЕТРИЯ

ВЪПРОС No.147

Бихте ли били така любезни да обясните какво се разбира под психометрия?

Отговор: На науката е известно, че историята на земята през различните епохи може да бъде разчетена от съответните учени. Праисторическите животни и растения могат да бъдат реконструирани или възстановени по техните фосили – вкаменелости. Могат да се проследят катастрофалните последици от големи вулканични изригвания. Следите на ледници, които са се разтопявали преди хиляди години, са така ясни, като че ли сега се движат към океаните. Ерозията на скалите причинена от водата сега се открива в пустините и разказва историята за промените на релефа и на климатичните условия и дава толкова точна информация, като ако би била записана на страниците на книга.

Но, хората които могат да виждат с духовно зрение, имат достъп до по-дълбок запис който съвпада с геологическите открития и допълва веригата от фактите разкрити от науката геология. Следите оставени върху скалите от топящите се ледници и течащите води са като белезите по тялото на войника нанесени от битките, по които може да се възпроизведе хода на битките които са ги причинили с достоверност зависеща от въображението на наблюдателя. Този начин на заключение, дедукция, не дава съвсем точна информация. По-добре самият войник да разкаже как е получил белезите, така че със сигурност бихме получили по-пълна и правдоподобна информация отколкото чрез метода на дедукцията.

Подобно, ако природата би могла да ни разкаже историята на миналото, ние бихме получили автентична информация за случилото се през миналите периоди с тяхната разнообразна флора и фауна.

Че това е възможно за човек притежаващ така нареченото второ зрение е известно на милиони хора. Отпускайки се напълно, ако те вземат парче от лава изхвърлено при вулканично изригване, те виждат като на филмова лента катаклизма на който това парченце е било свидетел. Когато вземат едно писмо и го притиснат до челото си те могат да видят човека който го е написал, стаята в която го е писал и други детайли. Но обърнете внимание на следното, без това писмо или парчето лава психометристът не може да види нищо, и понякога той вижда неща които не би искал да гледа. Нито пък има силата (способността) да изключи такива видения и сцени. Затова тази способност има съмнителна стойност, би могло да се каже в заключение.

Друга група от ясновидци е култивирала способността за четене Паметта на Природата когато пожелае, чрез специална тренировка и подходящ начин на живот предназначен да увеличи етерната аура обгръщаща всяко същество или обект.

Много е написано в публикациите на Розенкройцерите за Паметта на Природата и голяма част от нашата информация е придобита от този източник посредством метода на положителното или активното проучване.

Трябва сериозно да предупредим нашите читатели за опасностите които съществуват ако те се опитват да събудят пасивната фаза на тази способност.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГОРЕНЕ НА ТАМЯН

ВЪПРОС No.148

Ще се усилят ли вибрациите в едно помещение ако в него се запали тамян или други ароматични треви, и ако да, какво растение да използваме?

Отговор: Когато безтелесни Духове желаят да установят контакт с хора които са все още в плът, те трябва да имат тяло-носител с достатъчна плътност за да се допрат до мозъчните центрове или при определени условия до координиращия механизъм на церебелума (малкия мозък). Ако им се предостави такъв носител тези Духове могат, и наистина го правят, да въздействат физически, нравствено или психически върху своята жертва, съобразно своето предразположение.

Очевидно е, че не е задължително Духът да бъде хуманен само защото няма тяло. Има повече бурени отколкото цветя във физическия свят и има повече зли (защото не са еволюирали достатъчно) Духове в невидимите светове отколкото добри и възвишени.

Когато някой гори ароматни треви в дадено помещение, пушекът и миризмата които виждаме и усещаме са материални с такава плътност, че могат да се използват от дадена категория Духове, чиито вибрации са в резонанс със честотата на вибрациите на това растение което се изгаря. Когато един обучен и способен окултист, който е развил духовно зрение и е в състояние да вижда различни същества в невидимите светове, е приготвил смес от тамян която той е направил така, че да предоставя носител само на Духове със добронамерена припода и които са склонни да усилват вибрациите на хората които дишат тамяна и Духовете заедно с него, то тогава това би било от помощ в процеса на молитвата за разширяване на съзнанието на молещите се за единение с Божественото.

От друга страна, ако тамянът се приготви от човек незапознат окултизма, може би от някой който има егоистични подбуди, тогава тамянът се явява тяло-носител на духове с подобна природа които се обличат с пушека и аромата, влизат в телата на присъстващите в помещението в което гори тамяна и им влияят. Също така, възможно е, ако тези въздействия продължават дълго време, обсебващите Духове да придобият такъв контрол над своите жертви, че да ги доведат до безумие, да предизвикат епилептични припадъци с пяна на устата и т.н. или да предизвикат невротични движения на тялото подобни на тъй наречения танц на Св. Витус. Затова практикуването на горене на тамян е много опасно и решително не се препоръчва.

ОТГОВОРНОСТТА НА ВЛАСТИМАЩИТЕ

ВЪПРОС No.149

В една лекция която неотдавна изнесохте вие ни казахте, че Расовите Духове въздействат върху някои личности като ги подтикват да вземат участие в крупни и влиятелни световни движения.Ако тези движения не притежават справедлива кауза, дали личността ще носи отговорност за това?Дали тя ще трябва да страда поради това?

Отговор: Твърдението беше изказано в лекцията от септември ‘’Нашето невидимо правителство’’, че божествените йерархии които ръководят еволюцията от невидимите светове винаги намират един Его, който е силен или за добро или за зло, когато е назряла необходимостта да западне една стара нация или да се издигне нова. Обаче, би било невъзможно да се накара един Дух с брутална и тиранична природа да играе себе-жертвена и благородна роля. Той не може да си промени характера както вълкът не може да промени нрава си, един Дух с възвишена природа няма да се съгласи да играе ролята на жесток господар и тиранин.

Всеки един от тях би действал в хармония със своята основна природа и затова божествените йерархии винаги избират някой чийто характер е подходящ за ролята която те искат той да изпълнява в приближаващия се кризисен период и го поставят в позиция от която той ще има силата и властта да изпълни длъжността си, за добро или за зло. При това положение, той става поне отчасти отговорен за своите действия и носи последствията от тях Ако той действа по посока на доброто и неговите благородство справедливост и алтруизъм помагат за възхода на една нация, водейки я през рифовете и плитчините на нейното детство, както например Джордж Вашингтон, тогава той естествено ще се радва на голямо уважение и слава и в някой бъдещ живот когато ще му бъде предоставено властването над други на които също да може да помага. Ат друга страна, ако той играе ролята на Нерон разрушавайки една велика империя правейки, както е казано за един от царете на Израел ‘’зло с двете си ръце’’, естествено резултатът ще бъде мъка и страдания. Може би той няма да може да бъде накаран да изпита цялата болка която е причинил, както и Джордж Вашингтон не може да получи всичките блага които са получили милионите облагодетелствани от неговата мъдрост и алтруизъм, но всеки един от тях със сигурност ще получи възможно най-многото което може да понесе или толкова колкото е необходимо за да стане единият добър човек, а другият още по-добър.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ФИЗИЧЕСКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

ВЪПРОС No.150

Ясно ми е как ние можем да научим важни уроци относно тази физическа проява на живота, но не разбирам защо този физически свят е нужен за да ни учи на етичност и морал Щом като е възможно да се учим на етичност и морал във висшите светове защо е нужен физически свят или както ние го наричаме физическия израз на живота?

Отговор: Да и не. Всички други светове в никакъв случай не са физически, дори за тези които ги населяват. Съвършено вярно е, че човек усеща ръкостискането с приятел в невидимите светове точно като го чувстваме тук, но това е така само защото ние си мислим, че има съпротивление при допира на неговата ръка до нашата. Ние правим това несъзнателно, разбира се, но ефектът е същия. Това придава съпротивление на ръцете ни и ръката ни спира там където мислим че среща другата ръка, точно така както би се спряла от твърдите плът и кости тук, на този свят. Обаче, ако не си измисляхме това съпротивление, когато потупваме приятеля си по рамото при първоначалната радост от срещата, ръката ни би преминала направо през неговото тяло и ние можем да преминем през неговото тяло винаги когато поискаме, или през тялото на всеки друг, без да изпитаме неудобство нито ние нито той. Тук, във физическия свят такова нещо, разбира се, е невъзможно. Тук всичко е твърдо, в сравнение с там, но точно това качество придава стойност на физическия свят като училище за правилно и точно мислене, защото той е точно това, както е обяснено в Космогонията на Розенкройцерите.

Там е даден пример как един изобретател може да моделира в ума си, от умствено вещество (материята от света на мисълта), един двигател или някаква машина която е създал да действа по определен начин. Устройството което той така е визуализирал има колета които се въртят перфектно и цялото съоръжение работи безотказно, но когато се стигне до момента когато той да е в състояние да изложи идеята си в чертежи, така че майстор да може да я изработи и да я пусне в действие, много вероятно ще се окаже че проектът има нужда от промени защото някои от колелата направени от стомана няма да се движат плавно когато се зацепват едно с друго, така както плана е бил създаден в неговата умствена материя. Тогава той ще бъде принуден да преработва своята идея по начин показан от физическия и’ модел, да се изработват нови модели докато моделът не се задвижи перфектно. По този начин, неговите мисъл и идея се коригират от грешките които стават явни във физическия свят.

Ако не съществуваше физически свят той нямаше изобщо да разбере, че трябва да коригира невярната си концепция, а много е важно той да се научи да мисли правилно.

Малко по малко, ние се учим и когато сме достатъчно еволюирали няма да работим с ръцете си когато творим, а ще пораждаме идеята за това което искаме да сътворим в ума си и след това ще изричаме словото което ще я превръща в създание. И тези създания няма да бъдат просто машини. Те ще бъдат живи същества. Затова, ако не сме се научили да мислим безпогрешно, ние ще създаваме чудовища които ще трябва да бъдат унищожавани заради злата природа която ще придобие който и да е обитаващ ги Дух.

Това ни приближава до вашия въпрос за етичността и морала. Има поговорка: ‘’Хубав е този който прави добро’’, и друга: ‘’Красотата е само отвън кожата’’, от друга страна обаче, не може да се отрече че лицето е огледало на душата. Казваме за някой който има добро лице и за друг със зло изражение, показвайки силата на мисълта да моделира плътта в съответствие с етичността и морала на личността. Затова ние изучаваме етика и морал тук, а трябва да ги изучаваме за да разбираме как да си служим с тях за да изграждаме формите и качествата на обектите които ще създаваме. За да станем напълно ефективни и успешни инструменти, обаче, нашите етичност и морал трябва да станат хиляди пъти по-интензивни, както по-горе споменатия пример за мисълта. Мисълта има пълната си мощ в нейните собствени ефирни области, но е препятствана когато действа в материята със съпротивление на физическия свят. Подобно, и етичността и моралът са затруднени. Те обаче, се развиват посредством практика и упражнения, както се развиват мускулите, и не би било възможно да има упражнения освен в свят в който съществува съпротивление.

Ако си припомните закона за детската смъртност, ще си спомните че малките деца, които умират при нещастен случай или някакви други стечения на обстоятелствата, не отиват в чистилището а биват взимани направо на Първото Небе и там състрадателни души ги учат на етика и морал които те е би трябвало да научат в своето предишно чистилище (преди да се родят и да умрат като деца). Нека да предположим, че един от уроците които един Его трябва да научи е съчувствие, защото е бил жесток и груб в предишния си живот. Може би той е измъчвал физически животни или е измъчвал душевно човешки същества и това му е доставяло удоволствие. Такова малко дете тогава ще бъде заведено в чистилището по времето когато един Его с такива наклонности е изживявал своето пречистване там и е изкупвал жестокостта от действията си. Тялото на детето тогава вероятно ще се вмести в тялото на желанията на другия човек и ще чувства това което той чувства – страданията на измъчваните животни поради физическата болка и страданията на неговите човешки жертви от душевната болка. По този начин детето ще извлече много бързо поуката която трябва да бъде научена и ще бъде готово много скоро за прераждане. И така, и двата свята, и невидимите и видимият играят своята роля учейки ни на етичност и морал и без съмнение и двата са необходими или мъдрите същества които ни водят по пътя на еволюцията биха открили други по-ефикасни начини за да ни научат на това което е необходимо да научим.

ИЗГУБЕНИ ДУШИ

ВЪПРОС No.151

Има ли някакво основание твърдението в ученията на някои окултни школи за изгубени души и изоставащи? Аз прочетох в една книга ярко описание на едно място наречено Авитчи, където пребивават душите които са в последния етап преди да се разпаднат (преди дезинтеграция). Въпросната школа изглежда твърди, че някои души подлежат на процес на обратно развитие, ставайки все по-елементарни при всяко следващо въплътяване, докато окончателно бъдат заличени като индивидуални души чрез абсорбиране в Космическата Душа. Така както аз разбирам Учението на Розенкройцерите, всички души без изключение се намират на спирален път на развитие, който върви нагоре и въпреки че може да има връщане назад между два последователни животи във физическия свят, в края на краищата резултатът е напредък – прогрес, а не регрес. Не вярвам, че в някоя част на Учението на Розенкройцерите съществува твърдение, че някои души търпят обратно развитие и накрая биват анихилирани?Горните разсъждения важат, също така, и за изоставащите Бихте ли били така любезни да ни изложите правилното учение относно този въпрос.

Отговор: Розенкройцерите учат, че животът е велико училище където има ученици на всички различни нива на развитие. В най-напредналия клас има такива, които са усвоили почти всички възможни уроци които могат да бъдат научени при сегашните условия и околна среда и те са в процес на издигане в други условия, където ще им бъдат предоставени повече възможности за развитие напред. Също така има и назадничави Духове в по-долните класове, които ако може така да се каже, са били мързеливи и не са се възползвали от възможностите за напредък. Между най-долните и най-горните класове има голям брой градации, определени тестове – изпити се провеждат с човечеството като цяло в различни моменти от еволюцията, точно такива каквито учениците държат в училище в определено време от годината, с цел да се определи доколко са готови да преминат в следващия по-горен клас. Тези които са издържали изпита преминават, докато тези които са се провалили се задължават да повторят годината в същия клас за да могат да научат уроците които се изискват и които са база за по-нанатъчен напредък. Тези които издържат успешно изпита са спасени, а тези които са скъсани са изгубени за класа като цяло. Обаче, това е само временно и тези които са изостанали могат да наваксат и при следващия изпит дори да изпреварят тези които успешно са се били представили миналата година. Тогава тези, първите от миналата година, ще бъдат изгубени.

