ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ II; РАЗДЕЛ 2

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

РАЗДЕЛ II

Въпроси отнасящи се до

ПРЕРАЖДАНЕ

ЧЕСТОТА НА ПРЕРАЖДАНЕ

ВЪПРОС No.17

Дали тези които умират сега ще се преродят отново преди Ерата на Водолея? Ако те имат още уроци за учене за да се приспособят към живота през тази ера, може ли да се върнат за да ги научат?

Отговор: Зависи. Обичайното време между две раждания е хиляда години, така че да се даде възможност на хората да бъдат въплътени веднъж като мъж и веднъж като жена докато слънцето преминава през всеки знак на зодиака чрез прецесия, което отнема около 2100 години. Това е така, защото уроците през този период са толкова много и така различни, че не могат да бъдат усвоени в тяло от един и същи пол. Преживяванията са много различни от позицията на един мъж и от позицията на една жена. Но тази закономерност е като всички други всемирни закони, не е сляпа. Тя е доминирана от четири велики същности наречени Записващи Ангели и те са ангажирани с всички детайли от човешката еволюция. Те се грижат всеки да получи възможността да придобие толкова опитност колкото той или тя може да понесе. Ако е необходимо за даден човек да остане всичките хиляда години в невидимите светове, той остава. Ако не, той се връща тук по-рано. Някои хора се връщат в рамките на няколко стотин години защото те са еволюирали до нивото когато учат бързо. Хората които ‘’живеят както трябва’’, като ново-посветените, които са асимилирали своите жизнени преживявания и опитности преди да си отидат от тук и вече извършват полезна работа в невидимите светове, нямат нужда да прекарват толкова дълго време в отвъдното. Те определено са постигнали единодействие с Божиите Закони и затова на тях им са предоставени по-големи възможности за еволюция чрез служене*.

ОТГОВОРНОСТТА НА ЧОВЕК ЗА ЖИВОТНИТЕ

ВЪПРОС No.18

Когато животът на един човек е изпълнен с мъка и страдания, ние можем да си обясним това с факта, че той сега жъне каквото е посял в предишни животи, но как можем да съвместим ужасното мъчение и страданията на животните с Божията справедливост? Каква ще бъде съдбата на тези които сега се отнасят зле със животните?

Отговор: Да се разглежда живота само от гледна точка на сегашните условия е също толкова неправилно както и да се гледа на човек без да се взима под внимание преминалото му детство. Нашият сегашен живот и много животи преди него са направили от нас това което сме сега, и от това минало до голяма степен се определя пътя по който ще следваме през бъдещи животи. В началото на проявлението Духът е бил свободен и като Отеца си, само с една разлика, а именно че не е имал самосъзнание и пътуването му през материята е било предприето за да се придобие то. За да се подпомогне този процес Духа, в хода на инволюцията, е бил кристализиран в различни тела-носители . Едно физическо тяло, едно витално тяло и едно тяло на желанията последователно са били напластявани около него за да го оградят и откъснат от другите духове. Тогава, чрез даряването на ума, Его или човека е бил окончателно оформен. Затворен зад споменатите различни була, Духът не може да контактува директно с външния свят, и обръщайки взор навътре той вижда себе си и опознава себе си като ‘’Аз’’. В същото време, обаче, той започва да чувства своето ограничение; той започва да осъзнава факта, че е отстранен и че трябва да се върне в Бащиния дом за да заеме отново мястото си като Божи Син.

Решението да се върне при Отца си става още по-непоколебимо от факта, че болката и страданието се преживяват поради ограниченията на сегашния начин на съществуване. Условията на ограничение в тясното пространство на затвора, които Духът изпитва, го  подтикват към действие. ‘’Никой не ще дойде при Отеца освен чрез мен’’, е казал Христос и наистина, докато Христос не се роди в нас ние ще скърбим и ще страдаме.

Поемането по пътя на духовното извисяване, на нравствено и духовно старание, извайва на лицето черти на болка и постепенно тялото се разрушава; то става по-етерно и прави Духа по-свободен. В същата степен в която обуздаваме и смекчаваме страстите си, ние разпалваме огъня на чувства на приятелство и братство, който в бъдеще ще изпепели сгурта на плътта и ще остави духовната по-висока октава на нашата природа свободна да живее в нови небеса и на нова земя където болката, страданието и смъртта ще са победени. Това ще бъде като предвкусване на условията през Юпитеровия Период, когато ние ще съществуваме в нашите витални тела и ще сме освободени от физическото си тяло-носител със дискомфорта който ни причинява. Понастоящем мисълта на обикновения човек има малка сила или няма никаква, но тогава нашите мисли ще бъдат в състояние да даряват живот на определени намиращи се на по-ниско ниво духове и затова от най-голяма важност е ние първо да станем съвършено пречистени, преди да ни се предостави такава могъща сила.

Пътят на еволюцията не е окръжност, а спирала. Ние сме по-добро човечество отколкото са били ангелите когато са били човеци през Лунния Период, а животните, които ще бъдат човеци през Юпитеровия Период, ще бъдат по-добро човечество отколкото сме ние. Тъй като най-ниският глобус тогава ще бъде в Етерната Област, само тяло-носител от етер ще се използва от всяко създание. През този период, по-ефирни природни сили ще бъдат на разположение за всички и човечеството на Юпитеровия Период, както и ние, ще може да си служи със светкавицата – Божествената сила. Затова трябва те да разберат посредством собствен опит естеството на болката, която може да се предизвика чрез неправилното използване на тази висша сила. За да им се даде нужното чувство на състрадание, те са създадени по определен начин, както сме и ние, способни да чувстват присъщите на физическото съществуване болка и страдание. Поради това, от сегашното зло ще произлезе добро и за човек и за звяр.

Обаче, трябва да се вземе под внимание факта, че за човека се е натрупал товар от зло. По-нисшите царства играят ролята на стъпала за по-висшите. Ако не съществуваха минералите, животът на растенията би бил немислим защото нямаше да могат да пуснат корени и да поемат необходимата им за растеж храна. Ако нямаше растения, животните и човекът нямаше да могат да имат земни тела. Служенето, предоставено от по-нисшите на по-висшите като стъпало, може да бъде изплатено само чрез служене. По-висшите имат да изплащат на по-нисшите дълг от признателност. Христос е признавал, че без ученици не би могъл да съществува никакъв учител и като благодарност за привилегията да ги напътства и да ги въведе в прекрасния свят на християнската религия, Той е измивал краката на учениците си.          В бъдеще, след еони време, по-нисшите царства сега служещи като стъпало и даващи възможност за растеж и натрупване на опитност на нас, ще се нуждаят от помощ и служене, които трябва да им бъдат дадени от нас. Така че, човешката раса, която сега малтретира животните, тогава ще трябва да се грижи за тях помагайки им да постигнат възможно най-много в училището на еволюцията от това което тогава ще се изисква. Духовете на животните, чиито тела ние сега изтезаваме и разкъсваме, тогава ще станат наши подопечни и наше задължение ще бъде, като техни наставници, да им помагаме да растат и да умножават живота, от който сега ги лишаваме.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕРАЖДАНЕ

ВЪПРОС No.19

За тези които се занимават със спиритуализъм и Сведенборгианизъм е лесно да приемат факта, че съществуват отвъден живот и изпитания в Чистилището през него, но за тях не е лесно да разберат защо не е възможно за един човек да придобие целия опит, който е необходим за напредъка в Духовния Свят, без връщане на физическо ниво за прераждане в ново тяло. Ако има някаква уважителна причина за периодичното завръщане в плътта, както смята Розенкройцеризмът, бихте ли я изложили накратко, но убедително?

Отговор: Необходимостта от прераждане има два аспекта, един физически и един спиритуален. Ако минералните компоненти на нашето тяло не се втвърдяваха и ако би било възможно да ги запазваме млади и гъвкави за милиони години, нямаше да е нужно да се прераждаме, бихме могли да учим уроците на живота през вечния непрекъснат ход на времето. Но благодарение на нашето незнание и злоупотребата с това тяло, обикновено то не се запазва повече от няколко десетки години, както ес приема, а вероятно не много повече от половината от тази продължителност в средно статистическия случай. С други думи, ако ние живеем тук само един кратък живот от тридесет или четиридесет години, не бихме били в състояние да научим всички уроци които трябва да бъдат усвоени при тези условия на околна среда, и това би било загуба на енергия. Ние, като човешки същества, не бихме се стремили да усъвършенстваме образователната система и да осигуряваме всички необходими пособия за обучение, а след това учениците да завършват училище след еднодневното му посещаване, а това е напълно аналогично на космическа система която би изисквала учениците да посещават училище само един ден – живот. След като първият учебен дан е приключил, изпращаме ученика у дома да асимилира урока си и да се подготви за следващия учебен дан и така нататък за много дни и години.

По подобен начин, Божествените Йерархии, които ръководят нашата еволюция, ни изпращат на училище на земята през всеки живот – ден и след като той приключи ни повикват в нашия небесен дом да си починем и да се подготвим за училище на следващия живот – ден. Абсолютно невъзможно би било за нашите учители да натъпчат цялата мъдрост която трябва да се научи в училище в главата на който и да е възпитаник, дори да е преждевременно развит, ако времето е ограничено да един ден. Но ако разполагат с много последователни дни, които накрая образуват години, те ще са в състояние да му предадат постепенно цялото си знание. Подобна е ситуацията и в училището на живота; космическа мъдрост и космическа любов не могат да се научат за кратко време; процесът отнема дълги периоди от време защото божествените способности не избуяват като гъби за една нощ. Те по-скоро могат да се уподобят на здрав дъб на който са му нужни векове за да се развие, но който притежава устойчивост и сила несравними с тези на една гъба. И още нещо, строежът на духовните светове и условията там ги правят непригодни за фазите на развитие през които човек трябва да премине на Физическия Свят. Понастоящем човечеството развива ума чрез упражняването на правилно или вярно мислене което трябва да се превърне в правилно действие и това може да стане в регион където условията са стабилни и устойчиви. Когато един изобретател си устройство или изобщо някаква идея, това устройство може да изглежда че работи безупречно в неговото въображение, но колелцата които се въртят така хубаво в умствения свят, където взаимопроникването е закономерност, често се случва да се търкат и да си пречат едно на друго след като модела се построи от физическа материя. Това показва, че мислите му са били погрешни и това го принуждава да продължи работата си и да поправи грешката или да изостави този проект. По този начин физическите условия действат като коректив и демонстрирайки грешките му, и му дават възможност постепенно да се научи да развива правилно мислене и да го въплъти в машина която ще работи. По подобен начин, един човек който се занимава с бизнес-проект, го обмисля в детайли как ще действа, но съответно на предишния пример, реализирането на бизнес-проекта често се случва да го учи, че е допуснал грешки в изчисленията. Така, на него също чрез грешките му се показва къде мислите му са били неправилни и му се дава възможност да ги поправи.

