ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ II; РАЗДЕЛ 4

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

РАЗДЕЛ IV

Въпроси отнасящи се до

НЕВИДИМИ СВЕТОВЕ

СЪЗНАНИЕ В НЕВИДИМИЯ СВЯТ

ВЪПРОС No.53

Бихте ли ми казали дали Гн. Хайндел може да функционира във света на Его? Ако може, би ли се свързал той с моя Его и би ли ми дал следната информация: Аз искам да знам кой е моя Его и какво възнамерява да прави със своя земен живот, също така как мога да придобия всекидневно и непрекъснато съзнание с него?

Отговор: Докато е в будно състояние през земния живот Его функционира във видимия свят като един вътреживеещ (вътрепребиваващ) Дух, но през часовете когато човек спи Его е в Света на Желанията, където той също така престоява за определен период от време след смъртта. Следващите състояния в следсмъртното съществуване преминават в Областта на Конкретната Мисъл която е Второто Небе. Над него е Областта на Абстрактната Мисъл, която се нарича Третото Небе, дома на Его, който от там предприема пътешествие през земния живот с цел натрупване на жизнен опит и душевен растеж.

Докато е тук на земята се формират връзки с други хора, които според закона за Причинно-следствената Връзка пораждат определени последствия, рано или късно. Те се проявяват като предопределеност или съдба. Чрез нашето преднамерено или невежествено нарушаване на законите на живота, през отминалите времена ние сме натрупали дълг от злонамерени действия който все някога трябва да бъде изплатен. Ние трябва да пожънем каквото сме посели преди отново да станем духовно пречистени и свободни. Ако узнаем всичко за тази предстояща надвиснала съдба, когато част от дълга предстои да се отработи, това би парализирало от ужас повечето от нас, а да се види цялото страшно натрупано количество би смазало, вероятно, и най-силния Дух докато той не е станал поне отчасти просветен и не се е научил да се съобразява със и да се подчинява на всемирните закони достатъчно добре. Когато тази велика светлина е изгряла в сърцето на някой човек и той се чувства като изоставен Дух далече от своя Отец в Небесата, когато той крещи от цялата си душа: ‘’Аз искам да отида при моя Баща’’, и ако този стремеж към съединение се е появил дори преди духовното зрение, тогава за първи път той се изправя срещу въплъщението на своята съдба, наричано от окултистите ‘Обитателя на Граничната зона’’.

Това създание посреща стремящия се при портата между видимия и невидимите светове. Когато той си позволи да пристъпи в тези светове, които той преди е виждал само с духовното си зрение, той се изправя очи в очи с този Обитател на Границата и не може да премине докато не придобие ясна представа за него. Всеки ново-посветен трябва да погледне в лицето този ужасяващ призрак както Glyndon е сторил в Bulwer Lytton’овия роман ‘’Занони’’. Той е невидим за обикновените хора, дори между смъртта и прераждането, но ново-посветеният, както беше споменато, трябва не само да го срещне, да го осъзнае но и да бъде смел и да дръзне да премине покрай него и да го отмине. Той трябва да положи тържествена клетва, че ще направи всичко възможно за да изплати дълга, чието въплъщение е този призрак, а също така и клетва за пазене в тайна на случилото се.

Когато вие отправяте молба да знаете кой е вашия Его, вие молите точно за тази информация която Обитателят на Границата на невидимия свят скрива от вас под действието на милостив закон на вселената, който закон никой няма привилегията да нарушава. Докато вие не сте придобили духовната сила да преминете покрай него и да разберете какво е той, това трябва да остане скрито за вас. Дори тогава няма да има непрекъснато съзнателно общуване между висшето Аз и личността. Това ще бъде характерна през много по-късен етап от еволюцията когато ние ще сме одухотворили напълно нашите тела-носители в душевна есенция. Затова, за вас има само един начин да откриете това което искате да знаете и той е като се заемете сериозно за проблема вие самият. Ако продължавате да търсите, ще намерите, но помнете, не съществува царски път към това познание. Никой не може да ви го даде на готово или да ви го продаде и всичко което ние, които сме го постигнали преди вас, можем да направим за който и да било, е да му покажем пътя и да го окуражим да върви по него независимо от всяка стъпка назад и всички пречки, с увереност, че каквото е било постигнато от други и той може да постигне. Всеки притежава същата божествена сила и е в състояние да успее, като всеки друг.

ХОРАТА В СВЕТА НА ЖЕЛАНИЯТА ВИЖДАТ СЛЪНЦЕТО

ВЪПРОС No.54

Дали хората в Света на Желанията или в Етерната Област виждат слънцето което ние виждаме и не се ли въртят тези области заедно със Земята както атмосферата й? Ако това е така, защо там също да няма ден и нощ?

Отговор: Причината поради която ние имаме ден и нощ, светлина и тъмнина, е защото земята е непроницаема за нашата физическа светлина. Затова когато Слънцето се намира от другата страна на земята ние не можем да виждаме през този физически глобус светлината, нито пък можем да възприемаме светлинните лъчи които преминават през нея със своето физическо зрение, въпреки че има такава невидима светлина посредством която ясновидците виждат еднакво добре в това което ние наричаме тъмнина и в това което наричаме светлина. Вярно е, че атмосферата на земята се върти заедно с нея, същото прави и материята на желанията която изгражда Света на желанията. Обаче, тези които са в следсмъртно състояние и се намират в Света на Желанията, виждат през земята толкова лесно колкото ние виждаме през стъклена плоскост. Освен това, по-голямата част от тях обикновено са толкова далече от физическата земя, че дори и директните лъчи от Слънцето не биват препятствани от минералния глобус на който ние живеем във физическите си тела. Това са причините там да няма нито ден нито нощ. Също така там няма и сезони, на тези светове има вечен ден и вечна светлина.

ПРОБЛЕМЪТ СЪН

ВЪПРОС No.55

Един господин в перфектно физическо и психическо здраве сънувал един и същ сън почти всяка нощ в продължение на определено време и в съня той е говорил пред събрали се хора, които са били предимно негови приятели и познати. Той им обяснявал, че сънува и че всички които са намират пред него са създания от неговия сън. Някой от присъстващите го попитал какво доказателство може да представи, че е прав твърдейки това и той му отговорил, че ще помисли върху въпроса когато се събуди и ще им разкаже какво е премислил когато следващия път се срещнат в страната на сънищата. Т всички му се присмивали и го наричали фантазьор. Този сън много го озадачава и той има силно желание да разбере как може да убеди тези създания от съня, че преживяното наистина е сън.

Отговор: За да бъде човек в състояние смислено да разсъждава за различните състояния на човешкото съзнание – будно, сън със сънища и т.н. – е необходимо да има познания за строежа и функциите на различните ефирни тела-носители които заедно с плътното тяло образуват това комплексно създание което наричаме човек.