Така е и в училището на живота. Тези които се провалят на изпита в определено време и са временно ‘’изгубени’’ могат да наваксат и дори да изпреварят онези които преди това са ги били изпреварили. Това е вярното учение относно така наречените изгубени души и Библията го потвърждава. Гръцката дума aionian е преведена дълговечен, вечен, но тя няма такъв смисъл като безкраен период от време. Речникът на Liddell&Scott дава следното значение: ‘’период от време, неопределен период, продължителност на живота’’, и така им е приписано вечно щастие. На тези които са се провалили им е приписано вечно наказание да останат в по-долния клас в училището на живота. Грубо казано обаче, доктрината която твърди че една душа или един Его могат да бъдат загубени, в смисъл на анихилирани, е напълно безоснователна, както е казано ‘’в Бог ние живеем, движим се и съществуваме’’, така че ако дори една душа бъде изгубена, част от Бога ще бъде изгубена. Това, разбира се, е немислимо.

Казано е, че няма правило без изключение и има едно положение което почти дава основание за учението относно Авитчи разпространявано от Източните школи. Съгласно тяхната философия има две състояния (не места, а състояния) на съзнанието, Авитчи и Нирвана. Те обясняват, че когато Духът чрез многократно повтарящи се въплътявания и животи е водил във висша степен възвишен начин на живот, е достигнал състояние на върховна духовност, и тогава бива абсорбиран от Космическата Душа както капка роса бива погълната от морето. Неговото индивидуално съзнание плюс плодовете от всичките му животи се поглъща от Универсалния (Всеобщия) Дух и това състояние според Източното Учение е състояние на висше блаженство. Обратното, тези които чрез съществувания на непрекъснато зло са преминали определена граница, започват да потъват все по-надолу по скалата на развитието и тъй като тяхното съзнание е така наситено със зло, че не е останало място за доброто, индивидуалното съзнание постепенно бива изчиствано от тях в усилието да се изтрие злото, докато накрая Духът остава гол и безсъзнателен. Тогава той бива абсорбиран в Космическата Душа, носещ със себе си само мъка и разочарование от най-интензивно естество. Но това учение за доброто и злото, както вече беше споменато е в противоречие с Ученията на Западните Мистерийни Общества и може да се приложи само в случаите на изключително зла черна магия. В никакъв случай, обаче, Духът не е загубен, а само плодовете от неговото странстване в материята. Тъй като ние имаме на разположение безкрайност за нашата еволюция можем да бъдем сигурни, че дори и такъв Дух ще има възможността по-късно да се присъедини към хода на еволюцията, което ще го направи себе-съзнателна творческа (креативна) интелигентност.

ЕВТАНАЗИЯ

ВЪПРОС No.152

Дали ‘’легализираната евтаназия’’ или непротиворечащото на закона умъртвяване на стари, недъгави и страдащи хора които желаят смъртта, такава за която аз четох че се практикува в някои щати, е оправдана според вашето мнение?

Отговор: На пръв поглед и от гледна точка на хора които не са запознати с учението на окултизма, такава мярка би заслужила определено одобрение. Повечето хора при вида на животно страдащо в агония и без изгледи за подобрение, биха се почувствали подтикнати от хуманни инстинкти да го избавят от страданията му и тук възниква въпросът: ‘’Защо да не правим същото и за нашите събратя хората? Защо да ги оставяме живи в нечовешки страдания може би за месеци или години когато знаем, че нямат шанс да си възвърнат здравето и че те желаят и се стремят към смъртта която да ги избави от мъките?’’, което изглежда трябва да се приеме без възражения. Обаче, когато знаем какво гласи законът за причинно-следствената връзка и сме сигурни, че каквото посеем това ще пожънем, ако не през този живот, през някое бъдещо съществуване, въпросът се явява в друга светлина.

Ние не можем да избегнем задълженията си. Страданието което ни сполетява е нужно за да научим определен урок или да смекчи характера ни.Единственият начин да съкратим това страдание е като се постараем да разберем защо сме в това състояние което ни причинява болка. Ако е рак на стомаха, как сме злоупотребявали с този орган? Чрез преяждане с храна до степен противопоказана за нашия организъм? Сърцето ли е? Колко пъти сме си изпускали нервите и сме беснеели като луди, подлагайки тази част от нашето тяло на неимоверно напрежение? Или някой друг от органите на нашето тяло е отслабнал и обезсилен? Може да бъдем сигурни, че по някакъв начин, или през този живот или през някой от предишните, сме злоупотребили с тялото си по такъв начин, че да предизвикаме болест причиняваща страдание. В противен случай сега нямаше да страдаме и колкото по-скоро приемем урока присърце и започнем да водим по-добър начин на живот, повече в хармония със законите на природата които сме пренебрегвали, толкова по-скоро страданията ни ще свършат.

Винаги е в нашите възможности и зависи само от нас да променим условията, въпреки че разбира се не можем да изцерим за един ден това което сме повреждали в продължение на години или животи, но със сигурност няма друг начин да се постигне трайно излекуване. Дори, прилагайки евтаназията легализирана със закон, страданието се съкращава, но можем да бъдем сигурни че човек, който е освободен от тялото си по такъв начин, се роди отново неговото ново тяло-носител ще има тенденцията да развие същото заболяване от което се е освободило по такъв погрешен начин. Освен това, както подробно е обяснено в Космогонията на Розенкройцерите, това наше физическо тяло е формирано в една невидима матрица която се нарича архетип и докато архетипът съществува нашето физическо тяло остава живо. Когато смъртта настъпи вследствие на естествени причини, а дори и при така наречените нещастни случаи (които не са случайност, а събития служещи за прекратяване на живота и включени в схемата сътворена от невидимите опекуни на човешкия род), архетипа бива разрушен и Духът отлита.

Едно самоубийство, обаче, е друг случай. При него архетипът съществува и след смъртта в продължение на години докато дойде моментът когато смъртта би трябвало да настъпи по естествен начин и бидейки в невъзможност да притегли към себе си физически атоми, той причинява на самоубиеца през тези години на след-смъртно съществуване непрекъснато чувство на болка, нещо подобно на чувството на разяждащ глад или на изключително силен зъбобол. Ако тази процедура, за която споменавате, стане закон и на определени хора бъде официално разрешено да извършват действия които са еквивалентни на самоубийство на други (защото това всъщност представлява това деяние), няма съмнение че тези хора ще страдат през посмъртното си съществуване по същия начин както самоубиец който сам е погълнал отрова или сам си е прерязал гърлото. Тази процедура е много опасна и в други аспекти и ние се надяваме, че подобни практики ще бъдат санкционирани от закона.

ЕСТЕСТВОТО НА ВИСШИЯ АЗ

ВЪПРОС No.153

Каква част от тройния Дух е висшия Аз? Дали той е Божествения Дух?

В Космогонията се твърди, че Човешкият Дух е Его?

Дали целият Его е на физическото ниво през земния живот или само част от него, както твърди Хиндуизмът?

Отговор: Висшето Аз е тройния Дух: Божествения, на Живота и Човешкия, но не бива да се мисли за тях като за разделени един от друг. Духът е неделим както бялата светлина която идва от Слънцето през междузвездното пространство, Но както светлината може да се разложи на три първични цвята – синьо, жълто и червено – когато преминава през по-плътната атмосфера на земята така също и Девственият Дух се явява като троен по време на проявлението, защото около него са разположени слоеве от материя с различна плътност. Когато той е обвит само със субстанцията на Света на Божествения Сух, тогава той е Божествен Дух, когато Божествения Дух допълнително придобие обвивка от материята на Света на Духа на Живота, тогава той става Дух на Живота; и когато накрая се облече в материята на Областта на Абстрактната Мисъл, той става Човешки Дух – Его. Това е така, защото Девственият Дух обвит в тези три пластове от материя е изключен от универсалното (всеобщото) съзнание на неговия Божествен Отец и бидейки така ослепен от материята, че да не може повече да вижда нещата от космическа (всемирна) гледна точка когато е насочвал погледа си навън, той обръща своето съзнание навътре и се възприема като отделен и отделно от всички други. И така, той е Его – един индивид, една индивидуалност. В този момент се ражда егоизъм и започва привидната, мнимата отделност.

Когато Човешкият Дух притегля около себе си, за да може по-добре да се изразява, по-ниските и по-плътни носители – ума, тялото на желанията, виталното тяло – като се спуска в тях, потъвайки чак до Физическия Свят, той отново придобива съзнание за външната заобикаляща го среда. Тогава, бидейки загубил знанито за Света на Бога от където той произхожда и от където е дошъл, той започва да завладява физическия свят и да го подчинява на своите собствени цели. В това отношение той рязко се различава от другите три царства – минералното, растителното и животинското. Груповият Дух на минералите за сега се е спуснал само до региона на Абстрактната Мисъл. Затова съзнанието на минерала наподобява състоянието на транс. Груповият Дух на растенията се е спуснал до региона на Конкретната Мисъл. Затова съзнанието на растението прилича на това което ние имаме по време на дълбок сън без сънища. Груповият Дух на животните се намира в Света на Желанията, който е следващият най-близо до света в който живеем ние. Така че, съзнанието на животното е едно вътрешно картинно съзнание, подобно на това което ние имаме когато сънуваме, картините се изпращат от Груповите Духове на животните за да отпечатат в съзнанието им какво да правят. Само Човешкият Дух, от всички царства на еволюиращия живот, е един индивидуализиран Его и се спуска в телата-носители които са изградени във физическия свят, през дневните часове на будуване. Така ние сме достигнали до будното съзнание, при което сме напълно съзнателни за всичко което се намира в заобикалящия ни свят в който ние функционираме и сме в състояние да използваме собствения си разум, да изразяваме желанията си и емоциите си и да действаме както ни диктува нашето индивидуално Висше Аз – вътреживеещият* Дух, Его.  

____________________________________________________________________

  Indwelling*  -  преведено е навсякъде като ‘’вътреживеещ’’, но би могло да се

                         разбира, също така, и като ‘’вътреобитаващ’’ – както например

                         човек който живее в дадено жилище или обитава това жилище.

_____________________________________________________________________

СЕИТБА БЕЗ ЖЪТВА

ВЪПРОС No.154

В първата лекция, която ни изпрати г-н Хайндел, той споменава нещо за задължения към нашата съдба и за това, че сме в състояние да ги ликвидираме при определени условия.И сега, това което аз искам да разбера е следното:Какви са тези определени условия? Разбирам, че сега аз мога да градя за бъдещето и че това което става вътре в моето съзнание, аз мога да контролирам в зависимост от това колко е силна волята ми и колко е голямо желанието ми да се опитвам да правя това което е правилно. Но какво става с усилията породени от пагубно влияние? Какво се случва с някой, който си живее като обикновен човек, но се случва да кривне по грешен път? Не започва ли той нещо от което няма изход? Или той може чрез силното си желание да преодолее ниската си природа и да си изгради по-добър характер, да заличи последствията от своите прегрешения? Това е въпроса, по който аз и една моя приятелка много пъти сме спорили. Тя се придържа към тезата, че когато знаем за някаква злополука, която трябва да ни се случи, ние можем да я избегнем като не се доближаваме до мястото където нещастието вероятно ще се случи, но на мен не ми се струва възможно да можем да избягаме от миналото. Ако това би било възможно, ние не бихме си изграждали добродетели като се отказваме и лишаваме от каквото и да било. Разбира се, това е повече или по-малко фантастичен поглед върху същността на въпроса, но аз вярвам в необходимостта от това да си налагам ограничения като човек. Въпреки че понякога ритам срещу остена, едновременно с това се отвращавам от себе си, че съм толкова слаб.

Отговор: В този въпрос има един важен пункт който изглежда вие сте пропуснали да вземете под внимание, който обаче ясно е изложен и на който е наблегнато в нашите трудове.

‘’Всички закони на природата(всемира) включително законът за причинно-следствената връзка при тяхното действие в човешкия живот се управляват от велики Същества от сублимна духовност суперлативна мъдрост’’. Този закон не действа сляпо, на принципа на око за око и зъб за зъб, а тези велики Същества и техните действащи сили ръководят всичко с мъдрост която е отвъд обхвата на нашия ограничен разум. Установено е било, обаче, че където се появи желание или тенденция или възможност да се избяга от жътвата на страданието което се е насъбрало от определена зряла съдба, такива намерения винаги биват осуетявани чрез друго събитие посредством невидимите администратори на този закон.

Може да прочетете отново в Космогонията на Розенкройцерите за един професор, който беше предупреден от г-н Хайндел, че ако излезе от дома си на една определена дата ще му се случи катастрофа при която ще бъдат наранени определени части от тялото му, и как професорът объркал дата и помислил, че определеният 28ми е всъщност 29ти, и на 28ми заминал за друг град за да изнася лекция и е пострадал както е било предсказано, при железопътна катастрофа. Този случай, може би, ще илюстрира същността. Човека е бил предварително предупреден, той повярвал в предсказанието и е имал намерение да се съобрази с предупреждението, но без съмнение страданието предизвикано от тази катастрофа е било задължително за него с цел изчистване на минали прегрешения. Затова прилагащите закона за причинно-следствената връзка са предизвикали забравянето на точната дата.

Този принцип, също така, действа и по друг начин. Вие сигурно си мислите, че няма начин да се избегне жътвата на миналото, но има. Ние много пъти сме подчертавали факта, че Бог, или природата, или че действащите сили прилагащи този велик закон не се стремят към ‘’реванш’’ с нас или непременно да си получим заслуженото. Те за да бъдат от полза за нас, а не за да ни наранят и въпреки че те ни ограничават по определен начин, точно както ние ограничаваме свободите на своите деца с цел да ги предпазим от невниманието и неблагоразумието им, които са опасни за тях. Когато чрез наши минали действия ние сме си натрупали определено количество възмездие и заслужено наказание което трябва да се отработи през някакво бъдещо време, но след това осъзнаем грешките си, обърнем нова страница и започнем да живеем в съответствие със закона който преди това сме пренебрегвали, тогава чрез това действие ние изтриваме погрешно стореното, що се отнася до определеното прегрешение. Посредниците на великия закон, виждайки че сме престанали да грешим в този аспект, няма да ни наложат страдание. Запомнете това: всички закони на природата (всемира) са подчинени на божествено (интелигентно) разумно управление, защото това е разликата между фаталистичната и духовната гледни точки. Ръката на Бог, чрез Неговите посредници е навсякъде, от най-великото, каквото е движението на планетите по техните орбити, до най- тривиалния детайл като падането на едно врабче. Действителен факт е, че в Бог ние живеем и се движим и съществуваме. Той се грижи с любов за нас навсякъде и във всичко и нищо не може да ни се случи което нее в съответствие с неговия божествен план. Този план със сигурност не може да бъде пагубен. 