Тези неща не могат да се научат в Духовния Свят, където може да се премине през прозореца или през комина също така лесно както и през вратата, защото там всичко е в състояние на флуид и е подвижно. Бидейки с божествена искра, ние притежаваме неограничени възможности латентни в нас, ние сме богове в процес на ставане. Мисълта е творческа сила и ако не се научим как да я прилагаме правилно тя ще се окаже проклятие а не благословия и за нас и за създанията на които трябва да помагаме през бъдещи епохи. В този случай няма да можем да им помагаме при създаването на каквито трябва годни тела-носители, както на нас са ни помагали по-високо стоящите от нас в скалата на еволюцията, и ще се окаже че ние ще създаваме чудовища. Затова училището на земята е абсолютно задължително за да ни научи да мислим правилно и посредством това да създаваме правилно и в плътна космическа субстанция и във фина космическа субстанция, с която ще трябва да работим.

ПРЕРАЖДАНЕ НА ДЕЦА

ВЪПРОС No.20

В Учението на Розенкройцерите се твърди, че хора които умират в детска възраст се довеждат до прераждане след период от една до двадесет години.Дали те се връщат при същите условия на живот или понякога се връщат в различни условия на околната среда, повече или по-малко наложителни, от богатство към бедност или обратното?

Отговор: Този въпрос беше зададен преди години, когато авторът беше все още начинаещ в проучванията на Духовния Свят и му беше даден верен отговор за онова време. Но по-късни проучвания правят възможно предоставянето на повече детайли базирайки се на това, какво всъщност се случва в значителен брой от случаите. Бяха направени описания на резултатите по време на проучванията, но тези бележки не бяха запазени. Както и да е, съобразно това което си спомняме беше установено, че от двадесет деца които наблюдавахме и които дойдоха до прераждане в рамките на пет години след смъртта, петнадесет или шестнадесет се върнаха в същото семейство. По времето когато едно дете умира, може да се разбере дали то ще бъде за дълго или за кратко време в невидимите светове. Затова ние подбрахме друга група от двадесет деца които все още са в невидимия свят и не се очаква да се преродят докато не са минали десет или повече години. Но тенденциите вече са достатъчно ясно изявени, защото когато един Дух желае и се стреми към прераждане, той е привлечен към бъдещата майка години преди да влезе в утробата и често се случва още неомъжени жени да са обкръжени от техните бъдещи деца дори преди да имат партньор. Обсъждайки и правейки заключения базирани на този факт ние откриваме, че от групата на двадесетте деца само три стоят да своята бивша майка; другите седемнадесет са се разпръснали около други семейства, а две от тях придружават малки момичета показвайки по този начин, че чакат те да пораснат и да станат техните майки.

Тази тенденция, Духовете които се стремят към прераждане да следват своите бъдещи майки в продължение на години, понякога дава повод за комични и смущаващи ситуации когато медиуми са замесени и не разбират какво се случва. Спомням си случая с една млада дама която присъствала на сеанс и й било казано, че има дете в духовния свят което стои до нея и й вика мамо. Естествено, тя отхвърлила възмутено твърдението, станала и напуснала сбирката. Това е случай когато и двете страни са били прави, въпреки че са били на диаметрално противоположни позиции. И двете страни са мислели че другата греши защото и на двете им е липсвало познанието за да обединят две становища привидно изглеждащи напълно различни.

ДАЛИ ОТ ДВЕ ЗЛИНИ ПРОИЗЛИЗА ЕДНО ДОБРО

ВЪПРОС No.21

Вие твърдите, че от спиритуална гледна точка всичко е добро или нещо подобно. Но вземете например ужасните престъпления които се извършват спрямо беззащитното цивилно население на някои от страните в зоната на войната.Теорията за прераждането може да възрази твърдейки, че тези така страдащи хора може би са извършили подобни зверства в предишни съществувания, но дори да е така, две неправилни злини правят ли едно добро?

Наблюдавайки такива събития човек може да се почувства понякога почти подтикнат да се защити приемайки такава философска доктрина, която учи, че това което сетивата възприемат е илюзия, нещо като теория за лошия сън като обяснение за злото на света; или приемайки тривиалния материализъм, който разбира се, поради естеството си не е нужно да дава каквото и да било обяснение, което се очаква от едно духовно учение. Има ли друго решение на проблема? (Първа Световна война)

Отговор:  Да, наистина, има въпреки че ние с нашия ограничен ум не сме в състояние да схванем сложните детайли на заплетените пътища на съдбата, все пак разбираме само в общи линии закона за любовта който работи за добро, докато това което изглежда зло може лесно да бъде възприето от всеки. Но преди да започнем същинското обсъждане на този проблем, позволете ни да коригираме задаващия въпроса. Ние не твърдим, че всичко е добро защото ако това беше истина, щеше да бъде добре да продължават тези зверства за които пише задаващият въпроса. Вместо това ние винаги сме поддържали и все още държим на това, че всяко зло е в действителност добро в процес на ставане – с други думи, като резултат от това ще произлезе нещо добро. Ние не се колебаем да назовем един облак облак, но ние също така подчертаваме златното правило, че отвъд и зад облака слънцето пак свети така прекрасно както винаги е светило. И ако мъката и скръбта причинени от тази война ще са средството с помощта на което всички войни да бъдат заличени от лицето на земята, със сигурност цената няма да е прекалено висока.

От вашата забележка, че теорията за прераждането възразява твърдейки че нещастните хора, за които става въпрос, може би са извършили подобни зверства през предишни съществувания, очевидно е че сте под влиянието на обикновено срещащото се неправилно схващане, че всички настоящи обстоятелства трябва да имат отправна точка в предишни животи и или не сте наясно с факта или сте пропуснали да го вземете под внимание, че във всеки момент от нашия живот ние създаваме нова съдба едновременно с ликвидирането на нашите стар сметки. Тази значим факт фигурира в древно-гръцката митология, където съдбата е представена с три съставни части – минало, настояще и бъдеще; също така и в норвежката митология, където трите Norns - Urda, Skult и Verdande, усукват нишката на съдбата изплитат я и след това я разнищват. Нито пък съдбата е проста величина която може да бъде изравнена. Ако през един живот А открадне от Б и го разори не трябва да се предполага, че през следващия живот Б ще стане престъпник и ще краде от А. Това наистина ще бъде лошо разрешение на проблема, защото със сигурност е по-добре за един човек да изгуби всичките си пари, отколкото да си ги набави обратно за сметка на почтеността си.

По подобен начин, ако предположим че в предишно съществуване сегашните жертви на ужасите на войната са виновни за зверства извършени спрямо тези които сега ги карат да страдат, би било много по-добре за растежа на душите им ако не отмъщават, вместо през настоящия живот да бъдат същите зверове. Ако законът действаше по този начин, жестокостите и зверствата биха се умножавали и човек го побиват тръпки като си помисли какво съдбата е отредила за следващия живот на човечеството когато сега пострадалите цивилни граждани, отмъщавайки си стоварят яростта си върху главите на сегашните военни агресори.

Но, да благодарим на Бога, това не е вярно. Изучаване на Паметта на Природата убедително демонстрира верността на духовното учение, че омраза не се ликвидира чрез омраза, а чрез любов и служене. Във всички случаи, разглеждани от автора, той е открил – а тези случаи са стотици – че когато и да е, през един човешки живот, ако един човек е причинил болка на друг, страданието което си е предизвикал чрез този акт по време на изчистването на греховете в чистилището след смъртта, е предизвикало принудително осъзнаване на стореното зло и разкаяние. След това той се поставя в положение да може да служи по някакъв начин на този когото е наранил, когато двамата се върнат към физически живот. Ако той приеме тази възможност, всичко е наред; тогава дългът и двете страни е изплатен и двете страни са удовлетворени; мирът на земята и доброто са подкрепени. Ако откаже, той се поставя в недобро положение и след това през третия живот той, може би, ще бъде наказан да плати дълга за отказа от служене. Той, може би, ще стане жертва на злодеяние извършено от някой друг и по този начин ще се научи на съпричастност и алтруизъм (любов) , което ще го подбуди и тласне към отдаване на помощ чрез служене, което се изисква. Но какъвто и да е начина, а възможните методи са много, по един или друг начин, дългът от омраза в бъдеще ще бъде изплатен чрез любов защото това е единственият начин човечеството да израства и да става по-добро.

Прилагайки тези идеи към настоящия въпрос за страданията на цивилното население в зоната на войната и приемайки, че миналото има някакво влияние в някои случаи, факт е без съмнение, че огромно количество нова съдба се създава сега, и от двете страни и от агресора и от жертвите. Освен това, не бива да се забравя, че агресорите от своя страна също са подложени на голямо изпитание и страдат както и техните жертви страдат. Време на страдания е навсякъде и изживяванията в чистилището на тези които сега позволяват на низката си природа да се вихри, ще бъдат изключително мъчителни. След това, когато започне нов живот и те се озоват в ситуация когато ще срещнат своите жертви, подсъзнателната памет от мъките в чистилището ще породи в голямото мнозинство от тях желанието да поправят стореното като компенсация, така че от огнения ад на настоящето бедствие ще се роди царство на мир на земята и добруване за хората.

(от мен: след около 1000 години)

ПРЕРАЖДАНЕ И ПОЛ

 ВЪПРОС No.22

Защо теософията, представляваща мъдростта на Изтока, и Философията на Розенкройцерите, мъдростта на Запада, си съответстват в много аспекти, но има отделни становища по които съществуват различия между ученията на тези две окултни школи.Теософията учи, че интервалът между земните животи на един средностатистически Его е около пет хиляди години, докато Розенкройцерите поддържат мнението, че той е около хиляда години. Относно пола на Его,Розенкройцерите учат, че се редуват мъжки и женски въплътявания докато Теософията поддържа мнението, че промяната на пола не става през всеки следващ живот а на серии, а именно една серия от седем мъжки въплътявания бива последвана от серия със същия брой женски въплътявания. Бихте ли били така любезни да обясните това несъответствие?

