ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ II; РАЗДЕЛ 3

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

РАЗДЕЛ III

Въпроси отнасящи се до

ЗДРАВЕ И ЛЕЧЕНИЕ

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ПРИ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ НЕИЗЛЕЧИМИ БОЛЕСТИ

ВЪПРОС No.38

Смятате ли, че е препоръчително да се лекуват такива болести като туберкулоза, рак, склероза и други подобни или трябва да приемем тези болести за неизлечими, като резултат от породили ги в миналото причини и да чакаме за по-съвършено тяло в друг живот?

Отговор: Ракът и туберкулозата често изглеждат неизлечими, но винаги има една възможност да бъдат победени и те със сигурност ще отстъпят ако силата насочена срещу тях е достатъчна. Както всички други ефекти на физическо ниво, те са резултат от една духовна причина и ако се фокусираме върху това, ако го уравновесим с нещо от противоположно естество, има шанс за излекуване; докато нагласата на примирение и безпомощност със сигурност никога няма да помогне на пациента да излезе от това състояние. Животът при здравословен климат, силно желание за здраве, надежда недопускаща обезкуражаване и проста храна, би излекувало и най-тежкия случай на туберкулоза.

Колкото да рака, никой не може да каже кога дългът от съдба, който е предизвикал това нещастие е вече изплатен. Има много известни случаи на излекуван рак; когато болестта е била в лека форма. Но дори и в напреднал стадий няма основание да се губи надежда докато има живот. При склерозата, има няколко метода на лечение и състоянието на пациента може да се подобри и той да се чувства както преди да се разболее, особено ако той разбере кои нарушения на законите на природата са причинили болестта в неговия случай.

Като заключение може да се каже, че винаги трябва да полагаме усилия, независимо дали болестта е лечима или не, ако на пациента може да се покаже кои закони са били нарушени и по какъв начин, ако може да му се покаже каква е духовната причина за болестта и ако той може да се научи да върви по верния път според Божиите закони, тогава в бъдеще за него няма да съществуват болести. Това е , за което ние работим, така че да можем да ускорим идването на деня на Освобождението и да помогнем на хората да постигнат съвършено здраве.

МОРФИН И СЛЕДСМЪРТНО СЪЗНАНИЕ

ВЪПРОС No.39

Какво е влиянието на морфина върху хората които са се пристрастили към употребата му? Когато един човек, който е бил много болен за дълъг период от време и който поради много силни болки е бил държан в безсъзнание чрез големи дози морфин в продължение на много дни, напусне земята в това състояние, дали освободеният дух ще бъде в пълно съзнание когато напусне тялото? Какво е неговото състояние в сравнение с човек който умира бързо и всичките му способности са съхранени?

Отговор: Употребата на морфин и други наркотици в много малки дози, както обикновено се използват при лекарствената зависимост, има умъртвяващ ефект върху нервите, така че чувствителността на Духа в тялото е намалена и той се чувства повече като свободен Дух който е напуснал физическия носител. При това състояние, психическият комфорт е усилен и човек се усеща с ясна мисъл и леко тяло, като на небето, докато се появи обратната реакция и тогава той започва да страда с мъченията на ада. Като следствие на това, приема по-голяма доза за да възстанови предишното приятно усещане.

Когато морфинът е бил прилаган в големи дози, той предизвиква състояние подобно на това когато един човек е напуснал тялото си докато е бил под пълна упойка. Авторът е срещал много хора напуснали тялото си докато са били под пълна упойка, но никога не е виждал някой който е напуснал тялото под влиянието на морфин; поради това той не може да даде конкретна информация за която е помолен. Но тези хора, които умират докато са под упойка, бяха точно така в пълно съзнание както обикновен човек след като сребърната му нишка се е била прекъснала. Те преминаваха през тяхната панорама на живот по подобен начин както човек който е умрял нормално и нямаха по-различни преживявания. Затова бихме могли да кажем, че човек който е умрял и е бил под въздействието на морфин, вероятно няма допълнителни неприятни усещания поради дадения му  морфин преди да умре; и първото му усещане, може би, ще е едно голямо облекчение, че се е освободил от страданията причинени от тежката болест предшестваща смъртта на физическото тяло. Това чувство на облекчение е присъщо на всички които са страдали, без значение дали в съзнание или безсъзнателно. Всички те са изключително много благодарни, че страданието е изчезнало и започват да осъзнават, че в страната на живеещите мъртви, в която са се озовали след като са напуснали този свят, не съществуват болести.

СЛАБОУМИЕ И ЛУДОСТ

ВЪПРОС No.40

Има ли оправдание за лекари които оставят едно дете, което е предопределено да бъде ненормално и физически безпомощно да умре, ако една операция би му помогнала да живее? Дали един ненормален или психически болен човек може да придобие значим жизнен опит през живота си? Дали Его, който е вътре, знае за физическата инвалидност на ума и на тялото през един такъв живот и дали научава нещо през него? Може ли лудостта да се причисли към наследствените заболявания?

Отговор: Да предположим, че някакъв нещастен инцидент се случи когато едно момченце си играе, например че си удари главата и в следствие на това стане ненормално или може би е изпаднало в състояние на кома; никой дори и само за момент няма да се поколебае да извърши операция на главата за да освободи мозъка от вътре-черепното налягане, така че детето да си възвърне нормалното състояние на съзнанието. Тогава, защо едно малоумно дете да не може да получи същата помощ и всичко възможно което може да се направи? Би се оценило като престъпление ако се остави едно нормално дете да умре поради липса на лечение, но едно дете родено да бъде малоумно е също толкова нуждаещо се от грижа, защото когато Его е преминал през утробата с цел да придобива жизнен опит от това физическо съществуване, ние сме задължени да подкрепяме неговите усилия по всички възможни начини.

Его придобива жизнен опит от живот в тяло с ненормална психика, защото самият Его никога не е луд. Неправилната връзка между различните му тела-носители – ума, тялото на желанията, виталното тяло и плътното тяло, причинява лудостта. Когато връзката между мозъка и центровете на виталното тяло не е перфектна, се получава това което ние наричаме слабоумен човек, често меланхоличен, но в общи линии напълно безобиден. Когато дефектната връзка е между виталното тяло и тялото на желанията, състоянието е до известна степен подобно, но към този случай принадлежи и групата на хората с дефектен контрол върху мускулите, както при епилепсията, танца на Св. Витус и други подобни. Когато връзката между тялото на желанията и ума е прекъсната или по някакъв начин неправилна, се получава буйстващия маниак който е опасен. И когато връзката между Его и ума е дефектна, се получава човек който може да бъде охарактеризиран като човек без душа, най-опасния от всички, надарен с хитрост и коварство които обикновено задейства в най-неочакван момент.