  

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА МАЙКА SHIPTON

ВЪПРОС No.155

Приемате ли предсказанията на майка Шиптон за верни?

Отговор: Половин век преди да бъде открита Америка, ‘’Майка Шиптон’’, Йоркширкската пророчица, е предсказала откриването на непозната страна в която ще има изобилие на злато. Тя е видяла днешните автомобили и влакове и многото катастрофи които те ще причинят, телефона и телеграфа, подводниците, самолетите и корабите които ще изместят параходите. Тя е предсказала големите световни политически катаклизми, предимно във Франция, нейния съюз с Англия и обединението на англосаксонските раси, което понастоящем ще се разпадне защото не може да се противопостави на войната. Тя е прозряла реабилитирането на евреите и връщането на популярността им, безпределното разпространение и влияние на науката дори сред хората от най-ниско потекло, завършвайки с предсказанието за някакви катаклизми на земната кора при което стари континенти ще се слеят и ще се появят нови земи, а през 1991 година, тя предсказва края на света.

Последното пророчество, може би, ще накара повечето от нас да поклатят скептично глава, но ако помислим малко по въпроса тази идея няма да ни се стори толкова фантастична. Знаем, че катаклизми на земята са се случвали в миналото, земетресения и вулканични изригвания ни показват че подкоровата активност в никакъв случай не е престанала. Авторът е виждал през последните няколко години огромни подкорови каверни пълни с нефт и газ, които започват от Мейн и продължават под целия американски континент в посока към юго-запад, достигат под южна Калифорния и продължават далеч нататък в южната част на Тихия Океан. Тяхната експлозия би предизвикала голяма пукнатина в земята. Едновременно с това, авторът вижда един архетип в процес на изграждане който показва формата на земята която тя ще придобие в този случай на катаклизъм или серия от катаклизми които ще разрушат сегашната форма на този континент и миещия го океан. Вероятно е опасно да се определя времето когато това преобразуване на земята ще започне, но архетипът или матрицата моделиран от умствена материя и представляващ творческа мисъл на Главния Архитект и Неговите строители, изглежда така почти завършен, че съдейки по напредъка направен през годините през които авторът е наблюдавал изграждането, изглежда че спокойно може да се каже че средата на настоящето столетие (1950г.), ако не и преди това, катаклизмите ще започнат. Съвсем не е невероятно, че катаклизъм с голям магнитуд ще се случи през 1991 година която древните ясновидци са нарочили като края на света. Обаче, може би, определянето на това столетие като начало на природните бедствия от автора, преждевременно. Началото им, може би, ще бъде отложено до края на века. Само времето ще покаже, но сигурно е това, че подготовката за колосалните промени която продължава векове, сега се приближава към края си в невидимите светове. Затова можем да очакваме скоро пророчествата на майка Шиптон за края на света да се сбъднат, както са се сбъднали другите които споменахме в началото.

УПРАВЛЯВАЩИЯТ ЛЪЧ

ВЪПРОС No.156

В Космогонията се твърди: Всички окултни школи принадлежат към един от седемте планетни лъча и човек може да се включи само в школата към чийто лъч той принадлежи. Към кой лъч принадлежи Сдружението на Розенкройцерите? И значи ли това, че някой който кандидатства да бъде приет в него, ако не е от същия лъч, няма да бъде приет? Разбирането на този въпрос се усложнява допълнително, според мен, от твърдението в астрологическите издания, че нашата Бащина Звезда не е известна до момента на последното посвещаване?

Отговор: В света има две основни групи хора, споменати в Масонската легенда като Синове на Сет и Синове на Каин и символно представени в нашия съвременен свят от Свободното Масонство и Католицизма, светската власт и духовенството – тези които слушат гласа на интелекта (ума) и следват главата и тези които се подчиняват на сърцето и следват емоциите и чувствата. Синовете на Сет, хората които следват пътя на набожността и своята религия в която и държава да живеят, не влизат в съприкосновение с никоя Мистерийна Школа никога през своето съществуване. Те са следвали своите духовни учители, покорни и хрисими като овце, както водата се лее спокойно в един изкуствен канал, а сред техните учители от времето на Авел, овчаря, откриваме велики светила като Соломон, който по-късно е бил прероден в Исус и сега е невидимият духовен стълб на църквата която той в бъдеще ще доведе до небесното Царство на Христос. Тези хора са божествените първообрази, Адам и Ева, създадени от Йехова, господарят на Луната, Царицата на водите на света и емоциите на човек. Нашите емоции са така подвижни и променливи като водата, чиито приливи и отливи се командват от Луната.

Другият поток от хора, наречени Синовете на Каин, е тази група в която божествената природа, Его, се чувства като горящ пламък. В тях първо-рожденият творчески инстинкт е много силен, защото когато човешкият род е бил още в детската си люлка, те са слушали гласа на Луциферовите Духове и са яли от дървото на Познанието; и така те са се просветили. Умът е напредвал за сметка на сърцето, и от Кин, Тубал-Каин и Метусалех са произлезли всички майстори и създатели на света. Те са били тези които са построили Храма на Соломон под ръководството на Хирам Абиф, Майсторът Масон, който по-късно е бил прероден като Сина на Вдовицата от Naim, отгледан под закрилата на Лъва от Юдеа и сега работи в областта на промишлеността и държавническото управление под името Християн Розенкройц за да отведе своите сродни души в Царството на Христос където двата потока ще се слеят – където няма да има нито свещеници нито царе, а само един, Христос, който ще изпълнява двете служби – на Цар и Патриарх.

Във всяка голяма група от хора винаги има някои които са по-напреднали и някои които са по-изостанали, а също така могат да се открият хора принадлежащи към тези два потока на човечеството, както сред по-примитивните типове така и сред най-високо цивилизованите хора на земята. Навсякъде по протежение на пътя на еволюцията има, ако би могло да се каже така, порти които водят към пътя на посвещаването и които могат да бъдат отключени само от тази който има подходящ ключ. Ключалките са различни и се различават при различните нива на еволюцията и стават все по-комплицирани защото всички ние сега учим посредством еволюцията уроци, които през миналите епохи са били научавани само в процеса на посвещаване в Мистерийните Школи.

През всеки нов живот, ние се раждаме с нов хороскоп. Асцендентът ни и планетите ни ще се различават много през всеки живот съобразно уроците които трябва да усвояваме и съобразно задълженията от миналото които трябва да ликвидираме. През някой живот може да имаме Марс като управител на хороскопа, друг живот може да се управлява от Венера или от някоя друга планета. Закон е, че Духът трябва да научи всичко за да стане съвършен и затова той трябва да еволюира под влиянието на всички планети за да бъде природата му балансирана. Независимо от всичко, печатът на нашата Бащина (Главна) Звезда или Бащин Огън винаги присъства и това прави човек който е Марсов Дух различен от човек който произхожда от Юпитеровия Лъч, въпреки че хороскопите им могат да бъдат доста подобни, може би като случаите на близнаци.

Децата родени в едно и също време по Гринуич в Мадрид, Ню Йорк или Хонолулу ще бъдат различни типове белязани от национални и расови особености, въпреки че хороскопите им ще си приличат много. Тези разсъждения показват, че не само хороскопът е от значение, а и невидимото влияние което е породено от Бащиния Огън или Бащината Звезда; и когато един мъж или една жена са готови да преминат през вратата която води в Мистерийната Школа, те ще почувстват вероятно духовно привличане чрез вибрациите на основния цвят на аурата. Ако се последва това привличане, със сигурност то ще ги отведе на правилното място където ще бъдат приети. Най-общо би могло да се каже, че всички хора от Западния Свят (има се пред вид християни) принадлежат към школата на Западната Мъдрост на Розенкройцерите и че те правят грешка когато полагат усилия да се включат в школа принадлежаща към или проповядваща Източната философия. Когато Мойсей е извел евреите от Египет, земята на Бика, когато се е боготворяло това животно по времето на пребиваването на Слънцето – вследствие прецесия – в знака Телец, той е дал на предвожданите от него хора нов символ, Агнеца. През времето когато Слънцето чрез прецесия е преминавало през знака Овен, Агнето, боготворението на златния Телец се е считало идолопоклонничество, или преклонението пред змии и скорпиони, с които са се символизирали жреците (защото Скорпион е противоположния знак на Телец, на 180 градуса). След това е дошъл Христос, така нареченият Божият Агнец, за да основе нова религия; а знаем за страшния съд който ще настане когато Той дойде отново под знака на Везни, везните противоположен на Овен, за да съди всичко съществуващо на света.

По-късно чрез прецесия Слънцето преминало през знака Риби, рибите, и в продължение на 2000 години ние сме се отказвали от месо в определени дни от седмицата и сме яли риба, докато сме боготворили противоположния знак Дева, непорочната Девица, сега Слънцето навлиза, чрез прецесия, в орбитата на влияние на небесния знак Водолей, Синът Човечески, и през идващата Ера на Водолея ние ще имаме съвсем друг идеал. Всъщност, ние ще трябва да се научим да боготворим Христос вътре в нас, а този Христос не е един и същ за всеки един от нас. Той е Спасителят който трябва да ни изведе от сегашното ни състояние. Разликата се състои в различния основен планетарен лъч който е във всеки един от нас. И така, съществува лъч на хороскопа, управляван от планетата която е господар през всеки един живот; съществува индивидуален лъч който се управлява от под-лъч на нашия Бащин Огън или Бащина (Главна) Звезда, под който сме започнали съществуването си и накрая, съществува Бащиният Огън или самият Лъч. Този последният остава неразкрит до последното посвещаване. Нашият индивидуален лъч ни се открива когато получаваме инструкциите за ученичество, а лъча на хороскопа се научава след изчисляването и разтълкуването на хороскопа.

За да се изясни този въпрос разглеждайки от друг ъгъл, нека да вземем пример какво представляват цветовете. В спектъра има седем цвята: червен, оранжев, жълт и т.н. Но в границите на червения цвят могат да бъдат открити седем под-цвята, които са червено-червено, червено-оранжева, червено-жълто и т.н. Същото е при жълтия лъч, ще открием жълто-червено, жълто-жълто и т.н По подобен начин под лъча на Марс има хора които са Марс-Сатурн, други които са Марс-Слънце други са Марс-Венера и т.н. Марс в този случай е Бащината Звезда, докато другата планета означава индивидуалния Лъч. Затова в Мистерийните Школи, по целия свят, се срещат хора които са родени с който и да е от дванадесетте знака изгряващ и с която и да е управляваща планета. Също така, и в Източните и в Западните Мистерийни Школи се срещат хора с индивидуални лъчи на Слънцето, Венера, Марс, Меркурий и т.н. Но самата Мистерийна Школа е оцветена от мощно, наситено планетно влияние на Бащиния Огън, на Бащината Звезда, под чието влияние тя е била основана.

Вие разбирате, че след като Бащиния Пламък не се разкрива до последното посвещаване, тази основна същност на всяка Мистерийна Школа не може да бъде обявена публично. Но вие трябва да правите разлика между Мистерийна Школа и асоциацията Сдружение на Розенкройцерите и другите подобни обществени организации, които са само подготвителни школи за своите окултни ордени Такива школи като Сдружението на Розенкройцерите и подобните на него организации, естествено биха били доминирани от планетното влияние на основателите си. Затова то не може да бъде разкрито.

Има много хора които претендират, че знаят всичко и които ще се усмихнат загадъчно, или ще подадат мисинформация която не може да се обори и не може да се докаже че е погрешна, защото се отнася до тайната на посвещаването. Авторът винаги се е придържал към правилото да казва искрено и без задръжки когато не може да даде отговор на зададен въпрос: ‘’Не зная’’. Да се претендира за всезнание е равнозначно на претенцията за божественост. Въпреки, че авторът е срещал много ‘’професори’’, той е познавал много малко истински притежатели на знанието. А вие ще трябва да почакате за отговора на този въпрос докато достигнете до посвещаването.

 Дори когато става въпрос за индивидуалния лъч, който се открива на учениците когато те встъпят на пътя на ученичеството, установено е, че хората под знака на Близнаци, например, за които се предполага че се управляват от Меркурий, имат в своя индивидуален лъч всички останали планети; същото се отнася за всеки човек под който и да е от другите знаци. Авторът е провел изследвания продължително време, с цел да открие правило, но всички усилия са били напълно безуспешни. Има само едно обяснение, което е дадено от Старшите Братя, и то е , че индивидуалният лъч е запомнен и съхранен от Духа през всичките серии от негови животи и напълно независим от лъча на хороскопа който се изменя съобразно раждането му, околната среда и уроците които трябва да научи през всеки живот.

МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ

ВЪПРОС No.157

Можете ли да ни кажете нещо за Християн Розенкройц, за личността му, с какво се занимава, къде живее или в коя част на света се намира? Говори се, че е на тихоокеанското крайбрежие. Моля кажете ми, ако е позволено да се знае?

Отговор: Не, не позволено да се знае. Местата на пребиваване на върховната личност която оглавява Ордена на Розенкройцерите винаги са забулени в тайна. Ако сте чели в Космогонията за розенкройцерското посвещаване, вие че си спомните, че той дори не се появява в тяло в Храма по време на службите, поне доколкото братята миряни са в състояние да разберат, защото въпреки че Храмът е изграден от етер и дванадесетте Старши Братя заедно с братята миряни действат в своите тела на душата по време на службите и болшинството от нас могат да видят тяло изградено от толкова ефирна субстанция (материя) каквато е умствената материя. Явно, присъствието на главата на Ордена е напълно духовно и известно е, че той се явява само пред дванадесетте които като него са в състояние да функционират в най-висшите тела.