Отговор: Ние имаме неизменно правило никога да не критикуваме или да омаловажаваме ученията ха всички други духовни движения. Затова само можем да кажем, че сте прави относно учението на Розенкройцерите, че Его обикновено се преражда два пъти за времето през което слънцето чрез прецесия преминава през един знак на зодиака, а именно 2 100 години. Учението, също така твърди, че тези въплътявания са редуващи се последователно мъжки и женски, защото условията на земята не се променят забележимо за 2 000 години, а целта е Его да получи всички уроци които могат да се извлекат от преживяванията на земята под всеки знак, и те са различни за мъжа и за жената.Така, ако Его е роден един път като мъж и следващия път като жена под един и същи знак, той практически ще учи всички уроци които произтичат от съществуващите условия на земята под влиянието на тези планетарни вибрации.

Н а всеки   ново посветен се дава доказателството за това скоро след посвещаването: казва му се първо да наблюдава даден Его който напуска тялото. След това той продължава да наблюдава неговия живот в невидимия свят в продължение на година или две  и когато се намери въплътяване за него, той се уверява в абсолютната истина на доктрината за прераждането. Винаги му се предлага, за тази демонстрация, един Его който умира като дете и поради това се стреми към бързо превъплътяване.

След като този урок е усвоен и той знае от първа ръка, че прераждането е факт в природата9всемира), той бива обучаван да наблюдава живота на определени хора в Паметта на Природата, така че да може да придобие знания за различни подробности и детайли свързани с този въпрос. Това, обаче, не може да се осъществи докато Посветеният не се е научил да функционира в Областта на Конкретната Мисъл, защото етерният запис на Паметта на Природата не достига достатъчна назад в миналото за да даде детайлна информация.Всеки Посветен, който е напреднал достатъчно, познава тази материя така добре както знае името си.

Законът за Прераждането не сляп закон. Той се ръководи от четири велики същности притежаващи могъщи знания и сила. Наричат се Записващи Ангели в християнската терминология. Ако е необходимо, интервалът между смъртта и прераждането да варила за даден Его, правят се необходимите промени за да бъде времето преди той да се прероди много по-дълго или много по-кратко.

            В пресата има публикувани лекции на г-жа Безант, а също така, твърди се от нейните последователи и тя настоява, че е била Hypatia в древна Александрия, като жена. Казва се също така, че по-късно тя е била родена като Джордано Бруно в Рим и сега тя е отново в женско въплътяване. Това, ако е вярно, би било подкрепило по-скоро учението на Розенкройцерите отколкото учението на школата която, както вие казвате, твърди че има серия от седем мъжки въплътявания последвани от серия от седем от другия пол.

НАШИЯТ ДЪЛГ ОТ СЪДБА

ВЪПРОС No.23

Ако в настоящето един човек има живот наситен с трудности и той се бори с всички сили да изпълни всичките си задължения, дали следващият живот ще се изживее при по-леки и по-поносими условия; или ако той е напреднала душа трябва ли да изживява трудности и изпитания за да се научи да помага на хората и да ги лекува?

Отговор: През по-ранната част на своята еволюция човечеството е извършвало ужасяващи престъпления защото подбудите за тях са били изцяло породени от егоизъм и незачитане чувствата на другите. През тези отдавнашни животи ние сме били хитри, подли, жестоки и много рядко сме вършели добро. В действителност, записано е че по онова време човек е прекарвал целия период между земните животи в регионите на чистилището заличавайки престъпленията които е бил извършил през физическия живот и даже не се споменава за живот в рая. Това са били времената за които в Библията се казва ‘’изгубени в нарушения и грях’’, което е породило необходимостта Христос да дойде на земята и да се опита да ускори вибрациите, така че алтруизмът да може постепенно да победи егоизма и да ни даде небесен живот на базата на който да се постигне развитие и напредък в нашата еволюция.

Очевидно е, че през този период на падение и грях ние сме натрупали огромно количество задължения един спрямо друг, които трябва сега да ликвидираме чрез любов, доброта и отдаване на помощ чрез служене. Всеки от нас носи това бреме от миналото и то е което образува феномена наречен Обитател на Граничната зона.

Казано е и е истина, че въпреки че ‘’Божията мелница мели бавно, тя стрива изключително фино’’, и всяко прегрешение пред закона трябва да бъде компенсирано и изкупено. Затова дългът от миналото трябва да бъде изплатен и в интервала между всеки два земни живота ни се показва тази част от него, която трябва да се плати чрез нормалния процес на еволюцията. Тогава на нас ни се разрешава да изберем бъдещето си, както желаем, измежду възможностите които ни се предоставят. Затова ако Его е, както вие казвате напреднал, той ще избере възможно най-трудния живот, така че да може бързо да се отърве от бремето на дълга който е натрупал в миналото; защото колкото по-бързо се ликвидира, толкова по-скоро Духът ще може да продължи към висшата си мисия. От друга страна, на по-слабите души които не могат да понесат трудностите, им се дава по-лек живот през който да могат да изплащат дълга си на по-малки части, но съответно ще мине повече време докато те най-накрая ще се освободят. Затова, това е причината Job да се нарича приятел и любимец на Бога и това е причината да се казва: ‘’когото Бог обича, него наказва’’. Давайки ни всичко което можем да понесем съответно на това което сме поискали и с наше съгласие, Великите Йерархии които са отговорни за еволюцията, наистина ни помагат. Затова Христос е казвал, че са благословени тези които са преследвани заради Него.

Изясняването на въпроса за страданието, което ни дава окултизмът, е един от най- ярките лъчи на надежда за този който е благословен с това познание. То дава на сърцето ни сила да издържи страданията. Каквото и да ни сполети, ние сме спечелили. И ако само сме достатъчно внимателни за да научим урока и да дадем помощта и служенето които се изискват от нас във всеки конкретен случай, тогава можем да бъдем сигурни че не само ще ликвидираме дълговете от миналото, но също така ще си натрупваме ценности на небесата, които ще се върнат с нас като полезна душевна сила за да ни държи в правия път през бъдещи животи.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛА

ВЪПРОС No.24

В Космогонията на Розенкройцерите се твърди,че в утробата на майката се поставя една матрица направена от етер когато един Его трябва да се роди и че семенният атом на плътното тяло идва от сперматозоид получен от бащата. Ако това винаги е така, този начин не би ли произвел винаги деца от един и същи пол с отрицателно или положително витално тяло от майката и положително или отрицателно плътно тяло от бащата? Ако това не е така, как обяснявате различния пол при раждане?

Отговор: В Космогонията на Розенкройцерите също така се твърди, че виталното тяло на жената е положително (активно), а виталното тяло на мъжа е отрицателно (пасивно). Когато действащите сили на Записващите Ангели помагат на един Его да се роди, пола вече е бил определен или от закона за редуване или от евентуалната отмяна на този закон от дадени обстоятелства в индивидуалния живот на Духа и тогава на Его се помага да привлече към себе си достатъчно количество от различните видове етер според специфичните изисквания. Тези материали всичките са от една и съща полярност, или положителна или отрицателна. Когато една матрица съставена единствено от положителни етерни частици е поставена в утробата на бъдещата мaйка, тези частици безпогрешно ще привлекат към себе си отрицателни физически частици и като резултат, тялото на детето ще бъде от женски пол. Ако. От друга страна, матрицата която се поставя в майчината утроба е съставена от отрицателни етерни частици, тя ще привлече положителни частици плътна материя и като резултат ще се образува мъжки полов орган и следователно полът ще бъде мъжки. Животът, както електричеството, изисква положителен и отрицателен компонент, в противен случай не може да се прояви.

ПАМЕТ ЗА МИНАЛИ ЖИВОТИ

ВЪПРОС No.25

Ако един човек е постигнал висока степен на духовно зрение през този живот и след това умре за да се прероди през по-късен период, дали той ще помни кой е бил и дали ще притежава духовна сила както в предишния живот или ще трябва да развие тази способност отново?

Отговор: Когато духовното зрение е било култивирано да функционира когато човек е в пълно съзнание, то се запазва, доколкото ни е известно, остава като способност на Духа през всички бъдещи животи усъвършенствайки остротата и силата си с всяко следващо съществуване при обичайни условия. Но съществува един случай, известен на автора, където един човек е притежавал духовно зрение заедно със способността да се напуска тялото и да се запомня какво се е случило по време на летенето на душата извън тялото през даден живот, но през следващия той е направил невъзможно използването на тези способности чрез алкохол, наркотици и никотин, което така размътило мозъка му, че е станало невъзможно за този Дух да отпечатва спомени за случвалото се когато е бил свободен от тялото. Извън тялото той все още може да пътешества по света където си избере и да заема мястото си в Ордена сред другите Посветени, но в тялото е възпрепятстван от своя нещастен, болен, увреден мозък. Това не бива да изглежда странно, защото се подчинява на същия принцип според който човек може да се радва на духовно зрение въпреки факта, че е сляп. Отделно от загубата и липсата които този човек чувства, съществува, разбира се, и морален аспект и авторът се съмнява че следващото тяло на този човек ще има мозък способен да пренася спомени от невидимия във видимия свят. Ние предполагаме, че ще минат може би няколко праведни животи преди той да бъде в състояние да изгради чувствителен мозък който да има способността за спиритуалистична трансмисия.

Колкото до спомените от предишни животи, не е нужно да се чака бъдещо съществуване за да се развие тази способност, когато духовно зрение е било култивирано с помощта на подходящ учител, като Старшите Братя на Ордена на Розенкройцерите. Защото ново-посветените се обучават от самото начало да разчитат Паметта на Природата за да знаят как да могат да правят разлика между истина и илюзорна заблуда, първо в записите които се съхраняват в четвъртия или отразяващия етер, което изисква съвсем слабо разширяване на физическото зрение. След това в същата степен в която водят необходимия начин на живот и съобразно положените усилия, разширяването на зрението се разпростира до записите в региона на архетипите. Те стават открити за тях обикновено в рамките на няколко години и там те могат лесно да проучат своето собствено минало. Обаче, не вярваме че това в действителност се прави, защото всеки който е потопен дълбоко в духовната работа става толкова силно обвързан в процеса на служене на другите хора, че няма време да се отдава на своите себични желания.