Ако разгледаме тялото, или различните тела, като музикални инструменти на които Его свири, тогава ако всички връзки са изрядни Его може да изсвири повече или по-малко красива мелодия на живота, съответно на еволюционното ниво което той е достигнал. Но когато връзките са некачествени или прекъснати, Его прилича на музикант накаран да изявява желанията си на инструмент с липсващи струни и затова той може да възпроизведе само една какафония. З музиканта би било мъчение да бъде принуждаван да свири на такъв дефектен инструмент; същото е и положението при Его който е затворен в едно тяло без възможност да го управлява по нормален начин. Поради причини, които могат да се открият в предишни животи, той е принуден да стои в едно тяло което не може да контролира и той страда повече или по-малко силно съответно на своето еволюционно ниво; но все пак, той учи определен урок в училището на живота което е необходимо за да го направи безгрешен. Това е едно тъжно състояние, но въпреки че животът изглежда много дълъг, той е като един кратък миг в  безкрайното съществуване на Духа, и можем да се утешим знаейки, че когато един такъв Его се върне на земята той ще има нормално тяло ако, разбира се, се предположи че урока е бил научен.

Що се отнася до последната част на въпроса, дали психическото разстройство е наследствено заболяване, може да се отговори утвърдително или отрицателно в зависимост от това коя фаза на проблема разглеждаме. От духовна гледна точка тези заболявания не са наследствени защото, както вече беше изложено, лудостта не е дефект в Его. Поради определена негова особеност, той не може да построи нормално тяло и по асоциация бива привлечен към семейство в което се срещат подобни заболявания. Това се случва на същия принцип според който хора с подобни качества на характера винаги се привличат и се събират заедно; както старата поговорка ‘’птиците с еднаква перушина летят в едно ято’’. Музикантите се събират в концертните зали, на представления. Те също така се стремят да се родят в семейства на музиканти защото там ще намерят необходимия им инструмент – дълги чувствителни пръсти и уши с перфектно оформено вътрешно ухо, което ще им позволи да възпроизвеждат музика. Спортистите и хазартните играчи се събират на пистите за надбягване и в казината. Крадците си имат своите места и така нататък. По подобен начин, тези хора които имат някакъв дефект биват привлечени към семейства при които се среща сходен дефект. Следователно, ако погледнем на проблема психическо разстройство от гледна точка на формата, може да се каже, че той е наследствен.

Учените които разглеждат проблема изцяло от позицията на формата са на мнение, че посредством ограничаване на репродукцията на ненормалните хора те могат да ликвидират болестта. Но по същия начин по който меките сокове в тялото на охлюва постепенно изкристализират и се оформят в твърда като кремък черупка която той носи на гърба си, по същия начин действа и Его които постепенно изкристализират себе си в тела в които Духът трябва да пребивава докато се износят. Облекчение никога няма да настъпи ако се въздейства само върху физическото тяло, както манипулирането на черупката на охлюва няма да излекува един болен охлюв. Емерсон е изказал истината: ‘’Болният човек е един нарушител на законите на природата’’. Хората с психическо разстройство принадлежат към тази категория и ако искаме да ги лекуваме, трябва да използваме познанията си за духовната страна на живота. Всички останали методи могат само да облекчат състоянието, те не достигат до корена на болестта.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ АМПУТАЦИЯ

ВЪПРОС No.41

Ако една ръка или един крак са ампутирани дали те съществуват самостоятелно в Света на Желанията? И след смъртта дали човекът изглежда без ръка или крак в Света на Желанията? Аз познавам хора, които са страдали от болка в крайника дълго време след ампутацията, дори в продължение на години. На какво се дължи това?

Отговор: Когато една ръка, един крак или който и да е орган са били отстранени от физическото тяло посредством операция, отстранява се само плътната част на органа проникната от планетарния етер. Четирите етера, които образуват виталното тяло на оперирания човек, остават; но съществува определена магнитна връзка между частта разлагаща се в гроба и етерния двойник който остава с човека. Затова той усеща болката в отстранената част в продължение на известно време след операцията, докато разлагането на етерния двойник на започне и той не се разпадне.

 Можете да прочетете за няколко интересни случая които демонстрират това и едно по-разширено изложение на учението относно тази материя в Космогонията на Розенкройцерите. Когато един човек, който е обезобразен премине в невидимите области, той мисли със същия ум, представяйки себе си та, такъв какъвто е бил на този свят. Съответно, един белег на лицето или липсата на ръка или крак се възпроизвежда посредством мисълта в материята на Света на Желанията и той изглежда там така обезобразен както е бил тук.

По време на Световната Война това беше много разпространено, защото всички войници които умираха с ранявания които са могли да видят и чиито последствия са усещали, са възпроизвеждали тези наранявания в своите тела на желанията. Те са усещали болка подобна на тази която биха изпитвали ако все още са във физическо тяло, защото те са си представяли, че трябва да има болка в раните. Обаче много бързо те са започнали да споделят помежду си и тези които преди това са били получили помощ от Старшите Братя са им помогнали да разберат, че всъщност там няма болка. Веднага след като са се убедили, че раните им всъщност са илюзия и са се научили, че могат да оформят телата си в нормален и здрав вид, ситуацията бързо се подобрила.

УНИЩОЖАВАНЕ НА ВИБРАЦИИТЕ НА БОЛЕСТТА

ВЪПРОС No.42

Получих следното от един доктор по остеопатия: По време на лечебен сеанс лекуващият може ли да унищожи вибрациите на болестта, така че те да не се възстановят след сеанса?

Отговор: Ако четем между редовете на този въпрос, ще доловим две много често срещащи се трудности при практикуването на Остеопатия и подобни методи на лечение посредством ръцете. При този метод има две ясно разграничени операции. Едната се състои в отстраняване от пациента на нещо което е зловредно, действа увреждащо и предизвиква заболяване; а другата е предаване на витална енергия от самия лечител. Всеки, който е извършвал подобна работа знае за това, защото то се усеща и се осезава от всеки чиято работа е била успешна. Обаче, освен ако лекарят или лечителят не притежава желязно здраве, две неща могат да се случат: или човешката maisma извлечена от пациента може така да го залее и смаже, че той, както обикновено се казва, ‘’да се подаде на болеста’’ на своя пациент, или той може да отдаде твърде много от своята витална енергия и затова да остане напълно изчерпан. Тези две състояния може да се комбинират и така настъпва ден когато лекарят или лечителят се изтощава напълно и бива принуден да почива известно време.