На света ние различаваме четири царства: минералното, което е лишено от чувства въпреки, че може да отговаря и реагира на стимули, не може да чувства нито любов нито омраза. Под парния чук или в пеща неговата форма и състав могат да се променят, но то никога не дава признак на емоции. Неговото съзнание прилича на съзнанието на човешко същество в най-дълбок транс или в състояние на смърт, когато е налично само физическо тяло.

Растението е различно. То живее и диша. То поема въглероден двуокис, който съставлява голяма част от неговото тяло. То отделя животворния кислород. Сокът се движи в стъблото и листата му. Накратко, то демонстрира същия феномен от живота който ние изпитваме по време на сън без сънища, защото в това състояние нашето плътно тяло е проникнато от виталното тяло съставено от етер, а подобно тяло прониква физическото стъбло, листата и клоните на растението. Но растението също не познава емоции. Любов, омраза, радост и скръб са му чужди, защото то няма тяло на желанията, такова каквото имат животното и човека. Поради това, че притежават тези тела-носители, животното и човекът са също така в състояние да се движат и да се стремят да задоволяват желанията си. И накрая, човек използва ума, тяло-носител който животното не притежава и в будно състояние всички негови тела-носители са концентрични, прониквайки се едно друго, позволявайки му да живее, да се движи и да мисли. Но самият акт на застиване означава връщане назад към съзнанието на растение и затова задължително включва разделяне на висшите и нисшите носители. Его облечен в ума и в тялото на желанията се оттегля изоставяйки физическото тяло проникнато от виталното тяло на постелята.

Случва се понякога, обаче, когато сме толкова обсебени от всекидневните си задължения или когато сме преуморени, когато Его не може да осъществи напълно разделяне на висшите носители от нисшите. Тогава тялото на желанията все пак прониква мозъчните центрове, защото относителното разположение на различните тела вече не е концентрично, а така да се каже изкривено.

В това състояние мисленето е изключено и човешкото съзнание е подобно на съзнанието на животното което няма ум и поради устройството си не притежава способност да разсъждава. Затова на сънуващия дори най-гротесктните и абсурдни неща изглеждат напълно естествени, който ги приема без да се замисля  точно както прави животното и сънищата които се сънуват в това състояние на човешките тела-носители, обикновено са безсмислици.

Но с напредъка на цивилизацията и с процеса на заместване на егоизма от алтруизъм, се появява различно, от горе описаното, разделяне на носителите. Част от виталното тяло съставено от двата по-висши етери, които са носители на сетивното възприятие и на паметта, се взима от Его през нощта. Тогава илюзорността на света на сънищата се прекратява и човек става, което е било преди, създание със две съществувания – едното от които се живее извън тялото в света на сънищата където той прекарва смислено разсъждавайки и преценявайки своите собствени действия и действията на другите хора които той би могъл да срещне. Тъй като той не се е научил да фокусира своето съзнание когато излиза и отново влиза в тялото, той не е в състояние винаги да осъществява правилно разделяне на носителите си, а също така и да донесе обратно надеждна образна памет за това което се е случило. Само посвещаването във вътрешните сфери може да даде необходимите познания.

Очевидно, господинът от въпроса има при себе си разсъдъчните си способности в страната на сънищата, но още не разбира действителността в този свят. Той греши когато предполага, че групата от хора пред която говори е просто ‘’създание на неговия сън’’, и съвсем не е невъзможно, ако той събере кураж и попита някой от тези които е видял в сънищата си дали те са присъствали на такова събиране, отговорът да бъде положителен. Освен това, когато нашият отговор стигне до него, все още е възможно той да се събере през деня с хората които е видял в сънищата си и да ги подготви за въпроса преди да им го зададе, почти сигурно е че ще се намери някой който ще помни и който ще е преминал през същото преживяване, за което господинът е написал.

Разбирайки, че преживяванията в съня не са илюзорно съществуване, а реалност, няма как да се докаже на хората от страната на сънищата, че тя е една илюзия.

СЪСТОЯНИЕ НА ТРАНС

ВЪПРОС No.56

Ако е възможно да се предизвикат по неестествен начин чрез упойващи вещества или по друг начин, за което съм чел, различните мистични състояния, как ученикът ще разпознае истинското от фалшивото? Как да правим разлика между духовно просветление и психическо интоксикиране?

Отговор: Много от хората на науката, които са се занимавали с изследване на пара-психически феномени, са проваляли работата си чрез поддържане на скептицизъм до абсурдни размери, така както например един от тях се изказа в присъствието на автора, че той няма да повярва в духове дори да види такъв, защото няма духове и той ще знае, че нещото което е помислил за дух, трябва да е било само халюцинация. Те са като лукавия келт който се преструвал, че би желал да бъде убеден, а след това добавял с възможно най-голямата интензивност която е бил в състояние да вложи, фразата:’’Обаче, покажи ми човека който може да го направи’’.

Това е което (Psychic Research Movement) ‘’Движението за изследване на екстрасензорния феномен’’ е постигнало, обаче: то е събрало огромно количество от факти, които имат много висока стойност за изучаването на невидимите фази на живота когато ги проучваме, независимо от квалификациите в които са ограничени от традиционната наука.

Покрай другите неща, установено е в много случаи когато медиумът е бил без образование, че състоянието на транс е демонстрирало у него такива способности, които са учудили извънредно много присъстващите. Документиран е един случай когато една прислужница, която в нормално състояние е била едно невежо и без всякакво образование момиче, провела разговор на староеврейски език на много високо ниво, докато е била в състояние на транс, тогава възниква въпроса, как е възможно това? Съществува само една теория която може да даде адекватно обяснение обхващащо всички факти във всички случаи, а именно, че ние всички сме достигнали нашето сегашно ниво в скалата на еволюцията след много дни във великото училище на живота; през всеки живот ние сме научавали уроци и продължаваме непрекъснато да учим още. Така, с течение на времето сме натрупали огромно количество от знания, което се увеличава ден след ден и живот след живот.

Нашите тела-носители също са станали по-съвършени, по-чувствителни и ефирни, но нито едно тяло на света не е в състояние да изрази всичко което вътре-живеещият (вътре-пребиваващият) Дух знае. Нито пък това е целта на божествените Йерархии които ръководят нашата еволюция, защото такова съвършенство би ни попречило при съсредоточаването на усилията ни върху определените уроци които трябва да научим тук при тези определени условия. Да вземем например, случая с тази неука прислужница която транс медиумът е проявил като човек с научни познания. Преценявайки фактите от този случай, тя е притежавала, според мнението на автора, блестящи умствени способности в предишно съществуване, но вероятно е била горд, арогантен и надменен човек. В следствие на това, е станало необходимо да й се даде урок по скромност и тя се е родила в семпла среда където не са и били предложени никакви възможности за образование. Поради което, мозъкът умствените й способности са останали неразвити и тя се е принизила до положението на слугиня, близо до положението на робиня, често срещащо се в Централна Европа, така че тя да може да се научи на скромност и смирение.