Въпреки това, както също така е обяснено в Космогонията, главата на нашия свещен Орден непрекъснато участва активно в световните дела, работейки с правителствата на държавите в западния свят за да ги води по верния път на тяхната еволюция. За тази цел той се явява във физическо тяло, поне временно, и ако не ме лъже паметта една сестра мирянин веднъж се осмели да зададе въпрос касаещ тази материя на един от Старшите Братя наскоро след избухването на войната (първа световна). Ние останалите затаихме дъх учудвайки се на липсата на сдържаност. Тя искаше да знае дали Християн Розенкройц е оглавявал правителството на една от воюващите нации. Старшият Брат беше силно изненадан от въпроса, но и’ каза, че такива теми на може да бъдат обсъждани защото и най-слабото загатване откриващо неговата идентичност би заличило ползата от неговата работа. Обаче той все пак отговори на въпроса доколкото каза, че Християн Розенкройц не е оглавявал никоя нация и едновременно с това загатна, че той е бил силата зад трон. Въпреки това, той не ни насочи по никакъв начин към някое определено правителство. Ние, разбира се, имахме свободата да се отдадем на собствените си размишления и така авторът си помисли за Русия, където един неизвестен монах като че ли упражняваше странно влияние през втората половина на 1905 година когато Сатурн и Марс бяха в съвпад във Водолей, който управлява Русия. След отминаването на тези големи размирици, този монах придоби странно влияние върху Императора. До сега никога и никому не сме говорили за това, но сега след като научихме от вестниците, че неговите изяви са приключили вероятно няма да навредим, ако предположенията ни са верни. За този случай, ние предсказваме, че може все още да се очаква понататъчно развитие на нещата и че отново ще се чуе за този монах от Томск. Ако грешим, размишленията не могат да навредят на никого.

 Тази монах е бил обявяван за лош човек и във всички възможни престъпления, факт който може да ни накара трудно да повярваме, че наистина е бил нашия свят Брат, C.R.C., но малко разсъждаване по въпроса показва, че лоша репутация може да се породи от най-мощната духовност. Не беше ли наричан Христос пияница? Н е се ли говореше за него: ‘’Той е дявола’’? и не беше ли той разпънат на кръста като престъпник? Какво чудно тогава има в това, че монахът от Томск е бил набеден че е пиел и е бил с разпуснато поведение. Какво чудно има в това, че са се опитали да го убият поради подозрението че е подвел царя да вземе решението за сепараторския мир с Германия?

Има милиони хора които тъгуват за него като за светец. Той е бил приятел на бедните. Има и други които го охарактеризират като психопат, мошеник и самозванец, но едно е сигурно, той е бил човек притежаващ необикновена сила, ако не беше така, те нямаше да се страхуват от него.

Следната извадка от един вестник, изпратена ни от съмишленик, е една от многото истории които се появиха в пресата:

‘’Току що завърши едно невероятно царуване в Петербург. Това беше царуването на един монах. Григорий Распутин беше прост селянин когато за първи път се появи в столицата на Русия преди няколко години. Той дойде от източната част на Русия – Русия която се слива с Азия и споделя нейния мистицизъм. Този монах стъпи на пътя на тоталната власт. Колко голяма е била тази власт над живота на 180 000 000 души, никога няма да се разбере.

Известно е, обаче, че Григорий Разпутин – ‘’Свети Григорий’’ както го наричаха напоследък – е давал изрични нареждания на министри и тези заповеди са били изпълнявани. Известно е, че неговите приеми в двореца в който живееше Царевич Алексис са били посещавани от благородниците на Русия – от придворните дами на двореца, от генерали в блестящи униформи, от всички висши длъжностни лица на империята. Най-бедните също са идвали с молитви и петиции, които са били удовлетворявани с изричното разпореждане на Разпутин до главните управници.

Също така се знае, че този светец, който е дошъл от Азия, е упражнявал мистериозна власт върху съвестта на Царя; че Царицата е стояла зад изпълнението на неговите декрети; че управляващи са били издигани до висините или стъпквани в калта по негова заповед.

И странната история на този монах, който донесъл със себе си мрака на Средните Векове, не се базира на слухове и празни приказки. От 1912 година представителите на руския народ са се борили да освободят Русия от този Ришельо който почти не е знаел да чете и почти не е можел да пише.

Отново и отново Дума е съобщавала за ‘’тъмните сили’’ които владеят двореца. Обаче екзалтираният селяк от Томск беше толкова силен, че можа да не се подаде на анонимния глас на Дума и да изиска нейното отстраняване от живота на Русия. Той толкова здраво се беше окопал във властта, че можа да издаде декрет постановяващ руската преса да прекрати шумния протест и той можа да наложи заповедта си.

Няма паралел на мракобесието на този монах, освен с мракобесието на Средните Векове и с мракобесието на ‘’Забранения град’’ на Пекин. В Забранения Град, заградената крепост на Манчурите, е живяла императрицата вдовица на 400 000 000 китайци. Нейната власт е била абсолютна. Сянката на царуващия император била заличена чрез действащата власт на вдовицата императрица. Тцу-Хси, с нейното емайлирано лице и с нейния финес е произнасяла думите които означавали живот или смърт за придворни, управляващи и близки родственици. Какво се е случвало зад стените на Забранения Град, никой не знае. Една или две европейски репортерки са били допуснати до това робско владение. Това което те съобщават е изключително интересно. То ни позволява да надникнем в един свят който европейците смятат за завинаги отминал с откриването на барута, локомотива и телеграфа. Но силата, която задвижва властта на тази жена, остава една мистерия. Силата която контролира живота на 400 000 000 хора остава тъмна загадка.

Историята на Распутин е още по-забележителна от историята на императрицата вдовица Тцу-Хси. Светият мъж от Томск е господствал над и владеел не един ориенталски харем заобиколен от високи стени от тухли и традиция, а един от най-блестящите дворове в Европа – днешна Европа, Европа преживяваща трагични събития. Империята върху която Распутин е упражнявал влиянието си налагайки странните си претенции, че има божествена мисия и че притежава божествена сила, е един от най-действащите фактори в един критичен период в историята на цивилизацията. Наистина може да се използва анахроизма ‘’забележителна’’.

И така, този мъж без съмнение е играл или се е опитвал да играе главната роля в делата, не само на Русия, но и на Европа. Цяла Русия вярва, че преди осем години Распутин със своята тайнствена сила е предотвратил избухването на война между Русия и Австро-Унгария в момента когато проблемът Босна и Херцеговина е раздухвал международна омраза и подозрения.

В настоящата криза Распутин официално е обвинен от руския парламент, че се стреми да продаде страната си на врага опитвайки се да постигне сепараторски мирен договор при унизителни условия между Русия и Централните Сили. Престъпление, което предизвика края на неговото мистериозно доминиране върху разума и съвестта на императора и което бе приветствано в Дума и от цялата руска преса като един акт на национално освобождение.’’

ЧОВЕШКАТА НЕПРИЯЗЪН КЪМ ЗМИИТЕ

ВЪПРОС No.158

Защо хората се отвращават от змиите? Дали Груповият Дух на змиите е враг на човека?

Отговор: Грешите в своето предположение, че всички хора се отвращават от змиите. Много от видовете змии са безобидни и много полезни животни. Поставени в мазето на къщата, те ще я пазят от вредни насекоми, мишки и плъхове. И в градината те унищожават вредители, като полските мишки например, които причиняват значителни загуби. За това умните стопани ги приемат като приятели. Но отвращението изобщо не се отнася само до змиите. Милиони хора се страхуват от мишки, от бръмбари, от паяци и от други безобидни животни. Просто е въпрос на характер и темперамент, а никой Групов Дух не е враг на човека или на който и да е друг вид животни. Общо взето, може да се заключи, че тази гледна точка не е правилна.

ДУША И ТЯЛО НА ДУШАТА

ВЪПРОС No.159

Каква е разликата между душа и тяло на душата?

Отговор: Този въпрос се задава често и на него не може да се отговори директно, а само чрез използването на примери. Както децата научават някои истини които са отвъд техните възможности за възприемане посредством картинно онагледяване, човечеството във своята детска възраст е научавало съществени религиозни истини чрез митове и алегории.

Виталното тяло е съставено от 4 етери. Двата нисши етери са средство за растеж и размножаване. Във виталното тяло на човек отдаден предимно на физически живот (материален начин на живот), който живее отдавайки се без задръжки на сексуални удоволствия, тези два етера доминират, докато у човек който по-скоро е безразличен към материалните приятни неща от живота, но който се стреми към духовен напредък, двата по-висши етера формират по-голямата част от виталното тяло. Те са това което Павел нарича ‘’soma psuchicon‘’, или тяло на душата, което остава с човек по време на преживаванията в чистилището и на Първо Небе, където бива извлечена есенцията на преживяния живот. Този екстракт е душата, чиито две главни характерни качества са съвест (съзнателност) и добродетел. Усещането съвест е плод от грешките през предишните земни животи, която съвест в бъдеще ще води Духа по верния път и ще го напътства как да избягва подобни грешни стъпки. Добродетелта е есенцията (същността, същината) от всичко което е било добро през предишните животи и действа насърчително и окуражаващо на Духа, всеотдайно напредващ по пътя на еволюцията. Н Трето Небе тя, душата, се амалгамира изцяло с Духа и става част от него. И така, в течение на животите си човек става все повече изпълнен с душа и душевните качества съвест и добродетел стават все по силни и действени като водещи принципи на поведение.

Но, може би, ще получим по-добра представа за разликата между душа и тяло на душата, ако вземем под внимание алегорията в древния Мистериен Храм на Атлантската Епоха, Молитвения дом на древните хора. Този, даден от Бога символ, е притежавал всички съставни части на душевния растеж необходими за развитието на човек. Измежду тях е била Масата на обредния хляб в светилището. Върху тази маса е имало 12 малки хлебчета групирани в две купчини от по 6 и върху всяка купчина е имало малко парченце тамян. И сега, запомнете моля, че зърното от което са били направени тези хлебчета е било дадено на човек от Бог, но човекът е трябвало да го посее, да обработва почвата, да полива и да подхранва нежните растения. Той е трябвало, също така, да ги ожъне, да овършее зърното и да го смели в брашно. Той е трябвало да омеси тестото и да опече хляба, преди да може да го донесе в храма и да го използва за жертвоприношение като продукт на своя труд с даденото от Бога зърно.

Това дадено от Бога зърно символизира предоставената възможност. Всяка година на човек се предоставят 12 вида възможности чрез дванадесетте аспекти на живота представени от дванадесетте домове в неговия хороскоп. Но много хора пропускат тези възможности, както древните израелтяни захвърлили своето зърно в ъгъла и го оставили да лежи там. Ако случаят е такъв, човек не би имал хляб който да принесе на Бог. От друга страна , ако той изоре нивата и отгледа зърното на предоставената възможност за служене в градината на Бог, тогава той ще има прираст който може да ожъне и да го приготви за приношение в Господния Храм в подходящо време, да покаже че той плодотворно е култивирал всяка предоставена възможност за служене и е постигнал възможно най-доброто от нея.

Трябва да отбележим, обаче, че тези 12 обредни хляба не са били предоставяни на Бог без нищо друго, а върху всяка купчина от по 6 е имало малко парче тамян, който символизира есенцията от обредния хляб. По аналогия, това е есенцията от нашето служене*; използвайки друг пример ще изясним как посредством натрупване на опит ние придобиваме определени физически качества.

____________________________________________________________________

Служене* - има се пред вид всяка дейност в полза на хората и света

____________________________________________________________________

Ние всички си спомняме как през времето когато сме ходили на училище и сме се учили да пишем, колко несръчни сме били, как сме се мъчили да си движим ръката и тялото така че да оформим букви на хартията. Замацвали сме написаното така, че е изглеждало ужасно и в крайна сметка опитите ни за писане са били всичко друго, но не и красиви. Постепенно, обаче, ние сме придобили тази способност да пишем и с течение на времето сме забравили преживяното през тези ранни години когато сме полагали усилия да я култивираме. Но съществено е следното: ако не бяхме преминали през тези усилия за натрупване на опит, днес не бихме имали способността да пишем и друго важно нещо: след като сме придобили способността не е нужно да си спомняме трудностите с които сме я придобили. По подобен начин, плътната физическа субстанция, зърното на жертвения хляб, не е трябвало предложена на Господ, а само есенцията или аромата от нея, способността да бъдем опитни в служенето, щедростта и милосърдието които сме култивирали в процеса на вършене на добро.

Затова двете малки парченца тамян са бивали отнасяни до олтара пред втората завеса и там са били запалвани. Там се е издигал облак от дим, това е във външната или източната част на храма, но само аромата, чист и свободен от дим преминавал през завесата във вътрешното светилище. Поради това, по аналогия може да оприличим жертвения хляб на преживелиците ни и това което сме изпитали (и опита който сме придобили) когато сме служили* и помагали на другите; тамянът който е върху купчината обреден хляб може да бъде възприет като символ на есенцията от съчувствие и готовност за помощ които ние извличаме от това служене, душевният растеж се съдържа в тази есенция. Порастналата душа може да се види като златиста аура около нас, която изгражда тялото на душата. Но въпреки че този великолепен носител е изграден от двата ефирни етери, той посредством никакъв процес не може да се амалгамира със самия Дух, така както тамянът не може да гори без да излъчва дим и да оставя след себе си остатъци от пепел. Затова чрез спиритуалната алхимия на вечерното духовно подготвящо упражнение на Ретроспекцията или чрез естествения процес след смъртта, това тяло на душата бива изгорено без булото на Първо Небе и ароматът на душата прониква през булото до най-вътрешното свято място като pabulum (храна) за Духа.

И така, Духът носи със себе си аромата от всички свои минали животи. Една млада душа, която е имала само малък жизнен опит и малък душевен растеж е груба и егоистична защото не е служила на другите. Но човек, който е преминал през много животи, който се е научил чрез мъка и страдание да чувства и разбира другите и да работи за другите, веднага откликва на вика от болка, защото душата в него е квинтесенцията от служене и затова винаги готова да помага на другите независимо от личното удобство и благополучие.

ВРЪЗКА МЕЖДУ ДУША И УМ

ВЪПРОС No.160

Ние имахме дискусии в нашата друга относно душата. Появиха се различни мнения и някакво объркване. Каква е връзката между душа и ум? Дали силите на двете са постоянно обединени в Духа? Кое тяло ще бъде използвано през следващите етапи на развитие, тялото на ума или тялото на душата?

Отговор: Ще се обърнем за отговор към страница 366 на Космогонията. Там има диаграма която обхваща цялата схема на инволюцията и еволюцията. Тази диаграма не е много сложна и ученикът, който желае да овладее тайната на съществуванието, би било добре да я разбере основно и да я запомни.

Разглеждайки лявата част на тази диаграма научаваме, че по време на етапа на несъзнателната инволюция, Духът е изграждал тройно тяло и е кристализирал в него. Това са били плътното тяло, виталното тяло и тялото на желанията. През земния период фокусът на ума (съзнанието) е бил даден и той е станал опорната точка (fulcrum) посредством която инволюцията се е обърнала в еволюция. Тогава е започнал етапът на съзнателна еволюция състоящ се от три части през които се осъществява израстване на тройна душа чрез спиритуализиране (одухотворяване) на трите тела в душа. Откриваме, че през останалата част на Земния Период, ние екстактираме (извличаме) душата на съзнанието от плътното тяло; През Венериния Период се екстрактира душата на емоциите от тялото на желанията; през Юпитеровия Период се извлича душата на интелекта (разума) от виталното тяло; и през Вулкановия Период ние ставаме творческа интелигенция (разумна създаваща същност) чрез амалгамирането на тройната душа с ума (съзнанието).

