ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ II, РАЗДЕЛ 6

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

РАЗДЕЛ VI

Въпроси отнасящи се до

ПОСВЕЩАВАНЕ

НИВОТО НА КОЕТО СТАВА ПОСВЕЩАВАНЕТО

ВЪПРОС No.67

Възможно ли е човек да бъде посветен в друг регион без да премине през съответното посвещаване на физическо ниво? Ако е възможно, тогава споменът за посвещаването веднага след събуждане от сън би бил индикация за това, че такова нещо наистина се е случило или това би било само сън?

Отговор: Човечеството като цяло напредва в развитието си чрез процес който ние наричаме еволюция, от пълно безсилие до всемогъщество. По време на това странстване, ние които едно време сме били напълно духовни същности, постепенно сме кристализирали в различни тела-носители, които сега притежаваме. През тези отдавна отминали времена, ние сме били с цялото си съзнание отворени към духовните нива и въпреки че след време сме били вмъкнати във физическо тяло, ние не сме го осъзнавали и не сме знаели че то съществува, обаче някои са започнали да осъзнават физическото тяло. Както се казва в Библията: ‘’Те се видяха, техните очи се отвориха и те видяха, че са голи’’. Тези първенци в еволюцията, които така са били посветени в мистерията (тайната) на физическото тяло, когато запознали да се срещат с други хора те им казвали: ‘’Ние имаме тяло.’’ Отначало, разбира се, е имало много малко на брой хора които са им повярвали, но постепенно все по-голям брой са били посветени в тайната на тялото. Те получили физическото си зрение и видели нещо което не е било достъпно за събратята им. Най-накрая цялото човечество развило физическите сетива и придобило способността да възприема и опознава материалния свят в който ние сега живеем.

Сега се случва точно обратното. Човечеството толкова силно е враснало в материалния свят, че голямото мнозинство са в неведение за това че имат фини тела и че има духовен свят който може да се възприеме посредством едно шесто сетиво, което е развито у малък брой хора, но е латентно у болшинството от хората. Тези първенци, които посредством култивирането на шесто сетиво са станали посветени в мистериите (тайната) на душата, сега са заети да споделят с колкото се може повече хора добрата новина, че ние имаме една душа и латентно сетиво чрез което да я възприемаме.

От горното обяснение става ясно, че посвещаването се състои отчасти в това да се помогне на някого който преди не е бил в състояние да възприема духовния свят, да промени своето съзнание, така че да може по желание да го концентрира върху невидимата част на човешкото същество, която в общи линии може да се нарече душа, и в пълно съзнание да запомни всичко което вижда и възприема.

Това е вярно, поне що се отнася до духовния процес на посвещаването. През онази отдавна отминала Лемурианска епоха, когато най-първите са открили че имаме тяло, ни най-малко не би помогнало на никой друг участването заедно с пионерите (първенците) в някаква церемония, без значение колко комплицирана; скокът в развитието чрез посвещаването всъщност е представлявало отварянето на очите и възприемането на физическото тяло и на физическия свят. По подобен начин на никого няма да помогне участието и преминаването през церемонии от сутрин до вечер и изучаването на писанията на този или метода на онзи. Същността се състои в това, да се развие това шесто сетиво посредством което се възприемат невидимия свят и невидимите тела-носители на човек. Това е процес на бавен растеж; той се състои в това, човек да стане различен от това което е сега.

Метода за събуждане на това латентно сетиво, който е най-подходящ за Западния Свят (изповядващ Християнството), е даден в Космогонията на Розенкройцерите в глава Метод за получаване на знание от първа ръка, а също така в памфлета със заглавие Духовно Зрение и интуиция; Неговите култивиране, контрол и правилно използване. Когато физическият живот, който води даден човек, го е пригодил т.е. направил подходящ за посвещаване, Учителят винаги се появява пред него когато човекът е напълно буден и в пълно физическо съзнание. На кандидата се казва, че е развил тяло-носител необходимо за функциониране в невидимия свят и след това му се предлага помощ да направи първия или ‘’начален (initial) преход безопасно. Това е едно предложение което той може да откаже ако желае, в случай че реши да не отиде. Необходима е определена физическа подготовка, и през целия процес, от напускане на тялото му до завръщането в него, кандидатът остава в пълно съзнание и има непрекъснат спомен за всичко което се случва. Така, че не е възможно за никой, който наистина е преминал през процеса на посвещаване, да се съмнява в него или да мисли че е било сън. 