Тази група от случаи демонстрира притежаването на много по-голям обем от знания и опитност които са в латентен и неявен вид във всеки човек и които стават достъпни когато нормалния сетивен живот на тялото затихне за определено време.

Също така, трябва да се отбележи, че този феномен много рязко и напълно се различава от екстрасензорната активност, наблюдавана под контрол на дух. Според наблюденията на автора на стотици случаи,, когато медиумът е под контрола на дух, Его на медиума облечен в своите ефирни тела, бива изтикат извън тялото и тогава контролиращият дух стои зад жертвата манипулирайки езика и крайниците посредством (medulla oblongata) междинния мозък и гръбначния мозък карайки я да се движи или да говори както духът си пожелае. ‘’Светлината на живота’’ тогава се вижда като горящ факел издигаща се от гръбначния канал и междинния мозък, където се чува звук някак си наподобяващ бръмченето на дъга генерирана от променлив ток. Друга издаваща звук светлина излъчвана от контролиращия дух засенчва напълно първата и така държи физическото тяло в състояние на безсъзнание. Но наистина е тъжно да се слуша отчаяното бръмчене на светлината на живота на жертвата бореща се срещу агресора.

Този феномен отсъства при групата на случаите при които транса е причинен от внушение или самовнушение. Тогава Его, също така, е изтикан от своето плътно тяло и може да бъде видян как стои срещу него манипулирайки крайниците и органите за говор и използвайки тялото както желае, доколкото тази външна позиция позволява. Но при тази група от случаи светлината на живота си тананика своята мелодия спокойно и със задоволство; тогава не може да се усети елемент на борба, както при обладаването от контролиращ дух. Така че, човек притежаващ духовно зрение може да разграничи тези две групи една от друга. Също така, феноменът на транс възникнал по този начин, не се различава от този който е предизвикан от упойващи вещества, поне доколкото авторът е бил в състояние да наблюдава, с изключение, разбира се, на това, че за Духа не е възможно да се върне в тялото си-носител докато не се е изчерпало действието на упойващото вещество.

‘’Но как ученикът може да различи истинския от предизвикания по изкуствен начин, как да се направи разлика между истинското духовно извисяване и екстрасензорната интоксикация?’’ пита задаващият въпроса. Състоянието на транс никога не е белег на духовно просветление, без значение как е предизвикано. То е болезнено и ненормално състояние и не би трябвало да се практикува от никой който се стреми към духовно просветление. Съществува само един истински път към познание от първа ръка, единственият правилен път към духовно просветление, и той е чрез култивиране на вашите собствени душевни сили. Изградете вашето тяло на душата чрез търпеливо постоянство в усилията за водене на правилен(праведен) начин на живот, пояснявайте нещата на другите които значат по-малко от вас използвайки малкото познания които вече притежавате, търсете възможности за служене на другите при обичайните обстоятелства, а също така и при по-сериозни, съобразно вашите способности и възможности. Тогава, един ден, ще престанете да виждате като през замъглено стъкло и ще узнаете за всичко сами без да разчитате на други.

СРЕЩИ С РОДНИНИ ПО ВРЕМЕ НА СЪН

ВЪПРОС No.57

Дали по време на сън наистина се осъществява контакт с близките и приятелите ни, които са били извън тялото от преди двадесет години или това е просто действие на паметта?

Отговор: Обикновено срещащата се продължителност на пребиваването на човек в Света на Желанията, след напускане на тялото при смърт, е една трета от продължителността на живота преживян в тялото, но това е само средностатистическо правило. Има много случаи при които престоя е съкратен или удължен. Например, ако човек изпълнява духовните подготвящи упражнения на Братството на Розенкройцерите, особено Ретроспекцията вечер, той би могъл чрез този способ, при условие че е много искрен при изпълняването й, напълно да отстрани необходимостта от съществуване в Чистилището. Картините от епизодите когато той се е отнесъл лошо с някого биха могли да бъдат изтрити от семенния атом в сърцето му чрез разкаянието и за него не би съществувал процес на изкупване на грехове в Чистилището. Когато е извършил нещо достойно за благодарност, то ще се абсорбира като пабулум за душата и това ще съкрати значително, а може би дори ще елиминира живота на Първото Небе. И така, този човек би бил освободен в някаква степен, а дори и напълно, за да може да се посвети в служба на човешкия род в отвъдното и като такъв, той би могъл да остане в по-ниските области. Обаче, за него те няма да са Чистилище или Първо Небе. Много от най-светите ученици вършат тази човеколюбива работа много години след като са преминали в отвъдното.

 Има някои, обаче, които веднага отиват на Второ Небе. Растежът на душата придобит по време на живот посветен на помагане на другите който ги освобождава от съществуване в Чистилището и на Първо Небе, също така им дава възможност да извършват определени проучвания там и да преминат през определено обучение, което ще им даде възможност да заемат по-високо и по-добро положение като помощници(помагачи) на човечеството в бъдещ живот. Тази група от хора, поради това, не може да бъде видяна от приятели и близки когато напуснат тялото по време на сън.

Има други групи, които ако може да се каже така, стават безсмъртни в злото. Не точно безсмъртни, но вкопчването на техните витално тяло и тяло на желанията, ги принуждава да стоят в долните области на невидимия свят най-близо да физическия свят в който ние живеем, както подробно е обяснено в серията уроци публикувани в книгата ‘’Мрежата на Съдбата’’.

Тази група от хора, следователно, може да бъде видяна в продължение на значителен брой години след като са напуснали тялото. Наистина, куриозен е факта, че понякога тези грешници се търсят от бивши техни приятели, които са напуснали тялото и имат нужда от помощ за да контактуват с физическия свят. Авторът си спомня един такъв пример на който е бил свидетел преди няколко години, когато една възрастна жена се готвеше да премине в отвъдното. Тя горещо желаеше да се срещне със съпруга си който беше умрял преди нея. Но тъй като той вече беше достигнал Първо Небе, неговите ръце и тялото му вече бяха преминали и беше останала само главата. Затова той едва ли щеше да може да й се покаже когато тя умре, ситуацията беше неприятна. Беше направено следното, за да облекчи преминаването в отвъдното на тази жена.

В притеснението си за своето състояние, съпругът на жената повика на помощ един свой приятел който лесно можеше да се материализира защото виталното му тяло и тялото на желанията му бяха останали привързани здраво към него. Духът се изправил като истукан в стаята и избил книгата от ръцете на дъщерята на умиращата жена, което така силно уплашило присъстващите, че те преустановили опитите си, позволявайки на майката да си отиде. Горкият човек, който извършил този феномен, бил вече повече от двадесет години в невидимия свят и доколкото авторът може да разбере, изглежда че няма никакъв признак за освобождаване от грешното тяло в което се е облякъл; той може да остане там, може би, още два пъти или три пъти по толкова време.