 За да се изясни още по-добре това, ще отгърнем на страница 421 където има глава посветена на алхимията и душевния растеж. Там може да прочетем следното:

‘’Плътното тяло е било започнато през Сатурновия Период, преминало е през различни трансформации през Слънчевия Период и през Лунния Период и ще достигне своето най-високо развитие през Земния Период.

Виталното тяло е било започнато през Слънчевия Период, било е реконструирано през Лунния Период и през Земния Период и ще достигне съвършенство през Юпитеровия Период, който е неговия четвърти етап, както Земния Период е четвъртия етап за плътното тяло.

Тялото на желанията е било започнато през Лунния период, реконструирано през Земния Период, ще бъде по-нататък модифицирано през Юпитеровия Период, ще достигне съвършенство през Венериния Период.’’

‘’Диаграма 8 показва, че най-ниският Глобус на Юпитеровия Период се намира в Етерния Регион. Поради това, ще бъде невъзможно там да се използва плътното физическо тяло-носител, тъй като в Етерната област може да се използва само виталното тяло-носител. Обаче не трябва да се предполага, че след като е било изразходвано толкова дълго време, от началото на Сатурновия Период до края на Земния Период, за изграждане и усъвършенстване на това тяло, след това то ще бъде захвърлено поради причината, че човек ще започне да функционира в ‘’по-висш’’ носител!

Нищо в природата не се изхвърля. През Юпитеровия Период силите (енергията, способностите) на плътното тяло ще бъдат насложени върху виталното тяло. Този носител тогава ще притежава силите на плътното тяло като добавка към неговите собствени способности и затова ще бъде много по-ценен инструмент за изразяване на тройния Дух, отколкото ако беше изграден само от своите собствени характерни качества.

‘’По подобен начин, Глобус D на Венериния Период се намира в Света на Желанията (виж диаграма 8). Следователно там не могат да бъдат използвани нито плътното нито виталното тела като инструменти на съзнанието. Поради това, есенциите (съществените части) на съвършените плътно и витално тела, се вграждат в завършеното тяло на желанията, по този начин последното става носител с превъзходни способности, съвършено адаптивен и откликващ се на най- мимолетното желание на вътреживеещия Дух, носител който е отвъд нашите сегашни възможности за възприятие.’’

‘’Щом като дори тази невероятна мощност на това тяло-носител ще бъде надмината когато през Вулкановия Период неговата есенция, заедно с есенциите на плътното тяло и виталното тяло се прибави към ума който ще стане най-висшия човешки носител, съдържащ в себе си квинтесенцията на всичко най- добро от всички носители съществували до края на Венериния Период, отвъд нашата сегашна способност за възприемане е, колко съвършен ще бъде тялото-носител използван от божествените създания на Вулкановия Период!’’

През инволюцията творческите Йерархии са помагали на човек да събуди активността на тройния Дух, Его, да изгради тройното тяло и да придобие и овладее връзката на ума. Сега обаче, на седмия ден (за да използваме езика на Библията), Бог почива. Човек сам трябва да се добере до собственото си спасение. Тройният Дух трябва да завърши работата по плана започнат от Боговете.

Човешкият Дух, който е бил събуден (активиран) през инволюцията в Лунния Период, ще бъде най-важен от трите аспекта на Духа през еволюцията в Юпитеровия Период, който период е съответстващ на Лунния Период, но на възходящата част от спиралата. Духът на Живота, чиято активност е започнала през Слънчевия Период, ще изяви най-висока активност през съответстващия Венерин Период, и влиянието на Божествения Дух ще бъде най-силно през Вулкановия Период, защото е бил съживен през съответстващия му Сатурнов Период.

Всичките три аспекта на Духа са активни през цялото време на еволюцията, но доминиращото действие на всеки аспект ще се разгърне през споменатите периоди, защото работата която трябва да бъде извършена през съответния период е прерогатив на съответния аспект на Духа.

Когато тройният Дух е еволюирал тройното тяло и е придобил контрол над него чрез фокуса на ума, той е започнал да еволюира тройната душа работейки отвътре. Колко много или колко малко душа има човек, зависи от количеството работа която Духът е свършил в телата си. Това е описано в главата за след-смъртните преживявания. (Виж страници 95-96 на Космогонията).

Толкова колкото е изработено от тялото на желанията от Духа, толкова се трансмутира в душа на емоциите и напълно се асимилира от Човешкия Дух, предназначеният носител на който е тялото на желанията.

Толкова колкото е изработено от виталното тяло от Духа на Живота, толкова става душа на интелекта и се вгражда в Духа на Живота, защото този аспект на тройния Дух съответства на виталното тяло.

Толкова колкото е изработено от плътното тяло от Божествения Дух, толкова става душа на съзнанието, защото плътното тяло е неговото материално проявление.

Душата на съзнанието расте чрез чувства и емоции, породени от действията и преживяванията.

Душата на интелекта е връзката между другите две и расте чрез упражняване на паметта, посредством която се свързват минали и настоящи опитности и преживявания и усещанията и чувствата породени от тях, като по този начин се създава ‘’симпатия’’ или ‘’антипатия’’, които не мога да съществуват без паметта защото усещанията и чувствата, които са резултат от определени преживявания, са краткотрайни и съществуват само докато съществува даденото преживяване и изчезват след това.

По време на инволюцията Духът е напредвал чрез изграждане и усъвършенстване на телата, но еволюцията зависи от растежа на душата – превръщането на телата в души. Душата, ако може да се каже така, е квинтесенцията, силите (енергиите, способностите, мощта) съсредоточени в тялото и когато строежа на тялото е напълно завършен и доведен до съвършенство през етапите и периодите, както е описано по-горе, цялата душа се екстрактира (извлича) от него и се абсорбира от един от трите аспекта на Духа който първоначално е създал тялото, и така:

Душата на съзнанието ще се абсорбира от Божествения Дух през седмото обръщение (завъртане) на Юпитеровия Период;

Душата на интелекта ще се абсорбира от Духа на Живота в шестото обръщение на Венериния Период;

Душата на емоциите ще се абсорбира от Човешкия Дух през петото обръщение на Вулкановия Период.

Толкова за еволюцията на душата. Сега ще се обърнем към Ума и и към различните етапи от развитието му които ще го доведат до съвършенство.

На страница 426 на Космогонията може да прочетем следното: ‘’Сега, обаче, умът не е фокусира по начин който би предоставил ясна и достоверна картина на това което Духът си представя. Той генерира замъглени и неясни картини. От тук произтича необходимостта от експериментиране, за да се илюстрира неадекватността на първата концепция, и да се създадат нови представи и идеи докато образа създаван от Духа в ментална субстанция се репродуцира във физическа субстанция. В най-добрия случай, ние сме в състояние да оформим посредством ума само такива представи, които се отнасят до формата (предмета), защото съществуването на ума не е било започнато преди Земния Период и затова той сега е на етап ‘’форма’’ или ‘’минерал’’. От тук следва, че ние в нашите действия сме ограничени до формата, до минерала*. Ние можем да си представяме методи за работа и да създаваме с минералните форми на трите долни царства, но малко или почти нищо можем да правим с живи организми. Ние наистина можем да присаждаме живи клонки към живо дърво, или живи части от животно или човек към друго живо същество, но не е живота това с което боравим. То е само формата. Ние създаваме нови условия, но животът който обитава формите остава същият. Да създава живот ще бъде отвъд възможностите на човек докато умът не стане жив.

_____________________________________________________________________

Минерал* - има се пред вид твърдите тела, течностите и газовете на земята,

                      които образуват ‘’не-живите’’ форми   

_____________________________________________________________________

През Юпитеровия Период умът ще бъде съживен до известна степен и човек тогава ще може да си представя форми които ще живеят и растат, като растенията.

През Венериния Период, когато неговият ум ще е развил ‘’усещане и чувство’’, той ще може да създава живи, растящи и чувстващи същества.

Когато умът достигне съвършенство в края на Вулкановия Период, той ще бъде в състояние да си ‘’представя’’ същества които ще живеят, растат, чувстват и мислят.

През Сатурновия Период вълната на живот, която сега е човечество, е започнала своята еволюция. Боговете на Ума (Съзнанието) тогава са били хора. Те са работили с човек през този Период когато той е бил минерал. Сега те нямат задължения към нисшите царства и са ангажирани изцяло с развитието на човешките същества.

Сегашните наши животни са започнали своето минерално съществуване през Слънчевия Период по което време Архангелите са били хора. Затова Архангелите са ръководния фактор в еволюцията на създанията които днес са животни и не са ангажирани с растенията и минералите.

Сегашните растения са имали своето минерално съществуване през Лунния Период. Ангелите тогава са били хора. Поради това, те се грижат за живота който сега изпълва растенията за да го изведат до нивото на човешко състояние, но те не се занимават с минералите.

Нашето днешно човечество ще трябва да работи с новата вълна на живот която е започнала еволюцията си през Земния Период и сега изпълва минералите. Дори сега ние работим с тях посредством способността ни за въображение, моделирайки ги и придавайки им форма – изграждайки от тях кораби, мостове, железници, сгради и т.н.

През Юпитеровия Период ние ще ръководим еволюцията на растителното царство, защото това което сега са минерали тогава ще притежават съществуване подобно на сегашните растения и ние ще трябва да работим с тях така като Ангелите сега работят с нашето растително царство. Нашата способност въображение ще бъде развита до такава степен, че ние ще можем не само да създаваме форми посредством нея, но и да надаряваме тези форми със жизненост.

През Венериния Период сегашната наша минерална вълна на живот ще е напреднала на ново стъпало и ние ще правим за животните от този период това което Архангелите правят сега за нашите животни дарявайки им живи и чувстващи форми.

И накрая през Вулкановия Период наше привилегировано право ще бъде да им дадем зародишен ум (mind - съзнание, разум, ум, разсъдък) както са направили боговете на Ума за нас. Сегашният минерал тогава ще е преминал през състояния подобни на етапите през които преминават сегашните растения и животни. Тогава ние ще сме достигнали ниво от еволюцията малко по-високо от това на сегашните Богове на Ума (Съзнанието), защото запомнете, никога не съществува точно повторение, а винаги прогресиращ напредък, благодарение на спиралата.

Божественият Дух ще абсорбира Човешкия Дух при завършването на Юпитеровия Период, Духа на Живота при завършването на Венериния период и съвършения ум, обхващаш всичко което е придобил по време на пътешествието си през всичките 7 Периода, ще бъде абсорбиран от Божествения Дух при завършването на Вулкановия Период!

От горе-изложеното става ясно, че съществуват отделни еволюции на душата и на ума(съзнанието). Въпреки това, те не са напълно независими една от друга, а действат в съвършен унисон, както например заедно работят сърцето и белият дроб поддържайки ритъма на тялото. Затова, това което ще използваме през следващите етапи на нашето развитие, няма да бъде нито менталното тяло нито тялото на душата, а едно съставно тяло съдържащо непрекъснато нарастващата есенция(същност, естество, същина, основа, зърно, ядро) от всички наши тела, което тогава ще бъде съставената от много компоненти одежда на Духа и което тогава ще бъде така великолепно, че сега е отвъд най- голямата ни способност за възприятие.

КАК ДА СЕ ПООЩРЯВА ВЯРАТА

ВЪПРОС No.161

В последно време се наблюдава чувствителен упадък на вярата в Бога. Има ли лек за това, от окултна гледна точка?

Отговор: Съществува окултна причина за упадъка на вярата в Бога и е безполезно да се дискутират средства против това преди да бъде разкрита и обяснена причината. Никакъв лесен начин не съществува, посредством който човечеството да се върне завинаги в правия път. Нека първо да се спрем на някои от причините които обикновено се изтъкват и след това ще разберем по-добре причината която окултното знание смята че е съществена.

Често чуваме подигравателни реплики, че причината поради която църквите са празни е че свещеникът няма нищо ново което да предложи в проповедите си и непрекъснато преповтаря старите библейски истории. Упрекът губи силата си в момента когато си зададем въпроса: ‘’Задълбочено ли сме изучавали Библията, влагайки душата и сърцето си?’’ Ние изискваме от детето да повтаря непрекъснато таблицата за умножение докато я научи. За нас е важно да научим съдържанието на Библията и за това е нужно повторение. На атиняните на Марсово Поле винаги им е трябвало нещо ново което да им даде повод за дискусия, но за душевен растеж е необходимо нещо повече от това.  Павел настоятелно ни казва, че въпреки че ние може да сме научили всички тайни и да сме придобили всички знания, това няма да ние от полза ако ни липсва любов.

Празни са предимно църквите на Протестантските Фракции и няма да е излишно да направим сравнение между техния метод и метода на църквата майка.

Ако имаме голямо желание да разберем и да научим, ние трябва да се откажем от предразсъдъците и да се стремим да си изясним достойнствата и недостатъците на двата метода по безпристрастен начин.

Нека първо да обърнем вниманието си към обикновената протестантска църква, където проповедникът се старае да предаде на хората съдържанието на Светото Писание. Много от банките в църквата са празни. Измежду присъстващите преобладават дамите като броят им се отнася към този на мъжете като 6:1 или повече. Проповедникът обикновено е искрен и се старае да бъде красноречив отправяйки молитвите си към Бог, но той толкова много пъти е бил упрекван в повторение, че винаги се страхува да не би всяка служба да прилича на предишната дори и в най-малка степен. Една нова молитва, една нова служба, една нова песен, всичко по възможност е ново, за да избегне неприятния упрек. Той е в състояние на силно притеснение поради това, че хората могат да си помислят че е ‘’банален’’.

След това, нека да отидем в една ‘’съвременна’’ църква и да видим какви методи се използват там. Проповедникът в тези църкви винаги е ‘’напредничав’’ и ‘’в крак с времето’’. Често там има гимнастически салон и инструктор по физическа култура, който е включен към щата. Всяка вечер през седмицата там има някакво мероприятие. Организират се пикници, увеселения на открито и танци през лятото, а през зимата обеди и вечери в църквата. Провежданите мероприятия представляват ослепителна феерия без нито един скучен момент през цялата седмица и в неделя – ах, тогава е истинското забавление, върховната атракция – тогава пасторът ги забавлява както той си знае. Асистира му неотразим хор от високо платени артисти подготвени от съответно високо платен диригент. Музиката не е точно религиозна, въпреки че всяка хубава музика идваща от небесния свят говори на духовния човек и събужда спомени от нашия дом във вечността. Но тя е приятно удоволствие за човек, който обича музиката, и затова привлича стотици хора.