ЗРЯЛА СЪДБА

ВЪПРОС No.26

Философията учи, че всяко злодеяние през живота се заличава в чистилището след смъртта. Също така се твърди, че смъртта не ликвидира една вреда както преместването в друг град не ликвидира натрупан дълг, че зрялата съдба има своите корени в предишен живот и че не можем да избягаме от това задължение от миналото. Как могат да се съгласуват тези две твърдения? Сигурно не трябва да страдаме два пъти за едно и също нещо?

Отговор: Вие сте прави. Бог не иска дори да си плащаме веднъж, ако чрез пълно разкаяние и промяна, страданието е станало излишно. Но проблемът за ликвидирането на верига от причини в рамките на един живот, е много по-сложен отколкото е плащането на сметката в магазина. Нека да разгледаме като пример случая на един алкохолик който се е превърнал в звяр за своите деца които малтретира лишавайки ги от жизнено необходимите неща и от образованието което би трябвало да получат, който бие жена си давайки на децата пример който те могат да последват принизявайки техния възглед за морал.

След смъртта, този човек на първо място ще изпитва мъчението на жаждата за питие, която той няма да може да задоволи, а на второ място той ще чувства цялото страдание което е причинил на своите близки. Тогава той е изплатил за лошите си деяния и е истина, че той се връща към прераждане в напълно изчистено състояние що се отнася до самото страдание което той им е причинил. Но той е дал клетва да обича и да се грижи за жената която е станала негова съпруга и чрез извършване на творческия акт и доставяйки атом за тялото той е поел отговорността на бащинството към децата които са дошли при него за подкрепа и за благоприятна жизнена среда. Тези родителски отговорности той също така не се постарал да изпълни и в следствие на това е възникнала обвързаност между него и членовете на семейството му. Той все още им дължи любов и служене, което трябва са се осъществи през някое време в бъдещето и затова в по-късен живот тези души ще бъдат свързани, така че той да има възможност да им стори добро. Ако тогава той не се възползва от тази възможност, може през още по-следващ живот той да предостави подходяща помощ чрез служене другиму. От полза за него е това служене да се даде, така че способността за отдаване на любов в неговия характер да еволюира и да се разшири за да стане универсална и всеобхватна. Същото правило важи за всички останали случаи и тъй като екстремалните условия служат най-добре за пример, може да разгледаме отношенията между убиеца и жертвата му. След смъртта той страда в чистилището и съществуващия дълг там се заличава. Но една обвързаност се е създала между тези два Его и през един бъдещ живот те отново ще се срещнат, така че убиецът да има възможност да служи чрез отдаване на помощ на жертвата си, така че те да могат да се помирят и да станат приятели. Състраданието и милостта трябва да станат универсални, след като това е основен принцип в Божието Царство.

За да обобщим, бихме могли да кажем, че всичките ни дългове са платени в чистилището що се касае до извършените грешки; нашите дългове откъм любов, приятелство и служене остават за ликвидиране през следващи животи.

СЛЕДСМЪРТНАТА СЪДБА НА ХОРА ИЗВЪРШВАЛИ ВИВИСЕКЦИИ

ВЪПРОС No.27

Дали един хирург усеща в Чистилището цялата болка която неговите пациенти са изпитали по време на операциите които е извършил? Това изглежда несправедливо в случаите на полезните операции.

Отговор: Определено не. Страданията в Чистилището са резултат от морална(нравствена) вина и от раздразнението, яростта и негодуванието на тези които са били причинени. Един хирург, който извършва належаща операция извършва служене което заслужава благодарността и признателността на оперирания човек и картината на една такава операция в панорамата на живота ще му подейства в Първото Небе чрез признателността на човека на който е помогнал. Това ще му даде повече стремеж да помага чрез служене на ближния си.

От друга страна, тези безскрупулни лекари които хората да се подлагат на операции извършени само от любов към експеримента или тези които използват хората от благотворителните институции за същата цел, със сигурност ще бъдат третирани така строго както заслужават. Колкото до чистилището на тези които правят вивисекции, виждали сме случаи в сравнение с които ортодоксалният ад с неговите дяволи с вили изглежда като място за развлечения. Все пак, не съществуват външни причини от насилствено естество които да наказват такъв човек – само агонията на измъчваното животно в неговата панорама въздействаща му с три пъти по-голяма интензивност (защото пребиваването в чистилището е само една трета от продължителността на физическия живот). Тези хора не разбират и в най-малка степен какво си подготвят, ако разбираха, камерите за мъчения скоро биха се изпразнили  и би имало един ужас по-малко на света.

ДЕТСКА СМЪРТНОСТ

ВЪПРОС No.28

Според една статия в издадено наскоро медицинско списание, бебетата момиченца имат по-голяма съпротивителна сила срещу вредните въздействия които са смъртоносни за децата в първите години от живота. Твърди се: ‘’Общо взето, би могло да се каже, че момчето се поддава повече на болестта отколкото момичето, по-лесно бива повалено, не се възстановява толкова бързо когато процесът на боледуване започва да се развива благоприятно и не оказва толкова силно съпротивление когато страда от хронично заболяване’’. Можете ли да обясните това?

Отговор: За напредналия в Учението на Розенкройцерите окултист, имайки пред вид полярността на виталното тяло, така изглеждащата аномалия е лесно обяснима, както и много други известни на медицината факти, но необяснени от нея.

Мъжът има положително (активно) физическо тяло, но виталното му тяло е отрицателно (пасивно). Затова той не е в състояние да се противопоставя на болестта така както жената, която има отрицателно физическо тяло, но положителен витален носител. Поради тази причина, една жена може да издържи на въздействието на болест, която би убила мъж с двойно по-голямо тегло и изглеждащ два пъти по-жизнен от нея. Нея я боли два пъти по-силно отколкото мъжа, но издържа болката с по-голяма твърдост. Когато състоянието започне да се подобрява и постепенно започва оздравяването, нейното положително поляризирано витално тяло изглежда като че ли всмуква с милион уста слънчевата енергия. То се издува и започва веднага да излъчва потоци от материя които са характерни за добро здраве и резултат на това физическото тяло се възстановява бързо. От друга страна, когато един мъж е повален от болест и се появи тенденция към оздравяване, неговото отрицателно поляризирано витално тяло е като гъба-сюнгер. То ще абсорбира цялата слънчева енергия която може да поеме, но силата и активността които се наблюдават във виталното тяло на жената липсват. Поради това той остава дълго време в сянката на смъртта и ако е по-лесно да се предаде отколкото да победи, той по-често умира.

Има и друга причина за по-високата смъртност сред бебетата от мъжки пол. Изучаващите Философията на Розенкройцерите са запознати със закона управляващ детската смъртност, а именно, че когато Его който преминава в отвъдното по време на смъртта бива много силно смущаван от вайканията и истеричното оплакване от близките му или от силните емоции и стреса при смърт вследствие на катастрофа, война или други подобни обстоятелства, той не може да концентрира вниманието си върху панорамата на живота която тогава преминава като преглед, много подобно на филм върху екран.

Тази панорама трябва да се гравира (отпечата, copy) в тялото на желанията за да формира базата на усещанията за болка и радост в Чистилището и на Първо Небе, болката да бъде трансформирана в съвест и да предпазва Его през бъдещи животи от извършването на старите грешки. Радостта и удоволствието почувствани благодарение на добрите дела през живота създават добродетели които да подбуждат Его към добрини в следващи животи. Когато на Его сериозно са му попречили при съсредоточаването му върху панорамата на живота, отпечатъкът не оказва влияние върху усещанията така добре както би трябвало и поради това този жизнен опит би бил загубен, ако висшите Сили не се намесваха и не го оставяха да умре през ранното детство при следващото му прераждане. По-висшите тела-носители не се раждат едновременно с физическото тяло. Плодовете на миналия живот тогава се влагат в тях след смъртта през детството и само след няколко години Его се стреми към ново въплътяване и живее нормално определеното му време на земята.

Попадайки в тази категория, един огромен брой от деца са предопределени да умрат през ранното си детство защото войни и бдения при покойника с оплакване са лишили милиони Его от спокойствие когато е настъпила смъртта. Настоящата война (1916) ще добави нови милиони. Така че, детската смъртност ще продължи да наскърбява сърцата ни докато не усвоим научното познание за смъртта и докато не се научим как да помагаме на отиващия си Его по същия начин, по който сме научили как да се грижим за идващото бебе. Ние, с нашия ограничен ум, вече сме се научили как да използваме линиите на най-малкото съпротивление за да постигаме целта си. Изучавали сме теорията за запазване на енергията и трябва да сме сигурни, че великите Божествени Йерархии които са отговорни за еволюцията, използват подобни методи с огромна ефективност. Следователно, след като бебетата трябва да умрат поради по-горе изложените причини, какво по-естествено от това да се оставят, толкова колкото са определените, да приемат мъжко тяло с отрицателно витално тяло-носител което по-лесно ще бъде победено от суровите физически условия и ще умре?

Не трябва да се отрича, обаче, че много смъртни случаи през ранното детство стават поради липса на разбиране на комплексното устройство на човешкото същество което включва висшите тела-носители, а не само това което се вижда и обикновено се смята че представлява целия организъм. Въпреки че виталното тяло на едно кърмаче е все още сравнително неорганизирано когато детето се ражда, етерът който трябва да се използва за изграждането му е вътре в аурата, готов да бъде асимилиран и ако някой в неговото обкръжение се случи да бъде с отслабен организъм или анемичен, един несъзнателен вампир, той или тя извлича от неасимилираното запазено количество етер на кърмачето много по-лесно отколкото от един възрастен чието витално тяло е напълно изградено. Естествено, човекът със слаб организъм ще извлече много по-лесно етер който е поляризиран отрицателно, както в тялото на момченце, погледнато също така и от тази позиция би трябвало да се заключи, че ще има по-голяма смъртност сред бебетата от мъжки пол, включвайки многото случаи които не са поради по-горе изложения закон за детската смъртност. Ако това беше известно и ако бихме вярвали че е истина, една голяма стъпка напред би си направила за спасението на малки деца, защото ще се взимат предпазни мерки. На първо място, кърмачетата трябва да спят в свое креватче отдалечено от майката, така че тя да може да го достига, тогава нейната аура не се смесва с аурата на детето. Майка с отслабен организъм не би трябвало да кърми своето дете (ада си набавя по възможност прясно мляко от здрави добре хранени крави, а още по-добре от кози, защото прясното мляко е презаредено с етера на животното и има витална енергия която не се отчита при обикновен анализ на химическите съставни части). И накрая, но не на последно място, масаж на далака и стимулиране на splanchnic нервите, извършен внимателно, ще добави етерен двойник към този орган и ще подпомогне неговата функция за усвояване на слънчевата енергия от която жизнените процеси се нуждаят така както белите дробове от въздух.

БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА

ВЪПРОС No.29

Обикновено се смята, че всяка индивидуална душа е имала начало, но въпреки това така е направена, че е вечна. Тази идея беше оспорена от един човек който вярва, че смъртта прекратява всичко и аз бих искал да намеря някакви аргументи или пасажи от Библията за да мога да го убедя, че не е прав. Бихте ли ми помогнали?

Отговор: Макар че има много начини с които е възможно да се демонстрира, че със смъртта всичко не свършва, ние се боим, че никакви аргументи колкото и много да са те, няма да убедят някой който не иска да бъде убеден. Вие навярно си спомняте притчата която Христос разказва за богатия човек и Лазар който бил умрял и когато богатият пожелал да се направи възможно Лазар да се върне от мъртвите за да могат братята му да си вземат поука, Христос казал: ‘’Ако те не искат да вярват на Мойсей и на пророците, те няма да повярват и че някой се е върнал от мъртвите’’. Това е същността на нещата. Чували сме така наречените учени да казват, че нищо не може да ги убеди че съществува живот след смъртта, дори и да видят привидение със собствените си очи, защото бидейки убедени чрез смисъл и логика в своето собствено мнение, че няма призраци, ще решат, че самите те страдат от халюцинации, ако наистина се срещнат с призрак.

Също така, не е възможно да ви предложим достоверни доказателства от Библията. Думата ‘’безсмъртен’’ не може да се открие в Стария Завет. Там е написано ‘’Смъртният ще умре’’, а дълъг живот се обещава като награда за послушание и покорство. Нито пък тази дума може да бъде открита в четирите Евангелия, но в посланията на Павел тя се появява шест пъти. В един пасаж той казва за Христос, че той е проповядвал за безсмъртие. В друг той ни казва, че ‘’тази смъртност трябва да се облече в безсмъртие’’. В трети пасаж той изяснява, че безсмъртието се дава на тези които го желаят. А четвърто място той пише за нашето състояние ‘’Когато тази смърт ще се облече в безсмъртие’’. На пето място той заявява твърдо, че ‘’Бог само притежава безсмъртие’’, и шестият пасаж е поклонение пред Цар Вечност (King Eternal) безсмъртен и невидим. Така че Библията по никакъв начин не проповядва, че душата е безсмъртна, а напротив, подчертава че ‘’This mortality must put on immortality‘’, ‘’душата която върши грях трябва да умре’’.

Ако вечното съществуване беше вътрешно присъщо на душата, това би било едно невъзможно състояние. Също така не можем да докажем безсмъртието чрез Библията използвайки следните пасажи: Йоан 3:16: ‘’Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен (everlasting)‘’.

Ако разчитаме на тази дума (everlasting) за да докажем, че душата няма свършек, че притежава безкраен живот, трябва също така да приемем пасажите в които се твърди, че душите са обречени на вечни мъки както твърдят някои ортодоксални секти. Но всъщност, тези пасажи не доказват че съществува живот в безкрайно блаженство или мъчение. Ако направим справка в гръцкия речник на Liddel and Scott за тази дума ще установим, че преведената дума като вечен (everlasting) в Библията, е гръцката дума ‘’aionian’‘, която означава ‘’за малко’’, ‘’един век’’, ‘’малко време’’, ‘’времето на един живот’’. Лесно ще разберем, че що се отнася до Onesimus на когото Павел е писал до Philemon, ‘’for perhaps he therefore departed for a season that thou shouldst receive him forever‘’. Тази дума завинаги (forever) би могло само да означава няколко години от живота на Onesimus на земята, а не безкрайна продължителност.

Тогава, какво е решението? Безсмъртието дали е само една измислица, една фикция на фантазията без възможност да бъде доказана? В никакъв случай, но трябва да се направи отчетлива разлика между душа и Дух. Тези две думи много често се използват като синоними, а те не са. В Библията се среща староеврейската дума Ruach и гръцката дума Pneuma, двете означават Дух, докато староеврейската дума Neshammah и гръцката Psuke означават душа. Като допълнение към тях имаме староеврейската дума Nephesh, която означава дихание, а е била преведена живот на някои места и душа на други, както е било удобно на преводачите на Библията. И това е което създава объркване. Например, в Битие се казва, че Йехова направил човека от пръст и вдъхнал в ноздрите му дихание (nephesh) и човекът станал дишащо създание (nephesh chayim), а не жива душа.  

Относно смъртта, в Еклезиаст 3: 19-20, също и на други места, се казва, че няма разлика между човек и животно: ‘’както умира единият, така умира и другия, защото те всички имат едно дихание’’, (Nephesh, отново). По този начин става ясно, че човек не притежава превъзходство над звяра и всички те отиват на едно и също място. Но е направено много рязко разграничение между Дух и тяло, защото се казва, че ‘’когато сребърната нишка се отвърже, тогава тялото ще се върне във земята от където е било взето, а Духът при Бог който го е дал’’. Думата смърт никъде не е обвързана с Духа, и доктрината за безсмъртието на Духа е изложена определено поне на едно място в Библията: Матей 11:14, където Христос казва за Йоан Кръстител: ‘’Той е Илия’’. Духът който е одушевявал тялото на Илия се е преродил като Йоан Кръстител. И затова трябва да е надживял смъртта на тялото и да има способността за непрекъснатост на живота.

За по-задълбочено и по-детайлно изучаване на тази материя трябва да се обърнем към окултното учение. От Космогонията на Розенкройцерите научаваме, че Девствените Духове изпратени навън в пустошта на земята като ЛЪЧИ НА Светлина От Божествения Пламък, който е нашия Отец в небесния свят, първо са били подложени на процес на еволюция в материята, всеки лъч се е изкристализирал в тройно тяло. След това е бил даден Ума и той е станал опорна точка на процеса на обръщане на инволюцията в еволюция, а епигенезисът, божествената творческа способност присъща на вътре живеещия (вътре обитаващия) Дух е лостът, посредством който тройното тяло се одухотворява (превръща се) в тройна душа и се амалгамира с тройния Дух; така с душата, която е екстракта от жизнения опит, Духът се подхранва и развива от незнание до пълно и безгранично знание, от безсилие до всемогъщество и така, най-накрая става като своя Отец в небесата.

За нас, с нашите сегашни ограничени способности, не е възможно дори да придобием някаква бегла представа за обхвата на тази задача, но можем да разберем, че ни предстои дълъг, дълъг път до всезнание и всесилие, така че това ще изисква много животи. Затова ние посещаваме училището на живота, както децата посещават нашите училища тук. И както има нощи на почивка между дневните училищни занимания за децата, така има и нощи на смърт между нашите дни в Училището на живота. Детето продължава учението всеки ден от там до където е било стигнало предишния следобед. Така и ние, когато се връщаме за прераждане продължаваме уроците на живота от там до където сме били стигнали през предишното си съществуване.

Ако въпросът търси отговор за това, защо не помним предишните си съществувания след като сме ги имали, отговорът е лесен. Ние не помним какво сме правили преди един месец, преди една година. Как тогава можем да очакваме, че ще помним толкова отдалечени назад във времето събития? Ние сме имали различен мозък настроен на съзнанието на предишния живот. Въпреки това, има хора които помнят предишните си преживявания, а все повече хора развиват и култивират тази способност, която е латентна във всяко човешко същество.

Но Павел изказва много хубава мисъл в 15та глава на Първо Послание до Коринтяните: ‘’Ако мъртвите на възкръсват, тогава вярата ни е празна суета и ние сме най-окаяните от всички човеци’’. Затова, ново посветеният който е преминал през вратата на посвещаването в невидимия свят, винаги се довежда до леглото на умиращо дете. Той вижда отлитащият Дух и му се казва да наблюдава този Дух в невидимия свят докато той потърси ново въплътяване. За тази цел, обикновено, се избира дете, защото децата пожелават прераждане в рамките на една или две години. Така, за сравнително кратко време, ново посветеният наблюдава със собствените си очи как Духът преминава в отвъдното през портала на смъртта и влиза във физически живот отново през утробата. Тогава той притежава доказателството. Разумно основание и вяра трябва да са достатъчни за тези, които още не са готови да платят цената за знанието от първа ръка, което не може да се купи с пари. Цената се плаща с кръвта на живота.

СЪДБА ИЛИ СВОБОДНА ВОЛЯ

ВЪПРОС No.30

Можем ли посредством силата на волята да управляваме съществуващите аспекти в нашия хороскоп? Имаме ли някакво право по този начин да променяме пренесената от предишния ни живот съдба?

Отговор: Можем ли чрез силата на волята да управляваме аспектите в нашия хороскоп? Това въпрос обхващаш обширна материя, но би могло да се каже, че ако аспектите в нашия хороскоп не могат да бъдат управлявани и ние сме длъжни да действаме по определен начин, тогава ни остава само да легнем, да си вземем лекарството и да се оставим на течението. Ако съдбата ни командва и ние плуваме безпомощни по течението на живота, тогава каква би била ползата от астрологията? Тогава каква би била ползата от това да се опитваме да бъдем по-добри? Но да се благодарим на Бога, има един фактор който не е показан в хороскопа и той е волята на човек. Това е което има значение.