ЕСТЕСТВОТО НА СЪЗДАНИЯТА КОИТО СЕ ВИЖДАТ ПО ВРЕМЕ НА ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНС

ВЪПРОС No.58

Какво е естеството на гротесктните и ужасяващи неща, които вижда един човек страдащ от делириум тременс? Дали те са само временни създания на въображението или наистина съществуват в долната част на Света на Желанията? И как се получава така, че алкохоликът е надарен с духовно зрение?

Отговор: Ще се спрем първо на последната част на въпроса, защото така също ще стане ясно какво представляват нещата които се виждат при делириум тременс.

Първо, нека бъде ясно, че има няколко вида духове. Има Его, истинска искра от Божествения Огън, сега скрит под няколко непрозрачни материални покривала – ум, тяло на желанията, витално тяло и последно. Но не маловажно, най-непрозрачното от тях, плътното тяло – покривалото от плът, най-ефикасно изключващо Духа от божественото съзнание, затварящо го в тесните граници на един мозък и едно тяло.

Чрез процеса на еволюцията, тези тела са се одухотворявали. Техните вибрации (трептения) са се ускорявали и в много по-голяма степен Его започва да открива себе си отново, както изоставеният син е открил себе си, далече от Отеца и с желание да се завърне. Тогава посредством определени процеси той постепенно се събужда за космическото(универсално, всеобщо) съзнание. Божествената сила на органи, които са му служили като средство са духовна комуникация в далечното минало, се събуждат отново за дейност. По точно, това са хипофизната и пинеалната жлези. Когато той ще се е научил да вибрира тези малки органи, той ще е развил ново сетиво което може да бъде наречено духовно зрение, защото тогава той ще вижда Невидимия Свят и обитателите му. Има други стъпки, чрез които той би могъл след време да стане новопоявил се обитател на тези региони докато все още живее във физическо тяло, което тогава той може да напуска и да се връща в него по желание. Няма да се занимаваме сега с тази част от темата. Трябва да се отбележи, обаче, че само Дух може да постави тези малки органи в състояние на вибриране (трептене) или да събуди отново тяхната латентна способност.

Истинската ценност обикновено се съпътства от фалшификации. Духът също има своя неистински двойник. Истинският божествен Дух е еманация в Бог – не от Бог, а в Бог.Той е Дух на Живота. Но един фалшив Дух може да се получи при процесите на ферментация и разлагане. Това е Дух на смъртта. Ние го наричаме алкохол. Това упойващо вещество, бидейки дух, също има способността да ускорява вибрациите да малките жлези, за които споменахме, но бидейки долнопробен продукт от низък процес, той не може да победи индивидуалния Дух с който идва в контакт. Затова алкохолиците генерират низки мисли които обличат в ужасяващи форми. Различни суб-човешки групи от духове, освен това, понякога одушевяват така генерираните мисъл-форми и ги задържат живи дълго време, хранейки се с изпаренията на кръв от кланиците или с миризмата от ферментацията в бъчвите и складовете за твърд алкохол, да не споменаваме за отвратителните желания излъчвани от посетителите на тези долни места.

Поради това, когато един човек е така напълнил себе си с този неистински дух на алкохола, че малките органи на духовно зрение са усилили скоростта на вибрациите си до такава степен, че Духовният Свят може да бъде възприеман, той естествено вижда това което е подобно на него. Както един камертон, когато бъде ударен, задейства друг камертон от същия тон да вибрира, така също всеки човек бива привличан към други, притежаващи същите качества.

Тези гротесктни и ужасяващи фигури са наистина етерни или интер-етерни, между Света на Желанията и етера, проникващи и двата. Те не са продукт на неговото въображение, а реални същности с повече или по-малка продължителност на съществуване, създадени от алкохолиците и от хора с чувствена природа от двата свята.

НЕБЕСНИ ПОСЕТИТЕЛИ

ВЪПРОС No.59

Защо се случва така, че ясновидците предават толкова различни картини и разкази за това което виждат в невидимите светове, така че е напълно невъзможно да се съвместят описанията им?

Отговор: Този въпрос е обяснен изчерпателно в Космогонията на Розенкройцерите. Това се дължи до голяма степен на факта, че в невидимия свят формите са толкова пластични, че могат да променят вида си за части от секундата, давайки по този начин напълно погрешна представа на необучения наблюдател. Затова обучението е абсолютно задължително за възприятията там както и тук, но вие грешите за това, че всички не се съгласуват. Съществува значителен брой хора които са развили духовното зрение, дори може би са го придобили неволно, но които въпреки това виждат нещата еднакво и така подкрепят едни други твърденията си. Ние имаме, например, на разположение една книга написана от медицинска сестра която е присъствала при смъртното легло на много хора и там е наблюдавала точно същото за което ние сме писали в различни издания за последните десет години. Книгата се казва ‘’ Помощта на Ангелите’’, един термин използван от авторката не само за великата Йерархия непосредствено над човечеството, както е използван в Космогонията на Розенкройцерите, но и за всички човешки същества които са преминали отвъд забулващата материална преграда.. С изключение на това, обаче, книгата е пълна с преживявания описани от авторката в хиляди примери. Можем да разгледаме няколко примера от резюмето на тази книга представено в Окултен Преглед, за да покажем подобността на разкритията на тази дама с нашето учение, както е изложено в публикуваните издания на розенкройцерската литература.

Когато тя е била на около 18 години, една нейна приятелка която се казва Маги неочаквано се разболяла сериозно и умряла в ръцете й. Веднага след като сърцето на Маги престанало да бие, тя казва: ‘’Аз ясно видях нещо да се отделя от нейното тяло приличащо на дим или пара която се издига от чайник в който кипи вода. Еманацията се издигна само на малко разстояние и там се преобрази във фигура като тази на моята приятелка която беше току що умряла. Тази фигура отначало подобна на сянка, постепенно се промени докато стана добре оформена и облечена в перлено бяла роба приличаща на облак, под която очертанията на фигурата бяха ясно видими. Лицето беше на моята приятелка, но озарено и без следа от спазмите на болката, която я беше сграбчила точно преди да умре’’.

Това е точно като нашето учение: в момента на смъртта, когато се скъсва сребърната нишка в сърцето, виталното тяло излиза издигайки се през фонтанелата на черепа и се рее няколко фута (около половин метър) над тялото. Описвайки какво се случва с пациентите за които се е грижила на смъртното им легло, тя отбелязва, че често без оглед на физическото или душевното състояние на умиращите, точно преди да настъпи краят, те като че ли разпознавали някого който не присъства до леглото им и който е бил невидим за присъстващите.