Лечителите, които използват магнетизъм, което честно казано не е научен метод, често избягват споменатото на първо място състояние, като ‘’изхвърлят магнетизма’’, както те казват, но всички подлежат на изтощение. Това никой не може да избегне, освен този който може да вижда етерната effluvia която взима и виталния флуид който дава. Повечето хора са вампири когато са болни и колкото са били по-здрави и по-силни преди да се разболеят, толкова по-зле са те когато болестта ги повали. Аз никога не съм бил толкова болен, както след като лекувах един едър човек който страдаше от остро възпаление на бъбреците и беше прикован на легло поради тази причина за повече от две седмици. Ужасно беше да се наблюдава агонията му и аз дадох всичко от себе си и като резултат, бях смазан. Пациентът, обаче, се вдигна на следващата сутрин чувствайки се така добре както винаги преди да се разболее. Той имаше моята виталност (жизненост), аз имах неговата болест, или поне effluvia(та) от нея и трябваше да минат три дни преди да се освободя от нея. Това се случи, разбира се, преди да имам духовно зрение.

От тогава аз си взех поука и задаващият въпроса трябва да е наясно, че е необходимо да избягва следните ситуации: Първо: здраво дръж мисълта си така, че да не позволиш на тази miasma(ична) effluvia която излиза от тялото на пациента да влезе в твоето тяло по-далече от лакътя; Второ: когато лекуваш, оставяй пациента от време на време и си измивай ръцете под течаща вода ако е възможно; но във всеки случай си мий ръцете и сменяй водата колкото е възможно по-често. Водата има двойно въздействие, на първо място, effluvia(та) която напуска тялото на пациента има афинитет към вода. На второ място, влагата която остава върху ръцете ти, ти позволява да изтеглиш по-голямо количество miasma от пациента, отколкото иначе би изтеглил.

Това се подчинява на същия принцип според който ако се поставят електродите на една батерия във вода, електрическият ефект ще се усили многократно, което може да се установи ако се направи опит да се докосне водата.

Същата е ситуацията и при теб: ти си електрически източник в този случай и твоите ръце бидейки намокрени ще изтеглят много по-голямо количество miasma, отколкото иначе. Ако условията са такива, че нямаш на разположение вода, може да опиташ да хвърляш магнетизма, но тогава трябва да внимаваш, защото когато магнетизма е изхвърлен от теб, той бива привлечен към земята защото е обект на гравитацията. Пред духовното зрение той се явява като тъмна или по-скоро черна подобна на желе маса. Той лежи блещукайки и потрепвайки на пода. Ако сега пациентът облекчен стане от дивана където е лежал по време на сеанса и стъпи върху мястото където е изхвърлен магнетизма, тогава магнетизмът ще влезе отново в тялото му и тогава той или тя ще се окаже в по-тежко състояние отколкото преди началото на лечебния сеанс. Затова, най-добре е тази miasma да се изхвърля от прозореца или още по-добре да се поставя в печка или огнище и да се запали.

От изложеното по-горе, следва че лекуването с ръце не трябва да се прави необмислено и безразборно от човек който не е бил обучен в някоя от многото добре екипирани школи по остеопатия, мануална терапия и т.н. В школата на Розенкройцерите обучаващите се, които водят духовен начин на живот, са под личното ръководство на Старшите Братя.

УНИЩОЖАВАНЕ НА РЕЗУЛТАТА ОТ БОЛЕСТТА

ВЪПРОС No.43

По време на лечебния сеанс с пациент, може ли да бъдат унищожени вибрациите на болестта, така че след като са били отстранени от пациента да не могат да се върнат отново след приключването на манипулацията?

Отговор: Предполага се, че имате пред вид магнетичната лечебна манипулация, а може да се каже че този метод на лечение се състои изцяло в отстраняване на вибрациите на болестта чрез абсорбиране им в тялото на лечителя, който трябва да има достатъчна виталност за да може да ги изхвърли от себе си или той на свой ред ще се разболее. Това беше обяснено вече в нашите трудове, но може би ако предмета се разгледа от друга гледна точка, няма да бъде безинтересно или ненужно.

Ако се погледне един болен човек с духовно зрение, виталното тяло на пациента изглежда изтъняло и изтощено пропорционално на пораженията от заболяването. Няма ги радиалните излъчвания от него, които съществуват когато организмът е в добро здравословно състояние, вместо тях има немощни излъчвания които се вият и нагъват в близост до плътното тяло. Вместо да бъде розово- пурпурно, то обикновено е убито сиво на повечето места и тази част, която е болна, е обвита в нещо което наподобява маса от черно желе. Това е което бихме могли да наречем вибрациите на болестта и по време на магнетичния лечебен сеанс с пациента, тази черна зловредна маса е която се абсорбира от ръцете на лечителя. Когато той я изхвърля чрез енергични движения на ръцете, тя пада на пода. Тогава, ако се случи така, че пациентът стъпи близо до това място където тя лежи, той ще я поеме отново. Затова, авторът винаги е практикувал изхвърлянето й през прозореца или в огнище където да може да бъде изгорена. Тогава тя вече не може да навреди. Но след като сме навлезли вече в тази тема, ще е по-добре да се обърне внимание и на друга фаза от метода на лечение. Докато един орган е болен, той генерира това вредно(отровно, буквално) вещество което се разпростира около него и не позволява на токовете на виталното тяло да протичат през него. Това което прави лечителят използващ магнетичната терапия, е да изчисти този орган временно и така да отвори пътя за потока на животворните и оздравителни токове. Това подобрение, обикновено, е само временно защото отслабеният болен орган продължава да генерира зловредната ‘’miasma‘’, както я наричаме, така че след кратко време ще пак е нужно прочистване от лечителя използващ магнетичната терапия. Това продължава докато най-накрая виталните токове станат достатъчно силни за да победят и сами да отстранят зловредното вещество и да изчистят органа. Тогава човек отново е здрав.

Лечителят остеопат подхожда към проблема по различен начин, чрез въздействие върху нервите които са всъщност пътя по който се движат виталните токове. По този начин виталните токове се усилват и започват да разпръскват miasma(та) в волната част на тялото. Обаче, обикновено също са необходими няколко лечебни процедури преди да се възстанови здравето, защото зловредната miasma блокира отново нервите скоро след като е приключила процедурата. Затова на автора му се струва, въпреки че никога не е опитвал, че комбинация от двата метода: отпушване пътя на токовете по хода на нервите и усилването им посредством остеопатична манипулация и едновременно с това премахване на отровата   чрез магнетично лечение, внимателно изгаряне или изхвърляне на effluvia(та), би трябвало положително да улесни излекуването от болестта.

ЛЕКУВАНЕ НА БОЛНИЯ

ВЪПРОС No.44

Как един посветен лекува болните? Чрез призоваване на висшите сили или чрез концентриране на собствените сили? Има ли някаква разлика между първия и втория метод? Ако е така, каква е тя?