Между началния акорд и финалния акорд на музикалната програма се вмества така наречената ‘’църковна служба’’. Една от нашите съдружнички разказва, че веднъж е била ужасена, когато влезнала в църква, да види на скамейката следния надпис: ‘’Аз не изповядвам светото писание’’. Началните думи от контекста: ‘’Тежко мие ако’’ били скрити от другата страна на банката и ефектът е бил, меко казано, стряскащ. Обаче, това е мото което би могло да се намира в не една ‘’прогресивна’’ църква защото, въпреки че службата би могло да започва с цитат от Библията, обикновено това остава единственото споменаване на Божието Слово. Последващото ораторстване може да се отнася към какъвто и да е актуален въпрос от местно ниво или касаещ национален обществен проблем, или ако липсва глобален социален или политически източник, винаги ще се намери какво да се каже относно въздържанието, целомъдрието и изкуплението. Наистина, последната тема е изтъркана като Светото Писание, но ако се изпие бутилка бира и ако пасторът се разгорещи, може да окаже въздействие върху очакващата сензации нагласа на повечето присъстващи и да ги докара до почти налудничава възбуда. Но в този момент ‘’прогресивният’’ пастор получава телефонно обаждане и е повикан да действа в някоя друга църква.

Обобщено би могло да се каже следното: продължителното водене на службите от един пастор води до това, хората да загубят интерес към тях. Но това не се случва защото свещеникът не е искрен или не се старае достатъчно. Мнозинството от свещениците са достойни във всяко отношение, но някак си не могат да привлекат и да задържат вниманието на хората. Някои от църковните фракции разпределят църквите според тяхната юрисдикция към своите свещеници за определено време и след това променят местата на проповедниците.

 Може да се каже много за и против тези различни системи, но това е отвъд сегашната дискусия. Само един лек срещу липсата на интерес изглежда да притежава достатъчно силно оздравително въздействие като генератор на поне временен ентусиазъм: (the revival) ривайвълът.

Там хората се тълпят за да слушат един непознат проповедник, винаги силна личност агресивна и налагаща се, с изразителен глас чиито октави варират от тих извиняващ се шепот отнасящ се до порицания грешник, до звънкия крясък звучащ като плесницата на възмездие спрямо непокорния. Както и ‘’прогресивния’’ пастор той сполучливо се подпомага от изтрениран състав, хор и оркестър, всичките им действия аранжирани така, че да предизвикват сензация. Хората биват манипулирани и ‘’променяни’’ с хиляди и религията (?) намира нов израз на живот в тези общности.

Но, уви, само за кратко време. Факт, който не се нуждае от доказателство е, че след много малко време всички променили се, с малък процент изключение, се връщат отново към старото си състояние и проповедникът трябва да продължава да се старае да поддържа грешната представа за духовност и религиозна привързаност в неговата общност.

Това положение на нещата така се прочу, че сега много малко млади хора присъстват в легитимните църкви. И така ситуацията се и по отношение на посещаващите църквите и по отношение на проповедниците и ако продължава така ще има само един завършек – изчезването на Протестантската Църква.

Когато разглеждаме методите на Католическата Църква с цел сравняването й с Протестантската Църква и с цел достигането до вярното заключение относно силата им на въздействие, първо трябва да отбележим изразения контраст между службите им. Ако застанем да вратата на няколко сгради на протестантската фракция и послушаме какво става вътре ще установим, че всеки проповедник има различна тема, но ако отидем в която и да е Католическа Църква където и да е по света ние ще установим, че всички те използват един и същи ритуал при олтара за дадения ден. Няма значение какво може да е казал свещеникът, важен е факта че думите представляват енергийни вибрации. Те са креативни, което се демонстрира когато пясък оформя геометрични фигури в отговор на въздействието на гласа на певеца и монотонното църковно пеене по време на месата, в безброй много Католически Църкви разпръснати навсякъде по света се носи, ехти и отеква с нарастваща сила през космоса като един мощен химн, засяга всички които са настроени в резонанс с него, усилва религиозната им отдаденост и привързаността им към тяхната църква по начин недостижим от изолираните и ограничени усилия на отделни личности, без значение колко са искрени.

В подкрепа на това твърдение относно акумулиращата сила на ритуала, е ритуалът който се провежда от Сциентската църква с нейните последователи. Christian Scientists. нямат платени свещеници.  Музиката им не е оригинална. Но техните църкви са пълни до край и техният брой се увеличава защото те имат, първо, послание от жизнен интерес, здраве и добруване; и второ, окултен ефект от концентрирано усилие получаващ се от еднакви проповеди във всяка сциентска църква п света, така че ефектът на усилване може да се почувства от всеки техен привърженик който е настроен на тази вълна. Този ефект би бил много по-силен ако службата беше наистина окултна и ако се сканираше или пееше монотонно както Месата.

И така, за да обобщим тази част от темата, настоятелните индивидуални опити на протестстанските пастори да водят своите хора чрез нови и оригинални церемонии и служби са погрешни и се провалят, докато концентрираните усилия вложени в еднообразни ритуали повтаряни година след година, както се провеждат в Римокатолическата Църква и Сциентската Църква и дори от Свободните Масони и Братските Ордени, задържат аудиторията.

С цел да се разгадае тази мистерия и оздравителният процес да бъде резултатен, налага се да се изясни строежа на човек и състоянието на организма по време на растеж и в зряла възраст.

В допълнение към видимото човешко тяло което възприемаме с физическото си зрение съществуват други ефирни носители които са невидими за болшинството от хората. Въпреки това, те не са ненужен придатък към физическото тяло, а в действителност са много по-важни от него поради факта, че те са източника на всяко действие. Без тези по-фини носители, физическото тяло би било инертно, безчувствено, ‘’мъртво’’.

Първото от тези тела-носители ние наричаме витално тяло защото то е средството и проводникът на жизнеността която подквасва тялото през годините на живота от мъртва пръст и ни дава способността и силата да за движение.

Второто е тялото на желанията, което е базата на нашите емоции и чувства и което подтиква това видимо тяло към действие.

Тези три тела заедно с ума изграждат човешката индивидуалност която след това се оформя от Духът. Всяко от споменатите тела има своята есенциална природа и би могло да се каже, че основната характеристика на физическото тяло е ‘’инертност’’ защото то никога не се движи, освен ако не е подтикнато от ефирните невидими тела. Основната характеристика на виталното тяло е ‘’повторение’’. Това е лесно разбираемо когато се вземе пред вид факта, че въпреки че то има способността да задвижва плътното тяло, движенията се пораждат само от повтарящи се импулси от един и същи вид. То се обучава да координира движенията на тялото както желае Духът. Ако за първи път се опитаме да свирим на орган, няма да можем веднага да си движим пръстите по необходимия начин, така че да произведем желаната мелодия. Необходими са многократно повторени усилия за да сме в състояние да извършваме дори най-лесните координирани движения на пръстите които се изискват за възпроизвеждането на правилна хармония. Поради тази необходимост за повторение, има една окултна аксиома, че всяко окултно развитие започва с тренировката на виталното тяло.

Тялото на желанията, което ние усещаме като своята емоционална природа, от друга страна, винаги се стреми към нещо ново. Това желание за промяна на условията, промяна на обстановката, промяна на настроението, любов към емоцията и сензацията, всичко това ни е присъщо благодарение на активността на тялото на желанията, което прилича на море по време на буря, с носещи се вълни, без ред,, всяка една достатъчно мощна и разрушителна ако е необуздана и ако не е подвластна на централната управляваща сила. Умът наистина е фокусът посредством който Духът се мъчи да властва над нисшата индивидуалност и да я ръководи със степен на способност придобита през неговия еволюционен период, но понастоящем умът е недостатъчно добре оформено качество, така че за мнозинството от хората той не играе важна роля и поради това те се ръководят от своите чувства и емоции без да бъдат възпирани и обуздавани от мисъл и разсъдък.

Отчитайки голямата сила на емоционалното тяло и основната му характеристика ‘’ритъм’’ който е, би могло да се каже, неговия основен принцип, съвременната теология се е насочила към и е фокусирала усилията си върху този носител. Той е тази част от нашата природа която се забавлява слушайки водевилния пастор. Това тяло-носител се люлее и припява в такт с ритмичните възгласи на ревивалиста, люлее се с вълните на емоциите в такт с добре премерените вариации на гласа на пастора. Постига се резонанс и състояние на действителна хипноза. Хората за момента разбират и признават лошите си грехове и горещо пожелават да започнат по-добър живот. Уви, обаче, следващата вълна на влияние върху емоционалната им природа отмива всичко което пасторът е казал както и решението им за по-добър начин на живот и те се озовават точно там където са били преди това.

Така всички усилия хората да се издигнат чрез влияние върху нестабилното и променливо тяло на желанията са, и така се очаква да бъде, винаги несполучливи. Това е признато от всички окултни школи през вековете и затова те са насочили усилията си към промяна на виталното тяло работейки с неговия основен принцип, който е повторение. За тази цел те са създали различни ритуали подходящи за човечеството на различните етапи от неговото развитие и по този начин са подхранвали растежа на душата, бавно но сигурно, и без значение дали човек е знаел че му се въздейства по този начин, или не. Древният Храм на Мистериите на Атлантида, който ние наричаме Храма в Пустоща, има определени обреди записани и поставени рамка от божественото създание което е било техния учител. Определени ритуали са били изпълнявани в точно определени дни от седмицата. Други обреди са били използвани по време на Сабат и други по време на новолунията и великите слънчеви празненства. Под заплахата от смъртно наказание е било забранено на висшите свещенослужители, жреците, да променят тези ритуали.

Също така и при други древни народи откриваме доказателства за съществуването на ритуали – хиндуистки, халдейски и египетски всички те използвани в религиозните служби така наречената Книга на мъртвите е доказателство за окултните познания на египтяните и за използването на такива ритуали в службите им. Дори в древна Гърция, въпреки че елините са известни като индивидуалисти и са се стремили да изразяват свои собствени концепции, можем да открием ритуала в мистериите, а по-късно през така наречената Християнска Ера, откриваме същия  окултен ритуал в Католическата Църква чийто смисъл е да стимулира душевния растеж посредством въздействие върху виталното тяло.

Безспорно имало е злоупотреби в тези различни религиозни системи, проповедниците не винаги са били свети мъже, ръцете им не винаги са били чисти и неопетнени когато са извършвали богослужение с принасяне на жертви и ритуал. Наистина е вярно, че понякога злоупотребите са били толкова големи, че са се налагали реорганизации и така се е появило протестантското движение основано от Мартин Лутер с цел да се избегнат злоупотребите в Католическата Църква. Обаче всички стари системи са съдържали в себе си ядрото на истината и силата поради факта, че те са действали за развитието на виталното тяло и поради това без значение колко корумпиран може да бъде пастора, ритуалът винаги е притежавал огромна сила. И когато реформистите изоставили ритуалите, те се оказали в точно същото положение в което са били атиняните на Марсово поле – те са били принудени да търсят нещо ново. Във всяка църковна фракция съществува стремеж към истината. Всяка фракция днес се стреми да разреши проблема в свой собствен стил, но всяка от тях се сблъсква с намаляване на доверието в нея и затова усилията им търпят провал, докато Католическата Църква с всичките си злоупотреби все още поддържа завидно влияние всред своите привърженици благодарение на силата на ритуала.

За да можем да се поучим от тях как да напълним нашите църкви и как да стимулираме душевния растеж при нашите протестанти, първо трябва да осъзнаем факта, че ‘в обединението е силата’’. Трябва да прекратим безсмислените дискусии касаещи подробностите. Дали да ‘’напръскваме’’ или да ‘’потапяме’’ дали да сме ‘’предопределени’’ или ‘’свободни’’ – какво значение има наистина? Думите на Абрахам Линкълн: Обединение в същественото, свобода в маловажното, във всичко милосърдие’’, трябва да се приемат преди да се предприеме всичко останало. Да се обединим около предложението за пълно посвещаване на основния проблем, това трябва да е основата върху която би могла да се формира Федерация на Протестантските Църкви. Детайлите за управлението й могат да се изработят от членовете.

След като е постигната тази цел важния въпрос за ритуала може да бъде разработен по два или вероятно по три начина.

(1). Той може да се състои от подходящи цитати от Библията избрани и подредени по такъв начин, че да представляват смислово оформена служба. Може да се създадат определен брой такива ритуали, така че всеки от тях да е подходящ за даден църковен празник, а в Неделя може да бъде използван друг редовен традиционен ритуал във всички Протестантски Църкви по света.

(2). Ритуалът на Епископалната Църква може да се приеме такъв какъвто е сега или във видоизменена форма.

(3). Може да се използва окултист който притежава способност за достъп до източниците на космическо познание и да бъде помолен да състави ритуал който би притежавал вътрешна мощ непостижима по никакъв друг начин.

Първият от тези начини би бил най-неефективен. Последният би бил най-ефективния метод за постигане на желания краен резултат, но пък създаването на ритуал посредством последния метод би било много по-трудно.

Преди постигането на максималния ефект от ритуала, обаче, хората които би трябвало да израстват духовно под неговото въздействие трябва да се настроят на неговата вълна. Това предполага предварителна работа върху виталното им тяло докато този носител е все още в процес на съзряване.

Част от окултното знание е факта, че раждането е процес състоящ се от четири части и че раждането на физическото тяло е само една от тях. Виталното тяло също подлежи на развитие аналогично на вътреутробното развитие на плътното тяло. То се ражда през седмата година от живота. През следващите седем години съзрява тялото на желанията и то достига до раждане през четиринадесетата година когато настъпва юношеството и умът се ражда на двадесет и една когато започва възрастта на зрелостта.