‘’Аз съм виждала’’, тя казва ‘’една жена която беше в състояние на коматоза в продължение на часове, внезапно да отвори очите си с израз на радостна изненада, да протегне напред ръце за да хване невидими ръце протегнати към нея и след това с облекчение да издъхне. Аз съм виждала мъж, който се беше гърчил в агония, изведнъж да утихне и да отправи погледа си с израз на радостно разпознаване на някого към това, което за присъстващите беше само празно пространство и промълвявайки едно име звучащо като поздрав да изпусне последния си дъх.

‘’Спомням си смъртта на една жена, която беше жертва на най-ужасната болест, злокачествен тумор. Нейните страдания бяха мъчителни и тя искрено се молеше смъртта по-бързо да дойде при нея. В агонията й, изведнъж като че ли болките й се прекратиха, изражението на лицето й което една минута преди това беше изкривено от болката се в изражение на лъчиста радост. Изправяйки се в леглото с поглед озарен от радост, тя протегна ръцете си и извика: ‘’О мила мамо, ти си дошла да ме отведеш у дома. Толкова се радвам’’. И в следващия момент свърши физическия й живот.

Отначало писателката не е била в състояние да вижда тези невидими създания, но постепенно тя развила духовно зрение, така че тя виждала наистина тези които са идвали да посрещнат умиращите от регионите на Духовния свят и да ги приветстват добре дошли в другото състояние на съществуване.

‘’Първият път, когато получих зрително доказателство’’, тя казва, ‘’беше при смъртта на А, едно момиче на седемнадесет години, което ми беше лична приятелка. Тя беше жертва на туберкулозата. Тя не страдаше от болки, но чувството на отпадналост и немощ й тежеше много и тя силно желаеше покой. А кратко време преди да издъхне аз осъзнах, че до леглото стоят две фигури на Духове, по една от двете страни. Не съм забелязала да влизат в стаята. Те стояха до леглото когато за първи път станаха видими за мен, но аз можех да ги виждам толкова ясно както всеки човек присъстващ в стаята. В сърцето си, аз винаги съм наричала тези сияйни същества от друг свят ангели, и така ще ги наричам от тук нататък. Аз разпознах лицата им, те бяха две момичета които бяха най-близките приятелки на момичето което умираше. Те бяха умрели преди година и тогава бяха на подобна възраст като нея.

Точно преди да се появят, умиращото момиче възкликна: ‘’Изведнъж притъмня, не виждам нищо’’, но тя веднага след това ги разпозна, красива усмивка озари лицето й когато протегна ръце и радостно извика: ‘’О, вие сте дошли да ме отведете, много се радвам защото съм много изморена.’’

Двата ангела протегнаха ръце, единият хващайки дясната ръка на умиращото момиче, другият лявата. Техните лица бяха озарени от усмивка дори по-сияйна от тази на момичето което толкова скоро щеше да намери покоя който силно желаеше. Тя не каза нищо повече, но за близо минута нейните ръце останаха протегнати, стиснати от ръцете на ангелите и тя продължаваше да се взира в тях с радостния блясък в очите си и с усмивката на лицето си. Ангелите като че ли отпуснаха ръцете на момичето и то падна назад в леглото. От устните й се отрони въздишка както когато някой потъва с удоволствие в дълго очакван сън и в следващия миг тя беше това което в нашия свят наричаме мъртва. Щастливата усмивка, с която тя в началото разпозна ангелите, още стоеше отпечатана на чертите на лицето й.’’

Ще ви направи впечатление, в този полезен пример, че умиращото момиче казва че в стаята става тъмно и този факт, а и много други, фигурират в Космогонията на Розенкройцерите и навсякъде в нашата литература. Доколкото ни е известно, на никое друго място не е дадена такава пълна и точна информация относно преминаването на Духа от земята на живите в земята на живите мъртви.

Авторката разказва за материалистическия начин на отношение на някои роднини и приятели когато се изправят лице в лице със смъртта и тя често е чувствала остро безнадеждността да ги убеди в реалността, за която тя лично е имала доказателства. В горе описания пример, бащата на момичето е бил силно скептичен и е вярвал, че няма последващ живот. Последните думи на дъщеря му, усмивката която озарила лицето й когато разпознала приятелките си които дошли да отведат Духа й, той приел като доказателство за болестно въображение. Не винаги е било така, обаче. В случая на един пациент който е умирал от пневмония, неговата съпруга е седяла до леглото му и той й е казал да обърне внимание на тяхното момченце, което е умряло когато е било на пет или шест години и което го е чакало. ‘’Виж как той се усмихва и ми подава ръцете си’’, извикал той ‘’не го ли виждаш?’’ Въпреки че тя не можела да го види както съпруга й, тя казала след това: ‘’Много се радвам, че той видя Б. преди да умре. Сега ще бъда сигурна и ще си мисля за това, че те ще бъдат винаги заедно и щастливи и когато и мен ме призове смъртта знам, че те и двамата ще дойдат за мен.’’

След време нашата медицинска сестра приключила с работата си в болницата и станала частна милосърдна сестра. Веднъж тя придружавала една своя близка в къщата на една дама, която е била инвалид в продължение на много години и е имала нужда от медицински грижи. Обаче, като медицинска сестра е била ангажирана нейната близка. ‘’Когато я видях веднага почувствах сърдечна привързаност към нея’’, казва авторката, ‘’защото за момент ми се откри дълбочината и деликатността на святата й душа. Не мога да обясня как го разбрах. Тази жена, си казах аз, е приятелят когото дълго време съм търсила и в сърцето ми се появи надежда, че ще мога да спечеля нейното приятелство.’’

Обаче това желание не е било осъществено на този свят, но е било предопределено да се създаде едно от тези странни обвързаности при които единият от двамата приятели е от тази страна на булото от физическа материя, а другият от другата. ‘’С течение на времето’’, тя пише, ‘’доста след смъртта й тя ми стана още по-близка приятелка от всички приятели на този свят. Когато се явяваше пред мен тя не изчезваше скоро след това, а оставаше с мен и си говореше с мен така просто и естествено като всяко човешко същество. Когато беше при мен аз можех да я виждам така ясно както всеки един предмет от всекидневния живот и тя разкриваше пред мен индивидуалност толкова категорична, колкото индивидуалността на всеки един човек притежаващ силен характер и все още живеещ на тази земя.’’

Посредством тази дама, която се е появила за да бъде неин ангел хранител, тя е била поставена в транс за да бъде свидетел на много случки в отвъдното и в частност тя описва посещението си в това което нарича небесна градина и в покоите на приятелката си там където си починала и медитирала. Бихме могли да приемем така описаните неща като символи, но преживяното все пак е преживяно и изпитаното все пак е било изпитано, както го описваме. Символизмът наистина в много случаи е средство посредством което се интерпретират определени емоции от съзнанието ни когато е невъзможно да ги разберем и осъзнаем по никакъв друг начин.