Отговор: Така както е зададен въпроса, на него ще бъде трудно да се даде отговор. На нас са ни известни много методи на лечение, ние също така смятаме, че изборът е въпрос на темперамент и характер и различните методи на лечение вероятно се използват по различно време от всички Посветени според изискванията на конкретния случай. Знаем, че в определени случаи Христос се е позовавал на Отеца когато е лекувал. Друг път, когато Той е бил заобиколен от много хора и някой Го е докосвал, Той е казвал че чудото произлиза от Него и този който е поемал от Неговата енергия и сила е бивал със сигурност излекуван. Всички които са Го последвали без съмнение са променили методите си за да се нагодят към конкретния случай. Но в крайна сметка, лечебната сила е една и съща защото тя произлиза от нашия Отец в небесата който е Великия Лечител, а всеки Посветен или лечител абсорбира толкова количество от Неговата божествена сила, каквото е в състояние да поеме, отдавайки я според нуждите на всеки страдащ който се яви пред Него.

Ако прегледате статията ‘’Как лекуваме болните’’ в раздела за лечение на списанието ‘’Лъчи от кръста на розата’’ издадено през септември 1915 година, там ще намерите описанието на нашия метод което ще хвърли светлина върху тази тема. (Виж страница 105 на ‘’Окултни принципи на здравето и лекуването). Също така, в същото списание има една статия от Stuard Leech, доктор по медицина, в която той разказва как си е спестил необходимостта от извършване на операция чрез посещаване на пациента през нощта по време на сън когато е бил извън тялото си, материализирал си ръцете вътре в тялото на пациента и поправил пораженията от болестта, така че на следващата сутрин пациентът е бил излекуван без да бъде използван скалпела. Това, може би, ще покаже кал Посветеният и Невидимият Помощник имат огромни възможности и обширна сфера на действие, когато лекуват болестно състояние на организма. Както казахме по-горе, целебната сила идва от нашия Отец в небесата и няма значение кой извършва работата или какъв метод се използва за да бъде излекуван болния, славата и наградата принадлежат само на Бог.

ОТСТРАНЯВАНЕ НА БОЛНИ ОРГАНИ

ВЪПРОС No.45

Ако страдаме от болест през този живот и претърпим операционна намеса с отстраняване на болния орган, дали излекуването е трайно или се връщаме в бъдещо тяло с подобно заболяване?

Отговор: Христос е казал: ‘’Както човек мисли в сърцето си, такъв е той’’, и това обяснява напълно този въпрос, ако се разгледа в най-широк смисъл. Когато встъпим в невидимите области след смъртта и през времето на след-смъртното състояние сме преминали през чистилищните преживявания и преживяванията на Първо Небе, всичките ни тела-носители постепенно са се разрушили и ние навлизаме във Второто Небе където започваме да създаваме околна среда за нашето ново съществуване. След като тази задача е била изпълнена, ние влизаме в Третото Небе където само много, много малко от нас имат съзнание, за сега. И така, пълна забрава за това което е било преди покрива паметта ни и ние взимаме със себе си само квинтесенцията от нашите предишни преживявания като качества и способности, когато влизаме отново във Второто Небе по пътя ни към прераждане и оформяме архетипа на идващото физическо тяло с помощта на Записващите Ангели и техните действащи сили.

За да се изяснят нещата, нека да си спомним как през детството ни сме се измъчвали когато сме се учили да пишем. Буквите които сме изписвали са били изкривени и грозни, но малко по малко, с течение на времето с постоянно усилие, ние сме придобили способността да пишем добре. След това, когато са минали години, ние забравяме трудностите когато сме се учили да пишем, но способността остава у нас. По подобен начин, въплътеният дух забравя всичко случило се в миналото, но способността да извършва определени неща остава у него. Затова, ако е направил тяло със недостатък на определено място през един живот и е изстрадал болката присъща на този недостатък и болест и дори се е стигнало до отстраняване на орган, ние можем да бъдем напълно сигурни че въпреки че това събитие ще бъде забравено в идващото съществуване, Духът ще помни този факт когато формира архетипа и идва за да се прероди. Тогава той ще се постарае да изгради по-качествен орган и по този начин да си спести болката която е изпитал в предишния живот и така вместо да увековечи болния орган, със сигурност може да твърди, че един орган който е бил болен през даден живот ще бъде здрав през следващия живот. По този начин човечеството постепенно се учи от минали грешки да строи по-хубаво и по-здраво тяло.

Да вземем друг пример, може да разгледаме как един архитект би процедирал когато е построил къща и след като е поживял известно време в нея е открил някакви недостатъци създаващи неудобство. Ако той продаде тази къща и построи друга, той ще помни неудобствата които е имал в предишното жилище и ще се старае да построи къща в която те да липсват. След това, той може би ще открие други елементи в новата къща които сега не са му по вкуса и след като продаде и нея ще построи трета къща която ще бъде по-добра от предишните две и така нататък. Можем да направим заключение, че случаят с къщата на Духа която той строи наново през всеки живот е подобен. Oliver Wendell Holmes пресъздава това така хубаво в последната строфа на неговото ‘’Chambered Nautilus  - който е строил все по-голяма и по-голяма обител докато е растял и най-накрая е изоставил умалялата му черупка. Той казва:

‘’Строя ти все по-голяма и хубава къща, О моя душа,

За всеки идващ нов сезон

Изоставяйки по-несъвършената в миналото!

И всеки нов храм е по-възвишен от предишния

Отделяйки те от небесата с по-голям купол

Докато накрая не се освободиш

Изоставяйки надрастналата черупка в течението на безспирния живот.’’

ОТСТРАНЯВАНЕ НА ДАЛАКА

ВЪПРОС No.46

Попаднах на един случай на една жена, на която далака е бил премахнат чрез операция. Според Учението на Розенкройцерите далакът е входната врата за слънчевата енергия която витализира тялото и в етерния двойник на този орган слънчевата енергия се трансформира в жизнен флуид с бледо розов цвят, който от там се разпространява по цялата нервна система. Също така научаваме, че слънчевите лъчи се трансформират, или директно или след като са били отразени от планетите или от Луната. Директните лъчи от Слънцето дават духовно просветление, тези получени от планетите произвеждат интелект, нравственост и душевен растеж. В случай като описания по-горе, дали етерният двойник ще продължи да извършва работата си след като плътният орган е бил отстранен или ще се разруши както става с етерния двойник на ръка или крак които са били ампутирани, ако е така какви са последствията за човека претърпял такава операция?

Отговор: Прав сте при твърдението си за Учението на Розенкройцерите, освен когато казвате че слънчевата енергия се трансформира в далака в бледо розово оцветен флуид. Далакът е входа за слънчевата енергия, но трансформацията за която споменавате се осъществява в слънчевия сплит където се намира призматичния семенен атом на виталното тяло.