Тези окултни факти са добре известни на католическата църковна йерархия и докато протестантските свещеници въздействат върху емоционалната природа, която е вечно стремяща се към нови неща и сензации, без да взимат под внимание факта, че тя е този вълнуващ се носител който изкарва хората от църквите в стремежа им към нещо ново, различно и по-итересно, окултно информираната католическа църковна йерархия насочва усилията си към децата. ‘’Дайте ни детето преди да е навършило седем години и то ще бъде наше завинаги’’, казват те и са прави. През тези важни седем години те оформят пластичното витално тяло и го насищат със своите възгледи посредством повторение. Повтаряните молитви, звученето на различни църковни песнопения, тамянът, всичко това има мощно въздействие върху растящото витално тяло. Няма значение че ритуалът се изпълнява на непознат език, защото за Его това вибриращо послание е божествено оцветено пение, изпълнено със смисъл за всички духовни същности. Нито пък има значение, че детето повтаря като папагал, без да разбира, важното е че повтаря това което му се подава. Колкото повече, толкова по-добре, защото тези окултни вибрации (трептения) се втъкават във виталното тяло преди да е завършен растежа му и остават там през целия живот. Всеки път когато започва Меса от служители на църквата в която и да е част от света, нарастващата и кумулативната й вибраторна мощ вълнува и възбужда всички у които е заложен нейния начин на действие (които са настроени на нейната вълна) във виталното им тяло и по такъв начин, че те биват притегляни към църквата от неустоима мощна сила. Принципът е същия както когато се удари един камертон, други които са настроени на същия тон със същата честота започват да звучат.

Има някои католици които са настроени против Католическата Църква, но само привидно, в сърцето си те остават католици до смъртния си час, защото виталното тяло много трудно може да бъде променено и изградените в него силови линии през детството са по-силни от волята на личността.

Следователно, ако бихме искали да променим тенденцията в света да се желаят земни удоволствия за сметка на религията, бихме сторили добре ако започнем с малките деца. Ако ги събираме при олтара и ги учим да обичат Божия Дом и ако вграждаме във виталното им тяло универсални молитви и части от ритуала, ако не наблягаме на външните ефекти и култивираме у всички които влизат в църквата идеал на благоговение пред святото място, тогава ще успеем в някаква степен да изградим около земната сграда един невидим храм от Светлина и Живот, такъв както е описан от Мансон в ‘’Служителят в Дома’’.

СОЛТА НА АЛХИМИЯТА

ВЪПРОС No.162

От Философията на Розенкройцерите научаваме, че във фразеологията на алхимиците ‘’Лунни сили’’ означава сол. Има ли това смислена връзка със цитата от Марк 9/49 – 50: ‘’Защото всеки огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще в подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.’’

Отговор: Всяко жертвоприношение ще бъде поръсено със сол. Това е заповед от закона на Мойсей, Юдаизъм, както бихме могли да го наречем и е бил създаден от Йехова. Но солта има друг и по-дълбок смисъл. Идеята е, че ако се поръси жертвата със сол, солта предизвиква химически пламък и това е символ на изгарящото чувство което би трябвало да изпитваме когато се разкайваме за злото което сме сторили. Всяко прегрешение ще бъде наказано и изкупено чрез определена жертва. Солта и изгарянето при жертвоприношение са били символи на нещо по-добро, което ще дойде. Хората от онези времена не са можели самите те да бъдат живи жертващи се. Те не можели да се отказват от нищо и са били силно привързани към това което притежават Те са желаели много деца, много земя и добитък и затова ако животните и другите неща които те са ценели високо са им бивали отнемани заради грехове, те са се чувствали дълбоко наранени много повече отколкото ако биха наранени те самите.

Затова жертвоприношението тогава изпълнявало ролята на изкупление и в по-късни времена, то е останало като символ на личната жертва и чувство на разкаяние за извършеното прегрешение. Тогава жертвоприношението пред олтара не е било приемано докато жертвата не е била посолена, и подобно на това, личната жертва няма да се приеме пред олтара на разкаянието докато не се посоли. Това означава, че трябва да чувстваме изгаряща болка, угризение на съвестта и разкаяние за всяко прегрешение което сме сторили и само след като сме почувствали това, жертвата ни ще бъде приета. В древността след посоляването жертвата е била изгаряна чрез запалван от божеството огън. Смисълът на това е следния: след като сме посолили своята собствена човешка жертва със сълзите си на разкаянието, поставяйки себе си върху олтара пред Бог, жертвата ни ще бъде приета: ‘’Макар че нашите грехове са алени те ще бъдат бели като сняг.’’ Записът ще бъде изтрит от панорамата на живота. По този начин се прочистваме, но първото условие е, че нашата жертва трябва да бъде посолена със сълзи.

Поръсването със сол на жертвоприношенията в древни времена може би има нещо общо с идеята, че Йехова е Дух на Луната и поради това управлява химическата субстанция сол, но солта на алхимиците не е била обикновена сол. Това е била солта от сълзи и разкаяние, а също така алхимиците не са имали намерение да превръщат метал в злато. Това което те са искали да направят е било да превърнат земните елементи (субстанции) на тялото в душевно злато, това златно венчално одеяние което блести около всеки който има духовни стремления и което става все по-силно и бляскаво сияние с неговото извисяване в духовния начин на живот.

ФИЛОСОФИЯТА НА ВОЙНАТА

ВЪПРОС No.163

От гледна точка на Розенкройцерите, би ли могло да се каже, че е правилно да се води война? Какво трябва да бъде становището на ученика-розенкройцер за настоящия конфликт? (Първа Световна Война)

Отговор: По време на големите световни кризи ние се изправяме лице в лице с определени събития и биваме принудени да взимаме решения от такава голяма важност, че те често изискват промяна на идеи и идеали и отказване дори от нашите най-свидни принципи. Когато е на лице такава криза, да се отбягва или заобикаля проблема, би означавало морално и духовно престъпление и не би трябвало да се прави, без значение какво ще ни коства това. Казано е, че верността към принципите е скъпоценност, но ако сме наистина мъдри трябва да бъдем готови да променим или ревизираме нашите идеи, когато случаят действително го налага.

Учението на Розенкройцерите винаги е било в унисон с диктума в Библията: ‘’не убивай’’. Някои дори доведоха тази идея до крайност, да не убиват дори муха. Но болшинството правилно чувстват, че заповедта не се отнася за вредни насекоми и микроорганизми които застрашават човешкия живот. Тези твари, бидейки проявление на зли мисли, са безброй и е наложително да бъдат премахвани. Повечето хора смятат, че би било глупаво в тези случаи да се прилага заповедта ‘’не убивай’’, в следствие на което да се позволи на опасните насекоми и отровните влечуги да застрашават живота ни, и те биха убивали за да премахнат тази опасност за обществото. За тяхната нравственост, тази заповед означава само идеята, че е неправилно да се убива за храна, като спорт или като професия. Да се убива човешко същество за повечето от нас е недопустимо и изглежда напълно неприемливо. Ние винаги сме окачествявали смъртното наказание като определено погрешно и не в смисъл, че не е нужно да се прилага, но че всъщност то е много опасно и вредно, защото когато Духът на убиеца бъде отделен от тялото и е свободен в духовния свят, от там той може да влияе на други хора и да ги тласка към подобни престъпления, което често се случва. Затова, по-добре е убиеца да се затвори в затвор и да се работи върху променянето му, така че дори той да не получи свободата си през този живот, в бъдещото си съществуване той ще има респект към светостта на живота на другите.

Но докато по-горе описания принцип е приложим спрямо индивида-убиец, случаят е съвсем различен когато цял един народ се втурва в атака срещу друг народ, извършвайки масови убийства, палежи, разрушения и грабежи, невъзможно е да се затвори цял един народ, необходимо е да се намери по-драстично средство за защита.

В гражданското право ние признаваме правото на самозащита, което дава право на нападнатата жертва да убие вместо да бъде убита и би било несериозно да се твърди, че това право е неприложимо защото милион убийци са облечени в униформа или защото те се държат дръзко и безпощадно, обявявайки намерението си да убиват или защото стоят в засада строени в цели роти вместо поединично. Бидейки агресор, те са убийци и нападнатите от тях жертви имат безспорното право да защитават собствения си живот като убиват убийците. Освен това, в сила е свещената отговорност на силния да защитава живота на тези които са твърде слаби за да могат да се предпазят. Дори само това е основание за да бъдат убивани убийците.

 От спиритуалистическа гледна точка, поради това, дали е редно да се води война или не зависи от въпроса: кой е агресора и кой е жертвата?

На този въпрос може лесно да се отговори в случаите когато войната има чисто завоевателни цели или когато се води с цел освобождаване на хора от физическо, икономическо или религиозно робство. Няма нужда от аргументи за да се разбере, че в тези случаи завоевателят е също така и агресор и освободителят е защитник на изконни човешки права. Той изпълнява свещения братски дълг.

След като това е изяснено и разбрано, ние не може да бъдем измамени от дипломатическите похвати на поднасяне на информацията защото истината е ясна за нас, правилото за добро и зло, за правилно и погрешно е просто и ясно.

Заставайки на тази позиция, следва че е много по-благородно и героично да се изправим пред взвода за разстрел поради отказ да постъпим в армията на агресор или да избягаме от родината си или дори да се присъединим към редовете на защитниците дори и на най-ниска длъжност, отколкото да заемаме най-висок пост при агресора.

От друга страна, борбата на страната на защитниците, съгласно най-възвишените духовни принципи, е свещен дълг. Колкото е по-голяма саможертвата, толкова е по-голяма заслугата и наградата и този който бяга от своя свещен дълг да защитава дома си, семейството си и родината или който не се бори за потиснатите си навлича наказание. Освен това, колкото по-жестока е борбата, толкова по-скъпа е жертвата която се изисква.

Тази саможертва не е привилегия само за силните. Само те не са длъжни; работата зад фронтовата линия е дори от по-голяма важност и всички могат да се включат в зависимост от възможностите си – умствени, физически и финансови.

Освен това, когато се появи неотложна нужда от себе-защита или защита на другите, колкото е по-мощна кампанията толкова по-краткотрайна и успешна ще бъде тя. Затова половинчатите мерки не са препоръчителни и неутралитета при такива обстоятелства би трябвало да се смята в най-добрия случай за престъпно пропускане на време.

Учениците на окултизма знаят много добре, че войните се подбуждат и инсценират от божествените йерархии които по този начин използват даден народ да наказва друг народ заради греховете му. Дори едно повърхностно изучаване на Библията би предоставило много примери за това. Това не винаги означава, че победителят е праведен, но показва че победеният народ е съгрешил и си е получил заслуженото наказание, обикновено поради високомерието си и безбожието си.Нито пък това е признак за това, че победителят е получил божествено благодеяние. Той може би е побеждавал през по-голямата част от времето, защото невидимата армия е подкрепяла войските на агресора и по този начин е удължавала битката за да направи крайната победа по-категорична и по-катастрофална за агресора; също така да принуди защитниците да научат урок който не биха могли да научат посредством краткотрайна отбранителна битка.

Това накратко е философията на войната от спиритуалистическа гледна точка независимо от това кои народи са въвлечени. Ако приложим тези принципи и въпроси към настоящата война (Първа Световна) за всеки който подходи без предубеждение и с открит разум, ще е ясно че милитаристите от Централна Европа са се подготвяли за тази война в продължение на няколко поколения и на пети юли 1914 на известната с лоша слава Потсдамска Конференция, което сега е признато от тях, те са се договорили да започнат войната след няколко седмици през които банкерите от тези нации така са манипулирали борсите, че да натрупат възможно най-големи финансови ресурси. Това определя Австро-Германските военни съюзници като агресори които под магическото влияние на Расовите Духове изпратиха в поход техните милиони войници срещу другите народи на света. В началото на конфликта Франция и Англия, които са непосредствени съседи на нападнатата Белгия приеха нейната кауза като своя собствена и действаха като нейни братски защитници. Но тъй като не бяха подготвени за война не можеха да я доведат до успешен край. Поради това се появи необходимостта Америка да се включи в конфликта и да промени баланса в тяхна полза за да може да се възстанови мира и да се защитят тези които бяха твърде слаби за да могат да се защитят сами.

Можем да бъдем доволни от факта, че винаги когато САЩ  са били принуждавани да се включат във военен конфликт, това винаги е ставало или за самозащита или те са играли дори още по-алтруистичната роля на защитник на слабите. Ако това беше завоевателна война би било по-добре за всеки духовно извисен човек да се изправи пред взвода за разстрел отколкото да участва в такова греховно начинание, както вече беше казано. От друга страна, виждайки как настоящата битка която се води с цел да се унищожи милитаризма на Централна Европа взима ужасни жертви от човешки живот от страна на съюзниците Англия, Франция и САЩ, свещен дълг на всеки е да помага с всички сили съобразно своите духовни, етични и физически способности или на фронта или зад фронтовата линия където има нужда от неговата служба.

Затова ние призоваваме всички ученици от Сдружението на Розенкройцерите от всички страни по света да защитават каузата на човечеството срещу милитаристическия съюз на Централните Сили, да подпомагат борбата против него за да можем скоро да постигнем ‘’Мир на земята и благоговение измежду човеците’’.

СДРУЖЕНИЕТО НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪПРОС No.164

Дали учението на Розенкройцерите е достъпно за всички? Ако да, по какъв начин е достъпно?

Отговор: С цел разпространението на това учение е създадено Сдружението на Розенкройцерите и всеки който не е хипнотизатор, професионален медиум (получаващ заплащане), ясновидец, хиромант или астролог може да се запише за Ученик в Предварителния Курс чрез писмена молба до Централния Секретариат. Няма такса за членството. С пари нашето учение не може да се купи. Напредъкът зависи от постигнатото.

След завършване на предварителния курс, ученикът се включва в списъка на напредналите за период от две години, след което ако той е възприел напълно истините на Учението на Розенкройцерите така, че е готов да прекъсне връзките си с всички други окултни или религиозни ордени – с изключение на Християнската Църква и сродните (братските нам) ордени – разрешава му се да приеме Облигацията (Задължението) което му дава правото да бъде приет като Пробационер (ученик на изпитателен срок).

С гореописаното не се стремим да отхвърлим всички други окултни школи – далече сме от това. Много пътища водят до Рим, но бихме постигнали много повече с по-малко усилия ако следваме един от тях отколкото ако се прехвърляме от път на път. Времето и енергията ни са ограничени, това първо, а още повече са ограничени от семейните и обществените ни задължения, които не можем да пренебрегваме заради собственото си развитие и усъвършенстване. Дори трябва да пестим от малкото време и сили които са ни на разположение, затова е изискването за напускане на всички други ордени.

Светът е съвкупност от предоставени ни възможности, но за да се възползваме от всяка една от тях трябва да притежаваме ефективност в една област. Развиването и усъвършенстването на нашите духовни сили ще ни направи способни да помагаме на или да нараняваме нашите по-слаби братя. Оправдано е само усилието в служба на човечеството.

Розенкройцерският метод на развитие и напредък се различава от този на другите системи, особено в следното: той се стреми, дори в самото начало, да освободи ученика от зависимостта му от другите, да го направи самостоятелен  в най-висша степен, така че той да бъде в състояние да издържа сам при всички условия и да се справя с всички обстоятелства. Само човек който е така уверен в себе си, уравновесен и спокоен може да помага на слабите.