ТЕСТ ЗА ПОСВЕЩАВАНЕ

ВЪПРОС No.68

Какви са изпитите при посвещаването за които се казва, че кандидатът трябва да издържи преди да бъде посветен?

Отговор: Кандидатът за посвещаване много често не знае, че е кандидат. Обикновено той просто води духовния начин на живот като служи* на събратята си защото това е единственият начин на живот който му харесва и през ум не му минава да не прави това. Но, независимо от това, той е бил тестван и проверяван през цялото време без той самият да знае, защото това е част от процеса. Никой кандидат никога не е бил въвеждан в помещение за посвещаване, където да бъде проверяван и тестван. Изпитите се полагат във всекидневния живот и касаят незначителните неща които изглеждат маловажни, но в действителност са от първостепенно значение. Ако един човек не може да бъде праведен в дребните неща, как може да се очаква той да бъде праведен във важните? И по-нататък, Старшите Братя на човешкия род които работят с по-младите си братя, винаги се стараят да избират местата в които той е най-уязвим, защото ако бива изпитван и изкушаван и се провали, това може да е от полза като му се обърне внимание върху слабостите в характера му. Така той има възможност да ги поправи, което не би било възможно ако не е било приложено изкушение.

Така, че тестовете не са предназначени изцяло да покажат дали той е заслужил доверието, но имат и предназначението да му предоставят възможност да поправи слабостите на характера си. Затова тестовете никога не са еднакви за всички кандидати, защото това което би било изкушение за един човек, друг би го отминал без то да му направи никакво впечатление. Чрез водене на живот посветен на безкористно служене и чрез придобиване силата от успешното издържане на различни тестове, кандидатът си изтъкава златната сватбена одежда на тялото на душата което го прави готов да встъпи в невидимите светове и процесът на посвещаване от там нататък се състои просто в показването му как да се възползва от силата която е акумулирал вътре в себе си посредством своите собствени усилия. Никой не може да посвети никого без той да притежава вътрешната сила, както не може да се възпламени една празна гилза.

______________________________________________________________________

служене* - има се предвид извършването на всякакъв вид дейност, включително     

                    умствена, с цел подпомагане и в полза на хората и света.

______________________________________________________________________

СЪЗДАВАНЕ НА НОВО ТЯЛО

ВЪПРОС No.69

Как може един Посветен да създаде ново възрастно тяло готово да бъде носено, преди да бъде напуснато старото?

Отговор: Вие ще разберете, на първо място, че не всеки който току що е прогледнал в невидимите светове и може би се е научил да функционира в тялото на душата, е в състояние да извърши този подвиг. Това изисква духовно развитие от много по-висока степен, а само тези които са много напреднали в развитието си, понастоящем са способни на това постижение. Но, казано е, че начинът е следния.

Когато се поема храна в тялото на човек, бил той Адепт или обикновен човек, законът на асимилирането (смилане и усвояване на хранителните вещества) се състои в това, че той първо трябва да победи и надделее над всяка частица и да я приспособи към себе си. Той трябва да победи и покори индивидуалния клетъчен живот преди той да може да стане част от неговото човешко тяло. След като това е било направено, клетката ще се задържи при него за по-дълго или за по-кратко време съответно на устройството и на мястото в еволюцията на живота който обитава в нея. Клетката, съставена от тъкан която преди е била включена в тялото на животно и е била проникната от тялото на желанията, притежава най-силно еволюирал живот. Затова този живот бързо отстоява правата си и напуска човешкото тяло в което е бил асимилиран.

Така човек който живее хранейки се с месо трябва да възобновява поемането на храна много често. Такъв материал би бил, поради това, неподходящ за изграждането на тяло което трябва да чака известно време преди Адептът да влезе в него. Храна, която се състои от зеленчуци, плодове и ядки, особено ако те са зрели и пресни, е проникната от голямо количество етер който образува виталното тяло на растението. Тези храни могат да бъдат покорени много по-лесно и да бъдат вградени в структурата на тялото Също така, те остават там за по-дълго време преди животът на индивидуалната клетка да започне да се проявява. Затова Адептът, който желае да построи тяло готово за носене преди да е напуснал старото, разбираемо го строи от пресни зеленчуци, плодове и ядки, поемайки ги в тялото си което използва всеки ден, където те се подчиняват на волята му и стават част от него самия.