Относно това което става след като далака е бил отстранен, ще ни бъде от помощ да се припомним, че физическото тяло се нагажда най-добре към променящите се условия. Ако нараняване на дадена част от тялото прави невъзможно за кръвта да тече по нормалните канали, тя намира друга мрежа от кръвоносни съдове чрез които да осъществява циркулирането си. Но един орган никога не атрофира докато може да изпълнява необходимата си функция. Подобна е и ситуацията с виталното тяло съставено от етери. Когато една ръка или крак са били ампутирани, етерният двойник на тази част не е необходим повече за функционирането на тялото и затова той постепенно се отстранява. Н в случая на един орган, като далака където етерният двойник има важна функция като входна врата за слънчевата енергия, естествено такова разрушение няма да стане.

Трябва, също така, да се има пред вид, че когато се прояви някаква болест във физическия носител съответната му част от виталното тяло първа става слаба, изтощена и болна и поради невъзможността й да доставя необходимата слънчева енергия, се причинява проявата на физическите симптоми на заболяването. И обратното, когато се възстановява здравето, виталното тяло първо  се подобрява и това подобрение след това се проявява в плътното тяло. Поради това, ако физическият далак е болен, съответно на горното твърдение, етерният двойник също не би трябвало да е бил в нормално състояние и правилността на решението да се отстрани органа е под съмнение. Но, ако вече е направено, тялото ще се стреми да се приспособи към новите условия и етерният двойник на далака ще продължи да функционира както преди.

НЕВИДИМИ ПОМОЩНИЦИ

ВЪПРОС No.47

Когато някой, който е работил без да е бил в пълно съзнание като невидим помощник, напусне тялото след смъртта, дали той ще разпознае тези с които е работил през нощта по време на сън в Духовния Свят или тези преживявания остават незаписани?

Отговор: Преживяванията на един Невидим Помощник който работи несъзнателно в невидимите светове когато тялото му спи, може да се оприличи на сън който той не помни след като се събуди. Обаче преживяванията въпреки това са записани в семенния атом и ще образуват част от панорамата на живота, така че когато той напусне тялото по време на смъртта, ще види всичко което му се е случило в будно състояние или когато спал, докато е живял в тялото. Така че, неговите спомени за случилото се няма да бъдат точно такива каквито биха били ако той е преминал през него в пълно съзнание, но все пак той ще разбере от панорамата на живота какво е правил и ще придобие представа за това. Така че, въпреки че той няма да има същото чувство както ако беше преминал през тези преживявания в пълно съзнание, той скоро ще се убеди да повярва и да разбере, че това което е изглеждало сън е, въпреки това, истинско преживяване.

ЗАЩИТА СРЕЩУ ВАМПИРИЗЪМ

ВЪПРОС No.48

Аз винаги съм бил слаб и анемичен и съм установил, че други хора изсмукват силите ми. Трябва ли да престана да помагам на хора чрез концентриране върху тях или можете да ми предложите някакъв безопасен начин на защита? Аз познаван няколко души на които вашият отговор би помогнал ?

Отговор: Ако прочетете написаното на страници 89 и 90 в Космогонията на Розенкройцерите за начина по който се генерират мисли в ума и след това се излъчват към другите за да влязат в действие, ще разберете същността на метода на концентрацията и как да бъде извършена работата която вие се опитвате да вършите за хората.

Без да очаквате, може би, вие ще разберете, че мисъл-формите които вие изпращате с цел да помагате на другите отнемат само малка част от вашето собствено тяло на желанията, която веднага се възстановява от вещество на желанията дори от по-висше качество от това което е било изпратено вследствие на по-високата честота на вибрации, които се генерират винаги при полагане на несебични усилия. Обаче, не се отнема нищо от вашето витално тяло, а от състоянието на този носител зависи вашето физическо здраве.

И така, вие никога не сте били обект на вампиризъм при концентриране върху друг човек, когато самият вие сте сам, но контактът с други хора е това което е в състояние да ви нарани когато се намирате в отслабено състояние. Ако вие по начало сте чувствителен, може би знаете кой ви изтегля силите и когато общувате с такива хора, най-добре е ако е възможно да се държите на около половин метър разстояние от тях. Ако седите в една стая и разговаряте с тях, кръстосвайте краката си в глезените и скръствайте ръцете си. Така вие оформяте затворена магнитна верига на пода или на земята и сте независими от гледна точка на магнитното поле от всеки човек който се намира близо до вас.

Тези мерки, обаче, са само предпазни средства които може да използвате с положителен ефект докато не обърнете внимание на себе си. Би трябвало първо да се погрижите за това, защото е безполезно да използвате временно смекчаващи последствията мерки, докато причината все още съществува. Според това което разбрахме от вашето писмо, вие се нуждаете от желязо и етер. Ако ви е възможно да се снабдите с мляко взето от току що издоена крава, това би ви помогнало много, защото това мляко е презаредено със здравословния етер на животното. Но ако не можете да намерите такова мляко, има и други начини.

Съобразно с техния размер, растенията имат най-силно витално тяло съставено от двата по-нисши етера, чиято функция осигурява асимилирането на физическата храна. Затова зелените зеленчуци, дори и да са престояли на пазара за определено време, са презаредени с етер. Марули, спанак, домати и ягоди са сред растенията които имат желязо в изобилие. Ако се откажете да ги готвите, като само ги оставите във вода за един час преди ядене за да станат по-крехки, скоро вие ще увеличите етера в тялото си и желязото в организма си. След това няма да бъдете повече анемични и няма да ви грози опасност от вампиризъм.

ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ

ВЪПРОС No.49

В Танхойзер вие казвате, че болестта е съпроводена с душевен растеж в по-малка или по-голяма степен. Прочетох, също така, в лекция   11, ‘’Духовно зрение и интуиция’’, че твърдите че болестта е проява на незнание и, че пропорционално на това доколко Христос се е родил в нас, сме по-здрави или предразположени към заболявания. Тези два пасажа, според мен, не са съвместими?

Отговор: Обаче въпреки всичко те са напълно съвместими. Докато Христовия живец не ни озари отвътре, ние не разбираме дълбокия смисъл на законите на природата, не ги следваме и се разболяваме поради невежото си действие против тези закони. Както Емерсон го формулира, болният човек е един нарушител в процес на разкриване; той е нарушил законите на природата. Затова е необходимо да се проповядва евангелието на Христос. Всички ние трябва да се научим да обичаме нашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, а също и нашите братя както обичаме себе си, защото всичките ни неприятности на този свят, дали го осъзнаваме или не, произлизат от един факт – нашия егоизъм.. Ако храносмилателната функция е разстроена, каква е причината? Не е ли поради това, че сме претоварили нашия организъм защото сме се ядосали и сме изтощили нервите си опитвайки се себелюбиво да накараме някого да ни служи и сме възмутени и гневни защото не сме успели? Във всеки случай, егоизмът е основната причина за болести, мъка и болка. Егоизмът е върховния най-голям грях на невежеството. 