ЕСТЕСТВОТО НА МИТОВЕТЕ

ВЪПРОС No.165

Смятате ли, че древните митове имат реален смисъл, или са по-скоро плод на въображение и фантазия?

Отговор: Те съдържат дълбоки окултни истини. Битката между светлината и мрака е описана в много митове които си приличат в главното, въпреки че обстоятелствата се променят в зависимост от нивото на еволюционното развитие на хората при които са открити. Общо погледнато, те изглеждат фантастични за обикновения ум защото картината която разкриват е силно символична и поради това не съответства на конкретната реалност на материалния свят. Въпреки това, в тези легенди са вградени велики истини, които се разкриват когато легендите биват лишени от мистичната си обвивка.

Първо, трябва да се разбере, че борбата между светлината и мрака, както се наблюдава тук във физическия свят, е нищо друго освен проявлението на подобна борба в моралната, менталната и духовната сфери. Това е фундаментална истина и всеки който иска  да научи истината би трябвало да осъзнае, че в плътния свят всички обекти, които ние сега възприемаме така реални, солидни и трайни, са нищо друго освен преходно краткотрайно проявление излъчено от божествена мисъл и то ще се разтвори в мъгла милион години преди другите светове, за които си мислим че са нереални и недосегаеми, бъдат разрушени по подобен начин и когато ние за пореден път ще се върнем в лоното на нашия Отец за да отдъхнем преди зазоряването на друг още по-велик Космически Ден.

Особено по време на Рождество Христово, когато денят е къс и нощта дълга, хората обръщат вниманието си към Южното Слънце и очакват момента когато то отново ще започне пътуването си на север за да върне светлината и живота на нашето замръзнало полукълбо. От Библията научаваме как Самсон, Слънцето, е израствал силен и неговите лъчи са се удължавали; как силите на мрака, Филистините (Philistines) са разкрили тайната на неговата сила и са му отрязали косата, или лъчите, за да го лишат от нея, как са му отнели зрението като са му изболи очите и накрая са го убили при храма на Зимното Слънцестоене.

Англосаксонците имат предания за победата на Цар Джордж над дракона; Тевтонците имат предания за това как Beowolf е убил гъсока и как Зигфрид е победил дракона Fafner . Гърците имат предания за победата на Аполон над Питона и на Херкулес над дракона Hesperides. Повечето от митовете разказват само за победата на новороденото Слънце, но има и други които, както историята за Самсон която току що споменахме, и историята за Хирам Абиф от Масонската легенда, разказват също така как Слънцето на старата година е било победено след като е завършило своята обиколка и е било готово да роди новото Слънце което се издига от пепелта на стария Феникс (Phoenix) за да стане светлика на новата година.

Има един мит който е разпространен в Скандинавия и Исландия в който се разказва за имела и е свързан с коледните традиции, когато свещеното червено символично се слива с белия имел – символизирайки превръщането на почервенялата от грях кръв в бяла като сняг. Историята е следната:

В стари времена, когато Олимпийските Богове са властвали над Southland, Wotan заедно с няколко други богове владеел Walhall където ледените висулки отразявали зимното Слънце във всички цветове на дъгата и красивата снежна покривка озарявала най-тъмната нощ дори без помощта на северното сияние. Те били чудесна компания: Tyr, Богът на войната, все още жив в нашата памет, защото сме нарекли на него Tuesday. Wotan, най-мъдрият измежду тях, запомнен като Wednesday; Thor и до сега е с нас като Thursday. Той е бил ковачът размахващ чук. Когато хвърлял чука срещу великаните, враговете на боговете и хората, се получавали гръмотевици и светкавици поради ужасната сила с който чукът удрял облаците. Нежната Freya, богинята на красотата, на която сме нарекли Friday и коварният Loke , чието има е вложено в скандинавското название на събота, това са персонажите от почти забравената древна езическа религия.

Но, имало е и друг подобен на Baldur. Той е бил втория син на Odin и Freya. Той е бил най-добрия и най-великодушния измежду боговете, обичан от цялата природа. Той е превъзхождал всички не само по доброта и благост, но и по благоразумие и сладкодумие. Той е бил толкова красив и привлекателен, че излъчвал светлина. Веднъж Baldur сънувал сън в който е бил предупреден, че животът му е във опасност и това толкова силно засегнало Духа му, че той започнал да отбягва обществото на боговете. Неговата майка Фрея настоявала и узнала от него причината за тъгата и меланхолията му и свикала боговете за съвет и всички от тях били изпълнени с лошо предчувствие, защото знаели, че неговата смърт ще е предвестник на тяхното падение – първата победа на великаните или силите на тъмнината.  

Затова Вотан хвърлил руни, магически плочки със знаци, които били и за предсказване на бъдещето, но всичко му изглеждало неясно. Не могъл да получи отговор. ‘’Купата на Мъдростта’’, с която търсели отговори на въпроси когато имали нужда, се съхранявала от Noris, Богинята на Съдбата и затова сега не можела да им бъде от помощ. Ydun, богинята на здравето, чиито златни ябълки дарявали боговете с вечна младост, е била предадена във властта на великаните чрез измама от Loke, духа на злото, но все пак изпратили пратеници при нея за да я попитат за естеството на болестта която измъчвала Балдур, ако наистина е бил болен. Обаче тя отвърнала само със сълзи и накрая след сериозно обсъждане от всички богове, било решено, че всички природни стихии и въобще всичко в природата трябва да се закълне да не наранява благия Бог. И това било направено и обетът бил даден от всички с изключение на едно малко растение което растяло на запад от двореца на боговете. То изглеждало толкова крехко и незначително, че боговете решили че няма нужда от неговата клетва.

 Локе, духът на злото и коварството, всъщност е бил един от великаните, или тъмната сила, но временно живеел с боговете. Той имал привичката често да си променя начина на действие и на него не можело да се разчита и затова нямал доверието на никого и всички го презирали, и боговете и великаните. Един ден когато той усамотен оплаквал съдбата си, мрачен облак се надигнал от океана и след малко в него се откроила тъмната фигура на Царя на великаните. Локе уплашен го попитал какво го води насам. Царят започнал да го упреква и да го хока заради достойния за презрение начин с който той, демон по рождение, се съгласил да бъде оръдие в ръцете на Боговете във войната им срещу великаните, към които той всъщност принадлежи. Не полежало на никакво съмнение за него, че той е приет в общността на Боговете, но понеже Вотан много добре знаел каква гибел той и неговата същност могат да донесат всред Боговете затова решил да го спечели на тяхна страна и да отложи във времето злината. Той, който със своята сила и хитрост би могъл да бъде лидер на двете страни, сега е отхвърлен и презрян от всички. Царят на великаните продължил да му се кара за това, че вече няколко пъти е спасявал Боговете от гибел и че дори им е дал оръжия срещу великаните и завършил позовавайки се на омразата която се таи в гърдите му срещу Вотан и неговата раса като доказателство, че неговото естествено място е при великаните.

Локе признал, че всичко това е истина и заявил готовността си с всички сили да помага на братята си великани. Царят на великаните му казал, че сега е моментът да се изпълни съдбата на Боговете; че ако Балдур бъде убит, скоро след това ще последва тяхното унищожение и че живота на благия Бог е застрашен от неизвестна за сега опасност. Локе отвърнал че Боговете вече са се успокоили защото Фрея е обвързала всички в природата с клетва да не нараняват сина й. Царят на мрака казал, че е било пропуснато само едно нещо. Обаче то е скрито в гърдите на Богинята и никой не знае кое е то. След това той се спуснал в своята черна бездна и оставил Локе сам с мрачните си мисли.

Тогава Локе приел образа на стара жена и се явил пред Фрея и с хитрост изтръгнал от нея фаталната тайна, че имайки пред вид незначителността на имела да е пропуснала да приеме неговата клетва с която са се обвързали всички останали. Без да губи време Локе се отправил към мястото където расте имела, изтръгнал го с корените и го дал на джуджетата, които били изкусни ковачи, да го оформят в копие. Това оръжие било направено с много заклинания и след като го изковали им трябвало кръв за да го закалят. Довели едно невинно дете, джуджето го пронизало в гърдите с меча и изпяло заклинания.

През това време Боговете и мъртвите юнаци които се били събрали на турнир с цел да убедят Балдур колко неоснователни са неговите опасения, защото неговият живот сега е по магически начин защитен и затова направили от Балдур мишена за всичките им оръжия. Успелият да пристигне Локе също бил там с фаталния меч и виждайки незрящия силен Бог, Hoedur, да стои настрани от другите го попитал, защо той няма честта да се състезава със своя брат Балдур. Хоедур се извинил позовавайки се на слепотата си и защото нямал оръжие. Тогава Локе сложил омагьосания меч в ръцете му и Хоедур без да се усъмнява в коварство пронизал Балдур в гърдите с меча направен от имел и той паднал безжизнен на земята и цялата природа потънала в неописуема скръб.

Балдур е лятното Слънце, обичано от всичко в природата, а в образа на слепия Бог Хоедур, който го пронизва с копието, лесно можем да разпознаем знака Стрелец, защото когато Слънцето навлиза в този знак през декември, денят намалява и тъмната нощ е дълга. Лъкът на Стрелец в символа на знака олицетворява същата идея както мечът в приказката.

 Легендата за смъртта на Балдур изразява същата космическа истина както всички други митове съдържащи тази идея, а именно, че Духът на Слънцето трябва да умре за слава на Космоса и както Христос да влезе в земята за да донесе обновен живот без който цялото физическо проявление на нашата планета ще се прекрати. Тъй като тук смъртта предхожда раждането в духовните светове, така също в духовните светове има смърт преди да се осъществи раждане във физическо тяло. Както Озирис в Египет е бил убит от Тифон, или Хор, за да може Слънцето на Новата Година да се роди, така също Христос трябва първо да умре за висшите светове преди Той да може да се роди в земята и да донесе необходимия ни за годината духовен импулс; но нашите Рождестственски Празници не изразяват по-величествена проява на Любов отколкото изразява символът на растението имел. Бидейки физически малко и слабо, по сила то се равнява на дъба, който е символ на силата. Това което пронизва сърцето на най-благия измежду Боговете е най-слабото измежду всички създания, така че принуден от своята любов към слабите той се спуска в сенките на долния свят, точно както Христос заради нас умира за духовните светове всяка година и се ражда в нашата планета която Той отново прониква и обхваща със своите Живот и Енергия, които излъчва.

МОЛИТВАТА

ВЪПРОС No.166

Какво е отношението на Розенкройцерите към молитвата, в светлината на библейското учение?

Отговор: На едно място Библията ни казва да се молим непрестанно. На друго място Христос отрича тази практика като ни казва, не трябва да правим това както правят хората които си мислят, че ще бъдат чути заради многото думи които изговарят. Разбира се, не би трябвало да съществува противоречие между напътствията на Христос и Неговите ученици. Затова ние трябва да си създадем представа за това каква трябва да бъде молитвата по такъв начин, че да можем да се молим винаги, но без многословни изразни средства.

Емерсон (Emerson) казва:

‘’Въпреки че никога не сте коленичили,

Вашите молитви са изпратени в небесата

И дали са били за добро или за зло,

Та са приети и вече имат отговор.’’

С други думи, всяко действие е молитва и съобразно на закона за причинно-следствената връзка, то ни донася съответния резултат. Ние получаваме точно това което сме си поискали. Изказване с думи не е необходимо.

Действайки по определен начин демонстрираме какво желаем, дори ние самите да не осъзнаваме това и след по-дълго или по-кратко време, съобразно с интензивността на желанието ни за което сме се молили, то се реализира.

Придобитото или постигнатото може да не бъде това което в действителност и осъзнато сме си поискали Всъщност, понякога може да получим нещо с което бихме искали скоро да се разделим, нещо неприятно, но молбата-действие ни го е донесла и трябва да си го задържим докато ни бъде разрешено да се освободим от него. Ако хвърлим камък нагоре във въздуха действието не е завършено докато камъкът не се върне и не падне на земята. В този случай резултатът от действието следва толкова бързо причината, че е трудно да се проследи процеса и да се свържат причината и следствието.

Обаче, ако навием пружината на един будилник, енергията се съхранява в пружината докато определен механизъм не я освободи. Тогава се появява ефектът – звъна на алармата – и въпреки че ние може през това време да сме спали дълбоко, реакцията или развиването на пружината е станало точно по този начин.

Подобно, действия които ние сме забравили, скоро или по-късно, ще предизвикат своя ефект независимо от това и така се получава отговора на молбата-действие.

Обаче, има една истинска мистична молитва – молитва при която се срещаме лице в лице с Бог, както Илия Го е срещнал. Няма да се срещнем с Него в световните катаклизми, нито в бурите, нито в земетресенията или в пожарите, а тогава когато всичко е утихнало беззвучен вътрешен глас ще ни говори. Обаче, мълчанието което се изисква за това преживяване не е просто липсата на думи. Няма дори вътрешни картинни представи които обикновено преминават пред вътрешния ни взор при медитиране, няма и мисли, а цялото ни същество наподобява кристално-чисто езеро. В него се отразява Бог и ние изпитваме единение което прави общуването с думи или по какъвто и да е друг начин ненужно. Ние чувстваме всичко което Бог чувства. Той е по-близо до нас от ръцете и нозете ни.

Христос ни учи да казваме: ‘’Отче наш, Ти който си на небесата…’’. Тази молитва е най-възвишената която може да се изрази с думи, но другата молитва за която ви казах, може в момента на единение да се изрази в една единствена дума: ‘’Отче наш’’. Молещият се, ако е наистина отдаден в молитвата си, никога не изрича нищо повече от това. Той не моли за нищо, какъв смисъл има? Нали има обещанието: ‘’Господ е мой Пастир, аз няма да имам нужда от нищо?’’ Не му ли е казано, че той трябва само да се стреми към царството небесно и всичко друго ще дойде след това? Неговото поведение, може би, най-лесно ще бъде разбрано ако вземем за пример едно вярно куче което гледа стопанина си с няма преданост в лицето, цялата му душа изтича от очите му с любов. По подобен начин, но разбира се с много по-голяма интензивност, истинският посветен се взира в Бог вътре в себе си и се излива в безмълвно преклонение и обожание. По този начин можем да се молим винаги, вътре в нас, докато работим усърдно във външния свят; защото нека винаги помним, че не трябва да се разбира че трябва да прекарваме живота си в унес. Както се молим на Бог вътре в нас, така също трябва да работим за Бог във външния свят.