Тялото на душата* на такъв човек е, естествено, много голямо и много силно. Той взима част от него и изготвя калъп или матрица, в която ще може да строи всеки ден с частици от излишъка от храната за тялото което използва. Така, след като е асимилирал от излишъците достатъчно нов материал, в известна степен той може също така да изтегли материал от носителя който използва, който може да се вгради в новото тяло. Така, с течение на времето, той постепенно трансмутира(трансформира) едното тяло в другото. Когато се достигне момента когато изтощението на старото тяло може да бъде забелязано от външния свят и предизвиква коментари, той ще има ново тяло готово за носене. Той може да напусне старото и да влезе в новото. Но той няма смисъл да прави това докато живее в същото обкръжение. За него е възможно, поради огромните му познания, да използва едно и също тяло в продължение на много години, така че то все още да изглежда младо, защото за него няма такова износване, каквото ние обикновените смъртни си причиняваме чрез нашите страсти, емоции и желания, Обаче, когато той създава ново тяло винаги, доколкото авторът е осведомен, това е с цел напускане на обкръжението и прехвърляне работата си на ново място.

Този факт е причината за това, че сме чували за случаи в човешката история когато например Калистро, Св. Герман и други, понякога са се появявали някъде, свършвали са някаква важна работа а след това са изчезвали. Никой не знаел от къде са дошли или къде са отишли, но всеки който е познавал тези хора е бил готов да свидетелства за техните забележителни качества, било то за добро или лошо.

Старшите Братя разкриват, че Кристиян Розенкройц има физическо тяло, или може би е имал поредица от тела които е носил от създаването на Ордена през 14 век. Но въпреки, че авторът е говорил със Светски Братя от висока степен, никой никога не е твърдял, че е виждал Кристиян Розенкройц. Ние всички разбираме, че той е тринадесетия член на Ордена и той е бил усещан като присъствие на сбирките в храма, но нито е бил виждан нито чуван, така както казва всеки от тези , които авторът се е осмелявал да попита.

Начинът, по който говорят Старшите Братя за своя прославен възглавяващ, винаги е бил резервиран и би било проява на прекалено любопитство да се продължава да се разпитва за неща за които те не са готови да говорят. Известно е, обаче, че неговата дейност се състои в работа с правителствата на света. И въпреки, че не сме в състояние да посочим точно световната личност на настоящия етап която може да бъде този велик Дух, ние сме сигурни, той е тук и взима необходимото участие. Говореше се, че той е бил в дрехите на дама от Френския Двор преди революцията и е съдействал настойчиво за предотвратяването на тази надвиснала катастрофа, но без успех. Въпреки, че ние вярваме че това е истина, това просто е слух. Ако трябва да го открием сега в настоящето, би трябвало да го търсим повече като сила действаща зад кулисите, отколкото като действителна фигура от средите на управляващите и властващите на света днес.

_____________________________________________________________________

Тялото на душата* - частта от виталното тяло съставена от двата по-висши

                                        етери, отразяващ и светлинен.

______________________________________________________________________

ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ И ПОСВЕЩАВАНЕ

ВЪПРОС No.70

Защо окултистите говорят за духовни учители и посвещаване, докато други школи – мистиците – изглежда проповядват, че човек сам може да се научи да постигне Бог без необходимостта от посвещаване и учители? Не може ли човек да постигне съзнание за ‘’АЗ’’ без тези неща? Дали посвещаването се отнася единствено до развиването на латентни сили у човек? Има ли посвещаване в мистицизъм? То същото ли е както в окултизъм?

Отговор: Ако всички бяха родени с еднакъв темперамент и характер, би бил необходим само един път за всички. Всички биха имали нужда от едни и същи опитности с цел извисяване съзнанието си до единение с Бог. Обаче, тъй като всеки човек е фундаментално различен, нужни са много различни пътища за всички. Затова, точно казано, има толкова на брой пътища към Бог колкото са отделните духове в процес на еволюция.

А грубо казано, има два: един който води до единение чрез вяра и другият, който е пътя на спасение чрез работа. В определена точка, тези два пътя се събират и този който е израснал чрез вяра започва да чувства нужда също да започне работа, докато човекът който е еволюирал чрез работа, без да се взимат под внимание убежденията му, се озовава в положението да бъде принуден от опитностите при сегашните условия, също да има вяра. Един човек може да започне да изучава чужд език усвоявайки граматика и думи без никога да е бил в страната в която се говори този език, но възможно е да се получи така, че произношението му да е неразбираемо за хората на които този език е майчин. С помощта, обаче, на човек който е бил в тази страна той може да научи езика много по-ефективно и за по-кратко време.