Нека да предположим, че двама души имат еднакви аспекти в хороскопите си; те може да са били родени почти по едно и също време и може да имат хороскопи в голяма степен подобни. Те имат един същ изгряващ знак и едни и същи планети са в конюнкция. Да предположим, че една от главните им планети е ранена по един и същи начин. И да предположим, че единият от тях си седи и мисли: ‘’Не мога нищо да направя. Това е положението. Просто трябва да го преживея. Няма смисъл да се боря’’. А другият може да си каже: ‘’Аз няма да се подчиня. Аз ще твърдо ще се противопоставя и ще се боря’’ . Душевната нагласа на втория ще промени напълно събитията за него.

Това е причината поради която никога не можем да предсказваме с абсолютна сигурност. В деветдесет и девет случая от сто можем да предсказваме със сигурност защото повечето хора плуват по течението, но в другото е истината, смисъла да се изучава астрологията. Посредством науката за звездите ние знаем какво ни очаква и ако видим нещо лошо може да кажем: ‘’Аз знам, наближава някакво влияние и аз няма да му се подчиня’’. Обаче, известни са ни много случаи при които хората се ръководят от техните звезди, въпреки всичко. Казвали сме на някои, че определено влияние се приближава и те биха си навредили много, ако не са внимателни и точно в предсказания момент, те отиват и правят точно това, за което са били предупредени да не го правят.

Обаче, има и едно голямо успокоение: звездите подтикват, но не принуждават. Това е основата върху която трябва да се съсредоточим за изучаването на звездното влияние за да извлечем цялата полза от нашия хороскоп. Когато виждаме предстоящи добри аспекти, нещо което помага за душевен растеж, непременно работи върху него. Хората много често са склонни да се оставят на добрите аспекти те да се грижат за тях, както и на злите аспекти. Тогава, когато ние започваме пряко да участваме, винаги съществува нещо което не може да бъде предсказано. Изобщо, имаме ли право да променяме определената ни съдба? Със сигурност да, това е което би трябвало да правим. В предишния си живот ние бездействайки сме се озовали в определена звездна конфигурация и е трябвало да я пренесем тук заедно с нас. Сега ние сме тук точно с тази цел, да се научим да ръководим себе си и да управляваме звездите си и точно затова ни е дадена астрологията. Ние всички трябва да използваме тази наука доколкото ни е възможно най-добре, в противен случай тя би се превърнала в проклятие. Има хора които непрекъснато си изучават хороскопа мислейки си: ‘’Аз ще се разболея и виждам сигурна смърт’’, и т.н. Ако това е начина по който ще я използват, по-добре е астрологията да не се изучава.

НАМЕСА В КАРМАТА

ВЪПРОС No.31

Грешно ли е да се намесваме в кармата или би трябвало да отстояваме нашата божественост и да се издигнем над обстоятелствата чрез потвърждаване на божествената ни същност?

Отговор: Въпрос като този беше зададен на г-н Хайндел на една скорошна лекция в Лос Анжелис и той отговори приблизително следното: След като всички известни религии са дадени от Бог, съществува Западна Религия за хората на западния свят, както и Хиндуизъм за хората на Индия и аз не виждам основание ние да копираме тяхната терминология и да принуждаваме хората тук да учат Санскрит, след като ние имаме свой прекрасен език с термини можещи да изразяват всичко. За да се изясни същността на проблема, ще вземем един пример, случи се преди няколко години. По това време имаше спор в едно сдружение което направи грешката да разпространява Източните Учения и да използва тяхната терминология тук в Западния свят. Дискусията беше за думата ‘’Avyaktam’’.

Дори индусите не бяха абсолютно сигурни за смисъла на техния термин. Бяха изхабени тонове хартия и литри мастило за да се реши изхода от спора и накрая се появи следната дефиниция като комплексно решение: ‘’ Avyaktam е Parabraham облечен в Mulaprakriti от който са направени неговите UPAHHIS през Manvantara и в които те отново се разлагат при настъпване на Arolaya‘’. Г-н Хайндел тогава каза, че се надява публиката да е разбрала смисъла на ‘’Avyaktam’’. Когато хората в залата се засмяха и изръкопляскаха, лекторът каза че съжалява за невежеството им относно това обяснение на високо ниво и ще се постарае да обясни по-простичко нещата на английски за обикновените хора: ‘’Avyaktam’’ е Божествената Същност  (Deity) облечен в космическа коренна субстанция от която са направени неговите тела-носители в Деня на Проявлението и в която те отново се разлагат при настъпването на Космическата Нощ.

Когато публиката показа, че разбира това обяснение, г-н Хайндел каза, че ситуацията с думата ‘’карма’’ е подобна. Всеки в САЩ и на много други места по света знае, че ’’дълг от съдба’’ няма нужда от обяснение, а има и много други английски думи които може да бъдат използвани с по-голям успех отколкото хиндуистката дума карма, която е с неясен смисъл за повечето хора от Западния Свят.    

Г-н Хайндел, също така, държеше на това, че такива думи като ‘’астрал’’ и ‘’инкарнация’’ са неуместни защото се възприемат със значение което не винаги е точно. Той съжалява, че думата ‘’инкарнация’’ е била използвана в най-ранните издания на нашите трудове, особено в Космо. Старшите Братя, които са му дали учението на немски език, навсякъде са използвали думата ‘’Wiedergeburt‘’, която означава отново раждане или прераждане, а съществува голяма разлика между двата термина която може да не се схване на пръв поглед.

За Духа е възможно да инкарнира в тяло на възрастен човек като изтласка и измести собственика от тялото му, чрез обсебване на тялото, но когато казваме прераждане, има и може да има само един смисъл. Имайки предвид тези факти, той призовава учениците никога да не използват термина ‘’инкарнация’’, а винаги думата прераждане. Продължавайки с отговора на въпроса, може да се каже следното: Сега ще разгледаме първата част на въпроса, погрешно ли е да се намесваме в съдбата? За да достигнем до отговора, нека първо да си изясним кой е създал съдбата! Ние сме го направили. Ние сме стартирали силата(енергията)  която сега е узряла в съдба и след като сме го направили, сигурно имаме право да го променим, колкото сме в състояние. Всъщност, това е отличителния знак на Божественост – да ръководим и управляваме себе си. Болшинството от човечеството се ръководи от небесни сфери които може да се нарекат ‘’Часовник на Съдбата’’. Дванадесетте знаци на зодиака маркират дванадесетте часа на денонощието, планетите могат да символизират часовата стрелка и показват годината когато определен дълг от съдба е узрял за появяване в живота ни. Луната показва месеца и освен това показва определени влияния които ние чувстваме без да знаем на какво се дължи това напрежение или без да разбираме какво е предназначението им.

Всъщност, тези влияния имат задачата да поставят действията ни по направление на съдбата която сме си създали през минали години или предишни животи и неизменно това което е показано ще се появи.

Това ще стане, ако ние не решим да положим усилие. Да, има едно ако, да благодарим на Бога, защото ако нямаше, ако не съществуваше възможност да се променя съдбата, тогава не ни остава нищо друго освен да се отпуснем и да си кажем: ‘’Дайте да ядем, да пием и да се веселим, защото утре ще умрем’’. Тогава бихме били в ръцете на неумолимата съдба и с нищо не бихме могли да си помогнем. Но, да благодарим на Бога, има един шанс който не е показан в хороскопа, а именно, че човешката ВОЛЯ може да се наложи и да осуети съдбата. Спомнете си това хубаво малко стихотворение в Космо:

‘’Един кораб плава на изток, а друг на запад.

Един и същ е вятъра, който духа.

Платната на кораба, а не вихъра

Определят пътя по който се движат.’’

Най-важното от всичко е да опънем платната на кораба на живота ни така както искаме и никога да нямаме вътрешно колебание когато решим да променим съдбата.

Това се отнася също и за идеята за ‘’величаенето’’ като фактор в живота. Това е глупаво. Работа и действие, това е от което имаме нужда през живота ни. Това лесно се възприема посредством една илюстрация. Представете си едно семенце от красив карамфил, че има способността да говори и че то е дошло при вас и ви казва: ‘’Аз съм карамфил’’. Не бихте ли му отвърнали: ‘’Не, ти не си карамфил, глупчо такъв. Ти имаш потенциалната възможност в себе си, но ще трябва да отидеш в градината и да се заровиш в пръстта за известно време и да пораснеш. Само по този начин ти може да станеш карамфил, но никога ако се самоизтъкваш с думи’’. Подобна е ситуацията и при вас. Всяко ‘’празнословие за величие’’, че сме божествени е празна суета, ако няма действие от божествен характер. Делата ще докажат нашата божественост, така както думите никога няма да могат.

ПЛОДОВЕТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

ВЪПРОС No.32

Какво е това което печелим при пътешествието през еволюцията? Ако Духът е съвършен в началото, какво би могло да се добави?

Отговор: Учили са ни, че в началото на проявлението Бог, Всемогъщият Дух, е диференцирал вътре в Себе си (не от Себе си) много Духове които са искри от един пламък, частици от божествено естество, обаче никой няма да започне да твърди, че една искра е толкова силна и ярка колкото е пламъка, въпреки че е от същата субстанция. Преди отделянето им тези Духове са притежавали и са били част от божественото все-съзнание, били са всесилни и са притежавали всички качества на Бог. Тези божествени способности са латентни в тях и пътуването им през материята, еволюционното пътешествие, е предназначено да раздуха тези искри в пламъци и да развие качествата от латентност в могъщество, така че те да станат действащи способности и да могат да бъдат използвани от всеки индивидуален Дух.

Обаче, спечелено е още нещо. Когато вятърът вее над току що окосена ливада, той абсорбира и носи със себе си аромата на хиляди цветя. Той е зареден с тамяна присъщ на това поле. На друго място, където вятърът вее нар розова градина или над цъфнали портокалови дървета, той събира друго ухание. Подобна е ситуацията и при еволюиращите Духове. Всеки един от тях по време на процеса на еволюция на едно еволюционно поле събира и натрупва аромата на своите индивидуални преживявания и в края на еволюцията когато ние, като Блудни Синове се завърнем в лоното на Отеца, всеки един от нас ще донесе аромата на своя особен и индивидуален жизнен опит натрупан през еволюционното пътешествие. Тази съставна есенция, тогава, ще се амалгамира с великия Божествен Дух на Отеца, тогава всички ние ще имаме достъп да жизнения опит на всички нас и нашият Баща ще има достъп до целия жизнен опит. По този начин определено става ясно, че ще има печалба за всички участници, защото освен че ще сме еволюирали, нашата собствена индивидуалност, ние ще усвояваме и ще си поделяме познанията и опита придобити от всички други Духове от нашата вълна на живот.