‘’Моят ангел хранител’’, пише авторката, ‘’ме преведе през един от входовете и аз се озовах в обширно помещение изпълнено с мека светлина и където различни нюанси на цветовете се съчетаваха в такава перфектна хармония, че въздействаха върху човек като красива и успокояваща музика станала видима. На стените бяха окачени драперии подобни на облак на които зеленото, розовото, тъмно червеното и златното се преливаха така перфектно, че никъде не можеше да се забележи дразнещ тон на цвят, но драпериите не приличаха на нито една земна тъкан. За мен те бяха ясно видими, но не оказваха никакво съпротивление на допира ми. Струваше ми се, че си пъхам ръката вътре в облак. В помещението имаше няколко дивана със същата мека и хармонична окраска. Имаше много растения и красиви цветя. ‘’Това’’, каза моят ангел хранител, ‘’е мястото където идвам да си почина и да помедитирам и ти често ще идваш тук и ще отдъхваш заедно с мен.’’

Тази област (или регион), Лятната земя на Спиритуалистите с нейните къщи и цветя, с нейната градина за отдих е описана също така и в Космогонията на Розенкройцерите и в други издания. Така че, съществува пълно покритие между описанието на авторката, което цитирахме, и описанието на настоящия автор, що се отнася до фактите и възприемането им относно смъртта и невидимите светове.

По-нататък тя пише, че била отведена от приятелката си да посети милиони трудещи се хора в някакъв град на земята. Тук тя е била във фабрика и осъзнала, че тя и придружителите й от небесната градина преминавали през стените и преградите когато се предвижвали от едно в друго крило на огромната сграда, нито тухлени стени, нито железни греди оказвали и най-малкото съпротивление на телата им. ‘’Аз често се очудвах’’, отбелязва тя, ‘’как Духовете влизаха в къщи и стаи в които нямаше отворени врати и как те излизаха от тях когато всички изходи бяха затворени.’’ Сега тя започнала да разбира, че това което за нас на земята е плътна стена, когато това нещо бива доближавано от някого в духовно тяло, изглежда като направено от нещо подобно на мъгла и препятства преминаването на Духовното тяло толкова малко, колкото мъглата на едно преминаващо физическо тяло. Много неща които тя наблюдава и които представляват неразрешими загадки за човешката мисъл, изглеждат също толкова малко загадъчни за способностите на Духа, както за нас изглеждат обичайните неща тук и случките от всекидневния ни живот. Да се спре някой пред една тухлена стена и да не може да премине през нея не е изненада за него, също така не е изненадващо за някой в Духовно тяло да открие, че тухлената стена не представлява никакво препятствие за него. Тук достигаме до проблема за четвъртото измерение който занимава много хора на този свят и върху който, това интересно произведение което на места звучи като фантастична приказка, хвърля малко странна светлина. Това също е засегнато на много места в трудовете на Розенкройцерската литература.

Една друга случка от подобно по някакъв начин естество, която хвърля светлина върху странната мистерия на преминаването през материята в различните светове, е изложена в края на историята. При едно от нейните посещения в небесните региони, нашата авторка се запознала с един човек който тя нарича ‘’наставника’’. Наставникът й е дал букет цветя които тя поискала да вземе със себе си на земята. ‘’Когато се завърнах в моето Духовно тяло у дома,’’, казва тя, ‘’аз ги сложих във ваза, но на следващата сутрин в моето физическо тяло аз отидох да ги погледам и установих, че въпреки че можех да ги виждам така ясно както когато наставникът ми ги даде и можех все още да усещам изящния им аромат, аз не можех да ги усетя когато ги докосвах. Ръцете ми преминаваха през тях сякаш те бяха като лъч от светлина и те оставаха ненаранени без нито един лист от цветовете им да се отрони. Никой от моето семейство не можеше да ги види или да усети аромата им. ‘’Ангелите’’, тя казва и тук е най-куриозната част, ‘’които идваха при мен в моя дом можеха да ги държат така както ние държим земни цветя, от които винаги имах вкъщи, тях те не можеха да държат. Те ги виждаха точно както аз ги виждам, но цветята не оказваха никакво съпротивление на техния допир.’’ Тя недоумява и пита: ‘’Кой е света на солидната реалност и кой на неосезаемата неуловимост, нашият или Духовният свят?’’

Тази тема също така е засегната в трудовете на Розенкройцерската литература, можем да насочим нашите читатели към историята наречена ‘’Историята на един взвод’’ която беше публикувана в ноемврийския брой на ‘’Лъчи от Кръста на Розата’’ 1917 година и описва последните часове на един войник, как той среща смъртта и след преминаването в отвъдното среща сестра си. По време на пътуването към дома на сестра му, намиращ се на хиляди мили разстояние от мястото на смъртта му, него го озадачил факта, че пространството изглеждало изпълнено с фигури на Духове реещи се във въздуха точно като него и Розенкройцера който го придружавал. Отначало той се опитвал да ги избягва, но установил че това е невъзможно. Той се напрягал в очакване на сблъсъка, когато за свое учудване установил, че тези хора прелитат през него и през неговия придружител точно като че ли изобщо не съществуват. Това за момент го изпълнило с недоумение и ужас, но Розенкройцерът, виждайки объркването му се засмял успокояващо и му казал да не се тревожи. Това било нормално в света на живеещите мъртви защото там всички форми са така некомпактни и пластични, че понякога лесно преминават една през друга и при това няма опасност от загуба на идентичността.

Пристигайки в дома на неговата сестра те я заварили седнала в уютната гостна и войникът импулсивно се хвърлил към нея и я прегърнал само за да открие слисан, че тя изобщо е в неведение за неговото присъствие и че неговите ръце вместо да обгърнат фигурата й преминават право през нея. Отново той се обърнал към Розенкройцера и попитал какво трябва да направи за да може тя да го усети, защото отново тази невъзможност да докосне така нареченото твърдо тяло го озадачавала извънредно много. Дадени му били указания и му бил обяснен начина който се използва от живеещите мъртви за да привлекат вниманието на хората във физическия свят.

Следователно, има хиляда и една допирни точки между много хора които са в състояние да пребивават и функционират в двата свята, видимия и невидимия. И още нещо, тази война увеличава в голяма степен броя на тези които могат да използват тази способност и в бъдеще ние всички ще бъдем в състояние да го правим, от първия до последния човек. Това ще бъде едно толкова нормално и обичайно свойство като виждането и чуването. Така ние постепенно се запознаваме все повече с невидимите светове и допирните точки вече са много повече от разминаванията. И поради това, не би трябвало да има трудности при възприемането на разказите за невидимото.