ЕСТЕСТВОТО НА БЕЛИТЕ КРЪВНИ ТЕЛЦА

ВЪПРОС No.50

Вие сте написали в Космогонията на Розенкройцерите, че белите кръвни телца не са полицаите на организма. Тогава какъв е техния произход и какво е тяхното предназначение?

Отговор: За да се изясни проблема на обикновения читател, първо е необходимо да се спомене, че освен плътното тяло, което е видимо за всички нас, има по-ефирни носители които проникват този организъм и които са източникът за цялостното му функциониране.Един от тях е виталното тяло съставено от етер което поддържа плътното тяло посредством хранителните вещества които ние вкарваме в организма. То управлява всички жизнени функции, като например дишането, храносмилането, асимилирането и т.н. и работи чрез симпатичната нервна система. Един друг, още по-ефирен носител се нарича тяло на желанията. Това е носителят на нашите емоции, чувства и стремления и той изразходва енергията съхранена в плътното тяло от жизнените процеси като си служи и контролира церебрално-гръбначната или волевата нервна система. В процеса на неговата дейност, това тяло на желанията непрестанно руши тъканта изградена от виталното тяло и борбата между тези два насители е причина за съществуването на това което наричаме съзнание във физическия свят. Етерните сили във виталното тяло действат по такъв начин, че да преобразуват колкото се може повече хранителни вещества в кръв и това е висшата проява на виталното тяло.

В по-нисшите животни, от птиците надолу, които се намират изцяло под контрола на невидим опекун наречен Групов Дух, кръвните клетки имат ядро, но при по-висшите бозайници които се намират на границата на индивидуализацията, и особено при човек който е станал индивидуалност, вътреживеещ (обитаващ) Дух, кръвните телца нямат ядро. Дори в зародиша, който се формира под контрола на майчината душа през първите три седмици, и поради това има кръвни телца с ядро през този период, те престават да се образуват веднага след като Его, който трябва да живее в това тяло, влезе в него. Това става около 21вия ден след зачеването и в момента на оживяването, вътре живеещият в зародиша Дух вече е унищожил всички телца които имат ядро. От този момент нататък, такива не се създават защото Его трябва да е господар на своето тяло-носител. Това няма да бъде така, ако има ядро в кръвните телца което би представлявало опорна точка на друг Дух. Лесно може да се демонстрира, че животът се намира в кръвта, защото докато понякога може безнаказано да се ампутира една ръка или един крак, не е възможно кръвта да бъде източена от тялото без това да го убие.

Така че, точно кръвта е носител на Его и така както през изминалите еони на развитие ние сме изкристализирали материя с цел да построим нашето плътно тяло, така сега е предопределено да етериализираме нашия носител с цел да повдигнем себе си и света от царството на материалността в царството на духовността. Естествено, затова Его се стреми първо да направи кръвта като газообразно вещество и пред духовното зрение тази червена без-ядрена кръв не е течност, а газ. Няма аргументи против твърдението, че в момента когато пробием кожата си кръвта която изтича е течна. В момента в който отворим клапата на парен бойлер, газта също се втечнява, но ако направим един модел на парен двигател от стъкло и гледаме как парата работи, ще виждаме само как буталото се движи напред и назад под действието на невидима сила – парата, захранваща го с живот. По подобен начин както живата пара вътре в бойлера е невидима и във вид на газ, така също живата кръв в човешкото тяло е газ и колкото по-високо е нивото на развитие на даден Его, толкова по-етерна, той може да направи кръвта.

Когато посредством жизнените процеси храната е достигнала това най-висше алхимично състояние, тогава започва процесът на кондензиране и кръвта-газ се оформя в тъкан в различни органи за да замени това което е било изхабено или унищожено при различните действия на тялото. Далакът е входната врата на виталното тяло. От там слънчевата енергия, която изобилства в атмосферата наоколо, влиза под формата на постоянен поток за да поддържа жизнените ни процеси и там се води най-жестоката битка между тялото на желанията и виталното тяло.

Притеснения, страх и гняв влияят върху процеса на кондензиране в далака. Като резултат се получава петънце от плазма и то веднага се грабва от мисъл-елементал, който образува ядро и се въплътява в него. След това започва да живее рушейки, сработвайки се с други отпадъчни продукти и елементи на които са на разположение, образували се някъде, превръщайки тялото което би трябвало да бъде храм на вътреживеещ Дух в гробница. Затова, може да се каже, че всяко бяло кръвно телце което е било превзето от външно съзнание е загубена позиция. Колкото повече такива загубени позиции има в организма, толкова в по-малка степен тялото е под контрола на Его. Затова те се срещат в по-голямо количество в болни хора, отколкото в хора с добро здравословно състояние. Също така, може да се каже, че човек с добър и жизнерадостен характер или човек който е религиозен и има силна вяра и доверие в божествените провидение и любов, ще има много по-малко загубени позиции или бели кръвни телца отколкото тези които са винаги тревожни или раздразнителни.

ПРИЧИНАТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА ПРОСТУДНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ВЪПРОС No.51

Бихте ли били така любезни да изложите становището си относно причините и лечението на простудните заболявания?

Отговор: Ние живеем в ерата на микробите и серумите(ваксините). Всяко заболяване, се предполага, че има своя микроорганизъм и се дава антидот като предпазно средство или като лечебно средство. Смята се, че антидотът е безвреден и се прилага дори при простудно заболяване, като се твърди, че ако процесът е успешен, човек от този момент нататък ще има имунитет. Може би, един ден всички различни антидоти ще бъдат обединени в един elixir-vitae който ще ни осигури имунитет срещу цялата армия от болестотворни микроби! Сериозно, колко куриозна ситуация се получава. Човек е завладял целия свят и е посял ужас в сърцата на всички същества до които може да се докосне с различните инструменти които е създал за тяхното унищожение. Дори и най-голямото създание трепери от страх пред него, а той от своя страна се страхува от същества толкова миниатюрни, че може да ги види само с помощта на най-мощния микроскоп. Тези малки микроби са толкова вредни, че най-способните измежду хората на света прекарват целия си живот в усилия да обуздаят опустошителната способност на този микроскопичен враг.