СТАНОВИЩЕТО НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ

ВЪПРОС No.33

Дали Розенкройцерите приемат смъртното наказание, и ако е така, моля изложете причините защо. Когато един човек е бил екзекутиран, дали той подлежи на закона за детската смъртност през следващия му живот и умира като дете по същия начин както жертвите на нещастен случай?

Отговор: Учението на Розенкройцерите никога не е било в конфликт с Християнската религия, и съгласно доктрината на Христос, принципът ‘’око за око, зъб за зъб’’ е абсолютно погрешен. Освен това, от окултна гледна точка има и една друга съществена причина поради която смъртното наказание е определено най-лошия възможен начин за третиране на един опасен човек. Докато този човек е във физическо тяло е лесно да бъде задържан и да се постави на място където няма да може да навреди на обществото, но ако го обесим или умъртвим на електрическия стол, ние всъщност ще го изпратим на свобода в Света на Желанията от където той ще има възможност да влияе на други в много по-голяма степен отколкото тук.Такива хора, които представляват заплаха за обществото, намират бързо възможностите за това и се възползват от тях. Те подстрекават тези които по някакъв начин не са доволни от обществените порядки да действат, окуражавайки ги да разбиват сгради, да извършват грабежи или насилие или дори да задоволяват собствената си ненавист срещу някакъв свой враг лишавайки го от живот.

Така едно убийство ще се умножи в много други престъпление след акта на смъртното наказание. От друга страна, ако убиецът е бил задържан в затвор за да се осигури безопасност за обществото, възможно е през годините на пребиваването му в затвора, той да промени нрава си. Много от тях наистина се разкайват за престъпленията които са извършили и след това когато се освободят от тялото си и преминат в Света на Желанията след смъртта, те вече не са заплаха за обществото и няма да упражняват лошо влияние върху други.

Поради тези причини, смъртното наказание наистина има разрушителен обратен ефект върху първоначалното си предназначение, то не възпира а всъщност форсира престъпността.

Затова, дори абстрахирайки се от факта, че отмъщението е абсолютно погрешен начин на действие, само защото ние нямаме право да отнемаме живот който не можем да дадем, и понякога невинен човек е набеждаван за виновен и екзекутиран за престъпление което не е извършил, докато убиецът се разхожда на свобода, смъртното наказание трябва да се премахне за да се намали престъпността.

Връщайки се към въпроса ви, дали един убиец който е бил екзекутиран ще трябва да умре като дете през следващия живот, можем да отговорим, да. В съответствие със закона за детската смъртност, човек който умира при ужасяващи обстоятелства, така че не може да се фокусира върху панорамата на живота която се преглежда непосредствено след смъртта, не жъне плодовете на преминалия си живот. Когато един човек бива екзекутиран, шокът, яростта и душевният бунт които той изпитва – ужасът от цялата процедура – всичко това го лишава от спокойствието което е нужно за следсмъртната работа, така че той няма да придобие отпечатък (copy) от току що приключилия живот. Затова тази липса ще му се възстанови след като умре като дете през следващия живот точно по начина който сме описали на други места в трудовете ни където се обяснява закона за детската смъртност*.

*от мен: детето умира преди 7 годишна възраст, преди да се е родило виталното тяло, така че нов жизнен опит да не се запише в семенния атом върху опита от предишния живот, така се запазва жизнения опит от предишния живот.

МЛАДИ И СТАРИ ДУХОВЕ

ВЪПРОС No.34

Вие споменавате за млади души. Не са ли започнали всички този земен живот по едно и също време, или някои са пристигнали с по-ранна вълна на живот?

Отговор: Подробно обяснение на този великолепен въпрос е дадено в Космогонията на Розенкройцерите, по-точно в главата за изоставащите и ново пристигащите, но можем да кажем накратко, че човешката вълна на живот сега, по време на еволюцията на земята, обхваща около 6 милиарда духове. Понастоящем са въплътени около 1,5 милиарда (в началото на миналия век), така че около три четвърти от човешката вълна на живот се намират в невидимите светове. През определени периоди от нашето развитие броят на хората облечени в земни тела-носители нараства до 50%. Трябва се има предвид също така, че в допълнение на тези които принадлежат само на земния лъч, има и други обитатели на Марс, Меркурий, Венера и другите планети.

Обаче, това огромно множество от Девствени Духове са започнали своята еволюция през нашия Слънчев Период едновременно и в минерало-подобно състояние. Скоро, обаче, са се появили различия. Някои от тях са се оказали много по-адаптивни отколкото останалите и те естествено са напредвали по-бързо по пътя отколкото своите братя които са станали изоставащи. Когато напредваме по пътя на еволюцията, броят на първенците намалява все повече и повече, а групата на изоставащите съответно пропорционално се увеличава и сега установяваме първенците на човешката вълна на живот да се развиват в Западния Свят облечени в тела които имат бяла кожа. За тях казваме, че са по-стари души защото те са по-стари по жизнен опит, докато така наречените ‘’нисши раси’’, като индуси, негри, китайци и т.н. може да бъдат наречени по-млади души защото са по-млади по жизнен опит и развитие.

Трябва да се отбележи, обаче, че това е само едно общовалидно правило, в груби щрихи. Има много млади души привлечени от връзки на доброжелателност и служене, или от връзки на омраза и желание за отмъщение, асоциирани с минали животи. Също така, могат да се открият стари души родени сред така наречените нисши раси с цел да им помогнат да се издигнат на по-високо ниво. Затова цветът на кожата не е сигурен показател за възрастта на душата, не повече отколкото цветът на обложката на една книга разкрива съдържанието й. Също така трябва да бъде разбрано, че термините ‘’висши и нисши раси’’ и ‘’по-стари и по-млади души’’ не трябва по никакъв начин да се възприемат като насочващи към или означаващи превъзходство или малоценност. Боговете на Венера и Боговете на Меркурий които са ни помагали в нашата еволюция са също Духове принадлежащи към нашата вълна на живот и те са еволюирали неизмеримо по-напред от нашето сегашно състояние, така че могат да се отнасят към нас както порасналият младеж се отнася към своите по-малки сестри и братя.

ВЪЗРАСТ НА ДУШАТА

ВЪПРОС No.35

Понякога вие говорите за млади души и стари души. Не сме ли започнали този земен живот всички ние по едно и също време или някои са дошли с предишна вълна на живот? Нямат ли всички бели хора еднаква възраст на душата?

Отговор: Да, ние сме започнали едновременно като Девствени Духове пътешествието на еволюцията, но от самото начало е имало някои които са били по-адаптивни към влиянието на околната среда отколкото другите. Поради това, от самото начало е имало някои които са изостанали в училището на живота точно така, както се случва сега с децата в нашите училища. Някои се развиват по-бързо отколкото останалите и тези по-бързо развиващи се в училището на живота са , естествено, в състояние да преминат във фази на еволюцията характерни с по-висока степен на съзнание, отколкото другите.

Така, вълната на живот която сега е човечество, се е разделила от само себе си на няколко класове които сега се явяват като бяла, черна, червена и жълта раси и най-изостаналите в училището на живота са сега антропоидните (човекоподобните) маймуни. От друга страна, има някои които са определено много напред в развитието си и които са направили по-големи крачки в еволюцията отколкото мнозинството от човешкия род. Те са сравнително много малко на брой, обаче, и можем да ги открием като Посветени, Адепти и Старши Братя на човечеството и които се намират на върха на човешката вълна на живот.

Затова, вярно е, че всички ние сме прекарали на пътя на еволюцията еднаква продължителност от време, но някои са били с по-голяма способност за приспособяване, по-усърдни и по-прилежни. Като следствие от това, те са си натрупали по-голямо количество жизнен опит. Това е което всъщност определя възрастта на душата, така че тези които са придобили най-голям обем от знания, може вероятно да бъдат наречени ‘’стари души’’, докато тези които са зад тях, сравнително, ‘’млади души’’. Тези Духове които обитават антропоидите, бихме могли да кажем че са ‘’по-малки души’’.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗРАСТТА НА ДУШАТА

ВЪПРОС No.36

Бих желал да задам въпрос относно едно изявление направено от Г-н Хайндел в някои от неговите публикации за ефекта от това асцендентът да се намира в Овен което показва, че човек е МЛАДА ДУША, или с други думи, все едно че той е в началото на материалното проявление. Като противоположен на него, г-н Хайндел излага случая когато асцендентът се намира в Скорпион, това показва че е положено началото на процеса на разграждане.

Обаче, докато влиянието на Овен показва физическо начало, влиянието на Скорпион поражда съмнение. Дали влиянието на Скорпион може да бъде отнесено до физическо ниво само и по какъв начин? Дали разграждането се извършва веднага или действа постепенно като най-накрая кулминира при преминаването през знака Риби?

Г-н Хайндел също твърди, че хороскопът на човек роден ‘’седмаче’’ е трудно да се тълкува. Аз съм пример за човек от седмия месец и мога да потвърдя валидността на това твърдение, но ако разгледаме първата част на това писмо, аз недоумявам как да съгласувам хороскопите на членовете на моето семейство, асцендентите на всички и точното им значение и съвместимостта на всеки съпоставяйки го с мен.

Отговор: Дори да беше вярно, че сме твърдели, както вие описвате, че тези които имат Овен на асцендента при раждане са млади души, това не се отнася до вас защото казвате, че сте човек от седмия месец. Затова общият принцип не би могъл да важи за вашия случай, но всъщност, никога не сме твърдели това. Ако погледнете пасажа, който сте посочили, ще откриете, че паметта ви е изиграла лоша шега. Това което сме казали, и продължаваме да твърдим, е че Духът се ражда под всичките дванадесет знака с цел да придобие жизнения опит който всеки един от тях предоставя и като общовалиден принцип важи правилото, че тези които са родени с Овен на асцендента току що са навлезли в нов жизнен цикъл, на по-висока спирала на техния еволюционен път.