Подобна е ситуацията и в сферата на духовните светове. Има хора които са напреднали далече пред останалите, които са посещавали страната на душата и които са постигнали мистичното единение с Бог и тяхната помощ има неоценима стойност за тези които се стремят да вървят по пътя. Самите те минали по този път, те са в състояние да показват пътя на интелигентно стремящия се, въпреки че разбира се, той (стремящият се) трябва да извърви всяка стъпка по пътя. Стъпките по пътя обикновено са известни като посвещаване. Един пример ще изясни материята. Нека да предположим, че Бог е върха на една много висока планина и човечеството се намира долу в равнината. От подножието на планината една спирала се завърта към целта – върха. Това е пътя на еволюцията следван от голямото мнозинство на човешкия род, което постепенно се изкачва по полегатите стени нагоре към върха без голямо усилие. Обаче, има и една скалиста пътека водеща направо от дъното до върха. Това е пътя на посвещаването който може да се изкачи само с голямо и съзнателно усилие.

Спираловидният път на еволюцията пресича директния път на посвещаването в различни точки. Може да се получи така, че някои които все още са на пътя на еволюцията, първенците например, да са по- напреднали към истината от някои които са напредвали по пътя на посвещаването стартирайки от по-долна навивка на спиралата. Но по-късно, разбира се, те бързо ще достигнат по-висока точка ако продължават да напредват. По-изостаналите източни раси встъпват на пътя на посвещаването от по-ниска точка, от тази която първенците от Западния Свят вече са достигнали. Бидейки по-млади и по-слабохарактерни, наистина за тях е по-наложително да имат духовен наставник който може да им помага в началото на стръмния скалист път, отколкото е наложително за тези които са достигнали нормалното ниво на еволюция измежду западните хора. Също така, колкото по-високо се изкатерваме, или чрез еволюция или чрез посвещаване, колкото по-ясно виждаме светлината която сияе на върха, която е Бог, толкова по-силни се чувстваме да вървим и да изкачваме сами.

Затова, след като времето е напреднало, не е нужен духовен учител който да ни помага и неговото място тогава се заема от Старшите Братя, известни на Запад като приятели и съветници. Наставникът от Източния Свят принуждава своя възпитаник, награждава го когато се е справил добре, наказва го когато е бил небрежен. На Запад, Старшите Братя никога не принуждават, никога не награждават и никога не обвиняват. Принудата трябва да дойде отвътре за ученика и те го учат да съди сам себе си. На отделни нива по пътя те изискват от него да напише безпристрастни мнения за своето поведение за да стане ясно до каква степен той се е научил да преценява и да взима правилни решения. Така във всяко отношение те го обучават да стъпи на собствените си крака без да се осланя или да разчита на тях или на някой друг. Защото, колкото по-нависоко се издигаме, толкова по-катастрофално би било падането; и само след като сме култивирали равновесие и себе-упование съчетани с ревностно усърдие и вяра в Бога, ще сме действително в състояние да продължаваме напред.

И сега, конкретно за тези посвещавания: не съществува церемония от никакъв вид във връзка с истинското посвещаване. Сложните церемонии на псевдо-окултните ордени, каквито може да се наблюдават във видимия свят, на  фатернални ордени или църкви ни най-малко не наподобяват истинското посвещаване. То въобще не става на физическо ниво и няма абсолютно никаква церемония във връзка с него, нито пък се състои в ритуал извършен от някой друг, нито пък лекция или проповед или нещо подобно. Не се изрича нито една дума по време на процеса. Това аз знам, че е вярно за по-ниските степени, през които аз лично съм преминал и би било против логиката да се предполага, че такива неща биха се използвали при по-високите степени. Освен това, след като съм разговарял Братята Миряни* които са преминали в по-високи степени, верността на горното предположение се потвърждава от техните думи.

Тези факти дават едно много голямо основание да се разбере защо тайните на истинското посвещаване не могат да бъдат разкрити. То не е външна церемония, а вътрешно духовно преживяване. Посветителят, който е еволюирал и притежава външното картинно съзнание на Юпитеровия Период (в Космогонията на Розенкройцерите се обяснява какво е това съзнание), фиксира вниманието си върху определени космически факти, а кандидатът който е станал годен за посвещаване след като е развил вътре в себе си определени сили, (които обаче са все още латентни) е като камертон от същата честота с вибрациите на идеите излъчени от Посветителя във вид на изображения (картини). Затова той не само вижда картините – всеки би могъл да ги види – но той е в състояние да отговори на вибрациите. Той започва да вибрира синхронно с идеята или представата предоставена от Посветителя, и тогава той е преобразувал латентната сила вътре в себе си в динамична енергия и е приспособил съзнанието си към следващата стъпка от цикъла на посвещаването.