Истината е, че тези микроорганизми съществуват, но истина е също така, че те не могат да се внедрят в организъм който се намира в нормално здравословно състояние. Това се случва само когато поради други причини нашето тяло е отслабено и тогава болестотворните микроби могат да намерят добра среда и да започнат своя разрушителен процес. Този който има сияйно здраве, използваме този израз в буквалния му смисъл, може без страх да влезе във всеки изолатор за болни от чума дори да има повече микроби квадратен инч по кожата на пациентите, отколкото е броят на хората по целия свят. Докато човекът е в сияйно здраве те не могат да окажат влияние върху него.

За да се изясни значението на тази фраза сияйно здраве трябва често да повтаряме факта, който учените започват да откриват, че нашето тяло е проникнато от етер който е в такова голямо количество, че в повечето случаи се излъчва извън тялото. Човек, който притежава духовно зрение, вижда вътре в плътното тяло друг носител, който наподобява плътното тяло напълно, орган по орган, и който е изграден от етер. Той също вижда как през далака има непрекъснато вливане на етерна животворяща енергия която претърпява химическа промяна в слънчевия сплит и след това се движи циркулирайки из цялото тяло като оцветен в убито-розово флуид с лек пурпурен оттенък. Този етерен флуид се излъчва радиално от периферията на цялото тяло през всяка пора на кожата изнасяйки със себе си огромно количество от токсични газове, които са се образували от храната която сме поели в организма си и която сме предпочели защото повече ни е радвала очите или ни е била повече вкусна, отколкото заради хранителната стойност която е притежавала.

Докато това витално излъчване на етерна жизнена енергия е достатъчно силно, то не само че извежда токсините от организма, но и предпазва от навлизане на опасни организми, принципът е същия като този който препятства навлизането на мухи и други насекоми в сграда през отвор в който е монтиран вентилатор насочващ течението на въздуха навън. Но в момента когато вентилаторът спре, пътя за различните видове насекоми е отворен и те нападат сградата. По подобен начин, ако по някакви причини човешкият организъм стане неспособен да асимилира достатъчно количество витална енергия за да поддържа тази радиална еманация, също става възможно за опасните микроорганизми да навлязат и да заемат позиция в организма където те след това започват разрушителното си действие до влошаване по-нататък на здравето.От позицията на тези факти, предпазването от болести се ограничава до проблема как да пазим организма от задръстване, така че течението на радиалната жизнена енергия да не бъде застрашено. Когато състоянието на заболяване на организма се е установило, процесът на лечение трябва да включва въздействие за отпушване на задръстените канали, за да бъде успешно.

Публикувано е изказване на Д-р Harvey W. Wiley, бивш ръководител на ‘’Бюрото за Химическа Наука във Вашингтон’’ което гласи, че най-добрият начин да се излекува простудно заболяване е да се вземе едно шишенце с лекарство против кашлица, да се сложи на масата в стаята на пациента, да се отворят всички прозорци и шишето с лекарството да се изхвърли през един от тях. С други думи, вместо да се взимат лекарства против кашлица и настинка, осигурете си много чист въздух. Без съмнение, има много мъдрост в този съвет, но той е само началото. Ако той беше казал: ‘’Донесете също така и хубава вечеря, закуска и обяд на пациента и ги изхвърлете след шишето с лекарството’’, той би се приближил много по-близо до излекуването на настинката. Защото, без страх от успешен оборващ аргумент, може да се каже, че най-голям брой заболявания за които се казва, че организмът е предразположен към тях, се причиняват от поемане на твърде много и от неподходящ вид храна, а също така и от липса на достатъчна сдъвкване. Последното, може би, е най голямата от грешките ни.

 Барон Мюнхаузен, признатият шампион по фантазиране, разказва как когато бил на луната открил, че хората там си приготвят храната като нас, но вместо да сядат на масата и да я ядат хапка по хапка, те просто отваряли една вратичка в лявата половина на тялото си и пъхали храната в стомасите си. За сега ние още не сме достигнали този етап, но сме много близо до него. Начинът, по който средностатистическият американец поглъща без да сдъвква храната си, е най-малкото достоен за съжаление. Закусвалните за бързо хранене с неудобните си места за сядане където човек не може да се отпусне докато поема така наречената храна, са национална заплаха. Всеки, който е седнал да се храни в едно от тези места, се е заел да постави рекорд по поглъщане на най-голямо количество храна за единица време. И ужасната практика за замразяване на всичко за да се запазва в продължение на много месеци с цел определена средна класа хора и богати собственици на големи магазини да могат да надуват цените за собствената си печалба, добавят в немалка степен опасност за влошаване на здравето, която заплашва всяко общество в така наречения цивилизован свят където тези съмнителни методи са на мода. От тези ‘’чисти’’ хранителни продукти презаредени с токсини ние се стремим да изградим нашите тела и това, както е добре известно, е съпроводено с трансформирането на колкото се може повече от тях в кръв, като остатъка трябва да се елиминира като отпадъчен продукт.

Обичайно е медицината да следи дали се осъществява нормално отделяне на отпадъчните продукти, независимо от естеството на заболяването. Всеки, който се опитва да се пребори с настинка, е необходимо да копира този мъдър способ и да следи за стимулирането на нормална екскреторна функция до възможно най-висока степен, защото това е един важен начин за освобождаване на организма и за позволяване на жизнената енергия да протича отново през него. Другата част от храната, която е трансформирана в кръв, не остава в течно състояние, а се превръща в газ или дори се етеризира, в зависимост от развитието на Его в чието тяло протича този процес. Тя се движи в цялото тяло както парата в един бойлер и когато идва в съприкосновение със студения въздух, през порите задръстени от голямо количество хранителни токсини и частично обезчувствени, така че не могат да отговарят на импулсите от нервната система, които иначе биха ги затворили частично срещу студа, кръвта се втечнява или част нея се втечнява, става пречка и натоварва тази част от кръвообращението която е засегната. Като резултат се образуват микроорганизми които формират гнойта която ние усещаме като възпаление на сливиците вследствие настинката.

Човек, който е получил нараняване и е загубил известно количество кръв, се чувства слаб. Същото се случва с човек чиято кръв е била изстудена в него и причината е същата, но този който има настинка трябва допълнително да положи усилия за да се освободи от вредната отпадъчна част преди да може да бъде излекуван. Преяждането, лошата храна и неправилното сдъвкване не са единствените причини за простудните заболявания. Има един факт добре известен на всеки окултист, че всичко което се намира във видимия свят е проявление на нещо което е съществувало преди в невидимите царства на всемира и наистина не е изключение. Като знаем, е има един неизменен закон на причинно-следствената връзка и че не може да има последствие без да има в основата си съответната причина, лесно можем да разберем истинността на това твърдение. Сигурно е също така, че нищо не може да ни се случи без да сме го заслужили по някакъв начин и затова ако търсим причините в невидимите области ще открием, че те естествено трябва да са свързани по някакъв начин с нас самите.