Така че, очевидно е, другите най-близки до тях хора в семейството или в обкръжението им, може да имат изгряващ който и да е от останалите единадесет знака и все пак да бъдат на едно или повече стъпала или спирали под или над този който има Овен на асцендента. След като това е разбрано, вие също така лесно ще разберете, че когато един човек достигне Скорпион, знака на смъртта и разграждането, плодовете от всички животи под различни предхождащи знаци започват да бъдат събирани и разтваряни, така че когато Духът достигне и навлезе в Козирог, Водолей и Риби, тези плодове постепенно се асимилират и семето узрява за влизането на душата в Овен и за започване на нов жизнен цикъл.

Трябва да бъде разбрано също, че броят на ражданията под който и да е определен знак варира съобразно с адаптивната способност на Духа и с леснината с която той усвоява уроците които са му зададени от божествените Йерархии. Може да има само едно раждане под Овен в определен жизнен цикъл и може би пет или десет под други знаци, и обратното, така че ако два Духа е трябвало да навлязат в живота под Овен на една и съща еволюционна спирала и единият от тях е бил по-прилежен в усвояването на уроците си в училището на живота, той може да бъде издигнат до класа Телец или дори до Близнаци преди другият да напусне Овен. След това, ако първият има афинитет към работата под Близнаци, може да увеличи скоростта си и да изпревари другия който може да се забави по пътя на Рака и т.н. Не съществуват точно определени правила. Всичко зависи от присъщите на Его качества, това как действа един човек не е критерий за това какво ще направи друг. Така че, не може да се съди за статуса на никой просто чрез проучване на асцендента му.

Има само един метод който дава приблизително решение на проблема и показва каква цел са поставили божествените Йерархии пред определен живот и той е чрез сравняване на относителната прогресия (предвижване напред) на асцендента и на средата на небето (Медиум цели). Ако направите това ще забележите, че една от двете точки се движи по-бързо от другата. Да предположим, например, че прогресирате хороскопа на един човек за четиридесет години. Нека първи градус от Овен се намира в Средата на Небето и първи градус от Рак на асцендента при раждане. Тогава да предположим, че на 40 годишна възраст, Средата на Небето е прогресирала до Телец 5ти градус и асцендентът до Лъв 15ти градус.Това показва, че Средата на Небето е изминала 35 градуса, докато асцендентът е изминал 45. Средата на Небето показва духовните тенденции и възможности в живота, докато асцендентът показва материалната страна. Очевидно е, че възможностите поставени пред този човек са били главно от материално естество и тенденцията на неговата еволюция през този живот ще бъде на земята, земна.

 Но забележете следното: хороскопът, както сме повтаряли много пъти, показва само тенденции и много е възможно човек с такъв хороскоп да реши да върви по свой собствен път и да оползотвори всички духовни възможности които са му предоставени. Ако той притежава достатъчно силна воля за да направи това, той може изцяло да промени живота си. За друг човек, чиято Среда на Небето прогресира по-бързо от асцендента му, може да бъде трудно да постигне материален успех, но ще има всички възможности за душевен растеж които би си пожелал предоставени по пътя му. Той също може да реши, че иска да управлява звездите си и да успее в световните дела, но дали ще го направи или не, зависи от силата на неговата воля изправена срещу натиска на звездите.

ДУХОВНИ АСПЕКТИ ЗА КОНТРОЛА ВЪРХУ РАЖДАЕМОСТТА

ВЪПРОС No.37

Бихте ли обяснили становището на Розенкройцерите за контрола върху раждаемостта?

Отговор: На първо място би трябвало да имаме предвид, че има около шест милиарда Духове в нашата вълна на живот, преминаващи през цикъла на живот и смърт, живеещи през една част от времето във видимия свят, а през друга част в невидимите светове. Понастоящем има само един и половина милиарда хора (в началото на миналия век) във физическо съществуване. Това е приблизително най-малкия отлив, а това обикновено се случва в края на един период. През милион години и повече откакто сме напуснали Атлантида, средният брой е бил петдесет до шестдесет милиона хора. Може , също така да се твърди, че хората от Западния Свят са на върха на еволюцията и затова на нас ни се пада да се борим с големите проблеми които са винаги присъщи на транзитните състояния.

Жената е била арбитър на съдбата на света през миналите цивилизации, докато мъжът е имал своята възможност за това през настоящето. Ние сега се намираме в навечерието на преминаване в нова Епоха, когато жената отново ще владее скиптъра на властта и мъжът ще трябва да й се подчинява, но преди да настъпи това време, ще настане една ера на равенство. Тя се нарича Ера на Водолея от окултистите и ние сме започнали да чувстваме нейното влияние от средата на миналото столетие (19ти век) когато Слънцето чрез прецесия достигна в границите на орбитата на влияние на върха на Водолей. Сега то се намира, обаче, все още в първите десет градуса на Риби (движи се реверсивно, от Риби към Водолей). При бавната скорост на движение на точката на равноденствие (equinox) слънцето няма да достигне последния градус на Водолей докато не са изминали около шестстотин години. Но през това време, разбира се, ще има толкова много чудесни промени в нашия физически, нравствен и духовен статус, че ние не сме в състояние да си представим какви ще бъдем тогава.

Ние, които сега сме в тяло, ще бъдем последвани от множество Духове още по-развити от нас, които ще осъществят велики реформи и по времето когато хората които са сега на земята се преродят, около четиристотин години от Ерата на Водолея ще са преминали, така че светът ще се намира стабилно в началото на характерното развитие за тази епоха. Изостаналите Духове, които се раждат в тази атмосфера на велики интелектуални постижения, ще придобият огромен подем на същия принцип според който един електрически проводник доближен до друг проводник с голям електрически заряд автоматично ще се зареди с по-ниско напрежение. Така всеки клас или всяка група която напредва нагоре помага също така в израстването на тези , които се намират по-долу от нея в скалата на еволюцията. Що се отнася до всичко което касае размножаването, то не е под контрола само на хората или под закони създадени от хората. Божествените Йерархии които ръководят нашата еволюция направляват този процес съобразно това което е необходимо за доброто на всички участващи страни и броят на населението по-скоро е в техните ръце, отколкото в нашите . Това не означава, че ние не можем или не трябва да упражняваме контрол върху раждаемостта в известна степен, както препоръчва движението за контрол върху раждаемостта. Вярно е също така, че трябва да се помага на хората в положението в което се намират, а не в положението в което би трябвало да бъдат. Учението на Розенкройцерите поставя ударение върху факта, че тези които са в добро физическо, нравствено и психическо състояние са длъжни да осигурят дом за толкова идващи Духове, колкото позволяват материалните и финансовите им възможности. Това задължение важи в дори по-голяма степен за тези които са напреднали в духовното си развитие, защото едно високо развито духовно същество не може да навлезе във физическо състояние чрез примитивни родители. Но когато една двойка е достигнала точката когато смята, че е опасно за здравето на майката да има повече деца или ако финансовото бреме ще бъде над техните възможности, тогава те трябва да започнат да водят живот на въздържание без да задоволяват страстите си и да търсят изкуствени методи за предпазване от идващи Его които се стремят да се възползват от възможността за прераждане която им се предлага от половия акт на тази двойка.

Това естествено изисква значителен духовен напредък и себе контрол. Има малко хора, които са в състояние да живеят така и е все едно да се говори на стената когато се убеждава във въздържание един средностатистически представител на човешкия род. Той не може да разбере, че това е необходимо. Той дори смята, че това ще навреди на здравето му, защото неверни твърдения за нуждата от упражняване на половата функция са втълпили в съзнанието на хората необходимостта от нея. Дори да може да бъде убеден, че трябва да ощети себе си за доброто на би.близките си и на децата които вече е довел на света, той ще бъде напълно неспособен да се въздържа, още повече че хората със средни възможности обикновено не могат да си позволят да имат отделни спални помещения. Затова, може би е уместно тези хора да използват научни методи за контрол над раждаемостта.

Обаче, ние приемаме факта, че те не са в състояние да разберат причините защо трябва да се стремят към умереност и въздържание и че те не могат да ги прилагат поради липса на себе-контрол, но въпреки това духовното учение трябва да им се предоставя непрекъснато, така че както капката вода разяжда скалата, след време идващите генерации ще се научат да прилагат собствената си воля за да могат да държат ниската си природа под контрол. Без придобиване на това познание напътстващо към духовното освобождение, методите за понижаване на раждаемостта при многодетните семейства са много опасни.

Съществува друг аспект на тази тема който заслужава да бъде изяснен. Приема се, че ‘’мисловната нагласа на майката непосредствено преди приемането на семенния атом, е от съществено значение в определянето какъв тип дете тя ще роди. Пристъпът на раздразнение или бурна страст в този сакрален момент, оставя вратата отворена и привлича лошо същество да влезе’’.

 Освен хората на земята които виждаме, цялата аура около нас гъмжи от различни други създания които са привлечени към същества от същата като тяхната природа. Точно както музикантите се събират в концертните зали, спортистите в яхтклубовете и на стадионите и т.н. така и тези същества се струпват около хора с подобна натура. Както алкохолиците и криминалните елементи се събират в кръчмите, както мъжете и жените с нисък морал се събират в така наречените заведения с червен фенер, така също духовете с ниска нравственост се струпват около един дом където обитателите се отдават на долните страсти на своята ниска природа, може би много пъти през нощта и деня.

Съществува един клас(група) от същества, демони от мъжки и от женски пол, живеещи в етера които са били наричани от древните алхимици incubi и succubi, които се хранят със страстите на хората. Какъв шанс ще има една майка в едно такова обкръжение да привлече желания Дух да се прероди чрез нея? И въпреки, че зачеването почти винаги не става едновременно с единението на родителите а може да се случи във всеки един момент в рамките на две седмици или повече след този акт, една майка заобиколена от такова влияние в дома си никога не може да се освободи от него. Някои от религиозните хора, които наричаме изостанали, изискват през този ден възпроизводителният акт да се извърши в храма, и така трябва да бъде. Няма по-важно действие в живота и вместо да бъде осъждано кат срамно, то трябва да бъде издигнато до величието на свещен акт и да бъде осъществявано при възможно най-святи условия. Ако това сега се прави както е било през така наречената Златна Ера, ще установим едно подобряване и един възход на условията на света, каквито не бихме могли дори да си представим че могат да съществуват в продължение на векове.