ЗАЩО ГРУПОВИТЕ ДУХОВЕ СТРАДАТ

ВЪПРОС No.60

Животните, дивите и питомните, страдат поради много причини, а ни е известно, че Груповите Духове страдат още по-интензивно. Защо се получава така? Дали Груповите Духове, като нас, страдат поради собствените си прегрешения?

Отговор: Изглежда много трудно да се приеме, че такива святи същества като Архангелите – които са Групови Духове и Расови Духове – могат да прегрешават, поне в смисъла който ние влагаме в тази дума, с нашата ограничена способност за разбиране. Христос е най-високо посветения от Архангелите, а като знаем че ‘’Той страда във всяко отношение като нас, бидейки изкушаван, но без грях’’, очевидно съществува по-висш закон. Това е, което трябва да имаме пред вид когато разглеждаме връзката между Груповите Духове и животните в светлината на закона за аналогията, който е главния ключ към всички мистерии.

Следният пример от Космогонията може би ще изясни разликата, между човек с неговия вътре-живеещ Дух и животното с неговия Групов Дух:

Нека да си представим една стая разделена посредством завеса на две части, едната представляваща Света на Желанията , а другата Физическия Свят. В стаята има двама човека, по един във всяка част. На завесата, обаче, има десет дупки и човекът който се намира в частта представляваща Света на Желанията може да пъхне десетте си пръста през тези дупки в частта представляваща Физическия Свят. Пръстите представляват животните които принадлежат към един вид. Човекът може да движи пръстите си като пожелае, но той не може да ги използва така свободно и разумно както човека, който пребивава във физическата част и използва своето тяло.

Последният вижда пръстите които са промушени през завесата. Той възприема факта, че те всички се движат, но той не може да види връзката между тях. За него те изглеждат като разделени един от друг и като напълно отделни. Той не може да види, че те са пръстите на човека зад булото и са управлявани в движението си от неговия разум (интелигентност). Ако той причини болка на един от пръстите, самият пръст няма да го заболи толкова колкото човека от другата страна на завесата. Ако едно животно бъде наранено, то страда, но не в такава степен както страда Груповия Дух защото то няма индивидуално съзнание.

Плътното тяло в което ние функционираме е съставено от много клетки, всяка имаща отделно клетъчно съзнание, макар и от много ниско ниво. Докато тези клетки представляват част от нашето тяло, те са обект и са доминирани от нашето съзнание. Един животински Групов Дух функционира в духовно тяло което се състои от различни на брой Девствени Духове наситени за определено време със съзнанието на Груповия Дух. Последният ги ръководи, грижи се за тях и им помага да се развиват. С напредъка на тези които са под неговата опека, Груповият Дух също еволюира преминавайки през серия от метаморфози, подобно на начина по който ние израстваме и натрупваме опит поемайки в нашите тела клетките на храната която яде, при което също разширяваме тяхното съзнание обхващайки ги с нашето съзнание за известно време.

Груповият Дух командва и управлява действията на животните, което е негово задължение, докато Девствените Духове придобият себе-съзнание и станат хора. Тогава те постепенно ще проявят собствена воля придобивайки все по-голяма независимост от Груповия Дух и ставайки отговорни за своите собствени действия. Груповият Дух ще продължава да има влияние върху тях, но в по-малка степен, като Расов, Родов, Обществен и Семеен Дух докато всеки индивидуален човек достигне способността да действа в унисон с Космическия Закон. Тогава всеки Его ще бъде свободен и независим от влиянието на Груповия Дух и последният ще навлезе в по-висша фаза на свята еволюция.

Във връзка с изложеното по-горе обяснение на взаимоотношенията между Груповия Дух и животните, очевидно е, че страданията които той изживява при изпълнение на задълженията си имат същото предназначение както страданията които ние изживяваме поради нашите грешки (болести?), а именно, да го научат да избягва всички възможни нежелани ситуации, които предизвикват болка. Един човек без оръжие вижда много животни, когато се движи сред природата; те се струпват около Mt. Ecclesia и на други места където Груповият Дух им внушава, че са в безопасност. Въоръженият човек трябва да преследва животното защото Груповият Дух го предупреждава за приближаването му. Освен това, Груповият Дух облича неговата порода животни с кожа или перушина с окраска която наподобява пръстта, дърветата или шумата, така че те да не се открояват и да не привличат вниманието на тези които биха ги заловили и биха им причинили болка. Така, поради стремежа си да избегне собствената болка, той усъвършенства способността си да ръководи подопечните си. Ние не сме подготвени, обаче, да твърдим и доказваме, че стремежът да избегне болката е най-важния мотив на Груповия Дух при ръководенето на подопечните си, но двете страни са свързани помежду си посредством връзката съществуваща между причина и следствие.

Но какво да кажем за животните които се колят в кланиците за да се използват за храна или за горките създания измъчвани в лабораториите като опитни животни? Какво да кажем за горките коне лишени от храна и пребивани от жестоките си собственици които ги използват като товарни животни и за превоз? Какво прави Груповият Дух за да ги защити и да спести болката присъща на положението им? Той може да научи дивите животни да се пазят по различни начини, но домашните животни явно създават проблем от голяма трудност за Груповия Дух. Той притежава способността да задържа семенния атом, който е необходим за размножаването, за да запази чистотата на свята порода и го прави в случаите на хибридните животни. Обаче, главното предназначение на съществуването е жизнения опит, затова той е принуден да позволи на Духовете под неговото ръководство да се раждат по установения начин, дори и в следствие на това те да бъдат положени на ужасно клане от ръцете на човек. Човек трябва и ще помага на животните през някакво бъдещо време за да изкупи сегашното си прегрешение и той ще трябва да помага на сегашните минерали когато станат животни. Законът на причинно-следствената връзка е справедлив и на него може да се разчита да балансира нещата. Междувременно, Груповите Духове се учат на съчувствие и състрадание. Расовите Духове учат същото чрез човешките страдания причинени от конфликтите в индустриалните общества и войните. След време ще дойде денят когато лъвът ще лежи до агнето и ще пасе трева заедно с телето, когато детето ще може да играе спокойно със змията, когато хората ще претопят мечовете в плугове и копията в сърпове, когато ще настъпи ‘’мир на земята и благоволение измежду човеците’’. Истина е, че за това ще са нужни драстични промени, душевни, морални и физически, но ‘’въпреки, че мелницата на Господ мели бавно, тя смила изключително ситно’’. Божествената сила е изковала космоса от хаоса; затова имаме основание да се доверим на нейната добронамереност и цел и да вярваме в нейната свръх-сила, че ще преодолее всички препятствия по пътя на осъществяването на това, което днес изглежда утопия.