Това може да изглежда трудно за разбиране при първо четене, но ако се опитате да го четете и препрочитате докато схванете идеята, тогава сте се доближили най-близо до определението на това, какво е посвещаване, възможното описание което може да се даде на човек който сам не го е изпитал. Нито пък има някаква тайна относно картината, в смисъл на нещо което не бива да се казва, но все пак е тайна защото не съществуват никакви думи от физическия свят, които биха могли адекватно да опишат духовното преживяване с материален език. Истина е, че посвещаването става в храм предназначен за нуждите на определена група от индивиди, които вибрират до определена октава и че там присъстват и други хора. Обаче, аз повтарям отново, няма нищо което те биха могли да направят или кажат и което да е част от процеса на посвещаване, а че посвещаването е едно вътрешно духовно преживяване при което латентни сили или способности, които са узрели вътре се променят в динамична енергия.

И сега, конкретно за разликата между посвещаването при окултизма и при мистицизма. Ще откриете, от това което беше казано от началото, че те са и трябва да бъдат точно противоположни.

На Окултиста, който приема посвещаването от позицията на интелектуалец, се показва връзката между материалните факти и духовните причини, докато съзнанието на мистика, който е приел духовните факти, се насочва към връзката им с последствията като ефект на материално ниво. Всичко това, с оглед на съчетаването на двете страни и нормалното човешко развитие.

Посвещаванията на Розенкройцерите, бидейки създадени за напреднали индивиди от човечеството, се стремят да съчетаят мистичното с окултното. Но, след като Западният свят е развил интелекта до степен да бъде във вреда на чувствата, малко по-голямо ударение се поставя, може би, върху мистичната страна. Затова Старшите Братя винаги насочват своите ученици към Христос, но въпреки че истинските Източни Учители са също така духовно възвишени в службата си към човечеството, те не могат да учат на същото своите ученици, защото от гледна точка на стремящия се от Изтока, Христовата Светлина все още е невидима. Така че, те са принудени да учат своите подопечни да правят точно това което им се казва и с течение на времето, когато те се издигнат до нашето ниво, Христос ще се яви също и за тях.

_____________________________________________________________________

Братя Миряни* – посветени от по-ниските степени.

_____________________________________________________________________

ЗАЩО ПОВЕЧЕТО ПОСВЕТЕНИ СА МЪЖЕ?

ВЪПРОС No.71

Ако една жена, имайки положително витално тяло, достигне точката в еволюцията когато тя може да избира телата си и тя избере положително физическо тяло, от къде ще се вземе отрицателната част за да има баланс?

Отговор: За да се разбере същността трябва да се изясни, първо, че ‘’мъж’’ и ‘’жена’’ са понятия които трябва да се използват само за физическото тяло защото полът не се проявява по същия начин при по-висшите тела-носители. Следователно, запечатайте твърдо в ума си, че Духът който се проявява в телата на двата пола, които наричаме мъжки и женски, самият той е безполов. Обаче, два от атрибутите на Духа в частност се проявяват когато той създава своите тела: воля и въображение, положително и отрицателно или активно и пасивно, и те се проявяват съответно като мъжко и женско начало когато Духът достига до Физическия Свят и изгражда тялото което ще функционира, под божественото ръководство на Креативните Йерархии. Духът изразява редуващо се, воля и въображение, така че да се развива хармонично и затова той се проявява в мъжки и женски тела. Бидейки несъвършен, за него балансът е осигурен чрез предоставените му положително плътно тяло заедно с отрицателно витално тяло и обратното.

Обаче, когато настъпи времето когато Духът се е развивал в продължение на еони време в училището на живота и е научил уроците си до такава степен, че е станал достатъчно себе-контролиращ се или балансиран, вече не е необходимо равновесието да се осигурява чрез противоположна полярност в тялото. Затова Духът може и взима за себе си две положителни тела – витално и плътно. Такъв е случая при голямото мнозинство от посветените, освен в случаите когато по специални причини те смятат, че е нужно да вземат отрицателно плътно тяло. Виталното тяло, обаче, във всеки посветен винаги е положително поляризирано, защото това го прави по-добър и по-възприемчив инструмент за вибрациите които идват от Духа на Живота, чието съответствие виталното тяло е.