Настинката, която преживяваме тук и която е неприятна проява за нас, е израз на нещо което е съществувало в нас преди това, но какво? Н този въпрос със сигурност може да се отговори с твърдението, че нашата душевна нагласа е най-важен фактор за състоянието на здравето ни. Това също е много добре известно на медицината и на всички хора заангажирани в сферата на нейната дейност. Един човек, който обикновено е оптимистично настроен, чиито устни са с извити нагоре ъгълчета, винаги готов да се засмее широко, ще се установи че има силен имунитет срещу простудни заболявания и други болести. От друга страна, човек с отпуснати надолу ъгълчета на устните и с угрижена физиономия, който винаги се тревожи за различни неща които никога не се случват, който вижда враг във всеки срещнат, и непрекъснато подхранва чувства на злоба и яд срещу измислените или реалните си врагове, чрез тази душевна нагласа той се свива в черупката  и препятства излъчването на радиалните етерни жизнени енергии. Затова той е жертва на всички болести присъщи на плътта. И няма да може да бъде излекуван с всички възможни лекарства докато не се научи да изостави мрачното си отношение към живота. Тези случаи, разбира се, са крайни, съществуват всички възможни градации както и смесени случаи на тези два вида характери. Обаче, ще се установи че здравето на човек се променя едновременно с неговото отношение към живота в почти абсолютно точно съответствие.

От изложените по-горе разсъждения, можем да извлечем следното заключение: най-добрият начин за съхранение на добро здраве е един оптимистичен характер който гледа на живота без страх и вижда приятел във всеки.

Трябва да съществува, също така, благоразумие и подбор, що се отнася до храната. Трябва да избягваме излишъци. По-добре е да се яде твърде малко отколкото твърде много, и трябва да обърнем внимание на това, да си осигурим удобно място където да седнем и да се отпуснем докато бавно и спокойно сдъвкваме храната си.

Трябва да се обърне внимание и на отделителния процес и ако не е нормален или близо до нормата, трябва да се приемат подходящи храни богати на целулоза за да подобрят тези процеси.

За да обобщим в едно изречение: бъдете жизнерадостни, бъдете умерени в храненето. Весел характер, умереност в храната и добра отделителна функция е комбинацията която би излекувала почти всички болести присъщи на плътта.

ХРАНАТА НА БЪДЕЩЕТО

ВЪПРОС No.52

След като еволюционният процес изисква от време на време промяна в човешката храна, бихте ли били така любезни да изложите някои характерни особености на храната на бъдещето?

Отговор: В настояще време поетата храна се разпада на съставните си части чрез топлината вътре в тялото. По този начин химическият етер проникващ всяка частица на храната се обединява с химическия етер на нашето витално тяло. Храната, намагнетизирана от Слънцето в растението по този начин, бива асимилирана и остава с нас докато този магнетизъм се разреди. Колкото повече храна, непосредствено взета от почвата поемаме, толкова повече слънчев магнетизъм тя съдържа. Съответно, тя ‘’остава с нас’’ най-дълго ако е приета в сурово състояние. Ако храната е била подложена на термична обработка, част от етера който е съдържала бива загубен, тъй като част от фините частици се отделят с нагряването и се намират във въздуха на кухнята като мирис на храната от която са се отделили. Съответно, клетките на сготвената храна остават като част от нашето тяло за по-кратко време, отколкото в случая на сурова храна, а храната която вече е била асимилирана от животното има много малко собствен химически етер (с изключение на млякото което се получава посредством витален процес и има по-голямо количество етер отколкото всеки друг вид храна). Следователно, що се отнася до животинското месо, може да се каже, че повечето от химическия етер на фуража е бил преминал във виталното тяло на животното преди то да бъде убито, а със смъртта виталното тяло напуска трупа. Затова месото се разваля много по-бързо отколкото растителната храна и остава ‘’с нас’’ само за кратко време след като сме го изяли.

Смърт и болест в голяма степен се случват благодарение на факта, че ние се препитаваме с храна съставена от клетки лишени от техния индивидуален химически етер, получен по време на растителната асимилация. Този етер е различен и не трябва да се бърка с планетарния химически етер, който прониква минерал, растение, животно и човек. Но месната храна, лишена чрез смъртта от индивидуалното витално тяло което е одушевявало животното докато е било живо, е наистина е редуцирана до своята химическа минерална или само планетарна форма и като такава е от малка полза за виталните процеси. Фактически, тя е вредна и трябва да бъде отстранена от организма колкото се може по-бързо. Но бидейки минерални, тези частици от месото са мъртви и трудно подвижни. Затова те постепенно се натрупват. Дори и тази част от растителната храна, която е във вид на пепел и минерал, остава в организма ни, така че осъществява се постепенен процес на задръстване, който ние наричаме растеж. Това се получава защото отнемаме химическия етер от растението или от друг вид храна. Ако бяхме като растенията и имахме способността да насищаме минералите с етер, ние наистина бихме могли да ги асимилираме и да растем до гигантски размери, но така както е, мъртвият минерал се натрупва все повече и повече докато накрая растежът спира, защото силите ни за асимилиране стават все по-малко ефективни.

В бъдеще, ние няма да храносмиламе храната си вътре в тялото, а ще екстактираме химическия етер и ще го вдишваме – инхалираме през носа където той ще влиза в контакт с хипофизата. Тя е основния орган на асимилация и растеж. Тогава тялото ни ще става все по-етерно, жизнените процеси няма да бъдат спъвани от задръстване с отпадъчни продукти и в следствие на това болестите постепенно ще изчезнат и животът ще се удължи. В тази връзка важно е да се спомене, че често готвачите не чувстват желание за ядене. Наситената миризма при готвенето до голяма степен ги засища.

Науката постепенно възприема истините които преди това са били разкривани от окултните знания и вниманието й все повече се насочва към жлезите с вътрешна секреция, което ще даде отговорите на много загадки. Обаче, изглежда учените все още не са наясно че съществува физическа връзка между хипофизата, главния орган на асимилацията и поради това на растежа, и надбъбречните жлези, които изхвърлят отпадъчните продукти и асимилират белтъците. Те двете, също така, са физически свързани с далака, тимусната жлеза и щитовидната жлеза. Важно е, в тази връзка, от астрологическа гледна точка, че хипофизата се управлява от Уран, който е по-високата октава на Венера, която управлява слънчевия сплит където се намира семенния атом на виталното тяло. Така Венера пази входа на виталния флуид идващ директно от Слънцето през далака, а Уран е пазител на входа през който влиза виталността чрез физическата храна. Смесването и хармонизирането на тези два потока е това което създава латентната сила съхранена в нашето витално тяло докато не се преобразува в динамична енергия от марсианската природа на желанията.