ЕСТЕСТВОТО НА СВЕТА НА ЖЕЛАНИЯТА

ВЪПРОС No.61

Космогонията твърди, че Светът на Желанията е флуиден и съставен от непрекъснато променящи се светлина и цвят. Правилно ли е ако си представим най-тъмния цвят в най-ниските региони постепенно да изсветлява през по-светлите цветове и в областта на душевната сила да открием чисто бялата светлина?

Отговор: Да, в известен смисъл вие сте прави. Цветът зависи от вибрациите, от скоростта им и от дължината на вълната, например в спектъра на светлината червеният цвят има много по-голяма дължина на вълната и по-малка честота на трептене отколкото виолетовия цвят, който се намира на другия край на слънчевия спектър, но цветовете в Света на Желанията не са съвсем еднакви с тези които виждаме тук. Тук цвета се появява вследствие на отразяването на слънчевите лъчи в атмосферата. Там цветът е свойство на материята. Би могло да се каже, че от гледна точка на този свят веществото на желанията (или материята на Света на Желанията) е светлина и светлината е вещество на желанията. Това не е съвсем точно, но почти е така.

И по-нататък, цветовете които ние бихме нарекли тъмни там, са по-светли от от най-светлата слънчева светлина тук. Това е причината поради която не ги виждаме. Нашите очи не могат да реагират на тази скорост на трептене. Вие не би трябвало си мислите, че Светът на Желанията е над и по-високо от Физическия Свят, в смисъл на пространствено разположение. Материята на Света на Желанията е тук. Тя прониква всеки физически атом. Дори етерът е проникнат и обхванат от нея, а тъмният, за духовното зрение почти черен, химически етер изглежда почти неотделим от най-ниската степен на веществото на желанията. Той е така плътен, че изглежда почти като газ и често авторът учудва, че хората не могат да го видят, него и създанията които се движат в него.

ОТНОШЕНИЕТО НА ГРУПОВИТЕ ДУХОВЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ

ВЪПРОС No.62

Дали Груповите Духове са врагове в духовната област както са техните подопечни, както вълците и овцете на това ниво?

Отговор: Не, по принцип няма никакви врагове, нито във видимия нито в невидимия свят. Вълкът не мрази овцата, не повече отколкото овцата мрази тревата. Това просто е въпрос на поемане на храна за да се поддържа живота и работата на Груповите Духове с техните подопечни представлява до голяма степен игра на криеница между звяра и неговата плячка.

Най-важната цел на съществуването е еволюцията на съзнанието и уменията демонстрирани от даден клас животни в улавянето на други животни, търпеливата концентрация на котката наблюдаваща мишата дупка и много други подобни начини на поведение използвани от други животни за да заловят непредпазливите, лесно се контра-балансират от бдителността показана от животните-плячка в тяхното диво състояние, когато напълно зависят от Груповите Духове да ги спасяват от преследващите ги животни. Ако не съществуваше тази борба за съществуване, еволюцията на съзнанието би била много по-продължителна и затова хищническите качества на месоядните животни играят положителна роля в природата, както и всички други подобни аномалии.

ЕЛФИ И РУСАЛКИ

ВЪПРОС No.63

Имаме ли някакво основание да вярваме в русалки? Ако да, какъв е техния произход? Какъв е смисъла на съществуването им?

Отговор: Елфи, русалки и водни духове не са плод на фантазията. Те са реалност. Ние така наивно сме привързани към идеята, че този свят е едно голямо перпетуум мобиле, че се опитваме да обясним всичко с една или друга научна теория. Хората биха казали, че слънцето нагрява океаните, водата се изпарява, издига се в студената стратосфера и там се кондензира под формата на облаци които се предвижват над земната повърхност посредством вятъра и когато са се кондензирали в достатъчна степен, водата от морските басейни пада под формата на дъжд. След това тв изтича отново към моретата под формата на реки и това е всичко.

Да, но как всичко това би могло да се осъществи без някой да управлява и поддържа процеса? Ние много добре знаем, че една сграда е направена примерно от тухли. Една тухла се поставя върху друга и така се стри докато се достигне желаната височина. Но тухлите не се поставят сами. Те трябва да бъдат носени, същото е и при процесите в природата. Работниците, природните духове, могат да се открият навсякъде. Те имат своите задължения, своята работа и еволюция точно като нас и всичко което става в природата е закономерен процес. Тези елфи, русалки и водни духове управляват процесите на кондензация на водата и имат задължението да поддържат установения ред тези процеси, да изграждат растения и други подобни неща, точно същото както гномовете изграждат цветята на сушата. Ние казваме. Че растението израства, но точно както споменатите тухли трябва да се натрупват и подреждат в строящата се къща така и атомите трябва да се сглобяват в растенията.

Когато става въпрос за човешки същества, тези които са на Второто Небе се подготвят да строят нови тела и те се учат да строят по-добри тела като работят върху нас за изграждането на тези тела. По-късно те се връщат на земята с добавена опитност и това им помага този път да изградят по-качествени тела. По подобен начин, малките природни духове които ние наричаме гноми помагат да се строят растения, а силфите се занимават с издигане на водата, видоизменена от елфите, в небесната шир където тя се кондензира в облаци. Тогава силфите пораждат ветровете и движат облаците, освен това пораждат бурите и дъждовете. Така се осъществява взаимодействието между различните природни процеси. Саламандрите са огнени духове и вероятно най-малко известни, но те също трябва да свършат своята работа за вида на земята и т.н. Да си спомним Шекспировата ‘’Сън в лятна нощ’’. Описаното е истински факт. Става по следния начин: по време на зимното слънцестоене, когато всичко е мъртво, когато земята спи под снежната си покривка, новият импулс за живот, Христовият Живот, се влива в земята и започва да действа към повърхността, донасяйки живот на семената в почвата и давайки им виталността която им е нужна за да поникнат. Той, също така вселява виталност (жизненост) във всички същества които живеят на земята. Този Христов Живот се ражда по време на зимното слънцестоене когато Слънцето е в най-ниската точка на деклинация. Така, че през зимата ние имаме повече духовност защото този божествен жизнен импулс достига до нас отново всяка година и Спасителят се ражда за да спаси Своите хора от студа и глада , които биха настъпили ако Слънцето останеше завинаги в тази най-южна точка на деклинация.

Импулсът е духовен защото по това време няма никаква физическа активност в природата. От друга страна, през лятото активността е в пълна сила. Лятното слънцестоене е върха на физическия импулс и това е времето когато природните духове празнуват Те се радват и тържествуват и се чувстват удовлетворени, че са помогнали за създаването на това чудесно плодородие и на всички физически блага, които са се появили на бял свят. По това време започва узряването на плодовете и след това се спускаме надолу към жътвата, която е есенното равноденствие. Така, че тези природни духове имат да изпълняват забележителна работа. Не само, че е истина че те съществуват, но също така те извършват много, много важна част от работата на света.